Рискувам да отворя една тема, за която бях писала в една предишна медия, в която работех. Вдигна се голяма врява около написаното, защото определени хора се почувстваха засегнати.
И все пак, работата ми не е да удовлетворявам определени инидивиди, а да мисля и да споделям мислите си, базирани на факти и реални събития.

И в крайна сметка, Блеки Лаулес е казал: "Хората слушат с очите си." Когато е излязъл на сцената опръскан в кръв и е "изнасилил" монахиня на сцената, хората са го определили като антихрист и дори са забранявали W.A.S.P. Щом обаче излезе Golgotha, всички започнаха да му свалят шапка и да коментират колко набожен човек е.

Казвам това, защото обикновено за една банда се съди по външният вид. Ако носиш черно, вериги и шипове, кубинки и дълга коса, ти си метъл и достоен за уважение. Ако обаче не носиш черно и нямаш дълга коса - надали някой ще ти обърне много внимание. Едва ли ще се вслушат в музиката ти, концепцията, която се опитваш да изразиш, и опитът да накараш някой да се размисли. Защото ако излезеш и кажеш - "Там убиха човек", хората ще се шокират, но ще забравят до час. Ако пък им покажеш как е убит въпросният човек - ти директно ставаш подстрекател и привърженик на убийство.

Така става и когато тежка банда вкара някои по- леки парчета, или си позволи дори по- комерсиален албум.
Изключително неприятно впечатление ми направи как след Minutes to Midnight "заклетите" фенове на Linkin Park се отекоха като помия в септична яма. Нямаше ги вече крещенето на Честър и рапирането на Майк, за това пък имаше много за човешката същност и смисъла на това да си жив. За това 10 години по- късно, когато Честър умря, някои фенове се сетиха, че в музиката им е имало подтекст, че те са опитвали да предадат послание, и изведнъж започна реването и оплакването, как те, видиш ли, са били прави. sleep.gif
И нямаше значение, че същите тези хора някога дружно слушаха Linkin Park, както и Rasmus, Green Day... Няколко години по- късно, научили някои по- тежки имена, отричаха онези, които ги превърнаха в това, което са, и положиха началото за тях.
Това ми намирисва на... Лицемерие.

Много талантливи и не толкова известни банди страдат от същият синдром, само защото външният вид не отговаря на музиката им, а от там и на изискването на феновете. А после било комерсиализация някой да се натъкми към определен стил за да се хареса.
Давам пример с X Japan, първата и най- известна рок банда в Япония. Джийн Сиймъс беше казал, че ако те се бяха развили в Америка, щяха да са най- добрата рок група в света.
Може би и най- злощастната. Техният основател и барабанист Йошики претърпя тежка операция в началото на миналата година, която постави под въпрос връщането му на сцената. През 2011 бившият им басист Тайджи Савада беше убит в затвора в Сайпан, а през 1998 при нелеп инцидент умря най- обичаният им член - Хиде, поставил началото на вижуъл кей движението, на погребението на който се изсипаха 60 000 души и запречиха процесията към гробищата.
И все пак, единици са в България тези, които познават творчеството на X Japan, които знаят имената им и дори част от историята им.
Вероятно защото те не носят кубинки и не се обличат в кожи и шипове.

Какъв е изводът от всичко това... Дали пред теб има привърженици на еднин или друг музикален стил, дай им каквото искат, или те ще те оплюят и залеят с помия. Ако не си гръмък, зрелищен и привличащ вниманието, ако не отговаряш на определени норми и не се вписваш в тях, колкото и талантлив да си, колкото и добра да е музиката ти, ти ще си останеш просто един недостатъчно добър изпълнител, който не носи кожи и кубинки, и няма дълга коса.