Дали в манипулираната среда на обществения живот би могло да се говори за личностни убеждения ,или поне такива,които са расли самобитно без да бъдат форсирани от натрапващите ни се агитации?
Всеки има своя философия за живота и едно от постиженията на демокрацията е ,че всеки един от нас има право да дава гласност на идеите си.
Векове наред свободата на словото е била потискана -било то от религозни или политически организации.
А за какво всъщност ни е тази така изстрадана свобода на словото без свобода на разума?

Nqma swoboda na razuma. Za da ima swoboda na razuma shte trqbwa da sme rasli w prikazkite. A kolkoto do swobodata na slowoto... takowa neshto pyk nikoga ne e imalo...

за личностни убеждения едва ли може да се говори, понеше не се знае кога и ка човекът става от смотан плазмодий личност. за ставането в личност се грижи училището; училището обаче прокарва интересите на обществото, а те са личността да е зависима от обществото. не само индивидът трябва да бъде превърнат в зависима личност, той трябва и да приемне тази зависимост напълно съзнателно и да я защитава безрезервно убедително. това е договорът.
сега за свободата на разума. разумът е свободен, но не и този, който всеки си го носи като едно изкривено очукано подобие на първоначалния разум; той трябва да се съобразява с договора, който му осигурява прехраната, като на куче, което за паницата с попарата маха с опашка и гледа предано господаря си, дори когато той го налага по муцуната.
свободата на словото не е да се говорят простотии, но е умението да се формулира своят оформен възглед, макар и той да не съвпада с мнението на мнозинството. демокрацията размива усещането за истина, затова говоренето на истини се приема благосклонно и е напълно безобидно стига да не подлага под съмнение демократичните принципи, в този случай демокрацията действа толкова безпощадно, колкото и тиранията. при тиранията усещането за истина е изострено и словото е опасно, затова се приема, че свобода няма, но именно свободата съществува в особената форма да не се налага да се подписва обществения договор, за който ставаше дума в началото.
тук запълних полето, стига толкова, после пак, ако някой го интересува

Свобода н разума... а този разум сякаш не се формулира от раждането ни от родителите ни,които веднага почват да ти натрапват общоприетите мерки и граници..
колкото до свобода на словото факти4ески..съществува ,практически е абсурдно да е възможно да кажеш каквото мислиш и искаш да кажеш на всеки..

ммм...не мисля така.колкото и да ни налагат мнението си родителите ние не ги слушаме...не мисля че някои може да ти наложи каквото и да е ако не искаш да ти бъде наложено.това с родителите беше точно подходящ пример.

не е задължително да го казваш на всеки...важното е че аз знам че има хорая на които мога да кажа точно какво мисля...спестявам си да го казвам на просто разни хора защото не мисля че ки касае.

Не можеш да си измислиш всички възможни теории сам, колкото и да си гениален. Все трябва да почерпиш от опита преди таб. И в този смисъл няма как да не си повлиян. Но в крайна сметка ти си този, който според своите разбирания пресява истините от глупостите. Каквото и да ти натрапват, колкото и да ти го натрапват, в самия теб е заложено това как ще го възприемеш.

Свободата .................... саламът?

В днешно време няма нито свобода на разума,нито свобода на словото.Май "демокрацията" ни доведе само до свобода на плътта...Пуснете си някоя чалга програма или пък след 12 кабеларките-ще намерите поне два свободно излъчвани порно канали.А да говориш открито за социалните проблеми на обществото или пък за истинската българска история-е това вече е табу.Не малко предавания свалиха от ефир поради това,че "били опасни" и "неморални".А на клиповете с голия гъз на Азис и откровените порно сцени по някои нощни телевизии(това е абсурд да го видите в Европа,където трудно ще ви пуснат и софт еротика),които всеки хлапак гледа са морални,безопасни и поучителни.Да живее българската демокрация и съпътстващите я свободи!

Човек се влияе от всичко около себе си, още от раждането си. Чрез възприятията си и 'реалния' живот, които живее тук и сега, той изгражда личност и характер. Всеки човек възприема света около себе си различно. Всеки човек е затворен в своята си черупка, и там складира информацията за света и я анализира по свой си начин. Да имаш свобода на словото не е нищо, ако не знаеш как да я използваш. Аз лично, не намирам словото за нещото, което решава проблеми. Ако искаш да направиш или постигнеш нещо, правиш го без много слово и приказки. Точно хората, които използват прекалено много свободата на словото си, нямат свобода на разума. Защото разума и словото са две различни неща, според мен.
А да постигнеш свобода на разума, без да се влияеш от нищо, това вече е изкуство.

Благодаря за вниманието.

П.П. Без да омаловажавам труда на следващите изразили мнение мисля, че темата се приключи още с първият отговор. А Slash започна добре, но само в първите 2 изречения...
П.П.П. Интересно е хората как най-много настояват, че са точно това, което са най-малко. В смисъл - когато през 20 в. масовостта започна да се налага възможно най-силно, да се промиват мозъците на хората да действат еднакво всички настояваха, че са много различни от всички останали. Сега, когато хората са най-зависими от обществото и най-малко свободни (по една или друга причина) настояват, че никой не им влияе и имат свобода на разума и действията и незнам-си-какво.

свобода на разума има свободата на словото е ограничена в някои случаи е това е добре но в други не както се казва трябва да се намери златната среда