Новият албум на уникалните EVERGREY.Като цяло ми хареса,и то доста.Е,наистина не може да се равни с първите им няколко албума,направо шедьоври,но пък ми хареса много повече от последните такива.За мен минус е че е малко лек,но почти всички песни ми допаднаха.Вижда се че със завръщането на някой от музикантите от старият състав,работата върви на добре. Аз лично съм доволен,дори много доволен!

п.с Албума е Hymns For The Broken (2014),обърках се,и не знам как да го оправя.









https://www.youtube.com/watch?v=Pmmh69G-pt0

https://www.youtube.com/watch?v=iPtSFwv-0CQ

Evergrey ми е любимата банда. Първите им три албума са ми любими като звучене. "Recreation Day" е може би най-добрата им творба музикално, "The Inner Circle" също е висока класа. След това има една промяна в звученето и някак си стават по-сладникави и незапомнящи се. Музиката е приятна, но няма характер. Този е завръщане към "The Inner Circle" и не бих го окачествил като лек. Има някои силни емоционално парчета, които са запазена марка за дарк прогресив бандата и те са за предпочитане пред някакви тежки рифове, колкото така да има. Хубав албум, струва си да се чуе.

Съгласен съм със теп,но на мен ми харесват и здравите рифове,да има от всичко по много,за това и обичам толкова много прогресив метъла,разнообразието е много важно за мен.Според мен абсолютни са първите 4-5 албума на групата,но любимият ми,изобщо метъл албум,е In Search of Truth,мога да го слушам всеки ден и няма да ми омръзне.Огромен фен съм на баладите на групата,но в новият им проект не ме грабнаха.И все пак този албум за мен е по добър от последните 2-3.

Концептуалният албум на тема отвличания от извънземни Последните албуми минаха като направени на конвейр, особено "Glorious Collision" с нищо, ама нищо не ме грабна. Можеше въобще да не го издават. Явно просто философията на бандата е да прави по-лесносмилаема музика и хващаща ухото на масовия слушател. Разбира се наивно е да се мисли, че ще се върнат към звученето от "In Search of Truth". Времената са други. А за баладите, може би най-голямото показно на Tom Englund е "Trilogy of the Damned".

"Trilogy of the Damned" това е и моята любима балада на Evergrey,много обичам пианото(класическо) в метъла,а тази група го използва по най добрият начин. https://www.youtube.com/watch?v=8MM1JvBz4cE

Ето още нещо свръх любимо,меко казано. https://www.youtube.com/watch?v=x6onr2PHfQc

Нормално е да харесваш "When The Walls Go Down", тя е една от най-тежките им (последната минута)

Не знам дали защото продуцент на първите три албума е Анди Ларок, но има нещо специално и различно в тях. На мен дебютния ми е особена тръпка, въпреки че е най-първичен и недодялан като звучене.

Според мен и раздялата с повечето музиканти,ако не и всичките,от тези първи албуми,е една от основните причини да тръгнат на долу.Tom Englund може да е страхотен вокал но със това сменяне на музиканти работата започна да отива на зле, в новият албум се завръщат двама от по старите членове на групата,то се и усеща и във музиката им.За мен великите албуми на групата са до The Inner Circle включително.От следващият Monday Morning Apocalypse,за мен тръгват на долу,в този албум обаче ми е една от любимите песни на групата https://www.youtube.com/watch?v=X-w84xwFIcQ Първият им албум наистина звучи първично,но е и изключително добър,макар че следващите четири са ми най на сърце.

MMA е някакъв експеримент, който се хареса на много хора, които не бяха чували за тази група. Честно казано във времето остана като интересен албум, но след него последваха бозавите, така че по някакъв начин го свръзвам с тях. Върнаха се китариста Danhage и барабаниста Ekdahl, точно както трябваше да се случи. Мен ми харесва и Карина като се включва, прави го винаги на място и е страхотна певица.

Не знам как може да се окачестви като лек. Чисто музикално този албум е е с най-тежките и може би многобройни рифове, които са правили. Най-после измиха горчилката последвала след TIC. Не мога да спра да го слушам.

Албума е чудесен.

Най-после нещо сериозно и слушаемо от тях.

Първоначално ми хареса, после нямах никакво желание да го слушам. Ако не друго, миналата седмица свириха качествен сет на феста, който посетих. За пръв път от общо три виждам Том е една идея по-трезвен на сцената, а и спойката с "новите стари" музиканти е ок. Малко странен избор на нови парчета като за хедлайнерско шоу, но карай.