Еби му майката и концерт! Просто нямам думи чесно. Общо взето ще преразкажа това ковето вече писах на The Frontlines, а сериозния журналистически репортаж, ала Ицо, ще го оставя за после:
Първо: хдуиьцл каопи 76жфФХГАХЙКЛ ХЙЕГФГ!!!!!!11111........ такаааа
Срещата с феновете -
Наблъскаха ни за 5 минути точно дето не стигнаха нито за афтографи, нито за разговори, нито за снимки... почти де. Phil се накефи като извадих диска на Vio-Lence. Поговорих с Adam... забавен гад! Ахахахх! Успях да се снимам с Robb:
За качеството трябва да благодарите на SOD.
както и да е... на avtora.com има и една по-добра
Яко беше все пак. Фактът, че успях да стисна ръцете на идолите си, ми е достатъчен.
Следваше киснене пред залата, докато дойдат всички чиито билети бяха в мен.... Влезнахме вътре. Лафчета, хахо-хихо, бира и към 19:30 концерта започна с Caliban
Caliban - Тва го казах на всички и пак ще го кажа - як джангър са, да. Ама са хипер хаотичен и неорганизиран джангър. God Forbid направо изметоха пода с тях. Както и да е, последното парче на Caliban беше някво бързо и ме накефи.
God Forbid - Убийци!
Забиха предимно парчета от Gone Forever. Force fed, Precious Lie, Gone Forever, Judge The Blood... специално на Washed-Out World щях да полудея от кеф. Тази група бих отишъл да я гледам и ако са хедлайнъри. Точка.
......... пикане, говорене.... до 9:30
MACHINE FUCKIN' HEAD - Още от първите акорди на Imperium ме обзе едно такова усещане, дето не може да се обясни с думи, освен с "еби му майката!". Гледах нагоре и не можех да повчрвам, че това наистина се случва. ВЕЛИКО БЕШЕ... После нормалното - "Ей ей ей ей ей..." о отиваш да си трошиш главата. Солиден мошпит! Толкова много хора, че не можеш да се засилиш да удариш никого. Особено отначало когато сички са свежи и се блъскат напред. Последва Seasons Wither, която, изненадващо, всички знаеха. Абе всъшност сета беше същия като тия дето поствах преди тва. Няма смисъл да изброявам. Страшен сетлист! Балансиран и без никакви глупости(From This Day
). Всички песни режеха глави наред просто. The Burning Red беше идеалната почивка, Descend Teh Shades Of Night също. Последната беше посветена на Dimebag Darrel. Machine Head всъшност и на срещата с феновете изглеждаха, някак си сдухани, от смъртта на Dime... R.I.P. Тоя концерт... тази банда... усещането беше неповторимо. Не е като да си мислиш "Хммм тая част от Downstroy мяза на Machine Head.... евала Max, евала Soulfly!!!!1" или пък "Ебати якото... Suffer H избичиха Davidian!!!"... мнее това си бяха самите Machine Head, със самите песни и направо ебаха майката на всичко живо, умрело и кво ли не... Нека да направя едно сравнение: когато бях на 12, 1998ма Metallica ми бяха любимата банда, абсолютно. На концерта в Пловдив, обаче, не се накефих колкото тази събота. Едно си е да те тероризират с песни от Load и Re-Load, и да отказват упорито да избичат Blackned, или поне нещо от Justice освен One......... Съъъъвсем друго е Machine Head да ти режат главата с любима песен, след любима песен. И Ten Ton Hammer, и Old, Davidian, и Days Turn Blue To Grey, и In The Presence Of My Enemies, и Block ...... и всичко ебати. Всичко си беше на шибаното място. Кавърите пък съвсем. Creeping Death(ИЦОООООООООО!!!!!!!!!!), Trritory и началото на The Trooper... Велико! Всичко.