Юрий Поляков - "Замислих бягство аз..."

Напоследък забелязвам някаква тенденция да недочитам това, което съм започнала. Много си се дразня. Последното, което четох (до половината) е Тютюн. Ама мисля да си надвия... нещото, което ми пречи да си дочета всяка книга, и тази да я прочета.

Албер Камю - Чужденецът

Кандис Бушнел - Сексът и градът

Нощна смяна на Бахман

Препрочитам си Чупливи неща на Нийл Геймън.

Ричард Кнаак - Денят на дракона

Сава Петров - "Понятия за обективно и субективно"

"Вещерът: Последното желание" на Анждей Сапковски и почти веднага след това си поръчах следващите две от поредицата. Купих си я от любопитство и, за да разбера повече за героя от играта, но усещам как сагата за Гералт ще ми се услади..

Нийл Даниелс - "Историята на Judas Priest".
Издание от 2007-ма по принцип, излязло на български тази година. Препоръчвам на всеки, който поне малко слуша групата, тъй като е наистина добре направена книга. По-ценното там е ранната история на групата 1969-1974 г., тъй като за нея не се знае много. И е сравнително евтина като за такъв тип книги - 16.66 лв.

За последните два месеца:

Стивън Кинг- Мъртвата зона
Преди да прочета „Мъртвата зона” се „огледах” в интернет за резюме или някакъв коментар. Разбира се, намерих. Оттам нататък сюжетът не ме впечатли кой знае колко. За да съм максимално обективна, ще изключа това, че не си падам по фантастични сюжети. И правейки това „изключване” мога спокойно да кажа, че от гледна точка на развитие на действието, Кинг се е справил добре. Книгата е разделена на части, частите на глави, а по- съществените моменти в главите са отделени с числа. Което говори за някакъв вид структура; подреденост.
На мен би ми харесало повече, ако описанията на някои моменти липсваха... особено политическите. Някак си ме умориха и доста често поглеждах колко страници ми остават до края. Дори в един момент умишлено пропуснах 2-3 към средата на книгата.
Като цяло не ми хареса. Чела съм по- добри неща от Стивън Кинг като „Бягащият човек” или пък ”Куджо”.

Марко Семов- „Цената”
Поводът да прочета романа „Цената” от Марко Семов бе, че ми го препоръчаха като приятно четиво за летните жеги. В началото бях резервирана, ала с четенето „дойде” интересът. Авторът има добър стил на писане, описанията ми харесаха. Малко ми бе „тегаво”, че по- съществените моменти не са отделени по някакъв начин... може и да не е с глави, ами с числа или нещо друго.. Но това са подробности. ;d

Едгар Алън По- „Златният бръмбар”
Не съм очарована.

Mirjam Pressler- Bitterschokolade
Хареса ми, но не е нищо особено.
Определено е тийнейджърска. ;д

Дан Браун — Шифърът на Леонардо
Допадна ми романа, макар че съм гледала филма вече. Е, има разминаваня м/у филма и книгата като например цвета на косата на главната героиня. Във филма тя е тъмнокоса, пък в книгата червенокоса. Но да не издребняваме. ;дд

Мартин Лун- Ключ към "Шифърът на Леонардо"
Интересна е, но не мисля, че оспорва кой знае колко "Шифърът на Леонардо". По- скоро дава допълнителна информация, докато стои на по- неутрална позиция.

Renate Welsh- Einmal 16 und nie wieder
Така се зарадвах, когато завърших книгата, че нямате представа. Доскуча ми. С нетърпение броях оставащите страници.
А като си представя, че трябва да правя проект по нея..

Джовани Бокачо — Декамерон
С най- ”пресни” впечатления съм от ”Декамерон” (съкратена версия).
Интересно ми бе. Не е скучeн десетдневникът. Стига да не четете оригинала (800стр). ;д

Аз наполедък много се захласвам по Нора Робъртс и последните няколко книги които съм чела са нейни. Като последната, която прочетох докато бях на почивка на море беше ''Партньори'' и много и хареса! Нора Робъртс според мен умее много добре да съчетава инересна история и някаква загадка с любов, чувства и в книгите й има толков много емоции...

"Прокълнатите крале" на Морис Дрюон.

Нийл Геймън - "Никога, никъде, никой". Уникален автор!

Дийн Кунц - Непознати пътища

"Повелителят на мухите" от Голдинг

Хм, имам една по-различна молба - някой да му се намира "Червенокосия Джайлс" на Толкин, старото издание, малката книжка с илюстрациите? Моята я потурчих някъде, а ми трябват самите илюстрации като примери за един проект.

Джордж Р.Р. Мартин-Песен за Огън и Лед:Игра на Тронове

Ха! Точно тази я имам у нас, ако искаш мога да се разровя като се прибера в града в края на седмицата.

Да, ще съм ти благодарен и на снимки от фотоапарат. В сми, само да се виждат илюстрацийките читаво.

Намерих си ги с екстра качество в endorion.org съответно. Човек като не се сети да търси първо там нещо за Толкин, после може само да си начука главата в стената.

,,Любовта е сборна касетка'' на Роб Шефийлд. Страхотна книга.. за любов, музика и още нещо

Ърнест Хемингуей - Старецът и морето

Ренета Бакалова - Елиза, но не по Бетовен. Тук са поместени няколко от многото й гениални произведения <3

"Железният светилник" на Димитър Талев. Много ми хареса, мамка му! Не мога да повярвам, че преди години не харесвах българската литература...

Страхотна книга, между другото. Още когато беше задълже за училище я прочетох и дори тогава ми беше супер интересна. Но не съм чел следващите му романи.

По темата - започнал съм сигурно 3-4 книги и все не мога да ги продължа

Някой има ли представа откъде мога да намеря "Пътят на Джийт кун до" от Брус Ли? Писах по разни интернет книжарници и до издателството, но няма наличност и не се предвижда преиздаване.

^ Освен да почнеш да следиш книжните сергии или потърси в библиотеките, а ако си от София, може в университетска библиотека да провериш. Само че не дават да се изнася, трябва да преснимаш, а и за външни лица, неучащи в Софийски пак искат такса. Мога да ти я потърся там и да ти кажа дали я има.

Не бях чел от много одавна, а вкъщи имаме сигурно 1000 книги, за това реших просто да грабна първата дузина, която видя. И във момента чета Среща с Рама от Артър Кларк. Стара книжка е... пише 1979 година. Ебал съм го дали е добра или не е, на мен ми харесва. Мамка му имам нужда да чета... много.

Ender's Game на Orson Scott Card. Доста впечатляваща алегория за Студената война. Научната фантастика взе че ме зариби. Налазвам Asimov скоро.

Доста стихотворения чета в последно време,къде покрай даскалото,къде по собствена инициатива.Пейо Яворов,Христо Ботев,Пенчо Славейков,Димчо Дебелянов и т.н.Възползвам се от учебната програма да си обогатя малко знанията по българска литература.

Реймънд Фийст, Джани Вурц - "Дъщеря на Империята"

"Танковите сражения на СС войските", У. Фей.

+1. Добра си е, но както винаги ни връщат назад в историята, издавайки книгите капка по капка...

Трилогията "Милениум" на Стиг Ларшон. Отдавна бях загубил интерес към криминалните / детективски романи, но това наистина е написано страхотно. Сега захващам и филмите.

"The Quantum Thief" на Hannu Rajaniemi по препоръка на приятел. Страшно свежа, жива книга, в която бъка от страхотни идеи - full-privacy gevulot, exomemory, движещи се градове, необвързаност с едно физическо тяло = съвсем различен строй общества, в които има т. нар. Quiet, които са полу-машини, The Noble, tzaddik-и и два тона други жестокости.



Авторът е основател и изпълнителен директор на ThinkTank Maths и върши пълни дивотии. The Quantum Thief е първата книга от бъдеща трилогия, като втората част е обявена със заглавието "The Fractal Prince" и по думите на автора (как се транслитерира тази фамилия, по дяволите?!) ще бъде оформена - като вътрешен сюжет И като структура на изписване - като фрактал. W. T. F.

Изродията е пълна, а аз съм щастлив.

"Крал Лир" на Шекспир. С приятел си говорихме, че Достоевски е взаимствал от тази творба за "Братя Карамазови"

В момента чета втората книжка от трилогията от общо пет на Джо Абъркромби. Казвам три от общо пет, защото трилогията The First Law е от свързани книги, а следващите две - Best Served Cold и The Heroes са от същата реалност, но проследяват други истории, макар и с общи с трилогията герои. Много свежо ново фентъзи, на което не съм и предполагал че мога да попадна. Отдавна смятах, че нищо ново в този жанр не може да ме изненада приятно, да е различно и така да ме увлече. Като се има предвид, че Абъркромби е съвсем млад автор и това са едва първите му произведения, направо съм шашнат. Човекът е наясно, че сред фентъзи морето, което залива съвременният читател можеш да се откроиш като избереш по-нетрадиционен подход на изграждане на персонажи, история и действие. До момента поне е напипал две от трите изброени в пълна степен: героите са нетрадиционни и адски многопластови, като при изграждането им е заложил основно на принципа, че няма само черно и бяло. Да не говорим, че за пръв път чета фентъзи, в което повечето главни герои на практика са антигерои, особено осакатеният инквизитор Глокта, прекарал години наред в плен и измъчване. Имаме си пълна гама убийци, мъчители, слабохарактерни лигльовци, отряд мракобесници, група благородници пълни тъпанари, своенравни магуси и о, щастие, нито един селянин пубер, който е намерил някаква сила в себе си и ходи да мъсти на някъв мрачен бог. Изключително приятни за четене персонажи с изграден вече характер и морален кодекс (ако може да го наречем изобщо морален, по-скоро егоистичен). Въпреки че не мога съвсем да схвана общата история за момента (има там някакви военни конфликти и по-общата идея за ада, канибалите суперчовеци и разрушаването на границата между двата свята), тя някак излиза че не е особено важна, при положение че така описаните герои постоянно са въвлечени в неспирен екшън. Като под неспирен екшън съвсем ясно личи, че Абъркромби, поне за момента, не пише за пари. След толкова много прочетено фентъзи виждам как на моменти спокойно може да си разтакава само за да печели обем, но авторът умишлено прескача тези моменти и бърза да предложи, това което искаш да прочетеш. Наистина страшно ми пасва този стил. Препоръчвам на феновете на дарк фентъзито!

В очакване на "The Fractal Prince" от Hannu Rajaniemi почти без да исках започнах "Neverwhere" на Neil Gaiman.



Супер непретенциозен сюжет, готини, живи герои, макар и да не са най-плътните описания, които някога съм чел. Въпреки това цялото повествование върви приятно, напрегнато на моменти, с полагащата се дълбочина. Честно казано, до последните 20-на страници ми вървеше едно такова by-the-way леко. Финалът обаче успя да ме закове по доста стабилен начин. Очаквах някакъв twist, нещо грандиозно може би, ама последните 5 страници ме разбиха с погледа си. Пълен, пълен кеф. Сега със спокойствие мога да започна "American Gods".

"14,99 евро" на Фредерик Бегбеде - колкото циничен, толкова и проникновен анализ на съвременното консуматорско общество. Не че казва неща, които да не са повече или по-малко известни, но изложението е много въздействащо.

Някой да е чел "Инкарсерон" на некоя си Катрин Фишър? Похвалили го на жена ми и сега се чуди дали да си купува.

Хмм, днес попаднах на интригуващо резюме на книга от същия автор, но не част от трилогията - за това иде реч. После се сетих, че някой беше споменавал името му тук, явно нещо ми е останало като спомен. Засега върви добре, доста директен и брутален стил има, а и липсата на крайно позитивни герои е винаги добре дошла!
Отделно излезе и Елантрис на Сандерсън - от Бард явно са решили да позапълнят пролуките, преди да започнат да превеждат "Пътят на кралeте" и компания.

А на мен тъкмо преди 3 дена ми доставиха тези прекрасни неща. Най-сетне ще мога да спра да заплашвам хора, които обичат да правят спойлъри.

wow

Няколко хиляди страници глупости.

Сигурно се изисква голямо търпение и концентрация, хахах.

Последната книга която прочето беше Тайните на Третия Райх 1ва част.

^^ Защо смяташ, че са глупости?
И, не, не е нужно търпение, а концетрацията си идва от самосебе си, когато книгата е написана хубаво.

Доколкото познавам (и съм се мъчил да "влезна" в подобна литература): 3/4 от това сигурно са ненужно детайлни описания, героите нямат особен характер извън тропите които представляват и историята не казва нещо особено... Знам ли, всеки с вкуса си.

Ако под "подобна литература" имаш предвид фентъзи жанра, значи си гледал не където трябва. Не можеш да сложиш всичко от жанра под общ знаменател и го за осъдиш, според няколко лоши попадения.
Иначе, за тази поредица все още не мога да се изкажа, защото тепърва я започвам. Може и прав да се окажеш. :Д

Е, едва ли това "не където трябва" във фентъзито са Толкин и Джордан... Чети си ги, аз главно злобея защото худ. литература не ми се е отдало да чета от известно време, хах.

Току що описа горе-долу всеки бестселър. Имал съм нещастието да чета Лъдлъм, Дан Браун и Гришам, примерно, и съвсем спокойно твърдя, че са доста по-детински от фентъзи авторите, които познавам. Все пак не говорим за кой знае колко сериозна литература, а за книги, написани предимно за забавление. И в това има чар.

Да, това фактически е четвъртата от трилогията . Нея можеш да я четеш, без реално да си чела трилогията, но пък има общи герои, имена местности и т.н. - но все пак трилогията е по-яка поне засега, тъй като тъй като и аз тъкмо чета в момента Отмъщението на Монца (Best Served Cold на английски видиш ли) и си мисля, че тя е малко по-стандартизирано фентъзи, по-скоро в стил Фийст, ама с повече кръв, цинизъм и цици.