Току-що проведох доста странен разговор по телефона с една жена, звучаща
с треперещ глас, все едно сега е станала и се е стафирала здравата.
аз: - Добър ден, търся Иван?
тя: - Иване, ти ли си? Иване?
3 секунди мълчание.
аз: - Ъ, не. Аз съм негов приятел, който реално търси сина ви - Иван.
тя: - Не, няма го. Нещо да му предам?
аз: - Не. Той се прибира вкъщи, нали... по някое време?
тя: - Не съм сигурна, нещо да му предам?
аз: - Не сте сигурна, дали се прибира вкъщи? Тогава къде се прибира?
тя: - Не знам, не съм сигурна.
аз: - Тогава бъдете сигурна, че отново ще го потърся.
тя: - Кажете ми, кажете ми кой сте вие!
аз: - Негов приятел, няма значение, той знае. Довиждане, приятен ден.
тя: - Довиждане. *тряс*