RHAPSODY - “SYMPHONY OF ENCHANTED LANDS II – THE DARK SECRET”



Rhapsody са от типа групи с безподобно звучене, каквито се появяват по веднъж на десетилетие, за да оставят неизличим отпечатък върху музикалния свят. След като революционизираха хеви метъл сцената с пет феноменални записа, италианските крале на симфоничния пауър са готови с дългоочаквания си нов албум, чието създаване отне повече от две години. Бандата за пръв път работи с цяла филхармония и голям класически хор, възможностите на които са използвани в най-пълна степен, разкривайки изцяло потенциала на Rhapsody. Luca Turilli и Alex Staropoli стават все по-зрели като композитори и музиката им без излишна сложност звучи по-внушително във всеки следващ запис. Трудно би могло да се каже, че “Symphony Of Enchanted Lands II” продължава звуково агресивния и техничарски “Power Of The Dragonflame”, но тъкмо в тази непредсказуемост и постоянно развитие на стила винаги е била силата на групата. Величествените оркестрални и хорови партии, станали запазена марка на Rhapsody, отново са тук, наред с уникалния китарен стил на Luca и бароковите аранжименти на Alex, но музиката, вместо бърза и яростна, сега е по-скоро могъщо-бомбастична. Свиренето е изключително – от инструменталните двубои между клавир и китара до идеалната ритъм секция на Alex Holzwarth и новия басист Patrice Guers. От своя страна, Fabio Lione никога не е звучал толкова емоционално и изразително – чувствата буквално струят от богатия му глас. Оперните похвати допълнително украсяват пеенето му, придавайки му почти неземно усещане. Текстовете отново ни отвеждат в измисления свят на Luca – Вълшебните земи, арена на вечната борба между добро и зло. Новата фентъзи сага е пряко продължение на Хрониките на Алгалорд – можем да очакваме още една серия от вълнуващи концептуални албуми. След интродукцията “The Dark Secret”, в която разказвачът Christopher Lee с гробовен глас ни въвежда във фабулата на фона на мрачен готически инструментал, е поставено същинското начало на албума с “Unholy Warcry”. Започваща с Вагнерски грандиозна оркестрация в духа на Dimmu Borgir-овия “Death Cult Armageddon”, песента се разгръща в серия от вокални еквилибристики и образцово скоростно солиране. Невероятно мелодичната и завладяваща “Never Forgotten Heroes” е последвана от “Elgard’s Green Valleys” - една от автентичните фолклорни интерлюдии, каквито бандата започва да вмъква в “Rain Of A Thousand Flames”. “The Magic Of The Wizard’s Dream” е изящна балада, донякъде напомняща стила на Andrea Bocelli. Продължение на леките прог забежки от последните два записа откриваме в “Erian’s Mystical Rhymes”, явяваща се интересен завой встрани от характерния изказ на Rhapsody с умереното си темпо и разчупена структура. “The Last Angel’s Call” е може би най-запомнящото се парче в албума, благодарение на красивите си мелодии и вълшебния припев. Втората интерлюдия – “Dragonland’s River”, разкрива пътя към десетминутната епопея “Sacred Power Of Raging Winds”, събрала цяла колекция от гениални хрумвания и представляваща пример за оптимално комбиниране на метъл с класически постройки. “Guardiani” е оркестрално-акустична пиеса в от типа на “Where Dragons Fly”, а чудесата, които Fabio върши с гласа си в нея, придават нов смисъл на понятието епичност. В “Shadows Of Death” специфичната рифовка на Luca и разкрепостената композиция създават напрегната атмосфера, продължена в тържествената закриваща “Nightfall On The Grey Mountains”. Въпреки, че са изминали над седемдесет минути, финалът идва някак твърде скоропостижно и оставя чувството, че музикално-лирическото пътешествие едва е започнало и ще последват още много драматични приключения преди края му. “Symphony Of Enchanted Lands II – The Dark Secret” е една наистина колосална творба, достойна за група от ранга на Rhapsody и обречена след време да се превърне в класика.

Кога излезе? Аз си мислех, че трябва да излезе началото на септември.
Нямам търпение да го чуя.

Hansi, албумът излиза на 27-ми септември, аз писах за промото...

А за такива като мен, чийто мп3.онлайн е резнат http://inferno.centrum-group.com/m/Rhapsod...romo-2004-AMRC/

O4AKWAM SYMPHONY 2 DA ENE6TO NAISTINA GRANDIOZNO. SINGULUT THE DARK SECRET STRA6NO ME IZKEFI -LUCA TURRILLI BE6E KAZAL 4E RHAPSODY 6TE PRAWIAT NE6TO NOWO I NESLU6ANO DOSEGA I SE 4UDEH KAKVO LI SA NAMISLILI.SEGA E IASNO 4E TE PRODULZAVAT DA SE RAZVIVAT I S NATRUPANIQ OPIT 6TE NAPRAWIAT MNOGO VELIKI NE6TA. DANO DA GI VIDIM I NA ZIVO!!!!!

Уникален албум. Поне за мен това им е най-добрият албум, макар че съм го слушал за момента само 2 пъти.

Nqmam symneniq,4e Rhapsody sa izkarali poredniq 6ediovyr. Evala!
Dano i novata saga da e po-serizona, kakto obestava6e Alex Staropoli.

Welikolepen... Kolosalen... Pochti perfekten... prosto nqmam dumi... Poklon....

Трябва да го погледна. Всъщност послушам - нищо ще го сваля яко го има в mm.gen.

Fentazi sagite na Rhapsody rulirat... za razlika ot nechii drugi...

Интересно кого имаш предвид

6tom e Rhapsody nqma kak da i tozi album da ne e fenomenalen.......

Da..priqten album e. Ne bih kazala 4e e 4ak kolosalen, no sym go slu6ala 2 pyti za 1 sedmica, koeto zna4i mnogo!:")

Toq album se bori s Lionheart za album na godinata w lichnata mi klasaciq

абе то форумният народ си го каза - при rhapsody нема лабаво

Съгласна съм! Името им винаги е било "етикет" за добра работа. А аз си мислех, че нямат чак толкова много фенове... (мен хиляди пъти са ме бъзикали заради това, че ги слушам! ) Алелуя!

И още ще те бъзикат,не бой се

Напротив - настоящият албум е толкова слаб и eднакъв, че едвам го изслушах... няма скоро да се направи албум като Power Of The Dragonflame или Legendary Tales...

Албумът може да е всякакъв, но последното, с което бих го нарекъл, е "еднакъв".

Ednakyw? O ne...

SPARK SPARK SPARK

Мен за човек нямате ли ме бе

Най-вероятно никога няма да има втори като Драконовия пламък или Легендарните приказки или който и да е албум от Сагата за Смарагдовия меч.
Както чуваме, независимо, какво казват много хора, промяна в стила има, дори и само заради невероятните оркестрации - все пак Рапсоди имат на разположение цял симфоничен оркестър. Както казват и самите музиканти, звученето на Рапсоди трябва да е такова, каквото го чуваме в SoEL Pt.II. При предишните си албуми групата не е разполагала с толкова средства, за да си позволи 50души хор, оркестър и т.н. Но сега с новата компания нещата стоят по друг начин и резултатът е налице! Невероятен албум! Любим! Няма да си изказвам впечатленията от отделните песни, защото Воина на леда вече като че ли е изчерпал всичко, въпреки, че за Рапсоди винаги има още какво да се каже! Респект!

Хм личи си че сега всичко е много по професионално изпипано, личи си че много пари и време са вложени в албума, чисто технически албума е страхотен. Проблема е че поне на мен ми се стори сякаш вече идеите на групата са поизчерпани и някак леееко безлично звучи албума. Но все пак съм доволен, имайки предвид че Rhapsody са ми може би любимата група

Абе не знам що поствам като не съм го чул ама да кажа че много ше съм доволен ако не са се изложили. Нещо се поразцепи мнението като гледам!

Само да не е нещо от рода на Наитуиш че те с последния направиха най-голямата метал боза ,която съм чувал.....

Абе Рапсъди Фор евърмор!!!!!!!!!!

Ами Найтуишовите оркестрации са значително по-слаби според мен. Просто Once звучи като метъл със симфоничен оркестър, а не като симфоничен метъл, какъвто е албума на Рапсоди! Яко е наблегнато на оркестъра, както и трябва. За какво им е оркестър за фон, като идеята от самото начало е била да се прави симфоничен метъл.

С извинение, тези неща са толкова далеч от идеята ми за метъл, не направо не е истина!

Що бе клавирите са се утепали от рифовка

Хубаво, не е метъл, и ко?

Абре ами кво стана с Rhapsody In Black? Някой да е чувал нещо по въпроса? Ще го бъде ли?

По думите на Лука са правени такива опити, даже имало песни, само дето групата не звучала като себе си и затова проекта за сега се води замразен. По последна информация, темата щяла да бъде войната в Сараево... Това е което ни е известно.

Edit: Не знам на кого, до колко Рапсоди му отговаря на представата за МЕТЪЛ, но аз знам за мене си, че има някои метъл групи, които не се покриват с моята представа за МУЗИКА.

Метъл са си, че и оттатък. Просто някои музиканти са открили и други изразни средства освен китарата.

Само аз ли не съм го чул още...а я да оправя тази грешка...

http://www.epic-metal.com/host/bulgaria/fo...dex.php?act=idx

И ся момчета и момичета, това горе е едно нещо, което незнам, какво точно да очаквам от него, ще ми се да е добро и да е полезно. Това е линк към официялния български форум на Рапсоди. Не става дума за под-форум на официалния или нещо такова. просто Карстен (уебмастъра на хоумпейджа и форума на групата) решил, че го заслужаваме и ни "пусна" пространство. Всъщност форума върви с пространството, на което ще бъде качен и http://rhapsody.online.bg и Ридермарк( уебмастера на БГ сайта) бе дарен с форума, който е най-вече за феновете...

Всъщност не се очаква той да се разрастне кой знае колко, но се надявам да е полезен поне на тези, които се кефят на групата, тези които и искат да общуват с други фенове и т.н. - Хев фън

Като цяло може би най-добрият албум на Рапсоди според мен, звучи много по-добре и епично от предишните (дори и от Power-a...), но нищо ново... Старата мелодика, стил на пеене. Това е една от групите, които не са способни да направят нещо различно. Дано не се и опитват да правят блек, моля оставете това на професионалистите, с оглед на много слабите барабани (може би най-слабата и еднообразна част в стила на групата), нищо добро няма да излезне. Много ми допадна оркестрацията на албума, изпъква класата на много добрия оркестър. Но сега за да ядосам повечето от вас ще кажа, че най-добре оркестрираният албум е Once, нищо не му отстъпва дори и последния Боргир, който има отлична оркестрация. Да не говорим че някак си Once без да претендира за "епичност" звучи много по-епично от Symphony Of Enchanted Lands II (лошо момчета взеха ви хляба, ама се оказа че Туомас е много добър композитор).

Мхм, идеята с оркестрацията не е никак нова, нека се гледа кой от кога я прилага... И кой гледа откъде, накъде и що духа вятъра.

ами да Deep Purple - Concerto For Group And Orchestra, но важното по какъв начин е използван оркестъра. Не трябва да се мисли например, че и на теб, ако я е нямало прабаба ти и теб също нямало да те има...

КУЛТ!!!
едва ли може да се каже по-добре!

Както ида е... Оркестралните композиции на Rhapsody и Nightwish са доста различни, целят различни ефекти и са успешни по различен начин, така че не виждам, какво има да ги сравнявате. Ако искате и Stratovarius обвинете, че гледат накъде духа вятъра заради техните по-симфонични албуми, но ще е също толкова нелепо.

Смех... Кое му е по-епичното? Диско елементите или постните вокали на Tarja? Еднообразният инструментал (тук не слагам оркестрациите)?



Концертни буутлези на Rhapsody слушал ли си? А двете Авантазии? Чуй пак и тогава твърди, че Holzwarth е слаб барабанист...



Учудвам се, че намираш сходства с мелодиката и стила на пеене в един "Power Of The Dragonflame", да кажем. Специално що се отнася до вокали, Fabio измина много дълъг път от дебюта дотук; според мен, в новия албум определено показва неща, които не сме чували преди от него - и като техника, и като емоция.

Определено, за справка : Sacred Power Of Raging Winds - къде другаде сте слушали вокалът да влиза в ролята на разказвач, но да преплита диалога с пеене , просто е уникално...
Erian's Mystical Rhymes..., каквото си изберете, Фабио не е пял така.

Мисълта ми с оркестрацията е следната, за неразбралите: Идеята е стара, добре ми е известно, че Рапсоди далеч не са първите, на които им е хрумнало, но го правят по начин, по който не е правено досега. Защото едно е оркестриран метъл, а съвсем друго симфоничен метъл. Едно е една група да се насочи към това звучене още от дебюта си и да излезе с новаторски албум, който макар и не с пълен симфоничен оркестър, звучи достатъчно епично... И освен това дебютът да звучи толкова зряло. А друго е когато поради една или друга причина една група се опаричва и може да си позволи гъзарията.

Няма смисъл да подхващаме стария спор за Once! Но специално за барабаните на Рапсоди има песни с абсолютно идентични барабани, което за мен е непростимо, може Holzwarth да е добър барабанист (поне в Avantasia го показва), но в Рапсоди прави едно и също. Братовчед ми си беше правил опити с тяхни песни и беше взел барабаните от една песен и ги насложи върху друга, е такова съвпадение и аз не очаквах това е смешно вече. То не стана ясно дали не са използвали един и същи запис на ударните и за двете песни... В крайна сметка ти си им върл фен, така че лесно можеш да откриеш различията в отделните албуми , но погледнато отстрани за не толкова запалени фенове (в това число, освен себе си включвам и повечето мои познати, които са слушали групата) в Рапсоди има много еднообразни неща.

Интересен експеримент... Вероятно си запомнил, за кои две песни става въпрос... Имената са?

Беше отдавна, но ще го питам. Със сигурност едната беше от предпоследния им албум, а другата май беше от този преди него...

Направо ме убеди...


Освен това не забравяйте, че Холцварт не е свирил в първите албуми на групата - това добре шкуловано ухо, израсло под трополенето на барабани и каси би го усетило...

Винаги съм мислил, че Тобиас Самет е идиот - най-слабите музиканти си избира... Ама така е, щом не пита мен... SPARK