Миналата седмица, заедно с Deathspell Omega-та излезе нов албум на други мои френски любимци - Belenos. С две ръце препоръчвам на пропусналите го.

Покрай тях се присетих за трети французи - Hegemon и сега си въртя с огромно удоволствие страхотния "Contemptus Mundi".

Е, съжалявам за двойния пост, но се оказва, че в рамките на две седмици се илзя цял порой от качествен блек. Днес въртях новия албум на колумбийците от Inquisition, от които се чакаше да издадат убийствен албум за пореден път. Не разочароват, извадили са страшно силен блек/траш с леки Immortal елементи, най-вече във вокалите. Едно от най-добрите издания в стила за тази година.

А последния Sargeist слуша ли? Горещичко се препоръчва. Много готини идеи, като цяло доста умел албум и чудесна атмосфера!!!

Ей ся бях на концерт на ORENDA. Култ !!!

Само не ми казвай, че са свирили в София!!!

Не, във Враца беше. За пръв път съм на концерт у родния си град, ахаха.

Не, бях го пропуснал, но преди малко наваксах. Страшно силен, наистина. Доста по-добър от последния Behexen.

http://www.roadrunnerrecords.com/blabbermo...comment-2268040

хмм... попринцип добре - един от многото метъл стилове. Аз си падам по по мелодични неща но Symphonic/Melodic Black Metal е добре. Относно Толкин пък почти няма пауър група чиито текстове да не се базират по творчеството му. А преди да отговоря на въпроса дали са позиори ми кайете защо за пауър металистите се твърди същото.

^Оффтопик!
PowerKnight, ти с кредор ли пишеш?
Ако е така, този е добър:
http://62c.hit.bg/

The Black Satans - The Mutilation Of Christ

Е той (май) вече си работи? Мисля, че отново си имат база данни с богат набор книги.

За мен блек-метълът е музикална идиотщина. Ако търсите истински сатанизъм ще го намерите в американските дет-метъл групи.

^ Не ме разсмивай, блекът няма нищо общо със сатанизма

А с какво има общо? Със скандинавска митология?

Пейгън блек метъъъл ! ! !

Блек метъла е музикален жанр, не литературен. Неговата тематикa е безчет, това че някои пеят за сатанизма, не значи че няма такива, които възхваляват Христос, че дори има и ислямистки блек метъл. Това, че ти го свързваш единствено със сатанизма си е твоя работа. Блек метълът е над тези неща, той е предимно атмосфера, не безчет безсмислени сола и рифовки.

кефи ме като стил между другото и аз не го свързвам директно със сатанизма.Пък и нема значение точно за кво преят и без тва не се разбира много;д

Метъли, какво ще кажете за следния факт: точно в средата на 80те Slayer се определят, че свирят блек метъл, а не траш. Може ли да се каже, че албумът им Hell Awaits/1985/ е блек метъл?

Кви са тия шестаци, бе?!

И да, и не. Колкото и банално да звучи, въпросът е ''кой слуша''. Както вече ти казаха, не сатанизма прави музиката блек.
Също така, да се отрича, че блекът има нещо общо със сатанизма, пак е наполовина грешно. Ако сега бяхме 90-91 и питаш Юронимъс какво е блека, мисля че е ясно какво ще ти отговори. :Д
Първите неща на Батори са бъкани със сатанизъм, но в интервюта Куортън казва, че всичко е било на ташак, а истинското вдъхновение за това, което е било Батори тогава са били неща като Мотърхед, Цепелин и бритиш пънка.

А митологията идва като много удобно средство за разграничаване на скандинавския блек от останалата част от света. Не знам кой се е сетил пръв, но е било неизбежно. Дори топеното сирене им е с руни и викинги отпред на кутията, та блека ли няма да е :Д

Във Burzum също има сатанизъм, но има и скандинавска митология, че и Толкин. Манджа с грозде, нали, обаче е BURZUM. Ако Варг беше живял през 18-19 век, щеше да се нареди до Йоленшлегер, Алмквист, Тегнер и т.н.
Колкото и да не личи, скандинавският блек е свързан именно с този скандинавски дух, който бележи всяка една епоха в културното развитие на Швеция, Норвегия и Дания. Rebel Extravaganza на Сатирикон е, освен адски здрав албум, силно повлиян от Сведеборг и някои творби от времето на Романтизма, например.

А защо истинският сатанизъм да е в американските дет-метъл групи ? Какво го прави ИСТИНСКИ тоя сатанизъм ? Смешникът Глен Бентън ли е стожера на тоя истински сатанизъм, или групи като Morbid Angel, в които има колкото сатанизъм, толкова и Лъвкрафт, че и още куп други неща. Не знам, аз като слушам Morbid Angel и искам да потроша периферията, ама не за друго, ами защото са една от най-яките банди.
Някои пък ще си помислят ''истинските сатанисти са Варг, Бард Фауст и Йон Нодвейт, щото им стискаше да пречукат някой''. Еми ...

Ахах, и капацитетът се изказа!

изкажи се и ти де, да те чуем

Абе сейтъни-мейтъни...

INRI

.

Новия Dornenreich бие Fen и Vreid (които изобщо не са слаби). Изключителен албум. Страхотна атмосфера - много психарски вой от цигулката, топли пасторални китари. Банда, която категорично откри своя звук!

Ще я видим тая работа! Мисля тази нощ да му се отдам напълно!

Отдавна не ми се беше случвало да се плаша от някой албум. Да ме побиват тръпки, да ме хваща параноята, да получавам нервна криза. Ето че с новия De Magia Veterum преживявам ужаса отново. Страхотен албум, много близък до концепцията на последните Deathspell Omega, но с по-гнусен звук, благодарение на което човек се чувства като свидетел на сатанинска оргия в някой отрупан с ампули и омазан със спрейове бункер. Kvlt!!!!! Очакваме нов Gnaw Their Tongues (и тази година). Само да мине торнадото от сингли, сплитове, минита и компилации преди него...

Великолепeн втори албум от белгийците Lemuria! Оправдава напълно паузата от близо пет години след издаването на дебюта. Личи си, че за това време са дръпнали много, за да ни поднесат страхотен мелодичен блек с много симфонии и фолк елементи. Резултатът е едночасов концептуален албум с умопомрачителни клавири, респектиращи вокали и епична атмосфера. Горещо препоръчвам, ето ви и линк:

Lemuria - 2010 - Chanson de la Croisade

Хей, страшен нов Dekadent! Най-силният симфо-блек за годината до момента, заедно с "Vinum Intus" на Alghazanth. Все така издържан в стилистиката на разтърсващия "The Deliverance of the Fall", но с повече акцент на китарите и една идея по-позитивно звучене на места, без това да е за сметка на уникалната атмосфера. Доволна съм на макс - Artur и компания определено знаят в какво да инвестират идеите и средствата си, в случая поднесени чрез "Venera: Trial & Tribulation". Продължават да ме радват все повече с всеки следващ албум... браво за което, имайки предвид, че са странници от една нищо и никаква Словения. Всъщност точно подобни банди напоследък го изнасят тоя стил, така че не е нищо ново или учудващо. Разбира се, чакаме SepticFlesh да пометат със симфо дарк/блек/дет откровението на годината.

+1 за новия Dekadent. Не толкова клавирен и вглъбен колкото предходния, но не по-малко атмосферичен! Въобще, една от малкото нови групи в стила с уникално и разпознаваемо звучене.

Dekadent [6,5] не е нито мрачен, нито зъл, но бандата разчита на хипнотични, грабващи мелодии и е постигнала един лесен за запомняне и труден за отказване, магичен албум.

'Torn Beyond Reason' [6] на Woods Of Desolation ще осигури незабравим катарзис през някоя от онези дълги нощи, които само изпълнители като Burzum, Alcest, Agalloch или Fen са способни да запълнят.

Самите Fen със своя 'Epoch' [7,5] вече спокойно могат да се поставят във висшата лига на британския блек до групи като Winterfylleth и Skaldic Curse. Един доста трудно "влизащ" (поне в моя случай) запис, който в края на деня/нощта се отблагодарява тройно за вниманието на слушателя. Депресията тук е достойна за пациент на строго охраняема психиатрична клиника, а чистите изпълнения на изречение като 'Some day the friends will come again...' ще вдъхновят Niklas от Shining пак да посегне към хероина.

Mord'A'Stigmata от Полша са четири патологични случая, които във втория си пълнометражен албум, 'Antimatter' [7], оставят без дъх, вдигат адреналина до краен предел и провокират слушателя да прави неща, които преди не е бил в състояние да извърши...

Окултните блекъри от Negative Plane, представители на прогресиращата USBM сцена, сигурно са направили албума на живота си с 'Stained Glass Revelations' [8]. Трудно описуемо преживяване. Истинска магия, видения от минало и бъдеще, кръв, отрова, жертвоприношение и вечен мрак.

И в края на краищата Altar Of Plagues са онези, които правят най - сериозна декларация за блек албум на годината (поне до този момент). След епичния прог-блек апокалипсис на 'White Tomb', ирландците напуснаха (моя любим лейбъл) Profound Lore, за да се присъединят към Candlelight Records и резултатът е разлиен, неочакван, но не и нежелан. Идеята зад 'Mammal' [8,5] гравитира основно около неизчерпаемата тема за смъртта, но музиката отдавна не е имала толкова добри илюстратори на онова, което следва.

Има нов Sarke, ако не сте забелязали, и e спокойно поне толкова добър колкото първия.

Настрана от това в последните месеци, откакто никой (включително и аз самият, очевидно) не се е сещал да поглежда тази тема, излезнаха приятни неща като Dødsfall, Ravencult и Skogen, последните от които носят точно тази северняшка атмосфера, която обичам толкова много. Мирише на кал и нападли листа след дъжд.

След всичките хвалби за последния Negative Plane пък се убедих за пореден път, че USBM-ът определено не е за мен.

едни исландци

доста квлт

Sarke-то е яко, също.

А за новия Peste Noire какво мислите? Според мен още с предния прекалиха много с авангардниченето. Изобщо ми загубиха интереса, а започнаха толкова силно.

Преслушах го днес, има интересни моменти, но сякаш трябва да понаблегнат на свиренето, вместо на лиричните отклонения.
Попаднах обаче на един готин блячец http://www.youtube.com/watch?v=PZ2QCWwbz9U

Благодарение на лиричните отклонения албумът не звучи чак толкова брутално, въпреки че текстовете са изпълнени с ирония, насилие, агресия, омраза... Когато го слушах за първи път си помислих, че идеално би пасвал за саундтрак към някой френски екшън ("Casse, pèches, fractures et tradisions", "Cochon carotte et les soeurs crotte"). Кефи! Определено не е най-добрият Peste Noire, макар че си ма своите силни моменти. А за това дали е прекалено авангарден - може би е една идея повече от предшествениците си; за мен е до поносими стойности, все още.


Още едно добро френско заглавие, което въртя и в момента: Epheles - Je suis autrefois.
След това е ред на Aosoth - III.

Напълно съм съгласен...аз винаги съм ЗА такива лирични отклонения, но ги приемам сериозно, когато са подплътени с добро свирене в останалото време от албума. Просто исках да кажа, че когато групата се развие и откъм свирене, тогава ще е по-интересна за слушане.

Може би никога няма да се развие откъм свирене. Ако очакваш да звучи по начин, по който звучат повечето блек метъл банди, то категорично трябва да се преориентираш. Всичко, което Famine има да казва, го прави главно чрез текстовете си, които в повечето случаи са провокативни - хумористични, националистически, депресиращи... Затова и музиката му не се взема чак толкова насериозно.

Припмняйки си текста на лирическото отклонение от въпросния албум "La condi hu", и най-вече последното изречение

"…Ma scoliose supérieure à 35 degrés d’angle
me fait voir dans le ciel un gros trou qui m’étrangle",

си мисля, че това свирене, което имаш предвид просто ще бъде излишно.

Американският ъндърграунд наистина ражда невероятно силни и класни неща. Дебюта на Ash Borer ме грабна убийствено много. Пичовете са спретнали доволно атмосферичен блек метъл. Слушайки го, мисля, че очакването на новия Wolves In The Throne Room ще бъде една идея по-леко.

Винаги пропускам този момент, че не на всички групи основната цел е да покажат майсторство в свиренето. Вероятно за да ми допадат групи, като Peste Noire, трябва да се заслушвам не само в музиката. Имам лошия навик текста да ми минава покрай ушите до един определен момент. Първо ме грабва музиката и ако ми допадне как свири дадена група я въртя до безсъзнание. И чак когато вече наизустя всеки звук тогава започвам да обръщам внимание и на текста. Замислям се дали не трябва да си променя начина на слушане малко

Аааа, слушай си както ти е на сърце.


Verge - Sex & Violence - на мен това ми е на сърце в момента. Поредната доза болезнен и студен блек метъл, идващ от Финландия.
Албумът много старателно ми влиза под кожата по познат вече начин. Визирам други финландски депресари - Totalselfhatred, чийто Apocalypse In Your Heart вече 6-ти месец се грижи за доброто ми настроение и главно поради това получава място в първите 10 за 2011г.

Oле, новият Craft е много злобарски. Супер мръснишки звук, много яко олдскуул усещане, а рифовете много ми напомнят на най-добрите години на Darkthrone. Доволно силен албум.

ся го пускам Крафтецо, една песен бех чул от него и беше чук

Блек-метъла напоследък стана доста модерен в хардкор/пънк сцената и се появиха групи като Ash Borer, Wolves In The Throne Room, Fell Voices, Skagos, Panopticon, Deafheaven, El-Ahrairah

DAŽD от Сърбия.

blackened crust банди като Black Kronstadt, Iskra, Summon The Crows, Martyrdöd, Order of the Vulture, Radioskugga, Crucified Bastard

http://r-a-b-m.blogspot.com/

И аз засилих тук новия Darkthro... ъъ, новия Craft. Страшно як наистина.

Повече от размазващ нов Dødkvlt излезе! Порядъчно самобитен, не се опитва да звучи скандинавски (то финландската сцена по принцип не е чак толкова близка до норвежката), но успява да е хаотичен и първичен на места. И в същото време има невероятна мелодичност, но не от тази захаросаната. Изобщо, ебати якия запис!

Sodom, Venom, Slayer, Kreator са блек метъл. Whitesnake са първата блек банда, като са основоположници и на дет метъла с хардкор-пънк и груув-фънк, електро-амбиент оттенъци!

Абе, шегата настрана, в "Obsessed by Cruelty" и в демотата определено си има следи от блек. Venom имат също един куп неща в музиката си, аз честно казано винаги съм откривал много Black Sabbath и NWOBHM в тях. Включително и блек, но ми е било много трудно да ги възприема като чисто блек метъл банда, както много хора ги изкарват. В останалите не виждам обаче никакъв блек. Освен в Whitesnake, де.

Но че има пряка връзка между траша и блека, си е факт, не само заради Hellhammer. Един куп блек/траш банди има - Nifelheim, Bestial Mockery, Aura Noir...

Блек албумът на година излезе преди няколко дни. Не вярвам Tsjuder да успеят да минат това.



Grim and frostbitten banjo ov hell.

Повече ме изкефи новият Arckanum