Добър вечер, дами и господа.
Аз съм почитател на г-н Дизел и скоро повторно изгледах трите филма с R.B. Riddick (двата, ако не зачитаме анимацията - Dark Fury). Естествено, ролята и брилянтното представяне на Вин спасява Хрониките, но филмът има далеч по-големи дупки, които са дело на сюжета и повърхностните хрумвания от страна на сценаристите. Смятам, че Pitch Black (първият филм, Director's Cut) е един доста добър филм от този калибър, с интересно преплитане на различните характери у персонажите, както и ескцентричните сцени (впрочем, това е същата пустиня, където е бил заснет и Mad Max). За съжаление, исторята едва се крепи върху някаква квалитетна основа. Лично аз, мога да напиша по-добър сценарий. Отново от актьорска гледна точка - в героя на Дизен се вижда голяма доза професионализъм, което прави филмът филм за самия Riddick, изучаване на харакера му. Това е единствета интригуващо нещо, за разлика от разните други "разсейки" и прожекторни светлини из двата филма. Без това... ентусиазираните напъни щяха да бъдат напразно. Интересен факт е, че Вин Дизен е просветил медиите, че ще бъдат създадени още два филми под името "The Chronicles of Riddick", но няма да е скоро. Поне има някакви планове, но не са задвижени с пълна сила, защото "TCOR" се смята за сериозен провал, ако погледнем към огромния бюжет и ниските доходи.
Моите предпочитания са да бях видял избягалия затворник Riddick - не в шарени светлини и компютърна графика, а в нещо друго. Психологически трилър, например. Далеч по-голям успех щеше да постигне тази личност. Винаги съм харесвал подобен тип роли, мъжки или не. Толкова безгрешни, толкова точни. Персонажът, който Вин Дизел играе, се намира в грешна среда, за да може да заблести с пълното си величие.
Това ми напомня да преиграя свежата игра - Escape from Butcher's Bay, която поставя начало на действията в Pitch Black.
Скоро изгледах филмите с д-р Ханибал Лектър (за сетен път, разбира се). Малко са актьорите, които могат да се съпоставят със Сър Тони и напълно заслужено отдавна е получил пълното ми уважение и признание.
Това пък ми напомня да си издиря книгите на Томас Харис.
-PB.