Тъй като не видях изрична забрана, че никой освен Ицо и Сеп, могат да пишат ревюта реших и аз да се пробвам. Поводът е специален, защото и групата е специална... Финландците Thunderstone издадоха наследника на The Burning. Паси Рантанен и компания са решили да го кръстят Tools of Destruction, а на обложката стои шесторъката Шива, държаща острие във всяка от ръцете си. Групата не ни изненадва с някаква сериозна промяна в стила, напротив продължават по пътеката, прокарана в последните им две творби, но с радост мога да кажа, че ТОВА е най-добрата им творба до момента. Tool of the Devil е началното парче, което вероятно е вдъхновило озаглавяването на албума. То е в средно темпо и започва със зарибяващо басово рифче, към което след малко се включват и останалите инструменти. Изобщо прави впечатление качествената "басова" ориентираност на целия албум. Още от самото начало Паси напомня за професионалните си гласови способности, а Нино опъва жиците по-мелодично от всякога, а както споменах бас и ритъм секцията са на много високо ниво. Следва Without Wings, в която китари и кийборди се вплитат, за да се получи комбинация от богат звук. Песента отново не е много бърза, като се редуват кийборт ориентирани моменти в припева с ритмично китарно рифче в останалата част. Солото, както в повечето песни е по-скоро мелодично, отколкото технично, но това прави всички инструментални части запомнящи и лесно възприемащи се. Като цяло музиката е ориентирана в насока класическото звучене на финландските мелодик метъл групи като Stratovarius, Dreamaker, Sonata Arctica, но едновременно с това Thunderstone вече утвърдиха собственото си уникално звучене.
В Liquid of the King ми се иска да запея с Паси, защото песента има страхотен припев, настроението е приповдигнато и забързано и с риск да се повторя инструменталната част е много приятна. I Will Come Again отново е по-спокойна, с разнообразни барабани. Петата поред песен от общо 10те е почти баладична, ако не броим малко по-тежкия припев. The Last Song, всъщност не е последна, а много ритмична песен, чийто такт напомня на Еvil Within от предишния им албум. Another Time вече е същинската балада на албума с приятни акустични китари, които съпровождат вокалната част. Към средата се включват и барабаните и електическата китара, които дават ескалираща структура на песента. Минаваме през класическите Thunderstone песни, каквито са Feed the Fire и Weight of the World, за да стигнем до финала на албума с Land of Innocence, която напомня на Will To Power от едноименния им албум. Бавна тежка по звучене и съдържание песен сменяща няколко мелодии за 8те си минути времетраене.
С това стигам към края, в който ще обобщя, че това е един страхотен мелодик метъл албум, представящ групата в много добра страна. Като критика мога да отравя само това, че липсват истински бързи и технични песни като Break The Emotion и Spire от предходния албум. В крайна сметка обаче мелодичноста ме разубеждава и се оставям на плавната хармония на Tools of Destruction...

Дано не е прекалено голяма, тази ориентираност, защото лично на мен не ми допада прекаленият бас.

Бих поспорил с теб, Mort, относно един твой пост, в който ако не се лъжа каза, че Thunderstone са по-добри от "прехвалените" Sonata Arctica... ако бъркам нещо в цитата ми кажи.

Явно е въпрос на вкус, но за мен - не си прав. При Sonata Arctica предстои един период на комерсиализация, по простата причина, че групата се харесва наистина много. Ако този процес премине, без да се развалят "основите" на бандата, Sonata Arctica наистина могат да станат нещо много запомнящо се.

P.S.

С Tony Kakko, просто няма как да не станат !

Наистина въпрос на вкус, аз харесвам Thunderstone доста повече, а и повечето ми приятели са на това мниение.

Not bad

Прослушах ги набързо. Вярно че страшно много приличат на Sonata Arctica... само дето вокала не е ЧАК толкова гейски гхехехе и мелодийките са малко по heavy
Кефят в общи линии.

Искаш да спорим?

Ми не, точно с тебе за музика не ми се спори

Ма признай си, нямаш ли чувството че като мучи там Kingdom for a hearth или wolf&raven или квото се сетиш и има някой тлъст и дебел кур отзад и затова вие така? хехехе

Нищо против Sonata Arctica иначе, имат много хубави песни.

Понеже съм слушал дискографията на Sonata Arctica много внимателно, а не там някви парчета, мога да ти кажа че гласа му пасва идеално на стила им. И мога да ти кажа, че има някой пискливи вокали, които ми бъркат да не казвам къде, но Тони Како не е такъв. Просто защото гласа му е красив а не просто писклив.

По принцип предпочитам дрезгави мъжки вокали, пред изчистени, но има изключения, като Тони Како.

В крайна сметка, Sonata Arctica набира мощ и сила, именно заради "пискливия" вокал!

И пак в крайна сметка, това е тема за Thunderstone.

Който, да не забравяме, пише и 90% от музиката им... А и като вокалист качествата му са неоспорими - най-малкото от техническа гледна точка.

Но темата така или иначе беше за Thunderstone... Доста са се постарали. Според мен "Tools Of Destruction" е най-силният им албум до днес. Твърде интересни китарни неща предлагат.

Eто и няколко оценки за албума от различни метъл сайтове:
http://metal-rules.com/ - 5.0/5.0
http://www.lordsofmetal.nl/ - 75/100
ROCKHARD - 8.5
METAL HEART - 8
като гледам и другите оценяват подобаващо албума.

Добро ревю си направил Морт Ето и моето мнение по въпроса:

THUNDERSTONE
“TOOLS OF DESTRUCTION” CD
Nuclear Blast
Thunderstone са една от продуктивните млади групи и година след последният им албум “The Burning” се появява новият дългосвирещ проект. За новаци в бранша това е не само поредната крачка напред, а с оглед на показаното дори повече от скок. “Tools Of Destruction” притежава отиличителните черти на “чистокръвен” пауър метъл албум и всички предпоставки да се превърне в касово заглавие. Преобладава бързото темпо в мелодичните куплети обединено в едно и с китарните рифовки. При тях Nino Laurenne, като създател на бандата и един от основните виновници тя да продължи да съществува и да се развива, представя виртуозните си умения. Клавирното присъствие е повече от умело съчетано с гласа на Pasi Rantanen. Той пък от своя страна има един от най-чудесно пасващите си гласове за пауър метъл музициране. В баладата “Another Time” не можеш да разпознаеш този иначе толкова мощен глас. Плавно внушаващ ни прекрасни настроения, има способността да преврща всеки нов слушател във фен не само на “Tools Of Destruction”, но и на една от съвременните групи-мечти – Thunderstone.
Погледнато реално този албум предоставя не само отбрана колекция от композиции, но и един свеж прочит на позната ни схема на работа. “Land Of Innocence” макар и последно в този албум е парчетото с най-впечатляващо инструментално изпълнение. Разчупената му постройка придава приятно внушение за динамика, а отношението на музикантите към случващото се, струи от всяка изсвирена нота. Новото им творение го доказва на 100%. Потвърждение очаква само от феновете.

^ специален поздрав