Цитат(Megadeth @ Dec 27 2011, 01:47 PM)
^Дефинирай понятието 'национализъм', моля. Национализмът е бил следствие, не причина да се освободим от квото и да е робство.
Цитат
Национализмът предполага силна идентификация на група хора с политически субект, определен в национално отношение, т. е. нация. Често това се свързва с убеждението, че дадена етническа група има право на държавност,[1] или гражданство на държава, следва да се ограничава до една етническа група, или че мулти-националността в една държава трябва непременно да включва правото да изрази и да упражняват националните идентичности дори от малцинствата.[2]
Национализмът може да включва и убеждението, че държавата е от първостепенно значение, или убеждението, че една държава е естествено превъзхожда всички други държави.[3][4] Използва се също, за да се опише движение, което има за цел основаване или защита на родината (обикновено автономна държава) за дадена етническа група. В някои случаи определянето на националната култура е свързано с негативно мнение за другите раси и култури.[5]
От така любимата ни уикипедия - щото е най-лесно.
Може би се бъркаш с това:
Цитат
Националсоциализмът (на немски: Nationalsozialismus), наричан понякога нацизъм, е тоталитарна[1] идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те год. След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.
Или с това:
Цитат
Фашизмът (италиански: fascismo) е радикална, авторитарна, и националистическа политическа идеология.[1][2][3][4] Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава[5] и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.[6] Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение.[7] Те са противници на класовия конфликт и обвиняват капиталистическите либерални демокрации в създаването на такива конфликти, а комунистите — в експлоатирането им.[8] Фашистите отхвърлят индивидуализма и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства.[9] Много фашистки лидери са твърдели, че подкрепят „Третия път“ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм.[10][11] Това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от Мусолини).[12] Някои наричат това корпоратизъм[13], докато други не използват този термин за описание на фашистката икономическа система.[14]
След победата над Страните от Оста през Втората световна война и публичността около зверствата, извършени през време управлението на фашистките правителства, терминът фашист започва да се използва като пейоративна дума.[15]
А може би с това:
Цитат
Тоталитаризмът е термин, възникнал след Първата световна война, за да опише формата на държавно устройство, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида. Тоталитарните режими са развитие на авторитарните в осъществяване на всеобхватен (тотален) контрол върху публичния и личния живот.Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички”. Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната. Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология. Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими. Той е повсеместен и се прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на идеологическата доктрина на партията.
Чудно ми е защо ги бъркаш тия неща. Разликите не са малки, нито несъществени.