Попаднах на една забавна
страничка, ето нещо от една "брилянтна" поетеса
:
(Предварителна бележка от авторката: Ни съм виновна! Акъла ми й толкуз...)
ДулсинеяНи ща Калина! Искам Дулсинея
уттук нататък да са нарича...
Зако ли? Ам да кажа кат ни смея...
Ми стига вечи кал и прустутия,
йергени селски, Йофчу и нам кой...
Ни мой ли някуй рицар кат ония,
дет чували сми да ма срещни:
- Стой!
Куя сти вий, о, радус за учити!?
Кат прелесну създание сти, не жина...
Нидейти тъй срамливу да мълчити,
ни ма наказвайти със тишина...
- Ми аз...
- Тос глас на славей, не ми чучулига...
- Мумент, бе момко, да са искажа ас,
пу приказки ку та устая ши ма миниш.
Ам майка ти ни та ли й учила у вас!?
- Прустети ми нахалствуту, ку можи,
пунявгиш мязам същу кату прос.
Съм Рицар аз! Дип дръвен да мий ножа...
Си Дулсинея ти със китка на ухо!
- О, Рицарю! Ай мятай ма на коня
и дай приз девет планини и махали.
Щот иначи ф Кратунци тряа да водя,
пък тамка Дулсинеити сми идни...