До Виена и Назад
(Пътепис)

Не е лесно да се направи пълно описание на подобно пътешествие, но все пак ще се опитам да го направя, както заради себе си, така и заради някой, който евентуално ще го прочете и ще му бъде интересно или пък ще му бъде от практическа полза.

Всичко започна от желанието ми след пет години да видя отново Metallica на живо. След като разбрах, че една фирма организира екскурзия до феста Aerdrome Rockfestival в Австрия, на който щяха да свирят Metallica и редица други известни банди реших, че това е чудесна възможност да попътувам до Европа и да видя няколко големи групи.

За нещастие екскурзията, която организираше фирмата се провали, но аз вече така или иначе бях решил да ходя, дори и сам. Междувременно планувах да посетя и концерта на Metallica в Белград на връщане към България. Чрез разни интернет форуми успях да се свържа с един фен, който също беше навит да направи същото пътешествие. Започнахме да правим проучвания за цени за път, за спане, като естествено търсехме най-евтините варианти. Успяхме да се снабдим с билети за феста и за концерта в Белград. Докато течеше целия този процес групата за феста в Австрия нарасна до пет човека. За този вид група най-удачно и евтино се оказа пътуването с влак с групов билет. За пет човека до Виена и обратно цената беше по 107 лева на човек, без запазените места, като билета беше многократен, което означаваше, че ще можем да спираме в който и да е град по пътя и да го разглеждаме, като това нямаше да се отрази на цената на билета. Предварително беше решено след края на феста да разгледаме Виена, Будапеща и естествено Белград, където отново щяхме да сме на концерт. За спането по отделните места търсихме ,чрез интернет, хостели и друг тип младежки организации, които дават възможност за евтино пребиване в доста скъпите западноевропейски столици. Хубаво е да се направят резервации предварително, защото при цени 10-15 евро на нощ в град като Виена, където може би най евтиния хотел е около 35 евро на нощ, а повечето са от 50 евро нагоре, хостелите са много привлекателни за пътуващи младежи, защото там освен евтино пребиване се установяват и доста контакти с връстници от други държави, което винаги е интересно.

Малко по малко настъпваше денят, в който трябваше да потеглим. Лошата новина точно в деня на тръгването беше, че Ларс е в болница, но както се оказа той си е железен и това не му попречи да свири на останалите концерти. Както се оказа в последствие всички от нас се бяха запасили с достатъчно храна, за да можем да издържим една обсада, което се оказа добър ход предвид солените цени в Европейския съюз. Единственото лошо нещо в деня на тръгването беше информацията, че около Виена се очакваше да е дъждовно в деня на фестивала. На 8 юни вечерта се качихме на влака за Белград, във Виена трябваше да пристигнем след 22 часа…

За пътуването ще разкажа съвсем накратко, като ще спомена, че на границата нямахме проблеми и не са ни пребърквали багажа, но на българската граница е голяма бюрократщина и те карат на едно листче да си напишеше трите имена, ЕГН-то и номера на паспорта, подобно нещо нямаше на нито една друга граница. След като пристигнахме в Белград се прехвърлихме на трена за Виена и вечерта без особени проблеми бяхме там. Единственото по неприятно нещо беше, че на сръбско-унгарската граница на мен ми пребъркаха багажа (не особено усърдно) като ме питаха дали имам: “сигарети, алкохол, дръгс?”, а след като видя, в паспорта, че съм от България зададе и култовата реплика :” А, България…ракия?”. На унгаро-австрийската граница питаха за колко време ще сме в Австрия и дали имаме достатъчно пари за престоя си.

След като слязохме на западната гара във Виена беше време да се ориентираме как да стигнем до Winner Neustadt, малко градче на около 50-60 км от Виена, където щеше да се състои фестивала. След като се информирахме как да стигнем дотам, хванахме метро за няколко станции и се добрахме да мястото откъдето тръгваха влаковете за Winner Neustadt. Нямаше как да сбъркаме мястото, защото беше пълно с младежи, които очевидно отиваха на феста. Трябва само да спомена, че билет за еднократно пътуване с виенското метро е 1.50 евро, и затова ако ще се мотаете повече време из града и ще ползвате този транспорт е най-добре да си вземете дневна карта, която е 5 евро.

Лошото беше, че започна сериозно да вали, което не е най-доброто нещо, когато знаеш, че ще стоиш три нощи на палатка. Както и да е, някак си успяхме да се доберем до мястото на феста, но то щеше да е трудно да се объркаме, тъй като, както споменах имаше много хора които се бяха запътили натам и не беше проблем да се попита някой от тях дали сме на прав път. Пристигнахме по тъмно и след кратко лутане намерихме входа, където дадохме билетите си срещу които получихме по една гривна с емблемата на фестивала, която отсега нататък щеше да ни служи като пропуск за всички концертни прояви на феста. Ако я загубиш, все едно нямаш билет. На входа полочихме и по една найлонова торба за боклук срещу депозит от 5 евро, който щеше да ни бъде върнат след края на феста.
Успяхме някак криво ляво да опънем палатките в неспиращия дъжд и се отправихме на обиколки да проучим как е устроено фестивалното градче. Имаше достатъчно места за ядене, пиене и естествено много химически тоалетни. По-късно същата вечер седнахме заедно с едни от съседите ни на разпивка, те бяха австрийци и за моя изненада се оказаха много свежи и симпатични. Те ни черпеха бира, ние тях – ракия. Вече беше минало полунощ, а все още продължаваха да пристигат хора и тепърва да опъват палатки. От съседните барове се бичеше яко музика, като през следващите два-три дни слушахме “St. Anger” поне 30 пъти.

Aerodrome Rockfestival, ден първи, 10 юни, 2004

На сутринта изживяхме първия шок от сблъсъка с огромната маса народ – просто е много трудно да се уредят душове и топла вода за 60 000 човека. Криво ляво се оправихме със сутрешния тоалет и лично аз започнах да усещам възбудата от предстоящите концерти.

Към 11.30 вече се бяхме строили пред входовете към сцените, защото предварително беше обявено, че малката сцена е с капацитет от 5 000 човека и веднъж запълнена няма да се допускат повече хора в нея. Второто разочарование за този ден беше, че организацията се забави и влязохме в залата значително по-късно от началния обявен.

Тук може би е уместно да уточня, че Aerodrome Rockfestival беше разделен на две части, през първия ден на голямата сцена щяха да бъдат алтернативни банди, а на малката, метал банди. На втория ден нещата щяха да се обърнат, на голямата сцена щяха да забиват метал бандите, а на малката алтернативните.

Малка сцена, четвъртък, 10 юни, 2004


12.00 – 12.30 Kick Down

Както споменах организаторите ни пуснаха чак към 13.00 часа и за съжаление тази банда отпадна от програмата.

13.00 – 13.30 Mnemic

Лично на мен концерта на тази група ми хареса много, държаха се разкрепостено с публиката и въобще не се притесняваха, че свирят толкова рано и пред по-малко публика. Дори изсвириха парче по желание на един фен от публиката.

14.00 – 14.30 Soilwork

Излязоха и забиха много стегнато, за съжаление и техният гиг беше едва 30 минути, но публиката вече почваше да се настройва и погото пред сцената ставаше все по-здраво. Един от членовете на екскурзията ни беше дошъл именно заради тази банда и остана много доволен от изпълнението им.

15.00 – 15.45 Pungent Stench

Култова навремето банда беше нещо като местен фаворит за австрийските фенове, а и говореха на немски. Забиха типичен дет метъл, но като цяло стояха суховато, а басиста стоеше като някой пън и го беше страх да си поразклати малко главата, да не би случайно да си развали прическата. Все пак наблюдавах с интерес изпълнението им, защото за първи път ми се отдаваше възможност да гледам на живо истинска дет банда, па била тя и австрийска.

16.15 – 17.00 Hatebreed

Лично аз очаквах с нетърпение американската банда и не бях разочарован. След почивката от погото, която публиката беше получила по време на изпълнението на предната група, сега се развихри истинска битка пред сцената. Като много други подобни банди и Hatebreed изпълниха малка част от Raining Blood на Slayer, при което бенгърите направо подивяха. Малко преди края вокала на групата пожела да види истински файт в залата, като призова да се включат всички – от оградата отпред, до стените отзад, от лявата до дясната част на залата – в следващия момент настана истински ад от блъскащи се и премятащи се тела. Непрекъснато хора които се носеха по главите на останалите биваха поемани от гардовете пред сцената и влизаха наново в погото. Лично аз останах изключително доволен от концерта на Hatebreed. По последни данни разбрах, че няма да свирят в България и наистина съжалявам, защото щеше да е истинско удоволствие за българските фенове да видят една от най-актуалните хард банди.

17.30 – 18.30 Within Temptation

На мен лично този стил в метала не ми е най любимия, но един от членовете на нашата малка група беше много доволен. Аз мога да оценя това, че направиха приятно шоу. Цялото изпълнение беше съсредоточено около вокала. Мацката дори куфееше от време на време и връщаше обратно в публиката изпратените към нея надути презервативи. Within Temptation бяха единствената банда, поне докато аз бях на малката сцена, с техен собствен декор, като цяло си мисля, че не случайно им беше отделен цял час, за тяхното шоу пред феновете.

19.00 – 20.00 Ill Nino

Забавно изглеждаща банда, но лично на мен хич не ми харесват в леките си моменти, защото прекалено много ми приличат на Linkin Park. Някъде по средата на изпълнението излязох от залата да почина.

По принцип плана ми беше да изгледам и In Extremo и да се преместя на голямата сцена, където да гледам Red Hot Chili Peppers. Наистина ми се искаше да гледам и Soulfly, но от една страна тях вече ги бях гледал, а от друга Red Hot са наистина една мега банда, която винаги съм искал да гледам на живо, така, че и за миг не съм се замислял за избора си. Сега съжалявам още по-малко, след като ще наваксам със Soulfly само след няколко дни.

В процеса на почиване извън залата реших, че няма смисъл да се връщам в залата, като така пропуснах и In Extremo.



20.30 – 21.45 In Extremo

…

22.30 – 00.00 Soulfly

И да бях ги гледал, нямаше да има смисъл да ви разказвам, след като така или иначе ще ги видите след няколко дни.

В малката зала иначе имаше барове от които можеше да се купи бира, безалкохолно и вода. другото хубаво беше, че тоалетните бяха наблизо, където човек можеше да се облекчи и да пие вода без пари.

Това обаче, което може би ми направи най-голямо впечатление беше убийствения звук, който бяха докарали в залата. Моите уважения към българските озвучители и въобще към хората в България, които се занимават с това, но просто са на светлинни години от това, което видях в Австрия.

Голяма сцена, четвъртък, 10 юни, 2004

За съжаление нямаше как да гледам част от бандите на голямата сцена, но все пак ще дам схемата на излизане на всяка банда. Сцената беше огромна, може ми около 40 метра широка, а може би и повече, от двете и страни имаше огромни екрани, които се виждаха отвсякъде. Тя беше предвидена за около 60 000 човека.

13.00 – 13.30 The Stands

…

13.55 – 14.35 Dover

…

15.05 – 16.05 H-Blockx

…

16.35 – 17.35 Life of Agony

…

18.05 – 19.35 Die Toten Hosen

…

20.05 – 21.35 Pixies

Тъй като реших да пропусна шоуто на In Extremo, хванах почти цялото на Pixies, досега не бях ги слушал, но доста приятно ме изненадаха. Свиреха доста свеж пънк, който от време на време, ако имаше малко по тежки китари, щеше да прилича на хард кор. Интересното беше, че за час и половина вокала на бандата не каза нито дума.

22.15 – 00.15 Red Hot Chili Peppers

Специално за тях бяха извадени още два допълнителни екрана отстрани, а зад сцената бяха наредени пет-шест правоъгълни монитора, на които обаче течеше един цял образ, който беше съобразен с тематиката на песните. Тълпата вече ставаше не търпима, когато изведнъж “чушките” изскочиха и започнаха своето лудо шоу. Каквото и да кажа за тях ще е малко. Дори никога да не сте слушали техни песни, предполагам щяхте да ги знаете, просто почти всички от тях по едно или друго време са звучали по радиото. Самата група беше много бясна и търчеше навсякъде по сцената, камерите ги следяха непрекъснато, публиката издивяваше все повече и те се постараха да я задоволят. Като край мога само да кажа: брилянтна банда, брилянтно шоу, брилянтно изпълнение. Ако някога имате възможност ги гледайте задължително.

Така завърши този ден. Бяхме много уморени. Предполагам повечето от вас знаят колко е уморително да си на двучасов концерт, а какво остава за висене пред сцената от 13.00 до след полунощ.

Малко трудно ми беше да си намеря палатката, тъй като на малка площ сигурно имаше около 40 000 палатки, но след кратко лутане успях. Междувременно беше започнало да вали, но бях толкова изморен, че едва успях да си измия зъбите и “умрях”: в спалния чувал.

Red Hot Chili Peppers Setlist

Can't Stop
Around The World
John solo
(Cat Stevens' Hardheaded Woman)
Scar tissue
By The Way
Brandy You're A Fine Girl
Otherside
Universally speaking
Get On Top
Kill For Your Country
Don't Forget Me
John solo
Purple Stain
Californication
Right On Time
Parallel Universe
Chad solo
Under The Bridge
Black class
3 minute song
Give it away
Flea John jam

Aerodrome Rockfestival, ден втори, 11 юни, 2004

Още със самото ставане всички бяха доста гладни, някой си имаха проблеми със самото ставане. Аз лично бих поспал още малко, защото до късно през нощта се черпех с австрийските ни съседи, но вече нямах търпение, тъй като днес щях да гледам някой от най-известните банди в съвременната метал сцена. А като капак щях да гледам най-голямата метал банда на всички времена – METALLICA!

По време на закуската разбрах, че на Soulfly е имало доста малко хора, вероятно повечето зрители са били на голямата сцена, за да наблюдават шоуто на Red Hot Chili Peppers. Освен това бенгърите са били и много изморени, все пак съгласете се, че хич не е леко да скачаш и да се блъскаш от 13.00 до след полунощ…

Голяма сцена, петък, 11 юни, 2004

Тъй като доста се забавихме с тръгването към сцената аз реших да не чакам другите и се запътих сам натам, не исках да изпусна нищо през този ден. По пътя се заговорих с един австриец и той даде идеята да се опитаме да влезем във ВИП зоната. Хубавото там е, че си най-отпред и не е толкова гъчкано, така, че може съвсем спокойно да си се движиш и да куфееш. За моя най-голяма изненада влязохме в тази ВИП зона без проблеми, като цяло все още нямаше много хора когато започна първата банда.

13.00 – 13.30 Amorphis

Пичовете забиха много яко и без да се бавят изстреляха почти всичките си хитове. Лично аз доста се изкефих, но не беше лъжа и това, както се изрази един от групата ни, че са добра банда, но ги няма никакви в сценичното поведение и стоят като талпи на сцената. Както и да е, звука беше перфектен, времето беше слънчево и всичко предвещаваше да се насладим на един чудесен Day Full of Metal. Защото всичко започна перфектно именно с Amorphis.

След тяхното изпълнение аз направих една голяма грешка, която може би щеше да ми струва много ако все пак нямах късмет този ден. Тъй като сутринта изпихме пред палатката по 3-4 бири нещо много ме напъна и тъй, като все още беше доста празно във ВИП зоната реших да отида до тоалетна, а тя се намираше на противоположни край на сцената. Горе долу 7-8 минути дотам и обратно. Извърших успешно операцията по източването на бойлера, но когато се върнах до ВИП зоната ме очакваше неприятна изненада, на входа и имаше охрана, която пускаше вътре само хората само със специални зелени гривнички. За момент изпаднах в паника, че съм изпуснал хубавото си място, защото най близкото място фронтално срещу сцената, но извън ВИП зоната беше поне на 25-30 метра от нея. Все пак реших да не се предавам и обясних най-културно на охраната, че до преди малко съм бил във ВИП зоната и съм излязъл само за малко, за да отида до тоалетна. Без проблеми те ми подадоха една зелена гривничка и отново се озовах съвсем близо до сцената!

14.00 – 14.40 Static X

Тия пичове направо ми напълниха душата, излязоха и забиха само супер яки парчета, а сценичното им поведение беше перфектно. През цялото време търчаха по сцената, куфееха яко и търсеха контакт с публиката, за да я надъхат. Преди да ги гледам на жило не бях слушал много тази банда, но реших да се запозная малко по-добре с творчеството им. Дори да не ме изкефи много, банда, която се раздава докрай пред феновете си заслужава да и обърнеш внимание.

15.10 – 16.00 Lost Prophets

На тия лигльовци не мисля да се спирам подробно, и чеп за зеле не става от тях, типични МТВ звездички. Ако това, което свирят е метал, то Д2 трябва да са класици в траш метала…

16.30 – 17.30 Motorhead

Ами какво да си говорим, сигурно мнозина от вас са ги гледали на живо тук в София. Излязоха пичовете и забиха всичко най добро, плюс кавър на God Save the Queen на Sex Pistols. Вярно, че песните им са малко еднообразни, но все пак те са си една от големите хард/хеви банди на 20 век. На мен лично ми се стори, че звука им бе малко пресилен, но като цяло дядовците бяха железни.

Малко по-малко публиката започваше да става все по-нетърпелива, защото предстояха трите най-чакани банди…

18.15 – 19.30 Slipknot

Излязоха и започна една тотална лудница – на сцената, пред сцената, под сцената…навсякъде. Вярно, че двама от перкусионистите нямаха много работа, но за сметка на това яко куфееха и приканваха публиката да прави същото. Един от кулминационните моменти беше, когато вокала призова цялата публика да клекне, за да участва в един от най-големите експерименти. Всички клекнаха и като един скочиха при командата : “Jump tha fuck up!”.
Шоуто е може би малко детско, но наистина е въздействащо и забавно.

20.15 – 21.30 Korn

Както може всеки да очаква настана пълна вакханалия, всичко живо подскачаше и се блъскаше, доколкото му беше възможно. Пичовете на няколко пъти се гъбаркаха с публиката и започваха да свирят началото на Master of Puppets. Един от яките моменти беше, когато по време на една от песните си забиха тежката част с вокалите от One. Лошото беше, че Korn закъсняха с излизането си на сцената и сами съкратиха, част от времето предоставено им за тяхното шоу. Все пак не мисля, че оставиха неизсвирен някой от големите си хитове.

Korn Setlist

Drum (intro)
Right Now
Break Some Off
Got The Life
Here To Stay
Falling Away From Me
Blind
Shoots And Ladders / One
Freak On A Leash
A.D.I.D.A.S.
Did My Time
Faget
Somebody, Someone
Y?All Want A Single


Малко след като Korn се прибраха, на големите екрани отстрани на сцената се появиха Metallica, публиката издивя, но това беше само началото. Това беше просто трейлър от предстоящия да излезе филм за Metallica – “Some Kind of Monster”.

22.15 – 00.15 Metallica

Бандата излезе доста по-късно от 22.15, може би около 22.35, но за сметка на това свириха може би до 00.50. каквото и да кажа за това шоу то ще е малко. Нека само да ви кажа кои бяха първата и последната песен а вие сами преценявайте. Blackened and Seek and Destroy! Изсвириха половината албум Master of Puppets, имаше невероятни фойерверки на Fuel, One, Enter Sandman,,,за тези които не харесват последните албуми на Metallica ще спомена, че от тях изсвириха King Nothing, Fuel, No Leaf Clover, Frantic and St. Anger. На мен лично всичките тези песни ми харесват, но това си е една отделна тема. Важното е, че Metallica свириха с огромен хъс, всяка песен беше изпълнена перфектно а самите пичове се скъсаха да тичат от единяи до другия край на сцената и да куфеят. Самата публика участваше активо в шоуто и мощно припяваше на Master of Puppets, Creeping Death, Enter Sandman, Sad but True…На Nothing Else Matters, както навярно някой от вас си спомнят, по подобие на концерта в България, Джеймс изпълни първата час на песента сам като оставяше публиката да завършва сама всеки куплет. За тези, които казват, че Metallica не можели да свирят, ще кажа само, да не говорят неподготвени, да отидат поне веднъж на тяхно шоу и после ако имат очи да напишат, че не могат да свирят. Едва ли на всеки техен концерт щяха да ходят по 50-60 000 хиляди човека ако бяха толкова зле, както твърдят някой от пишещите във форума, които без да искам да ги обиждам имат още жълто около устата и си мислят, че с концерта на Helloween или HIM свършва света…Тях най-добросъвестно ги съветвам да отидат на концерт извън България и сами да направят разликата. Бяха ми казали и преди, но сега сам се убедих – Metallica са единствената метал банда, която е идвала в България и качеството на шоуто и не се е отличавало и грам от това което правяt в Ню Йорк или Лондон например. Както се изказа един от членовете на групата ни, който беше скептичен по отношение на Metallica: “Убедих се, че Metallica са голяма група”.
И накрая няколко факта за скептиците. От 18 май миналата година, когато излезе St. Anger, Metallica са на път и с малки изключения и досега са на турне, като свирят средно през вечер по над два часа и то не какво да е песни като For Whom The Bell Tolls, Master of Puppets, One…с няколко думи казано голяма част от сет листа им са част от най-великите песни създавани в метала въобще. На 4 юли свършва европейската част от това турне, като след това се връщат отново в САЩ и продължават да забиват концерт след концерт, поне до 20 ноември, който се интересува може да провери на официалния сайт на групата за повече подробности, но си мисля, че са общо около 180 концерта. Ако след тази факти някой може да ми твърди, че Metallica не стават, не бих могъл да го накарам да се осъзнае освен да го призова да погледне някоя от истинските метал банди по колко концерта прави на година, пред колко хора и най-вече, колко от така наречените истински метал банди биха издържали повече от година да свирят през вечер по над два часа?

Metallica Setlist

Blackened
Fuel
Sad But True
Welcome Home (Sanitarium)
The Thing That Should Not Be
Frantic
King Nothing
St. Anger
Creeping Death
Fade To Black
Battery
--------
No Leaf Clover
Nothing Else Matters
Master of Puppets
One
Enter Sandman
--------
Whiplash
Seek And Destroy


Малка сцена, петък, 11 юни, 2004


12.00 – 12.30 Cromit

…

13.00 – 13.30 Black Alicious

…

14.00 – 14.45 Garish

…

15.15 – 16.00 Sophia

…

16.30 – 17.15 Weakerthans

…

17.45 – 18.45 Dilated Peoples

…


19.15 – 20.30 MIA.

…

21.00 – 22.15 3 Doors Down

…

23.00 – 00.30 Beginner

…

За съжаление аз не мога да ви кажа нищо за бандите свирили втория ден на малката сцена, но и едва ли на някой толкова му пука. Доколкото разбрах всички тези банди са били избрани от местната радиостанция FM4, която беше един от организаторите на фестивала.

След като свърши феста, решихме по плана направен предварително в България, тръгнахме към Виена.

Какво да ви разказвам, прекрасен град, дори цяла седмица да стоите в него, едва ли ще успеете да му се насладите напълно. Разликите от София и въобще от България са толкова огромни, че въобще не бих могъл да ги преразкажа. Съвета ми към някой, който евентуално би пътувал натам е да си запазва предварително място в хостел, защото на място е почти невъзможно да се намери свободно легло. Посетихме увеселителния парк “Prater”, нещо като много по-голям Sofia Land. Всяка от атракциите там струва средно по 4-5 евро, но част от тях определено си заслужават. Абе както се казваше в един стар виц: „ Виена си е Виена!”.
Може би най-забвното нещо което ни се случи там е, че на улицата във Виена, т.е. по-точно на едно виенско кафене видяхем да седят Кърк Хамет и Роб Трухилио, заедно с бодигард. Толкова се шашхахме, че едва успяхме да разменим по някоя и друга дума с тях преди да отпрашат. Ако не се бяхме държали като 15 годишни ученички видели Роби Уилямс сигурно щяхме да се сетим да се снимаме с тях, но какво да се прави, следващата година!

На следващия ден потеглихме към Будапеща, която е на три часа с влак от Виена. Пристигнахме там вечерта и още от гарата започнаха предложения за хостели и други варианти за спане. Малко преди да влезем в самия град мина един човек, който явно работи в някакво туристическо бюро и като види, че си турист и раздава безплатно карта на града. Явно и унгарците има много да ги гоним. Ние се настанихме в стая с телевизор, която беше 40 евро, но като бяхме 5 човека платихме само по 8 евро, което горе-долу си е минимума. Взехме 20 бири от близкия магазин и изгледахме мача Англия-Франция.
На другия ден разгледахме града. Ми какво да ви кажа? Красив град, много замъци, мостове над Дунава, много хубави гледки...и доста скъпичко за българи. Неприятно ме изненада факта, че там не може все още да се пазарува с евро. Същата вечер беше една от незабравимите по време на нашето мини турне. Гледахме мача България – Швеция в английски пъб и повярвайте ми, бяхме щастливи, че забравихме да вземем едно огромно българско знаме, което се развяваше на феста с нас, в кръчмата.

Вечерта отпрашихме за Белград. Пътя с влак от Будапеща е цяла нощ. Красив град е столицата на Сърбия, но просто си личи, че вече си на Балканите – мръсотия, простотия, беднотия, но най-хубавото за нас – евтина бира! Цените в Белград с съвсем малко по високи от тези в София. Ако имате възможност да посетите Белград и сте хедбенгър фен, посетете „Академията”, в центъра на града е и мисля, че всеки ще може да ви ориентира към мястото. Ние не можахме да отидем, но описанията на местните метал фенове, това е клуб подобен на „О! Шипка”, но доста по-голям.
За концерта на Metallica и да разказвам, най-много да почна да се повтарям. Сетлиста беше малко по-различен, а и звука, като че ли беше по-лош от тоя в Австрия, но много по-добър от тоя на Judas Priest на Акдемик...Според мен имаше около 30 000 сръбски фенове, което си е доста, защото при цена на билета от 36 евро и при заплати като нашите, това си е направо стълпотворение. Пичовете от Metallica отново се раздадоха до край, а сръбската публика не им остана длъжна и пяха яко на всички песни.

Metallica Setlist Beograd

Blackened
Fuel
Harvester Of Sorrow
Welcome Home (Sanitarium)
Frantic
For Whom The Bell Tolls
St. Anger
Sad But True
Creeping Death
Fade To Black
Battery
--------
Wherever I May Roam
Nothing Else Matters
Master of Puppets
One
Enter Sandman
--------
The Four Horsemen
Seek And Destroy

Това е! После се прибрахме в България. Ходихме на Judas, и без да искам да обиждам някой или да се заяждам, концерта беше страхотен, публиката също, но просто в България имат много да работят, докато настигнат Европа не само икономически но и звуково. За мен лично саунда на концерта беше под всякаква критика, поне на фона на това което видях в Австрия, но това вече е една друга тема.
Снимки от феста може да видите на официалния сайт на това събитие:

www.aerodrome.at, ето и директен линк към снимките: http://62.116.78.172/fotos/

Просто да ми се доплаче, че не съм ходил

Kitaristyt na "Red Hot Chil....ne znam, kak se pi6e" se izvika v mikrofona "We love you Germany!"
Znaete li,kakvo e da kazhe6 na avstriec,4e e germanec?
Vse edno da kazhe6 na bylgarin,4e e makedonec.
dylgo go "aplodiraha"

Определено е така, обаче като за у нас беше почти перфектен особено докато Judas бяха на сцената.



Не са единствените. Scorpions дойдоха с една камара тирове, дори и самата сцена си беше тяхна.

колкото и да е странно и аз бюх на SCORPIONS, но дори и аз си спомням ефекта и някой след това ми напомни за оборудването с което са дошли.

ами така е за скорпиънс, ама аз тях много не ги броя щото не са ми в кръвната група...

иначе да кажем и шоуто лорд ъф дъ денс беше перфектно, ма не е метал...

също и концерта на дюк елингтън оркестра беше супер як...ма и той не е метал

Виена е супер, прекрасен град! За феста няма да говоря - групите там не ме засягат. Но Виена - жестоко! Отиде ли в някой музей? Примерно Белведере
Като си помисля че ми предстоят 6 месеца на една крачка от Виена, просто!!
Ще отскачам за всеки концерт!

не за съжаление са доста скъпи входовете в музеите, резглеждахме като бедни българи само отвън...

някой ден като се върнем там с повече пари и ще разгледаме и отвътре:)))

а може и на опера да отидем...

мдам, май бяха по 15-20 евро? Но примерно ако си падаш по Древен Египет, в музея на история на изкуствата имат готина сбирка, макар и малка.
За операта - по-добре недей
Като има концерт на ТЕРИОН иди - е тва е по-добро от другата опера.

Пич, толкова ти завиждам, че не е истина направо! Мамка му!

Ела поне в България да гледаш Soulfly...

е там съм, утре или в събота отивам да си купя билет...