първо какво според вас определя личната свобода,
кога трябва да правим компромиси с нея,и каква е цената и?

Какво е това лична свобода? Едва ли тук има нещо такова в истинския смисъл на думата.
За мен лична свобода е да не ми бъде влияно чрез каквото и да е. Медиите, институциите, учителите изкривяват представите ни за нещата. Казват ги както те ги мислят, което невинаги е вярно. Лична свобода означава сам да изградиш убежденията си, а не да ти ги налагат, да правиш каквото искаш (естествено в рамките на закона, който пък от своя страна в някои отношения е много малоумен, но това е друг въпрос). Лична свобода е сам да решаваш в живота си, да говориш това, което смяташ за твое мнение, да имаш мнение всъщност...

Не бива да се прави компромис с нея. За съжаление понякога е неизбежно и въпреки всичко тя трябва да се отстоява. С всички средства.

добре де...ама това за което ти говориш е доста невъзможено...всъщност ти говориш за ПЪЛНАТА свобода.добре де...аиде да си говориме в малко по-реални измерения?

смисъл то е ясно че ПЪЛНАТА свобода е АБСУРД!така че нека да мислим "личната свобода" като нещо реално(..или което поне се доближава до реалното) което може да постигне всеки.сега ми кажете какво е то за вас?

Свободата се изразява в това, когато аз си седя кротко и не ви преча, вие да не навлизате с гръм и трясък в живота ми с някакви безумни претенции.

За личната свобода...Хм...При всеки човек е различно.Личната свобода за мен е главно правото да избирам АЗ самият за нещо определено,а не някой друг(да речем родителите ми)на мое място.Е това много го мразя-някой да ми натяква постоянно какво да правя и т.н. и т.н .Знам,че не написах нещо кой знае какво, но после като си събера мислите малко повече,ще измисля нещо по-добро.

личната свобода ....
зависи си от човек, от това какво той цени. а според мен...да имам основните човешки права най-малкото - живот, собственост. свободата да мисля и говоря каквото смятам за правилно. много повече не мисля, че ми трябва

хора не ми помагатееее...имам да пиша тема а тука само клишета ми се ръсят... Шапкарката,ми че аз ТЕБ питам бе момиче....знам че за всеки е различно за тфа е темата...да си каже секи...аааа....ядосах се

Лична свобода бих го дефинирал, като свобода, която ти позволява самостоятелно да се изграждаш, като личност т.е. никой да не ти налива в главата какъв трябва да бъдеш, какво трябва да правиш, кое е стойностно и кое е кич и т.н.т, а сам да решаваш, в зависимост от твоята преценка и възгледи.

Докато живееш в общество, личната свобода се изкривявя донякъде.
Винаги трябва да се съобразяваш с другите, да те харесат, да те вземат на работа, да намериш приятели, да намериш бизнес партньори...и други такива неща. И за създаването на такива взаимоотношения свободата се изкривява, защото трябва да се съобразяваш с общоприетите норми и да прилагаш общоприетото поведение, защото това е езикът, с който можеш да бъдеш разбран. И докато прилагаш общоприетитото поведение и мнението ти се слива с това на обществото.

А ако не ти харесва съобразяването, изхода е воденето на живот, като Робинзон Крузо на един от малкото останали безлюдни острови.

Клише или не за мен личната свобода е точно това, което споменаха повечето хора по-горе. С тази разлика, че за лична свобода не смятам основните си човешки права...ако ги нямам, как можем изобщо да говорим за понятие обвързано с думичката "свобода"?
Личната ми свобода предполага да бъде обособено едно лично мое пространство, в което да имам свобода на мисли, действия и всичко произтичащо от това. Това е онова пространство, в което се съобразяваш само и единственото със собствените си чувства и емоции, сам определяш на какви правила да се подчиняваш и изобщо дали да се подчиняваш на такива. Личната свобода е променливо понятие, поне за мен, отнесено до различни ситуации - границите на простиране на личните ми свободи могат да се разширяват и съответно да се стесняват.
Наистина говоря много общо, но и конкретни примери мога да ти дам ако държиш на това.
Личната свобода зависи само от теб - има хора, които се лишават напълно или частично от нея.

Личната свобода е познание за себе си. Да осъзнаваш себе си, да знаеш как, колко и какво струваш, да вярваш в себе си, защото се познаваш, да виждаш себе си, за да си свободен да избираш в действията си и да можеш да продоляваш всеки личен неуспех или такъв на близък.

Скука, хубаво е човек да се бори за личната си свобода.

мерси Пате...ето това ми хареса... мерси пак:)

ми аз си казах според мен, просто не ми трябва много. по-скоро търся личната духовна свобода.
бтв това, което каза insarture ми хареса много

свободата няма цена , тя нито се продава нито се купува личната свобода ти трядва да си я заслужиш , ти трябва да се бориш за нея

според мен свободата трябва да има цена...защото много хора се продават за повече или по малко.не задължително за пари...много хора правят именно това,и го наричат "компромис"
да си я заслужиш?не мислиш ли че човек има собствена лична свобода като даденост,а просто в един момент допуска тя да му бъде нарушена и след време изчезва съвсем...не мисля че е нещо се бориш да постигнеш,а по-скоро да опазиш.

"Better to reign in hell
than serve in heaven"
(Satan to Beelzebub in John Milton's "Pardise Lost")

Цената на личната свобода е компромисът, които правиш със себе си и принципите си, за да бъдеш социалнa до някаква степен, която би си разрешила. В иделания случаи наистина всички щяхме да седим на едно канапе и да си живеем мирно и кротко, без някои д ани пречи, ама ей на - не става. Човекът е социален, колкот и да се дърпа, колкотo и да се прави на индивидуалист и различен, всеки има нужда да принадлежи към нещо. За да принадлежиш наистина към това нещо, се налага да направиш въпросния компромис, ей това е.
Следователно за все човек, тази цена е различа. Пиши в темата, че хората, който обичат да обощават нещата, за да си ги обяснят, ще кажат, че на света има 2 категории неща: такива, които се стремят да останат такива, каквито са и винаги са били и такива, които се стремят да се развиват, да се променят и себе си и света около тях

Към първата категория можеш да включиш
1. Институции като Църквата и Държавата. И двете се стремят да държат обществото в някакъв ред и строй, да внимават за налагането на законите, на базата на които то се държи. За втълпяването на тези закони е необходима религията или поне някаква вяра, защото иначе е трудно да ги обясниш на децата, докато ги възпитаваш. Църквата е консервативна, защото се чувства длъжна да се противопостави на каквито и да е промени по този начин да опаси реда. Затова индивидуалистите имат проблеми с църквата. Те искат да спазват личните си закони, не тези на религията.
2. емоции като любовта например, защото тя предполага социалност и най-вече стремеж към такава. Не случайно Исус е проповядвал любов като най-висша цел(заедно със смирението и послушанието разбира се....те също влизат в същата категория)
3. Авторите Tony Кushner(Аngels in America) и Salman Rushdie("The Satanic Verses") предствт тази категория символичо чрез митологичния образ на ангела. Според Библията ангелите са вечени, не се променят, създадени са да служат и изпълняват.. Те са библейският образец за покорство, социалност и пожертвана лича свобода в името на подчинението.Този консерватизъм означава отказ от каквато и да е промяна. Времето е мерна единица за промени. Затова те са вечни и безсмъртни - защото не се променят. Интерсното е, че същият елемент моэеш да намериш и във вампирите на Anne Rice и в елфите на Толкин: вечни са, но са неспособни да се променят.

Към втората категрия можеш да включиш:
1. субкултурите, защото те са обединения на индивидуалисти, които не са съгласни с обществото и искат да се освободят от него. И все пак, природата си знае работата, такива хора се обединяват в групи и също са социални. Мисли за металите, пънкарите и т.н.
2.Еволюцията. Този същия стремеж към промени и развитие е вероятно двигателят на еволюцията, това което е направило от рибата маймуна, от маймуната- човек. Ето затова и Еволюцията е самият враг на църквата.
3. Изкустовото, защото то означава свобода, то е изказ стремеж към свобода. Откакто църквата и държавата са разделени, държавата позволява на творците да се изразяват свободно. В търсенето на нови свободи се унищожават новоотркити прегради. Мислете за метъла като борба срещу консерватизма и срещу обществото. Затова метълът е музика на индивидуалистите. Той е израз на борба зa лична свобода..

4. Авторите, които споменах по-горе, символично представят тази категория с образа на Сатаната(сещаите се за Сатанизма), не защото я намират за лоша, а защото падналият ангел е този, който се бонтува срещу остановения ред.

Обърни внимание на една много известна сцена от Библията:
Адам има да избора между две дървета, които символизират тези две категории, за които говоря:
1. Дървото на Живота, което дава веченост (ангели, вампири, елфи...) То е фундамент на остановения ред, на бог, на консервативизма, на законността, на обществото и социалността.
2. Дървото на Знанието(сещай се за науката и изкуството), което е забранено така, както църквата е забранявала и науката и изкуството навремето. То e дървото на прогреса, на развитието на изтичащото време.

Сатаната е този, който подтиква Адам да избере Дървото на Знанието. Като поука идва да се заключи, че сремежът към промени, към развитие, откритие и въобще любопицвтото на човека е заложен в неговата природа, християнството го приема и прстостава, то е така наречения "първороден грях" на човека.

"вечно и свято е само мъртвото, живтото живее в грях."
А. Далчев

ohhh....защо нямам време да го прочета...нищо,по-късно,а Изгубеният раи е простооооо

Наистина това е най-голямата глупост, която съм чел някога.

едит - иначе аз разбрах лесно, че тази, която е постнала темата, просто иска ние да й напишем домашното. Хитро, но няма да мине

AHAHAHAHAH...не изобщо не искам да ми пишете домашното,аз отдавна го написах...просто в първия момент като се замислих над този въпрос нищо не ми доиде на ум...та реших да проверя как е при останалите...проблем?!

Свободата е прозрението. За твоят свят - за твоите мечти. Свободата за мен е пълно съгласие - но не с кого да е, а със себе си. Свобода е в самоубеждението. Може би е и в самозалъгването. Но кой тук може да ми каже една истина в която да няма лъжа.
Свободата не е да не се повлияваш от "наложените с огън и жупел норми" на религията. Не се изразява и чрез неподчинение спрямо родителите. Свободата е свещенна, защото съществува дори да си окован - стига да си прозрял.

За исинска и пълна свобода плащаш със себе си. Не бъркайте свобода с вътрешна хармония
Ако си съгласен и на по-малко свобода жертваш по-малко от себе си.


Ете тва е, основавам нова секта - на свободните

пс: за записване ми пратете лс, цената е ясна

Там е работата, че понеже ще бъдете все пак общество, ще ви се наложи да спазвате някакви правила, което ограничава личната ви свобода.
Прецакана работа

Цената на личната свобода всеки сам си я определя според това колко от себе си би жертвал да се докопа до някаква такава. Пък и не за всички ни личната свобода е особено ценна. Лошото е, че често личната ни свобода се оценява в пари и то не от нас самите, а от някой си, който си мисли, че може да сметне по-добре от нас колко прави 2 и 2.

Личната свобода е възможността да избираш, а цената й - алтернативната полза от неизбраната възможност.

Мort - 01:22:2006

Прекалено абстрактен си

но дяволски прав

Морт,ако те цитирам трябва ли да помня и часа и датата в която си го казал?

Смятам, че цената, която аз плащам, за да бъда свободна (поне да се чувствам така), е неоправдано висока. Защо висока - защото често пренебрегвам хората около мен, често се възползвам оттях, загърбвам приятелства, случва се да лъжа... Изобщо, все лоши неща; нямам представа защо мисля, че от това да не се обадя на една от най-добрите си приятелки със седмици или да избягвам друг мой познат, зависи моята свобода. Защо е неоправдана тази цена - ами защото ми стана пределно ясно, че тези "способи" за осбождение нямат никакъв траен ефект, щом досега никога не съм се чувствала наистина свободна да правя това, което искам. Е, вероятно това последно няма да се случи никога. И май няма да е лошо да спра да се надявам - може би тогава ще спра и да залъгвам .... себе си.

По литература имахме да пишем такова есе през ваканцията.Не го написах - имам си достатъчно оценки

Мисля, че някой беше казал нещо такова малко по-нагоре, но..По същество, зе мен личната свобода означава да бъда в хармония със самата себе си. Оттам вече другите индивиди- мой си е изборът дали ще допусна да ми влияят по някакъв начин /това вече към компромисите/. Иначе и аз се присъединявам към "цената й е алтернативната полза от неизбраната възможност", that's so true..

До някъде си прав но имай в предвид и това, че когато не си избрал ти пак правиш избор да не избираш. А след това опираме до вапроса за каква свобода става дума - на действията, на правто на глас, а според мен най-важно е това, че никой не моге да ти отнеме свободата да мечтаеш и да се стремиш кум нешто пък било то и недостижимо !

Колкото и много да се напише пак е малко.....
Простата истина е :
Когато правиш нещо (каквото и да е) да го правиш защото искаш , а не защото трябва. Този начин на живот дава максимална свобода с минимална доза компромиси.

и всички обичаме анархията или свободията по-скоро...а това в крайна сметка довежда до най-голямо ограничаване на личната свобода