http://www.heedonline.com/

Ето че в рамките на 2005та година се появи още един страхотен дебют. Това обаче не означава, че шведската четворка, заета в него е дебютантска. Начело на Heed e Daniel Heiman, дарил с прекрасния си глас неповторимото звучене на Lost Horizon. Но те вече са история, тъй като в Heed е истината! Феновете на праволинейния power metal може и да не оценят подобаващо разчупеното и определено новаторско звучене на The Call, но определено ще останат поне изненадани. За всички останали с по-широк спектър на музикални възприятия ще кажа, че групата е една осъществена идея или мисъл, която имам отдавна - а именно power metal структуриран музикално като melodic death в стила на CoB, Dark Tranquillity, Norther, едновременно с това текстовете да са изпяти от чисти вокали, каквито Daniel има несъмнено. Крайният резултат е зашеметяващ - мощно и динамично звучене, мелодични и технични китарни постройки, с умело преплетени електронни моменти в стила на последния Dark Tranquility - Character, които придават приятен "модерен" оттенък. Песните са запомнящи се, донякъде напомнящи класата на Edguy, но едновременно с това по-твърди и без "весел" елемент. Добрият микс на The Call радва ухото, особено впечатлява силната ритъм секция в лицето на Mats Karlsson (барабани) и Jörgen Olsson (бас). Само Fredrik Olsson стои зад струнните симфонии на Heed, но създава впечатлението че в групата свирят повече от един китарист. Без да се натрапва, дори с няколкото по-дълги сола в албума, Fredrik създава едновременно приповдигнато и тежко звучене. Всичко това е окрасено с lead и back вокалите на Daniel Heiman, но по начин по който не сме свикнали да го чуваме в Lost Horizon или Crystal Eyes. Тук всичко е някак по-сериозно и целенасочено в сравнение с предишните му изпълнения. Гласът му буквално реже.
Отново се връщам към стиловата симбиоза на The Call, тъй като това е най-силната страна на албума, защото от една страна имаме сложните композиции с няколко променящи се мелодии, характерни за melodic death-а, а от друга чисти вокали. Така албумът влиза в стиловата определеност на power-а, но същевременно тя изглежда някак тясна за разнообразието му. The Call сигурно има и слаби страни, но за тях сега не мога да се сетя, а и защо да скапвам впечатлението, че е страшно силна творба. Препоръчителна и за феновете на мелодичния гьотеборгския мелодет, и за почитателите на мелодичиния power!

Е като чета писанията на Морт просто няма как да не го чуя това чудо. Дано го има в ммген
ще пиша после вчепетления ....

Спомням си първия си сбъсък с мелодичния дет - In Flames. Преди да ги чуя общо взето ми ги бяха описали като "дет метъл с мейдънски сола". И като се има предвид, че става въпрос за инструментали в класически хеви метъл стил, само че с детаджийски вокали отгоре, не знам как сега изведнъж стана адски интересно това да чуем същата музика, но пък с чисти вокали отгоре? Само на мене ли ми се струва, че кръгът се затвори и сега сме отново в изходната позиция? И в този смисъл в този албум на Heed няма нищо чак толкова ново и революционно?

mm.gen нещо ми е безобразно бавен днес и затова успях да сваля само първото парче, което наистина е много яко. Което пък не противоречи на по-горе казаното от мене.

@ Mort, не знам дали в "мястото за реклама" в подписа ти няма да е по-удачно все пак да има и препратка към сайта на бандата.

Еми преслушах ги набързо. Хехе и за пръв път съм съгласен с теб ^
Трябва да обявим днешния ден за национален празник.

И аз не чух нещо революционно. Пък и не ме накефи кой знае колко групата ... струват ми се малко еднообразни и безидейни а солата им са прекалено самоцелни. Сякаш ги правят само защото трябва да има соло, а не защото са измислили добро такова и защото то би звучало добре и на място. Затова и солата им са такива без нищо общо с основния мотив на песента а просто нагоре-надолу в стил мастурбация по китарата. Пък и са се опитали да звучат по-агресивно отколкото подхожда на такова пеене и ... странно е .

Първо признавам с творчеството на In Flames не съм толкова запознат (така и не ми допаднаха особено), затова в ревюто не съм ги споменавал. Следователно не мога да коментирам връзката им с Мейдън. Може би съм допуснал грешка при споменаването на другите три групи обаче - CoB, Dark Tranquillity, Norther - като не съм уточнил за музикалната им насоченост за последните им един-два албума, които смея да твърдя са доста по-твърди, технични и дори с трашърски (и други) елементи, отколкото която и да е творба на Maiden. Така че като говоря за музиката на Heed съм имал в предвид именно гореспоменатия факт, но така или иначе ако албумът им и в частност музиката ти звучат като подобие на някой Maiden, тогава забележката ти е абсолютно неоснователна.

Мне. Не точно Maiden. Но да речем соловите неща на Bruce Dickinson в по-тежката си част не са твърде далеч от Heed като звучене. Като се намесиха и електронните работи се сетих веднага пък за "Reverse" не Eldritch. И го имах предвид в малко по-общ смисъл. Дали "смесването" на такава музика с чисти вокали наистина е нещо толкова ново, защото от ревюто ти се разбира, че едва ли не това е основното достойнство на албума.

И аз съм на първата песен. Макар, че не ми харесват такъв тип вокали песента е свежа и доста качествена (молко оня скреч не е на място).

Ами аз поне досега не бях чувал подобно "смесване" на двата стила именно във варианта, в който си го представях. А Eldritch са прогресив, а не пауър и ако трябва да отделяме групите, които използват електронни мотиви в музиката си ще се споменат твърде много имена. Ясно е че има сума ти групи, които имат един или друг мотив, от това което чуваме в Heed, но те ги събират успешно според мен. Най-същественото е именно "странното" противопоставяне, както казва RazorJack на агресията с мелодичността. От тук насетне всичко е въпрос на вкус.
Сам мога да дам пример с да речем Brainstorm, които също имат твърдо power/thrash звучене със сравнително мелодични вокали, но не е същотото. Има групи от един и същи стил, които обаче са страшно различни помежду си. Понякога не е толкова важно какво определение ще лепнеш на дадена музика, а атмосферата, която тя носи. Но за да успееш да я опишеш най-точно все трябва да я оприличиш на нещо. Може да не съм се справил със сравнението по най-добрия начин, но така усещам албума.

Сега слушам. "Много оригинални текстове и заглавия"

Трябва да се съглася, че албумът не показва абсолютно нищо ново от света на метъла, нищо.
Но стиловете са смесени чудесно, а композициите са наистина "хващащи"
Еднообразнички са, но пък ако ти хареса първата песен, ще ти харесат и всички останали и обратното.

И да, солата са изтъркани до болка, но какво от това?

В заключение-албумът е доста приятен. Слушаем по всяко време, във всяко настроение. Много неща сме чули в метъла. Преди 10 години това щеше да бъде тотален хит!