Чух групата едва миналата година, за съжаление.
Но сега нещата са поправени-чул съм всяка една песен и си направих изводи.

Групата ми стана любима(като дори измести Blind Guardian) веднага след като чух Скаиденсъра! Та първоначално пишат 2 демота и след това се появява Skydancer. Страшно мачкащ албум за мене; невероятна музика и атмосфера-страшно различно от всичко което съм чувал. Там е и песента която смятам за най-велика:of Chaos and Eternal Night. Нямам думи, а не мисля че са нужни ако сте чули тази симфония. Може би е гадно, че Андерс си отива по едно време само дето Микаел се справя перфектно също(великолепен вокал)

В следващия албум личи малко разпускане, което не значи съсипване.
Следват наколко албума, от които също блесват доста велики неща.
Но като цяло нещата доста се променят. А по едно време идва и един клавирист дето не знам за какво им е ама айде....

"Провалът" идва при Heaven. Провалят се защото тотално променят нещата а не щот не струва музиката. При последния Damage Done има малко събуждане, но нещата си остават почти същите.

Въпреки всичко Dark Tranquillity си остават наи добрите за мен.
Може би за вас е по-различно?

Ще ви помоля да ми кажете накоя подобна група, за която се сещате.
Нещо може би толкова добро

Уникална група!! Обожавам ги!
Damage Done е най-добрият албум на Dark Tranquillity, по мое мнение. Чак тук групата най-после показва на какво наистина е способна, а именно да твори адски богат разнообразен дет-метъл, с прогресив забежки (дори повече от забежки, на места...). Предишните им постнички творения са несравними с Damage Done. Тук постоянно се редуват мелодични клавирни пасажи (вариращи от почти нежни такива, до мрачни и меланхолични) и тежки китарни рифове... Damage Done (парчето) е идеалният пример!
За финал: Именно в този тип музика е бъдещето, според мен!

Споделям...
Monochromatic Stains е мн силна песен...

Аз съм позьор и съм слушал само Damge Done. Албумът е як. Даже много.

Мда!
Monochromatic Stais кърти... И клипа е оригинален.
Иначе от по-старите албуми най ми допада The Mind's I

Специално на теб ти препоръчвам да чуеш и предишните.
Задължително си ги намери.

Иначе съм съгласен че Damage Done e Reincarnation в известна степен.

Нещо не съм в настроение за мелодичн дет. Иначе с удоволствие...

На мен ми е любим Projector

Пфу, докато изровя темата, ама няма смисъл да се прави нова такава.
В последната половин година DT са станали една от най-значимите групи за мен, като ме вдъхновяват, карат да се замислям и преценявам някои неща както никоя друга. Очаквам с нетърпение следващ техен албум, като силно се надявам той да е другата година поне (имайки предвид, че едва ли може още тази да ни изненадат с нещо ново).

По-слабо харесвам старите им неща, но това не пречи да оценявам стойността им и тяхната уникалност. Любими албуми ще да са точно Damage done, Character и Fiction, тоест по-новите им творби. Невероятно съчетание между по-особени и дълбоки текстове, агресия, мелодичност и какво ли не.

Senses tied.

Странно защо не съм се включил досега...

Безмерно интелигентна и дълбока банда. За музикалните им качества е излишно да пиша; достатъчно е да се спомене, че са лидери в цял един метъл стил. Имаше време, когато малко ги подценявах в сравнение с колегите им от In Flames, но май този период отмина безвъзвратно. Dark Tranquillity винаги са били истински, винаги са били себе си, винаги са били оригинални и търсещи. Поклон.

За мен цялото им творчество е изключително, но с последните два албума вдигнаха нивото до безобразие. "Character" беше много ударен запис, демонстрация на смазващо превъзходство. "Fiction" беше по-зрял и улегнал, някак по-мъдър може би. Нямам и грам съмнение, че следващият опус отново ще е помитащ.

Нещата се промениха не в "Haven", а в "Projector", но поне за мен това е един от най-смелите и успешно реализирани скокове в звученето, които метъл банда някога е правила.

Иначе не виждам какво мога да добавя, всякакви суперлативи за състав от подобен калибър звучат кухо. Любимци са ми, не спряха сами да надминават себе си.

"the Gallery" винаги ще си остане Албумът за мен Хм, даже не знам колко хора наоколо има, дето са го слушали като е излезнал, много странно е да видиш, как някаква банда, която едва ли не само ти си слушал, става един вид "комерс" (същото при мен важи и за MOONSPELL BDW ). "the Minds I" ставаше, но от след това ги бях отрекъл; "Fiction" ме изненада приятно, всъщност. Доста читава тава





ПП GRAVE TO CRADLE - CRADLE TO GRAVE!

Така и не можах да ги харесам... Просто нищо не ме грабна в тяхната музика...

^и при мен беше така в началото... но след Fiction и след като се позаслушах във всичко ме грабнаха на МАКС!!! Е разбира се всеки е различен

Тази група способства за изграждането на цяла ера в метъла. Всеки от албумите им е уникален, има свое настроение и атмосфера, и все пак принадлежи на един общ стил. Не се сещам за много групи, успели да постигнат нещо подобно. В момента Dark Tranquillity са безспорните крале на мелодичния дет и не виждам кой би могъл да ги предизвика в скоро време.

Освен да се включа и аз с малко добри думи.

Dark Tranquillity са бандата, с която прослушах мелодичен дет, албумът беше "The Gallery" - епохална творба за метъла въобще. Оттам насетне неизменно следя какво правят и наистина не биха могли да ме радват повече. Образец са за отлично развиваща се група, която хем държи на стила си, хем не се бои да експериментира. Любим запис ми е трудно да посоча... по едно време мислех, че е "Character", но вече не мога да заявя категорично.

Страхотна група.
От известно време, доста се запалих по тази банда. Наистина имат мнго добри и стойностни парчета...

Mikael Stanne е десет пъти по-добър вокал от онзи лигльо Friden.

^^ Те направо нямат слабо, бих казал. Макар че любимци благодарение на последните си 3-4-5 албума.

А Микаел е един от най-добрите дет вокалисти изобщо.

Къде ти.
Тоя човек пее с най-голямата изразителност и емоция, която съм виждал някога. За множество може да изглежда смешен в движенията си при клиповете, обаче просто е уникална работа. Затова го харесвам толкова, както и заради самия глас, естествено.

Stanne е поет в пълния смисъл на думата. Толкова интелигентни и проникновени текстове като неговите в друга метъл група не съм срещал. Гласовите му качества е излишно да ги коментирам...

Stanne ми е един от любимите харш вокалисти изобщо.

Наистина е меко казано странно да наречеш замяната на Anders с Mikael загуба за състава. Последният би бил гордост за коя да е метъл банда, не само в рамките на мелодета.

Поправка: Постепенно започнах много да ги харесвам...

Истина ли е това, което виждат очите ми? И как тъй стана?

Така се започва...


Probes and infiltators...
Infiltrate me.

Battle Magic, честито. Това е една толкова стойностна група, че с ръка на сърцето мога да ти кажа, че се радвам, че я прослуша. Творчеството им наистина може да те обогати. Изцикли прилично на The Gallery и Character

Ти глупав ли си?

Казвал ли съм, че друга такава банда няма?

КАЗВАМ!

Нищо ли не се чува за нов албум още? Някакво DVD май щяха да вадят скоро.

Май бяха насрочили DVD-то за през август или нещо от сорта, снимаха клип наскоро, а нов албум би трябвало да видим догодина, ако всичко си е ок.

за мен лично Fiction е най-добрият албум на DT и най-зрял разбира се... А все пак за 1вият коментар относно за какво им е този клавирист, отговарям със следното - Този клавирист е липсващият елемент на бандата, която просто ще звучи сухо без него, а и ако си забелязал клавирите във Fiction играят голяма роля,докато в другите са оставени назаден план, но е факт че клавирите просто внесоха атмосфера на албума, която го направи велик, а ако ги нямаше щяхме да слушаме рифчета от рода на At the gates-Slaughter of the soul!

Ахахаха! :Д

Младежо, няма по-големи от At The Gates в този стил.

Това разбирам да го кажеш за In Flames, например, но за Dark Tranquillity някак не върви.

на мен така ми звучат, като просвирих дори и Terminus (Where death is most alive), мноого ми заприличаха на At The Gates-ки рифчета. Лично мнение, може пък и да съм в голяма дупка покрай кандидатстването. Соррри гайс

Е, всички тези банди все пак са тръгнали от едно и също място по едно и също време, така че някои сходства вероятно ще си останат завинаги, но като цяло ми се струва, че точно Dark Tranquillity надраснаха всякакви влияния и в момента звучат единствено като себе си.

Напълно съм съгласен с теб, аз също така мисля че и In Flames звучат уникално, макар и A sense of purpose да е доста модерен и направен за американската сцена, но определено DT са една от най-яките и влиятелни банди за момента.

Projector е едно от най-страхотните неща, които са правили. Различен и уникален албум, а чистите вокали в него са супер емоция. Даже си го поръчах туко що

^ Абсолютно, а е страшно подценяван. Маса "дай хард" фенове още плюят Dark Tranquillity, че с него се били продали и прочие глупости. Всъщност "Projector" е един наистина уникален стилов експеримент, без който много от по-късните шедьоври на бандата нямаше да се случат.

Само им чуйте 22 акейша авеню кавъра, трепач просто...

Whiplashh, всичките има кавъри са супер!

За групата писах вече из разни други теми, тъй че няма да повтарям и тук колко са велики според мен. Неповторимо изкуство създават!

ами парчето Lady in Black дали не кърти здраво eбати ковъра на Mercyful Fate, забравих да го включа към темата със яките ковъри

Много добри, безспорно. Харесах ги дори повече от In Flames. Допада ми типичното за тях звучене - мелодичното прехвърляне между меланхолия и агресия...
Character нещо ми се губи като идеи, но като цяло съм с добри впечатления от цялостното им творчество. Любими албуми - Haven, Projector,
но най-дълбоки емоции провокира в мен The Gallery, който, като излезе, слушах цял месец постоянно и който поставям в личната класация за най-добри албуми. Велик! А Mine Is The Grandeur... просто красота! Поздрав за всички фенове!

И на мен дълго време ми се губеше, но след едно по-усилено въртене го схванах и в момента ми е фаворит наред с "Fiction". Адски дълбок, смислен и изпипан албум е!

O_______o

Керъктър е може би вторият най-ударен и право директняшката след Демидж дън, за мен. Мен веднага ме погълна.

Не знам, на мен ми се вижда сложничък в сравнение с останалите. Обаче същевременно наистина е и много ударен, дори да звучи парадоксално.

Е как, Character е един от най-добрите мелодик дет албуми излизали през последните 5-6 години. За мен е по-силен и от Damage Done, особено първите 2 песни преспокойно можеха да бъдат част от The Mind's I да кажем.

"Character" е най-доброто от DT и за мен, колкото и да е трудно да се избере такъв албум при тях. Уникална атмосфера, образцов мелодет...

Някой друг няма ли да се нахвърли отгоре, за да каже колко велик албум е Character???

Никой не ти се нахвърля, хората си казват мнението. На мен всъщност любим ми е Damage Done.