Харесвам стила му (и tribal татуировките

), а и вече си е рядкост да чуеш скандинавски мелодет, който да звучи толкова вледеняващо и без помощта на помпозни клавири. Най-вече ме спечели с дебюта на Black Sun Aeon, следващите записи бяха по-слаби. Иначе предимно въртя разни неща, разхвърляни из дискографията на Before the Dawn с фокус върху последния албум. Доста странно предвид липсата на гласа на Lars, но на инструментално ниво обобщава всичко, което харесвам в BtD, с една идея повече агресия и темпо в добавка.
Колкото до Wolfheart – оценявам желанието му да свири нещо ново. Проблемът е, че на принципа на Manowar просто
не може да избяга от себе си. Съмнявам се някой, запознат с дискографията му изобщо да е повярвал на обещанието за различна музика, но защо трябваше да разформирова четири (?!) активни групи, за да свири практически същото? Смяната на името с всеки следващ албум далеч не ми пречи колкото липсата на реална причина за такава. Ще видим какво има да каже във втората тава.