Прогресив метълите SHADOW GALLERY днес влизат в студио San Diego за да запишат наследника на "Legacy" (2001). Петото дългосвирещо творение на групата се очаква до края на годината.

Любимият ми албум на Shadow Gallery е Tyranny - по едно време го слушах с часове. В Legacy има прекалено много самоцелни неща. Дано сега сътворят нещо добро! I'm looking forward!

Воистина! Това е албумът... Наред с Images And Words на DT и V - The New Mythology Suite на SymphonyX ми е любимата прог тава.

Как без тема за тази чудесна мелодет банда? Момчетата вече имат трети албум - "Holographic Universe", който ви предлагам да обсъдим. Отново са променили доста неща в звученето си и със сигурност отново ще се намерят един куп недоволни мрънкачи, които да заклеймят групата като продажна. На мен развитието им ми допада много! Стават все по-добри в това, което правят, а и остават уникални на фона на случващото се в сцената. Други мнения?

Ще излъжа, ако кажа, че не ми е харесал албумът. Добре са се справили, в много неочаквана посока са поели, хубавото в случая е, че харесвам чистите вокали на Christian и затова не мисля да се оплаквам. Неочаквано решение, поне за мен, аз се шашнах доста в първия момент. В крайна сметка, "Holographic Universe" се пребори за одобрението ми, има страхотни попадения. Малко ме издразни, че в някои песни момчетата са подходили доста непоследователно (като в "The Missing Coordinates", където някак си не виждам никакво съгласуване между идеите в куплети и припев; между начална и завършваща част. А това парче можеше да се превърне в резачката на албума, поне както започна). Имам още редица такива забележки по отделните песни, но те ме дразнят все по-малко и по-малко.

И накрая, но не по значение, трябва да се отбележи, че китарните партии са може би най-добрите, които групата е правила до момента. Браво!

При тях винаги ми се е случвало нещо много странно - всеки път, когато си пусна нещо тяхно, дори и да съм го слушал много пъти вече, никога не знам какво очаквам. И често усещането е съвсем различно, във всеки смисъл това. С новия албум това усещане се умножава. За няколкото слушания до сега съм доволен, въпреки, че не успявам да определя как ми звучи, едно е сигурно - звучи различно и приятно. Определения като "продажни" и прочее съвсем нямат място, според мен.
Някои от парчетата като Quantumleaper, Мorphogenesis и Artificial Sun Projection грабват доста по-бързо от други, но подозирам, че Ghost Prototype доста изпреварва останалите и съвсем скоро ще ми стане любима за албума. Впрочем, държа да отбележа, че заглавията на песните и текстовете са на високо ниво и много допринасят за качеството на музиката.

Мен пък нищо не ме дразни, Венци. Албумът е отличен. Те започнаха да олекват още с "Pitch Black Progress", така че това, което чувам в новия, не ме изненадва особено. Страхотни мелодии и перфектни чисти вокали на Christian. Агресивните моменти, доколкото ги има, са много на място, а повече такива просто биха били излишни. Въобще, Scar Symmetry все повече се отдалечават от клишетата на мелодета, което само може да ме радва. Тепърва предстои да реша дали "Holographic Universe" ми харесва повече от предшественика си, но по всичко личи, че така ще излезе.

Да, прав си, че още от предния албум имаше индикации за олекване, които донякъде се потвърдиха от излязлата преди две-три (?) седмици "Morphogenesis" и все пак бях много изненадан, че са направили ЧАК такъв скок. Всъщност, ти отбеляза съвсем правилно едно друго нещо, което и на мен ми направи чудесно впечатление - няма и помен от тичпичните за мелодета клишета, Scar Symmetry си звучат по свой собствен начин - уникално, хващащо, запомнящо се. Дали не гледаме бъдещите нови Dark Tranquillity или Soilwork?

Дали ще са новите класици не знам, но в момента определено са една от най-силните банди в своя стил. Хем не тъпчат на едно място, хем се развиват постепенно, без безумни скокове ала In Flames. Вярно, отначало "Holographic Universe" ми се видя прекалено мелодичен, но пък всичко в него е измислено и изсвирено перфектно, човек няма за какво да се хване да критикува. С повече слушания вманиачаването е пълно.

Буа, гъзари станали и тея.
Хубава продукция, хубави идеи, хубаво осъществяване.

Quantumleaper ми е неадекватна леко. И хорове...втф? Доста повечко май пее чисто бате Кристо, което мен лично не ме кефи толкоз.

Дам, и без това за мен годината досега е изключително постна, хубаво че момците се ресъректнаха и издадоха хубаво ново албумче. Допада ми като цяло.

Доооста надценена банда бих казал, поне на мен чистите вокали в тази група ми действат ужасно, останалото е пълна скука. Дано по скоро мине модата да правят такива глупости с мелодета, ако въобще Scar Symmetry могат да се причислят към този стил.

Това обсъждах наскоро и с един друг съфорумец - според мен чистите вокали на Кристиан са хубави, но ми звучат не само гейски, но и в прекален контраст с другите му такива. Леко ме дразнят в сравнение с други такива примеси на харш и чисти вокали (справка: Томката от Аморфис.)

За надценена не знам, има го леко и тоя фактор, но пък не очаквах от теб да не ти допадат? Защо тъй о.О

/нещо новият засега не ме е гепил особено/ ;p

Просто личен вкус, същото ми е мнението за Soilwork бтв. Томито пък използва много малко growling, за сметка на това го прави чудесно, а чистите му вокали са перфектни. Олд-скуул гьотеборг метъл ftw

Гейски са вокалите на My Chemical Romance и Bullet For My Valentine, например. Christian прави съвсем нормални чисти метъл вокали. Технически човекът е просто перфектен, а съчетанието между двата подхода в пеенето му много ми допада.



Опасявам се, че въпросната мода е едва в началото си. Честно казано, и аз не съм почитател на прекаляването с чисти вокали в екстремните стилове, освен ако не е направено достатъчно адекватно, както е в Mercenary или Scar Symmetry. А дали последните спадат към мелодета, вече наистина става спорен въпрос.

Не знам що, ама това определение "мело-дет" ми идва нещо като "емо-дет" или от сортЪт

^^ Emi men me draznqt na opredeleni momenti.

Posle 6te opravq 6liokavicata, ne6to e buggy.

Те нека си те дразнят, това добре, но не се опитвай да ги окачествяваш обективно. Нито са гейски, нито контрастът е прекален. Наистина са доста различни - двата му начина на пеене, но според мен това може да бъде повод единствено за уважение към Christian - таланта му да представя толкова динамични вокали дори в рамките на една песен е рядък. Днес се хванах здраво за Artificial Sun Projection - именно където споменатата комбинация е изразена най-добре, според мен. И там, когато са един върху друг звучат още по-добре двата типа пеене! Впрочем очаквам някакъв лайв на песен от албума скоро - ще е интересно да видим как ще се получат вокалите на живо, за това май с теб си говорехме.

Ок, не осирайте и тая тема

Относно албума: Очаквах нещо малко по-тежко, честно казано. Чистите вокали ми идват в повечко, макар да не са лоши. Тавата си е супер за слушане, постарали са се като че ли. Предишните два албума на групата, обаче, ми допадат далеч повече.

Е, не съм казал, че обективно ги окачествявам - говоря, че на мен не ми звучат добре принципно.

И да, по-лек е доста албума от Пич блек прогрес, може би затова не ми харесва толкова. На такъв периодец съм тея дни, че ми трябват малко по-тежички неща, по-леките не ми хващат ухото. Може би е и затова, знам ли. Но като гледам, албумът е сериозен конкурент за място в топ 10.

На мен пък новият им албум като че ли най-много ми харесва. По-мелодичен, по-музикантски... В сравнение с него, дебютът беше пълна скука.

"Holographic Universe" безспорно е много пипната работа, но не виждам шансове да стане любимият ми албум на Scar Symmetry. Липсва му онзи елемент от "Pitch Black Progress", който те караше да го въртиш до побъркване, без да ти омръзва. Има ги силните мелодии в новия, има ги невероятните вокали, но поради някаква причина, която ми е трудно да назова, е някак незапомнящ се.

^ Всъщност, нещо подобно е и тук като че ли. Абсолютно същата работа.

От трите изслушани техни песни ми хареса една Dreaming 24/7, трябва да намеря време/желание да пречуя други техни тави.

С две лапи ЗА тази част от мнението на Венци.
След прилична доза циклене определено мога да кажа, че албумът ми харесва. Вече ми поомръзна, което е показателно но ще се прослушва отвреме навреме защото наистина има много добри попадения.

Няма да крия, че имах известни колебания относно албума, както си личи и от по-горните ми мнения. Времето обаче ме убеди напълно. Въртя го вече доста време и оставам все по-доволен и доволен от него. Невероятни песни, запомнящи се, уникални, не омръзват, а се забиват в съзнанието с времето, много мелодии, много свирене. Харесва ми, че "Holographic Universe" съдържа есенцията от много идеи и точно това ми попречи да го осмисля веднага, но след дългото слушане остава само желанието да си го пускаш пак и пак.

Не знам дали все още могат да бъдат наречени мелодет група. Вярно, че са повече мело отколкото дет, но ако ги приемем условно за такива (нещо, което съм повече от склонен да направя), не знам коя друга тава би могла да се опре на "Holographic Universe" в надпреварата за най-добър мелодет албум на 2008-а.

П.П. Гласът на Christian е вълшебен. Има буквално перфектна техника в харш вокалите, а чистите му пасажи са много разчупени, много трудоемки и изпълнени безупречно. Страхотен е.

Силен албум за мен. Лично харесвам повече чистите вокали на Christian. Лек е за слушане и вече си имам фаворити от албума, макар и да не помня имена. По-късно ще постна точно

I'll stick to "Pitch black progress".

Pitch > Holographic > Symmetric май-май в крайна сметка се оформя. Това на този етап, естествено :>

Ето го видеоклипът на "Morphogenesis".

Невероятна песен, интересен клип. Пак ме хваща яд за раздялата с Christian...

Попаднах на онова лайв клипче в новините и реших да потърся тема за групата... Ами, в крайна сметка не звучат никак зле с тия двама вокалисти. Christian е велик вокал и без него трудно ще е каквото беше преди, но пък не мисля да отписвам бандата. A останалите музиканти са страшно добри, няма две мнения.

Аз пък не се кефя. Без Alvestam няма как да е същото, човекът правеше нещата уникални. Двамата му заместници не са толкова зле, де, само чистият нещо ми фалшивее.

Много интересен и достоен наследник на предишния си албум са записали момчетата.

Албумът е супер! Музикално ми звучи като предишния, но двамата нови певци вкарват и нещо различно. The Consciousness Eaters и A Parenthesis In Eternity веднага ми станаха любими парчета.

Доколко звучи като него, за да знам да го тегля ли въобще..

Типичен Scar Symmetry албум - много мелодичен, с много свирене и лек прогресарски привкус. Не мога да кажа, че ми допада повече от миналия, но не е по-слаб. От композиционна точка не мога да посоча недостатъци. Вярно, не са мръднали особено в стилово отношение, но това не е болка за умиране. Вокалистите се справят повече от прилично, но не са Christian Alvestam, и си личи. Специално от чистия има какво още да се желае, но както и да е, доволен съм.

Чух "Dark Matter Dimensions" два пъти засега, хареса ми. Тази група никога не ме е разочаровала, все още се справят отлично.

Видеоклипът на Noumenon And Phenomenon

Очаквах провал, получих един приятен албум, издържан в типичния им стил и мелодичност. Няма какво да си кривя душата, справили са се. Нещо обаче не може да ме грабне особено "Dark Matter Dimensions". Липсва му нещо и май не само Кристиан, макар че той най-вече...

Човек, според мен те някъде 2006 го изгубиха това, за което говориш. Или поне в моя аудиоприемник..

Е, имай предвид, че предният албум ми е определено най-присърце, така че друго нещо трябва да е. На някои групи им отива да модерничат и да вкарват по-студено, механично звучене. Те са една от тях.

За модерничене не знам, но са започнали да звучат малко като Soilwork, което не знам доколко е добре... Иначе е свестен албум, не пада много под нивото на предишните.

Тук е качен видеоклипът на "Ascension Chamber".

Между другото, албумът все повече ми харесва с всяко слушане! По-различен е от старите, но има много добри парчета в него.

Супергрупата Solution.45 с вокали Christian са направили изключително силен и запомнящ се дебют. Много съм доволен, албума е доволно музикантски и многопластов - но не липсват и по-директни парчета. Стилово напомня нещата на Scar Symmetry, чистите вокали се използват доста често... Още доста има да се слуша де!

Оххх, Solution-че!! Откога го чаках... Такова огромно удоволствие е да чуя чистите вокали на Christian отново, че нямам думи направо.

"For Aeons Past" >>>> "Dark Matter Dimensions"!

Тук е качен видеоклипът на "The Iconoclast".

Хич не е лошо клипчето!

Много ми допадат текстовете...

Нещо съвсем ме загубиха с "The Unseen Empire". Не че е лош, на съвсем прилично ниво си е, само че нищичко в тоя албум не успя да ми грабне вниманието и времето си се изниза ей така. Ще му дам още няколко шанса, но изглежда, че ще карам на старите албуми от времето с Christian.