Kakwo wi e mnenieto za loseless kompresiite, spored was shte zamenqt li te mp3tata?
Lichno spored men towa e dobra alternatiwa za horata koito nqmat bezdynen djob za originalni cdta...
A wie kak mislite?
Пълна версия: FLAC ?!?!?!?!?!?
Може би, в бъдещето да, ама докато едно FLAC цд ти е 1/3 от големината на некомпресирано аудио няма как да стане просто.
Иначе има разработени кодеци без загуба на качеството и с големина по-малка от мп3, обаче искат дооооооста процесор
Един вид - очаквайте включване
Иначе има разработени кодеци без загуба на качеството и с големина по-малка от мп3, обаче искат дооооооста процесор
Един вид - очаквайте включване
Мне ... monkey's audio, flac и т.н. са измишльотини за хора дето си мислят че чуват разликата между оригинален диск и mp3.
Това са алгоритми, които са направени специално за компресиране на .wav (PCM) файлове без никаква загуба на качеството, като в най-добрия случай компресирания файл може да стигне 50% от оригинала ... обикновено един цял диск (800 mb wave) се мачка до към 500 със такъв кодек. Друг е въпроса че не съм забелязал тия формати дето уж са специално за музика, да са с нещо по-добри от Uharc или 7-zip примерно, дето могат да компресират всякакви данни.
И не, не мисля че ще изместят mp3, щото със mp3-то един албум, примерно кодиран на 224kbps и заемащ 100-тина мб, с .ape да ми заема 500 mb ... нещо ... смисъла ми убягва. Когато хард дискове от по 10 терабайта почнат да се продават за 100$, тогава може да изместят mp3-to
Това са алгоритми, които са направени специално за компресиране на .wav (PCM) файлове без никаква загуба на качеството, като в най-добрия случай компресирания файл може да стигне 50% от оригинала ... обикновено един цял диск (800 mb wave) се мачка до към 500 със такъв кодек. Друг е въпроса че не съм забелязал тия формати дето уж са специално за музика, да са с нещо по-добри от Uharc или 7-zip примерно, дето могат да компресират всякакви данни.
И не, не мисля че ще изместят mp3, щото със mp3-то един албум, примерно кодиран на 224kbps и заемащ 100-тина мб, с .ape да ми заема 500 mb ... нещо ... смисъла ми убягва. Когато хард дискове от по 10 терабайта почнат да се продават за 100$, тогава може да изместят mp3-to
Рейзър, каза една тъпанарщина и един факт. Първо за тъпанарщината.
Ще осъзнаеш ли, че има хора, които чуват разликата между добра мп3-ка и оригинален диск? НАЙ-МАЛКОТО стереото ВИНАГИ е смачкано. ВИНАГИ!
Иначе лично аз нямам нищо против флаковете, но наистина обикновената компресия рядко е с повече от незначителните 5 до 10% по-слаба. Все пак Флака има предимството да може да се слуша директно, с реалновременна разархивация (каквато практически има и mp3).
Но моля ви, престанете да повтаряте, че не чувате разлика между добра мп3 и албума. Когато сте глухи е по-добре и да мълчите
И една поправка: При убер мачкането флака дава загуби на информация в духа на 1, до към 3-4 процента, до колкото съм гледал логове.
Ще осъзнаеш ли, че има хора, които чуват разликата между добра мп3-ка и оригинален диск? НАЙ-МАЛКОТО стереото ВИНАГИ е смачкано. ВИНАГИ!
Иначе лично аз нямам нищо против флаковете, но наистина обикновената компресия рядко е с повече от незначителните 5 до 10% по-слаба. Все пак Флака има предимството да може да се слуша директно, с реалновременна разархивация (каквато практически има и mp3).
Но моля ви, престанете да повтаряте, че не чувате разлика между добра мп3 и албума. Когато сте глухи е по-добре и да мълчите
И една поправка: При убер мачкането флака дава загуби на информация в духа на 1, до към 3-4 процента, до колкото съм гледал логове.
Sega slusham liubimiq si Judas a imenno Screaming for Vengeance na flac i otgoworno zaqwqwam che razlika ima... sq wqrno e che se gubi ot kachestwoto i pri flaca, no wyw wseki sluchai po-starite albumi na flac zwuchat mnooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooogo po dobre ot mp3tata... taka go chuwam de da znam.
Pri po nowite albumi flaca ne se razlichawa tolkowa ot mp3, no razlika wse pak ima.
Pri po nowite albumi flaca ne se razlichawa tolkowa ot mp3, no razlika wse pak ima.
Цитат(Sturmfuhrer @ Dec 13 2005, 06:43 PM)
Рейзър, каза една тъпанарщина и един факт. Първо за тъпанарщината.
Ще осъзнаеш ли, че има хора, които чуват разликата между добра мп3-ка и оригинален диск? НАЙ-МАЛКОТО стереото ВИНАГИ е смачкано. ВИНАГИ!
Иначе лично аз нямам нищо против флаковете, но наистина обикновената компресия рядко е с повече от незначителните 5 до 10% по-слаба. Все пак Флака има предимството да може да се слуша директно, с реалновременна разархивация (каквато практически има и mp3).
Но моля ви, престанете да повтаряте, че не чувате разлика между добра мп3 и албума. Когато сте глухи е по-добре и да мълчите
И една поправка: При убер мачкането флака дава загуби на информация в духа на 1, до към 3-4 процента, до колкото съм гледал логове.
Ще осъзнаеш ли, че има хора, които чуват разликата между добра мп3-ка и оригинален диск? НАЙ-МАЛКОТО стереото ВИНАГИ е смачкано. ВИНАГИ!
Иначе лично аз нямам нищо против флаковете, но наистина обикновената компресия рядко е с повече от незначителните 5 до 10% по-слаба. Все пак Флака има предимството да може да се слуша директно, с реалновременна разархивация (каквато практически има и mp3).
Но моля ви, престанете да повтаряте, че не чувате разлика между добра мп3 и албума. Когато сте глухи е по-добре и да мълчите
И една поправка: При убер мачкането флака дава загуби на информация в духа на 1, до към 3-4 процента, до колкото съм гледал логове.
Направи си един експеримент - вземи едно произволно аудио ЦД и го енкодни веднъж на wav-ове и веднъж на мп3-та на 320 чисто стерео. Накарай някой да ти пуска песните в разбъркан ред, а ти на едно листче си отбелязвай кое е уейв и кое - мп3. Като сравниш резултатите вероятно ще се убедиш, че разликите са само в главата ти
Прав е 
Абе има определени семпли, които като се опиташ да ги кодираш в mp3 и резултата няма нищо общо с оригинала без значение от битрейта. Ама те са специално създадени да затруднят алгоритмите и вероятността да се случи нещо подобно в музиката е ... почти никаква.
Има и друг момент ... с определени mp3 кодеци може да се наблюдава някаква разлика в звука ... да звучи "по-меко" или незнам как да го определя но ... различно, но не по-лошо. С други думи пускаш определено сложен елемент от дадена песен от wav и от mp3 и може да чуеш разлика, обаче пускаш песните разбъркано както каза abductor и няма начин да разбереш кое е опригинала. Защото кодираното не звучи по-лошо, а леко различно, все едно си пуснал еквалайзер.
Абе има определени семпли, които като се опиташ да ги кодираш в mp3 и резултата няма нищо общо с оригинала без значение от битрейта. Ама те са специално създадени да затруднят алгоритмите и вероятността да се случи нещо подобно в музиката е ... почти никаква.
Има и друг момент ... с определени mp3 кодеци може да се наблюдава някаква разлика в звука ... да звучи "по-меко" или незнам как да го определя но ... различно, но не по-лошо. С други думи пускаш определено сложен елемент от дадена песен от wav и от mp3 и може да чуеш разлика, обаче пускаш песните разбъркано както каза abductor и няма начин да разбереш кое е опригинала. Защото кодираното не звучи по-лошо, а леко различно, все едно си пуснал еквалайзер.
Цитат(abductor @ Dec 13 2005, 05:01 PM)
Направи си един експеримент - вземи едно произволно аудио ЦД и го енкодни веднъж на wav-ове и веднъж на мп3-та на 320 чисто стерео. Накарай някой да ти пуска песните в разбъркан ред, а ти на едно листче си отбелязвай кое е уейв и кое - мп3. Като сравниш резултатите вероятно ще се убедиш, че разликите са само в главата ти
Това е при положение, че ги слушаш на компа. Т.е. през аудиото на компа, което не се знае какво е - слушаш това, което то благоволи за изкара. Пък от аудио за 20$ - толкова.
Айде ти направи другия експеримент - запиши 2 аудио СД-та - едното от Wav, другото от mp3, и ги слушай на хубава (или поне средно- хубава) уредба. И ако наистина не чуваш разликата в звука, тогава само мога да ти съчувствам.
Ама айде, ако обичате, глухи хора да не се изказват по аудио- въпроси !!!
Е, все пак аудиото на компа ми е Audigy и не вади толкоз лош звук, пък и колоните не са ми дотам лоши. Слухът ми също не е толкоз в дивия, колкото си мислиш.
^ е тогава не те разбирам. Аз разлики си намирам и се радвам и на хубавия звук. За другите - кой както иска.
Мир !
Мир !
Флакът си е просто флак. Който иска, слуша в такъв формат. Няма особено място за дискусия.
А то може да измести мп3-то, ако стандартите, най-грубо казано, в мегабайтите се променят. Ако хард диск от 320 ГБ струва $30 и хората използват предимно ДВД дискове за запис на информация-като нищо флакът ще вземе превес просто заради по-приятния звук.
Това е. Какво толкова?
А то може да измести мп3-то, ако стандартите, най-грубо казано, в мегабайтите се променят. Ако хард диск от 320 ГБ струва $30 и хората използват предимно ДВД дискове за запис на информация-като нищо флакът ще вземе превес просто заради по-приятния звук.
Това е. Какво толкова?
Цитат(abductor @ Dec 13 2005, 08:01 PM)
Направи си един експеримент - вземи едно произволно аудио ЦД и го енкодни веднъж на wav-ове и веднъж на мп3-та на 320 чисто стерео. Накарай някой да ти пуска песните в разбъркан ред, а ти на едно листче си отбелязвай кое е уейв и кое - мп3. Като сравниш резултатите вероятно ще се убедиш, че разликите са само в главата ти
С огромно удоволствие ще го направя.
Done.
2-3 песни като mp3-ките са правени от Warrior-a.
На едната високите ми звучат малко ала бала на мп3-ката. Не е неприятно но някак си не така както трябва да са.
На втората средите ми се струват повече от оригинала.
Е честно казано третата не можах да намеря разлика. Песните са от Glorious Burden на Iced Earth.
слуха ми
мониторите
2-3 песни като mp3-ките са правени от Warrior-a.
На едната високите ми звучат малко ала бала на мп3-ката. Не е неприятно но някак си не така както трябва да са.
На втората средите ми се струват повече от оригинала.
Е честно казано третата не можах да намеря разлика. Песните са от Glorious Burden на Iced Earth.
слуха ми
мониторите
Моето мнение е на човек, който няма претенции да е дарен с изключителен слух, но който все пак е слушал (внимателно) доста музика в доста формати. За мен разликата между едно добре кодирано mp3 (с максимално качество VBR, или направо на 320 kbps, както рече abductor) и едно FLAC парче, е единствено в размера. Самовнушението е голяма сила, да знаете. При кодировки над 224 kbps отпадат звуци, повечето от които човек не може и без това да чуе. Обаче някой като е прочел нещо еди къде си, слуша и сравнява с някаква доза предубеждение и "чува" разлики...
Значи и преди съм го казвал - когато се търси максимално качество при MP3 никога не се кодира във VBR! То само омазва положението.
Constant bitrate, frauhofer (със -hq команден ред или какъвто е за високо качество във вашата програма) и повече от 192 kbps
Constant bitrate, frauhofer (със -hq команден ред или какъвто е за високо качество във вашата програма) и повече от 192 kbps
Сега един малък урок за начинаещи.
Има един стар трик за проверяване работата на различни ефекти в звукозаписа и ето в какво се изразява той. Копираш сигнала, с който ще работиш два пъти като на едното копие обръщаш фазите. Ако имате елементарна представа за това, което коментирате, знаете какво се случва при това положение. Ако нямате, не четете нататък.
И така. В случая какво направих. Взех една мп3-ка и един flac, нагласих ги, така че да съвпадат, разбира се, и обърнах фазите на едното. Така всички можете да чуете ТОЧНО каква е разликата между двете
http://free.datacom.bg/dwnld/warriorofice/...aseReversed.rar
ако не чувате нищо, се самоубийте.
Има един стар трик за проверяване работата на различни ефекти в звукозаписа и ето в какво се изразява той. Копираш сигнала, с който ще работиш два пъти като на едното копие обръщаш фазите. Ако имате елементарна представа за това, което коментирате, знаете какво се случва при това положение. Ако нямате, не четете нататък.
И така. В случая какво направих. Взех една мп3-ка и един flac, нагласих ги, така че да съвпадат, разбира се, и обърнах фазите на едното. Така всички можете да чуете ТОЧНО каква е разликата между двете
http://free.datacom.bg/dwnld/warriorofice/...aseReversed.rar
ако не чувате нищо, се самоубийте.
Цитат(Sturmfuhrer @ Dec 15 2005, 03:36 PM)
Взех една мп3-ка и един flac, нагласих ги, така че да съвпадат, разбира се, и обърнах фазите на едното.
Е не, как ги нагласи че да съвпадат? Така въобще не се знае дали са правени от един source и колко си ги нагласил
Първо рипваш музика от оригинален диск, после кодираш копие в mp3, по начина дето казах по-нагоре и чак тогава обръщаш
бтв то е съвсем нормално да се чува така, никой не спори че няма разлика, спора беше до колко е чуваема в нормални условия. А ти още малко ще ми сравняваш спектралните анализи (с което доста съм си играл също
)
Хахаха, Щурме, хитрец си ти
Проблема с фазите наистина е интересен, понеже няма гаранция, че след компресирането няма да се изместят. А разлика винаги ще си има. Човек съзнателно възприема много малка част от трептенията, които се предават по въздуха, та майсторлъка е да се остави само тази информация от сигнала, която чрез допълнителна обработка се обръща в сигнал, който се възприема от съзнателно от човека по същия начин.
Тук е написано накратко, как човешкият мозък възприема звуците
По темата, тези компресии без загуба ще се ползват от определени индивиди, но няма да заменят тези със загуба. Причината е, че човека вместо да дърпа файлове със съмнителен формат, който е уж без загуба и е 1/3 от цд-то то по-добре да си дръпне целия CD-rip. Или този, който го архивира, ще използва използват по-известнен формат за компресиране без загуба, като rar, zip, arj, jar и т.н.т
Проблема с фазите наистина е интересен, понеже няма гаранция, че след компресирането няма да се изместят. А разлика винаги ще си има. Човек съзнателно възприема много малка част от трептенията, които се предават по въздуха, та майсторлъка е да се остави само тази информация от сигнала, която чрез допълнителна обработка се обръща в сигнал, който се възприема от съзнателно от човека по същия начин.
Тук е написано накратко, как човешкият мозък възприема звуците
По темата, тези компресии без загуба ще се ползват от определени индивиди, но няма да заменят тези със загуба. Причината е, че човека вместо да дърпа файлове със съмнителен формат, който е уж без загуба и е 1/3 от цд-то то по-добре да си дръпне целия CD-rip. Или този, който го архивира, ще използва използват по-известнен формат за компресиране без загуба, като rar, zip, arj, jar и т.н.т
Рейзър, чуй разликата!
Мирише ми на смачкано стерео и ебани високи
Мирише ми на смачкано стерео и ебани високи
Ми то при компресииите на звук и картина най-много пострадват високите, защото в тях има най-много информация. При jpg-компресията изображението се представя в сигнал, като сигнала се състои от промяната на яркоста между съседните пиксели в R, G и B компонентатите поотделно.
Наясно съм, но май само аз
Wolfheart, обаче съм длъжен да не се съглася с това, което си написал. flac-а не е съмнителен формат, дори напротив, учудващо (лично за мен) сериозно разпространен.
Лично аз смятам, че при съвременните интернет скорости и харддискове няма нищо толкова лошо в това да си дръпнеш флак, който е с перфектно качество, а всеки, който рипва във въпросният формат слага и перфектно сканирани обложки и тн.
Разбира се, тотална замяна на качествените mp3-ки трудно може да стане.
Като цяло просто личен вкус и предпочитания
Wolfheart, обаче съм длъжен да не се съглася с това, което си написал. flac-а не е съмнителен формат, дори напротив, учудващо (лично за мен) сериозно разпространен.
Лично аз смятам, че при съвременните интернет скорости и харддискове няма нищо толкова лошо в това да си дръпнеш флак, който е с перфектно качество, а всеки, който рипва във въпросният формат слага и перфектно сканирани обложки и тн.
Разбира се, тотална замяна на качествените mp3-ки трудно може да стане.
Като цяло просто личен вкус и предпочитания
ето ви малко инфо за аудио компресията и що е то мп3:
Цитат("gad")
Аудио
От съществуващите днес формати за аудио компресия заслужават внимание следните три: МР3 (или MPEG-1 Audio Layer III), LQT (като представител на MPEG-2 AAC/MPEG-4) и новия формат OGG (Ogg Vorbis), разработван от група ентусиасти. Безплатния МР3 е най-популярният. Именно от него стартира триумфалното шествие на компресираната музика. Но както често се случва с пионерите, постепенно той отстъпва място на по-нови и по-качествени формати. LQT е представител на семейството ААС, характеризиращо се с нови алгоритми на кодиране. Форматът е много качествен, но е комерсиален и засекретен. OGG е напълно нов. Той става известен на широката общественост през лятото на 2000 година, характеризира се с много бързо развитие и се очаква да измести МР3 благодарение на по-високото качество при по-малък размер на файла.
Форматът OGG е сходен с МР3, но съдържа друг психоакустичен модел, както и някои отсъстващи при МР3 технически нововъведения. OGG поддържа само VBR (Variable BitRate) кодиране, като потребителите задават ориентировъчно скоростта на потока, а програмата се стреми да се доближава максимално до указаната стойност. Диапазонът е от 8 до 512 kbit/s и е значително по-дискретен в сравнение с МР3.
На CES през 2001 Fraunhofer Institute, съвместно с Thomson, представят нов формат за компресия - MP3PRO. Той свива аудиопоток на 64 kbit/s с качеството на МР3 на 128 kbit/s. Съществува обратна съвместимост - съвременните MP3 Player-и могат да просвирват MP3PRO файлове, макар и с качеството на обикновени 64 килобитови мелодии. MP3PRO е безплатен и е с отворен код.
Компресиране
Има два метода за компресия:
1.Компресия без загуба. Това е zip (Hoffman) компресията, където структурата от данни бива сканирана за да бъде намалено количеството, което ще се съхранява. Метода е изцяло математически и резултата е намаляване на количеството данни без тяхната загуба.
2.Психоакустични модели. На този метод се базират почти всички видове компресия. При него се губи информация, като енкодерът изрязва информация за да намали обема на данните. Базиран е на математически модел, който се опитва да определи кое не се чува от човешкото ухо и го премахва.
Коя точно информация ще бъде изхвърлена зависи от използвания кодек. Някои кодеци премахват определени честоти, така че компресията да е подходяща за гласове. Телефоните използват компресия, при която музиката звучи ужасно, дори когато е чиста синусоида.
С течение на времето са създадени различни модели за редуциране на големината на данните. Най-важния през последните години без съмнение е MPEG1 Layer 3 (MP3) модела.
Стъпки на МР3 компресията:
1. Сигналът бива разделен на малки секции, наричани frames и всяка от тях бива анализирана за честотите, които съдържа (спектрален анализ).
2. Получените резултати се сравняват с таблици с данни в кодека, които съдържат информация за психоакустичния модел. При МР3 кодека тези таблици са много комплексни и по-голямата част от моделирането е базирана на принципа на маскиране, който ще бъде разгледан по-долу. Всяка информация, която съвпада с психоакустичния модел, бива запазвана, а тази, която не съвпада – премахвана.
3. В зависимост от bitrate-ът кодека използва определеното количество битове за съхраняване на данните.
4. След приключване на горните операции резултатът минава през Hoffman-овата zip компресия без загуби, което намалява големината на файла с още около 10% (за това няма смисъл от zip-компресиране на МР3 файлове – те вече са компресирани така).
Общо взето това са операциите, които извършва един МР3 компресор. Основния метод, по който МР3 компресията отстранява информация е откриването на звуците, които не могат да бъдат доловени от човешкото ухо (маскирани звуци) и изрязването им. По този начин се получава компресия без загуба (по принцип) на звученето.
Психоакустични модели и маски
Има два вида маскиращи ефекти: едновременно и временно маскиране.
Едновременното маскиране работи на принципа че някои звуци биват заглушавани докато звучат други звуци по едно и също време. В тихите части на музиката може да долавяме едва доловими звуци като дишането на вокалиста. Във шумна песен тези звуци не могат да бъдат чути, но това не значи че са изчезнали. Освен това е установено, че когато просвирваме два еднакви звука, като първия е по-висок, но малко по-висок, е много трудно да доловим втория. Мозъка по самосебе си филтрира звукът. Все пак, ако трябва да различим просвирваните звуци , дори когато не можем да чуем единия, имаме повече информация. Това е един вид информация, която бива премахвана по принципа на едновременното маскиране – мозъка не долавя премахването на звука защото друг, по-силен, го заглушава.
Временното маскиране работи по подобен начин, но тук идеята е в това, че фактически ако просвирим един звук съвсем малко след друг, втория няма да бъде чут (и обратното). Премахнатата информация е звукова.
Всичко това звучи чудесно – можем да премахваме звуци, които не чуваме и да получаваме по-малки файлове. Донякъде е вярно, но е факт че се оттърваваме от много данни и някои хора ще кажат: няма такова нещо като МР3 колекция на истински меломан – той усеща разликата.
Запазване на данните: Битрейтове и как те работят
Какво бихме направили ако имахме определено количество битове за да опишем секунда аудио? Начинът на съхранение на данните представя вълните по математически начин. Използвайки математичния модел на дискретното косинусоидно преобразуване (DTC – discrete cosine transform) вълната може да бъде представена като сума от косинусоиди. Колкото повече косинусоиди се използват за описването, толкова по-точен ще бъде крайния резултат до оригинала. Битрейт-а съхранява тази информация и сложността, и оттук точността, ще бъде ограничена до количеството данни, които могат да бъдат съхранени за определеното време.
Константен и променлив битрейт
Повечето аудио е компресирано с постоянен битрейт (CBR – Constant BitRate), което значи че за всяка секунда има едно и също количество битове. Повече от ясно е, че аудиото не е константно. Има тихи и шумни откъси, сложни и прости секции, но ако кодираме с постоянен битрейт всички трябва да бъдат описани с еднакво количество данни.
Hence, Xing (които в момента са част от Real Networks) изобретяват система за кодиране с променлив битрейт (VBR – Variable BitRate) при която битрейта за всеки откъс бива мащабиран на принципа че някои секции се нуждаят от по-малко битове, а други – от повече. Това значи че при същата големина на файла можем да получим по-добро качество на кодирания файл.
Сглобено Стерео (Joint Stereo)
В повечето случаи данните в левия и десния канал си приличат доста. Тогава защо да запазваме и двата канала, като много от данните се повтарят? Оттук идва идеята за сглобеното стерео. При него се сравняват двата канала и се определя колко данни могат да се спестят като се направят каналите идентични и информацията се кодира веднъж. Това значи че ще има и елементи от аудиото, които са моно (ефекти). Те са само елементи в крайна сметка но са много важна добавка за намаляване на големината на файла.
Има и втори етап от формирането на сглобеното стерео, която е много хитра и използва още един психоакустичен модел. На теория човек трудно може да определи от къде идват много ниските и много високите честоти. Практически пример за това са басрефлекторните говорители (subwoofers). Те могат да бъдат поставени в единия ъгъл на стаята и все още не можем да определим точно от къде идва звука. Вземайки предвид тази идея басовете и много високите честоти се превръщат във моно – понеже не можем да уловим разликата.
Естествено, по този метод получаваме намаляне на пространствения (стерео) ефект. Много хора не забелязват разликата, но ако искаме наистина добро качетство трябва да кодираме в чисто стерео. Освен това е възможно и да се получат грешки, които не могат да бъдат поправени с по-висок битрейт.
От съществуващите днес формати за аудио компресия заслужават внимание следните три: МР3 (или MPEG-1 Audio Layer III), LQT (като представител на MPEG-2 AAC/MPEG-4) и новия формат OGG (Ogg Vorbis), разработван от група ентусиасти. Безплатния МР3 е най-популярният. Именно от него стартира триумфалното шествие на компресираната музика. Но както често се случва с пионерите, постепенно той отстъпва място на по-нови и по-качествени формати. LQT е представител на семейството ААС, характеризиращо се с нови алгоритми на кодиране. Форматът е много качествен, но е комерсиален и засекретен. OGG е напълно нов. Той става известен на широката общественост през лятото на 2000 година, характеризира се с много бързо развитие и се очаква да измести МР3 благодарение на по-високото качество при по-малък размер на файла.
Форматът OGG е сходен с МР3, но съдържа друг психоакустичен модел, както и някои отсъстващи при МР3 технически нововъведения. OGG поддържа само VBR (Variable BitRate) кодиране, като потребителите задават ориентировъчно скоростта на потока, а програмата се стреми да се доближава максимално до указаната стойност. Диапазонът е от 8 до 512 kbit/s и е значително по-дискретен в сравнение с МР3.
На CES през 2001 Fraunhofer Institute, съвместно с Thomson, представят нов формат за компресия - MP3PRO. Той свива аудиопоток на 64 kbit/s с качеството на МР3 на 128 kbit/s. Съществува обратна съвместимост - съвременните MP3 Player-и могат да просвирват MP3PRO файлове, макар и с качеството на обикновени 64 килобитови мелодии. MP3PRO е безплатен и е с отворен код.
Компресиране
Има два метода за компресия:
1.Компресия без загуба. Това е zip (Hoffman) компресията, където структурата от данни бива сканирана за да бъде намалено количеството, което ще се съхранява. Метода е изцяло математически и резултата е намаляване на количеството данни без тяхната загуба.
2.Психоакустични модели. На този метод се базират почти всички видове компресия. При него се губи информация, като енкодерът изрязва информация за да намали обема на данните. Базиран е на математически модел, който се опитва да определи кое не се чува от човешкото ухо и го премахва.
Коя точно информация ще бъде изхвърлена зависи от използвания кодек. Някои кодеци премахват определени честоти, така че компресията да е подходяща за гласове. Телефоните използват компресия, при която музиката звучи ужасно, дори когато е чиста синусоида.
С течение на времето са създадени различни модели за редуциране на големината на данните. Най-важния през последните години без съмнение е MPEG1 Layer 3 (MP3) модела.
Стъпки на МР3 компресията:
1. Сигналът бива разделен на малки секции, наричани frames и всяка от тях бива анализирана за честотите, които съдържа (спектрален анализ).
2. Получените резултати се сравняват с таблици с данни в кодека, които съдържат информация за психоакустичния модел. При МР3 кодека тези таблици са много комплексни и по-голямата част от моделирането е базирана на принципа на маскиране, който ще бъде разгледан по-долу. Всяка информация, която съвпада с психоакустичния модел, бива запазвана, а тази, която не съвпада – премахвана.
3. В зависимост от bitrate-ът кодека използва определеното количество битове за съхраняване на данните.
4. След приключване на горните операции резултатът минава през Hoffman-овата zip компресия без загуби, което намалява големината на файла с още около 10% (за това няма смисъл от zip-компресиране на МР3 файлове – те вече са компресирани така).
Общо взето това са операциите, които извършва един МР3 компресор. Основния метод, по който МР3 компресията отстранява информация е откриването на звуците, които не могат да бъдат доловени от човешкото ухо (маскирани звуци) и изрязването им. По този начин се получава компресия без загуба (по принцип) на звученето.
Психоакустични модели и маски
Има два вида маскиращи ефекти: едновременно и временно маскиране.
Едновременното маскиране работи на принципа че някои звуци биват заглушавани докато звучат други звуци по едно и също време. В тихите части на музиката може да долавяме едва доловими звуци като дишането на вокалиста. Във шумна песен тези звуци не могат да бъдат чути, но това не значи че са изчезнали. Освен това е установено, че когато просвирваме два еднакви звука, като първия е по-висок, но малко по-висок, е много трудно да доловим втория. Мозъка по самосебе си филтрира звукът. Все пак, ако трябва да различим просвирваните звуци , дори когато не можем да чуем единия, имаме повече информация. Това е един вид информация, която бива премахвана по принципа на едновременното маскиране – мозъка не долавя премахването на звука защото друг, по-силен, го заглушава.
Временното маскиране работи по подобен начин, но тук идеята е в това, че фактически ако просвирим един звук съвсем малко след друг, втория няма да бъде чут (и обратното). Премахнатата информация е звукова.
Всичко това звучи чудесно – можем да премахваме звуци, които не чуваме и да получаваме по-малки файлове. Донякъде е вярно, но е факт че се оттърваваме от много данни и някои хора ще кажат: няма такова нещо като МР3 колекция на истински меломан – той усеща разликата.
Запазване на данните: Битрейтове и как те работят
Какво бихме направили ако имахме определено количество битове за да опишем секунда аудио? Начинът на съхранение на данните представя вълните по математически начин. Използвайки математичния модел на дискретното косинусоидно преобразуване (DTC – discrete cosine transform) вълната може да бъде представена като сума от косинусоиди. Колкото повече косинусоиди се използват за описването, толкова по-точен ще бъде крайния резултат до оригинала. Битрейт-а съхранява тази информация и сложността, и оттук точността, ще бъде ограничена до количеството данни, които могат да бъдат съхранени за определеното време.
Константен и променлив битрейт
Повечето аудио е компресирано с постоянен битрейт (CBR – Constant BitRate), което значи че за всяка секунда има едно и също количество битове. Повече от ясно е, че аудиото не е константно. Има тихи и шумни откъси, сложни и прости секции, но ако кодираме с постоянен битрейт всички трябва да бъдат описани с еднакво количество данни.
Hence, Xing (които в момента са част от Real Networks) изобретяват система за кодиране с променлив битрейт (VBR – Variable BitRate) при която битрейта за всеки откъс бива мащабиран на принципа че някои секции се нуждаят от по-малко битове, а други – от повече. Това значи че при същата големина на файла можем да получим по-добро качество на кодирания файл.
Сглобено Стерео (Joint Stereo)
В повечето случаи данните в левия и десния канал си приличат доста. Тогава защо да запазваме и двата канала, като много от данните се повтарят? Оттук идва идеята за сглобеното стерео. При него се сравняват двата канала и се определя колко данни могат да се спестят като се направят каналите идентични и информацията се кодира веднъж. Това значи че ще има и елементи от аудиото, които са моно (ефекти). Те са само елементи в крайна сметка но са много важна добавка за намаляване на големината на файла.
Има и втори етап от формирането на сглобеното стерео, която е много хитра и използва още един психоакустичен модел. На теория човек трудно може да определи от къде идват много ниските и много високите честоти. Практически пример за това са басрефлекторните говорители (subwoofers). Те могат да бъдат поставени в единия ъгъл на стаята и все още не можем да определим точно от къде идва звука. Вземайки предвид тази идея басовете и много високите честоти се превръщат във моно – понеже не можем да уловим разликата.
Естествено, по този метод получаваме намаляне на пространствения (стерео) ефект. Много хора не забелязват разликата, но ако искаме наистина добро качетство трябва да кодираме в чисто стерео. Освен това е възможно и да се получат грешки, които не могат да бъдат поправени с по-висок битрейт.
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.