Чудя се дали да си водя дневник ;дд . Смисъл кажете вашето мнение. Това за мен от една страна е детинско от друга не е ! Не всеки си пише дните на листи вече. Аз наскоро видях лексикона на мама от тийн годините и. Много се зарадвах и прочетох всички отговори. Хубаво е да знаеш нещо , което иначе никой не би ти казал или да се вмъкнеш в миналото чрез букви и въображение ;33 Страх ме е да започна да пиша всичките си тайни,защото не съм сигурна , че мога да го скрия добре ;хх ако някой го намери няма да ознае само моите тайни , а и тайните на моите приятели и т.н. ;с . От друга страна много искам ,защото наскоро ми се случиха ужасно много неща . Искам да ги запазя на хартия и някой ден да седна и да прочета всичко ;3 Кажете според вас да го почвам ли или не ;Д ( на някой може да му се стори идиотска или детинска тази тема , но това е въпрос на мнение-ако не ви харесва не коментирайте )

Моя съвет е по скоро не , по добре е да живееш с некви мечти които искаш да постигнеш.
Не е добре да живееш с миналото и то в подробности значимите неща се помнят цял живот така че...
А ако толкова ти се пише и не искаш да го чете някои взимаи една карта памет(по голяма)и пиши

Воденето на дневник обикновено е признак на депресия Ако просто те кефи да пишеш, има и други варианти. Аз например имам приятели в Европа и си пишем писма ( истински ), забавно е.

http://www.youtube.com/watch?v=np0tcd6tKis - поздрав

[b]Благодаря виии Амм всъщност не знам .. не е депресия . Просто ми се случиха и продължават да ми се случват много неща и доста от тях са лоши ;хх . Това за каратата с памет е добра идея , за която и аз се сетих , но не смятам , че в телефона ми е безопасно да пиша ;/ . Иии .. другата идея също не е лоша , но се страхувам да споделя това на някого дори и той да не е част от ежедневието ми . От друга страна погледнато нямам никакво право да натоварвам някого , дори който не ме познава нито аз него , с личните си проблеми. Единствено искам да не тая това , което знам в мен и по този начин да го напиша най-практично в една дбееееела тетрадка ;д

няма нужда да си четеш лошите случки и да си ги втълпяваш още повече гадните моменти не трябва да се запечатват

Имах една учителка, която казваше, че е страшно шизофренично да се води дневник. Но честно казано в момента се замислям дали да не почна пак.
По едно време доста пишех... не съм човек, който пише "мило дневниче" и си разказва сам на себе си по кое момче си пада примерно. Просто на мен ми се случи да съм в такъв период, в който да няма на кого да споделя това, което наистина мисля, без да ме поучават и да ми дават акъл. И в момента съм в подобно положение, имам безкрайно много идеи и безкрайно много мисли, но има неща, които само аз си ги разбирам, като ги казвам, има и много неща, за които ми е абсолютно ми е омръзнало да чувам "съжалявам,че така е станало","не се притеснявай, всичко ще е окей","светът продължава да се върти", защото, честно казано, в някои отношения (дори в доста) грам не ми пука върти ли се, не се ли върти този свят, просто искам да изсипя тези триста тона инертна фекална душевна маса от себе си...а дори на мен понякога ми е гузно да го причинявам на приятелите си... така че в това отношение дневникът е добро решение. Освен това,когато след някакво време се върнеш назад да прочетеш всичко това, понякога ти става смешно,а понякога просто разбираш колко си се променил и си правиш изводите за много неща.
Та като цяло за мен е дори полезно да се води дневник, стига да не го използваш за лиготии и тъпотии като "снощи много се напих","пешо ме дръпна за косата" и най-вече "никой не ме разбира,родителите ми ме мразят,щото не ми дават пари за цигари".