EVERGREY – THE INNER CIRCLE



След албум като ”Recreation Day”, очакванията ми към новата студийна творба на Evergrey бяха огромни. Верни на себе си, с петото си творение шведите ни предлагат нова доза интелигентен, но не претрупан прогресив метъл с готик забежки. ”The Inner Circle” е още по-динамичен от предшественика си в музикално отношение и извежда групата на едно ново ниво, без да променя съществено характерния им стил. Албумът е пропит с непогрешимото мрачно звучене на бандата, дължащо се в голяма степен на депресивно-отчаяния глас на фронтмена Tom Englund. Китарите на Danhage и Englund са станали още по-плътни и тежки, a клавирите на Rikard Zander са сякаш от друго измерение. Развитие личи и в структурите на песните, които са чувствително по-сложни и непредсказуеми дори в сравнение с миналите постижения на групата. Мелодичността е изведена на преден план, без това да отнема от агресивността на музиката, макар в записа на места да преобладават акустични пасажи. Уместно е и включването на струнен квартет от прочутата Гьотеборгска филхармония, придаващ допълнителна дълбочина на някои песни. Текстовете са в унисон с емоционалните композиции - ”The Inner Circle” е концептуална творба, разкриваща ограниченията, които една личност си налага сама в името на криворазбрани религиозни ценности и последвалата от това духовна деградация.

От откриващата типично Evergrey-ска ”A Touch Of Blessing”, през твърдата ”Ambassador” и многопластовата ”In The Wake Of The Weary”, в която с вокали се включва и съпругата на Tom – Carina, се очертава насоката на албума. С напредването на песните слушателят е залят от чувства на ярост, раздвоение, безнадеждност, болка, тъга и облекчение, които не му позволяват да остане и за секунда безразличен към сътвореното от шведите. Прави впечатление, че рифовката е стегната и прецизна, а солата са по-бавни и ограничени като количество, но стойностни като съдържание. Замечтано-отнесената ”Harmless Wishes” и баладичните ”Waking Up Blind” и ”Faith Restored” се открояват с нежно вмъкната романтика. ”More Than Ever” е тежко въплъщение на класическото прог-метъл звучене, докато ”The Essence Of Conviction” и ”Where All Good Sleep” са по-атмосферични и експериментални. За финал е оставена смазващата ”When The Walls Go Down”, която представя вътрешната борба под формата на интроспективен монолог на фона на разтърсващ инструментал. В специалното издание на диска са включени и три концертни акустични изпълнения на групата от турнето във Франция към ”Recreation Day”, в които личи класата на Englund на живо.

”The Inner Circle” е не просто достойно продължение на една бляскава кариера, но и връх в творчеството на Evergrey и обещание за бъдещ възход.

Албума е страхотен! Но ми е трудно да го обределя, дали е най-добрият им албум от от цялото им творчество, защото другия ми фаворит е "In Search Of Truth". А двата албума са доста различни.

Ицо така като ме познаваш я каже има ли смисъл да дърпам нещо тяхно?

Има известен (но не твърде голям) шанс да ти харесат... В китарните настройки на "The Inner Circle" безспорно има нещо модерно, рифовете са интересни и не твърде засукани. Пробвай ги.

Следял съм цялата дискография на Evergrey, този албум е много красив... е не е като Recreation Day, но летвата вече е висока. В същност съм пристрастен, защото съм фен на тази група.

Е...за мене The Inner Circle е няколко класи над Recreation Day

С няколко класи - трудно, предвид достойнствата на предшественика, но инак споделям мнението ти, че "The Inner Circle" все пак го превъзхожда...

Просто не съм съгласен... явно въпрос на вкус. Обожавам I'm Sorry, Darkest Hour, As I Lie Here Bleeding и Visions. В новият албум не мога да намеря такава "резачка" тип Visions, например. Не казвам че няма красиви песни в "The Inner Circle", но за мен по-добър си остава "Recreation Day".В крайна сметка всеки си разбира както си знае, различните албуми.

Щом никой не пише тук, значи сте дебили. Това е един уникален албум, на една уникална група!

Оооооооооо, добър ден!
Албума просто е ЕДИН!

Скъпи, това дали не е сравнително отдавна? Може и затова да не се пише много много?

Някъде да четеш най-добрия на Evergrey? Е, не е! Но е наистина добър!

Все пак това е вече сравнително стар албум, това обяснява защо не се пише. Иначе Evergrey рулират