Такаааа...иска ми се да напиша нещо като разказче за приключенията около концерта, на който ходих. THERION - 26.09.2004 (неделя)- ISTANBUL...Освен да започна подред от самото начало...След като реших да ходя на този концерт се опитах да издиря хора, с които да отида, за да не сам сама...и успях (като тук е мястото да благодаря на Javor и на Warriors of Ice- на първия, защото ми свирна за един негов приятел, а на втория, защото пък другия от агитката поства в неговия форум)... и така събрахме се стройна формация аз (THERION), Demiurg и Halcor...
Тъй като никой от нас тримата не беше стъпвал в Турция преди посъбрахме info за града при все, че и билети за самия концерт трябваше да си купим от града… Тръгнахме в събота вечерта като пътуването мина добре (пътувахме с автобус на турска фирма и не ни бавиха много на границата). Пристигнахме рано сутринта и имахме достатъчно време за кафе, за разглеждане на всякакви забележителности и т.н. (с една дума всичко, което върши един средностатистически турист). Най- важното нещо беше, че си купихме билети от едно бюро и така можехме спокойно да се разхждаме из града….Тук ми се иска да вметна нещо – незнам колко от вас са ходили в Турция, но наистина има какво да се види: не говоря за разните му исторически забележителности (навсякъде има какво да се види и всеки град си има своя чар) – а за това, че сме “комшу” с тях, а повечето от нас ги наричаме “цигани” или най-малкото говорим с неприязън за тях – е трябва да ви кажа, че има много да ги гоним в някои отношения…Първия “сблъсък с турското гостоприемство бе когато се опитвахме след разходката из града да стигнем до мястото на концерта…Тъй като един мой приятел от Истанбул ми беше дал рамо при подготовката на пътуването ние знаехме точно какъв транспорт да използваме и точно на кои спирки да слизаме (и май тук му е мястото да вметна, че всъщност доста малко хора говорят “ингилезе”, говорят го някои от по-младите хора, а с другите просто пробвахме и ако говореха: не ги оставяхме докато не ги разпитаме за всяка информация, която ни трябва…Та така ние се оказахме в ранния следобед на един площад на стотина метра от автобусната спирка, от която знаехме, че трябва да хванем явтобуса до Maslak (квартала където трябваше да е концерта)…е там на този площад видяхме най-красивото по общо мнение турско момиче, което с приятеля си не само ни казаха къде точно е спирката, не само дойдоха с нас до там ами и чакаха с нас близо половин час докато се появи точния автобус…е просто няма как да не се почувстваш неудобно…На слизане пък се разговорихме с друти младежи, които се оказа, че са се запътили и те на концерт….Е така благополучно стигнахме пред самата зала към 17h, имайки два часа за relax…Тук е момента да обясня някои неща: концерта беше обявен за 19h и още на тръгване от България знаехме, че няма начин да стигнем обратно до автогарата, ето защо по план бяхме решили след концерта да намерим някое заведение, в което да “убием” времето. Това уточнение правя, защото всички, с които успяхме да се разговорим около залата първо изпадаха едва ли не в екстаз от факта, че сме пристигнали същата сутрин “specially for the concert”- това може би се държеше на тяхното незнание за “богатия” ни музикален живот (тук наистина съм длъжна на сложа кавички, защото в сравнение с музикалния живот на Турция, нашия направо си е бедно сираче: само един пример само една седмица след Therion идват Anathema, а на следващия ден след тях са Prodigy… Може би, но много ни се кефеха, естествено поослушахме се за българска реч, но уви…не открихме други родни ентусиасти. В едно с шумните обяснения за “Булгаристан”… всични изпадаха в явно недоумение (да не кажа насмешка) от желанието ни после да прекараме времето до сутринта в “just a non-stop working club to drink beer”…Всички ни обясняваха, че Истанбул е опасен град, даваха ни съвети в кой квартал може би ще е по-спокойно…Така наближи заветния 7 часа, в които от полузаспало състояние ние малко по малко се разсънихме (а и да си призная за това много помогнаха турските метали тъй като те викат точно все едно, че са на футболен мач)…Предварително се опитахме да разберем от охраната дали ще можем да влезем с фотоапаратите, с раниците и друти подробности….И така в часа на обявеното започване около залата, която е време да кажа, че не е кои знае какво архитектурно творение (нещо като нашата си зала Христо Ботев, но по-голяма, а и зад нея се виждаше сцената на открито) взеха да се появяват мотори и народ…По наша преценка тълпата бе около 2000- 3000 души (с една дума малко повече от на нашия Helloween)…но тук съм длъжна да кажа или поскоро да го подчертая, че разбархме, че Therion освен концерта им преди два дена в Анкара са идвали и преди четири години (също с по два концерта). Така или иначе не отвориха врати в 19h, а аз лично бях прекалено изморена, за да тарся нкои говорящ “ингилезе”, че да ни каже какво става….просто продължихме да чакаме…И така в 20:30h вратите се отвориха. Тук му е мястото да кажа впечатленията си от охраната на концерта: проверяваха ни както си му е реда – билети, документи за самоличност, раници, дори малките чантички за кръста преглеждаха…единственото, с което се разделихме бе шишетата ни с минерална вода (което си е в реда на нещата) и по необясними причини с част от вафлите ни…..Но най-сетне влязохме.И най-важното: влязохме с фотоапаратите си (дано да излязат снимките). Беше започнала да свири подгряващата турска група, на която само знаехме името – Almora. За мен бяха определено приятна изненада, а и в последствие разбрахме, че са много известни сред турските метали. Свиреха нещо като в стил фолк метал (с келтски ритми), имаше една мацка с флейта най-отпред въобще както си му е реда. Това, което мен лично много ме впечатли беше една песен, за която ми обясниха, че е преработена турска народна мелодия. Подгряващата група свири точно 45min. И зачакахме…Успях да се заговоря отново с някакви младежи единия, от които съвсем чистосърдечно в прав текст ни предложи да спим у тях….Чакането мина неусетно в приказки и разкази за това кога сме пристигали и какво сме успели да видим от 12-13 милионния Истанбул. Оттук нататък незнам дали съм в състояние да разкажа каквото и да било…Therion излязоха…или по-скоро незнам какво да разкажа….Това е една от най-любимите ми групи….и единственото, което исках е да чуя любимите си песни…Вчера пологах някакви усилия да сглобя playlist-а на концерта, но мисля, че неуспях съвсем тъй като преживяването продължи малко повече от ДВА часа….Ginnungagap, Invocation of Naamah, Flesh of the gods, Scwarzalbenheim, To Mega Therion, The Rise Of Sodom and Gomorrah, Seven Secrets Of The Sphynx, The Wine Of Aluqah, Uthark Runa, Lemuria, Blood Of Kingu, Son Of The Sun, The Invincible…това са част от песните. Аз не съм с кой знае какйв музикален слух, но момчетата, които бяха с мен казаха, че звука е бил добре, а групата се е “държала” много добре на живо…Това, което беше важно за мен бе усещането; усещането, че съм незнамкъде незнамкога (както преди концерта се майтапехме: е на това му се вика тантрически оргазъм)….Плаках, крещях, прегръщах, скачах- това беше…нещо, което не вярвах, че ще мога да видя, нещо, което не мога да опиша….Ясно е как се чувствахме накрая- размазани…Нямахме никакво желание да мърдаме от там където бяхме (или поне аз защото не можех да седя на краката си)…Но както се казва “back to reality”…трябваше да решим на къде да поемем докато все още имаше транспорт, тъй като залата е на сравнително отдалечено място, а действието вече се развива около 24h …Качихме се на първата маршрутка, която ни попадна и която знаехме къде отива все пак…но с идеята да си потърсим не денонощен клуб, а евтина стая в някакво хотелче с останалите ни 10 evro и малко турски лири….Така ние се озовахме на улицата в един сравнително скъп квартал ва Истанбул малко след полунощ с малко повече от десетина евро уморени до припадък ….и ако се чудите защо разказвам всички тези подробности то е заради всички, които се запътват нанякъде: да могат те да осъзнаят “за какво точно иде реч”, а и поради още една много важна причина - да благодаря на две момчета, две обикновени турски момчета, дошли на кончерт на Therion…след като ние се озовахме насред Бешикташ тези две момчета на сносен английски ни предложиха помощ…помощ, която ние приехме…Така те тръгнаха с нас и ние всички се качихме на едно такси, което те ни платиха и започвахме да търсим евтино хотелче..Поискаха да ни нахранят, вървяха с нас от хотел на хотел да търсим стая колкото за нашите десетина евро…и това повичи от час. През цялото време ни уверяваха, че няма да ни оставят насред улицата, защото е твърде опасно и, че ако не можем посред нощ да намерим стая (достатъчно безопасна и достатъчно евтина в същото време) те ще останат с нас до сутринта. Казваха ни, че осъзнават как се чувстваме ние: foreigners, които на сляпа вяра вярвим с едни непознати….и тук е мястото да кажа поне имената на тези момчета  Murad и Jam….Най-сетне тътрейки се из улиците на града (и трябва да ви кажа, че нито за момент не съжалих, че сме предпочели варианта с хотела пред заведението, защото факта е, че единствено отворени бяха магазините за цигари и закусвалните)…та най-сетне към 1:30h ние бяхме седнали във фоайе на хотелче, хотелче, където беше нашата стая…И за “капак” на цялата история тези две момчета ни доплатиха стаята, додадоха ни някакви си четири наши лева…..но точно тези четири лева ни спасиха защото с точно левче на човек изминаваш около 30тина километра из града….Стаята с три легла ни чакаше и ние вече спокойни пушихме по цигара с много благодарности, размяна на e-mail- и, телефони и т.н. А да не забравя купиха ни и вода (която ни бяха взели при влизането на концерта)…И така както се казва всичко е добре когато заваршва добре…На сутринта понаспали се се качихме на метрото и стигнахме навреме за автобуса си….В понеделник вечерта ние бяхме на българска земя, “back to the jungle”….с много впечатления, с много умора, с много благодарности….но въпреки това си обещахме пак да отидем някой път….Докато чакахме да влезем в залата на концерта ни разказаха за някакъв фестивал, които се провежда за 2-3 дена през юни месец с много и интересни групи….та кой знае може отгава да отидем пак…
послепис: ние пари имахме ама като за клуб, но умората си е умора

снимки ще поствам само да са излезли

Радвам се, че си постигнала една от мечтите си! Браво и продължавай все така! Няма невъзможни неща!
Аз исках да ида на концерт на My Dying Bride в Будапеща, но все още съм прекалено "малка" Може би ще е по-натам или поне се надявам.
Чакаме снимки!

ne se ot4aivai i az bqx mnogo malka kogato idvaxa Maiden ...ina4e za MDB nqmax kinti da xodq na Treffen no tova e drugata mnogo lubima grupa koqto ste se napana nqkak da smogna da q vidq

За съжаление възрастта не е единствената пречка да се ходи на такива мероприятия

THERION Не съм се отчаяла Няма да се предаваме, я! Да разбирам ли, че ще ходим заедно (при първа възможност и ако искаш, разбира се) ?

abductor Така е, за съжаление си прав - и парите имат значение, при това голямо, но не мисля, че ще ми се случи да ходя на концерт на MDB повече от максимум 2 пъти в живота си, така че...

vsastnost da trqbva6e da kaja kolko struva6e cqloto meropriqtie...
37 leva be6e bileta sa samiq koncert
80 leva e otivane i vrastane do Istanbul (ot Sofia a avtobusa spira6e i na Plovdiv)
okolo 6-7 leva za gradskiq transport (tam metro, tramway, avtobusi, marshrutki sa na edna cena - 1 lev
taka 4e s okolo 150 leva uspqxme.....
(sandvi4i i voda si nosexme)
kato ima6 predvid 4e datite za tozi koncert bexa izvestni oste ot kraq na mart mesec....taka 4e po otrano kato se po4ne i stava

Ewala... az sym si malyk za koncerti izwyn BG no kato stana na 18 otiwam na Wacken

neznam .... ako imam wyzmojnosyt bih otishyl na koncert nawyn no w nqkoi klub ... oibicham klubowete . atmosferata e po zadushewna nqkak si .
posledniq primer deto se seshtam beshe zwezdi s eridan w saxa i koncerta na axat

chesno kazano mi naprawi mnogo po golqmo udowolstwie malkoto koncertche pred okolo 50 choweka . prosto w klubowete muzikantite sa kato chast ot cqloto a ne zwezdite na scenata zaradi koito sa se sybrali hilqdi .

hehe ... wsyshtnost ot filosofstwane zabrawih da wi chestitq na horata dat ste bili ...

Дам, и аз планирам догодина да ида там, ама знае ли се какво ще стане...

По принцип е вярно, че българите не сме много платежоспособни, но все пак замисли се, че фестовете са чак другото лято.

ако почнеш да събираш пари за някой фест отсега не мисля, че ще имаш проблеми да ги събереш, а и на заем може да се вземат
в някоя по стара тема аз съм писал за моето посещение на един фест - за целия фест + пътуване + ядене + билети след това за концер на металика в белград, които бяха 40 евро, платихме по 500-600 лева - в зависимост от това колко се харчеше за бира и други неща по време на пътя.

а съм видял маистина много-много банди, потделно да ги бях гледал, в българия - щях да дам повече пари...

така, че не лиспата на пари е най-важна, а желанието да се впуснеш в едно приключение, а то повярвай ми, си заслужава.

Всъщност основния проблем при мен не са толкова парите, колкото, че трябва да бачкам, за да ги изкарам, а като бачкам никъде не мога да ходя за повече от два дена

да това вече си е проблем...варианта е да си намериш друга работа, на коятоможе да си взимаш нормална отпуска...аз за въпросния фест си взех 8 дни отпуска, която със съботите и неделите стана 12 дена...