Наложи ми се да се сблъскам с подобен проблем(не лично за щастие) и както винаги в такива ситуации,да взема позиция ,за да помогна на много скъп човек.Какво мислите вие,има ли оправдана изневяра,и ако има,какво би могло да оправдае подобна постъпка?

Може би трябва поне да загатнеш какво точно оправдава "подобната посъпка"...

"всичко е неоправдано, той/тя ако не иска да се е*е с ония/онази няма да го направи" - Данчо ларкрафта

Защо да има оправдание-а защо да има вина? Трябваше и да споменеш кой е изневерил.

Според мен изневярата може да бъде неоправдана само ако не е истинска, Във всеки друг случай, ти си имал някакви отношения и някакви чувства към друг и в даден момент си ги проявил. Изведнъж се чувстваш така сякаш искаш да си с другия(дори и да е моментно) и нещата проличават или твоят човек интуитивно разбира, че нещата са се променили в този момент.,

Оправдан ли си в този момент?Има два аспекта. Не си оправдан, ако имаш наистина силни чувства към досегашния човек, минали сте през много неща заедно и един на друг сте си доказали, че заедно нещата са истински и че искате да го правите заедно(живеенето). Тогава нямаш сериозно оправдание. Всеки път когато се появи желание за друг-силно и разколебаващо, независимо дали физическо или духовно интимно, ти би трябвало да си казваш-какво правя? Чувствата да излезнат и да прояснят съзнанието. Не е ли моят човек, когото обичам и с когото искам да имам някакво бъдеще, ами още по-лошо-той/тя не желае ли толкова силно да бъде с мен, че аз да се откажа от него/нея заради моментно състояние?

Изобщо мисля, че изневярата при силна връзка може да бъде неоправдана, а иначе влечението не към твоя партньор, а към друг си е сериозно оправдание за да изневериш.

Задълбаваме към въпроса колко ни е верен човекът до нас. Колкото и да вярваме в него, колкото и да го обичаме, колкото и да сме сигиурни,изпитали,горяли,зрели-ако един ден той каже че има интимни отношения с друг и ти в момента не си му нужен. Тази страшна обида към теб не може да бъде оправдана. Всичко друго може.

Завиви какво всъшност се разбира под 'изневяра'. Зависи как се чувстват един към друг двамата човека,каква е била ситуацията и до каква степн чувствата са истински.
Аз всъшност въобще не приемам,разбирам термина 'изневяра'. И пак,отново,както винаги, всичко си е частен случай.

И търсенето на оправдание,надали е най-правилното. Последиците трябва да бъдат приети,според фактите. А когато двама човека се обичат нищо не може да бъде твърдяно.


п.п>;И накратко,да лягам да спя.

blame,говориш общи приказки,всичко е частен случай,да,но въпросът ми беше за вас оправдана ли е, по принцип... Все пак благодаря за отговора

^извинявай, ама баси простотията

^извинявай, ама баси коментара

^

При силна и истинска връзка няма изневяра !

Аз имам още един въпрос.
Въпросният "много скъп човек" момче или момиче е?

Сорка, не се сдържах.
Тия дни съм много щастлив... като идиотче.

няма...колкото да ядеш боб и да няма Пръдня !

има оправдана... аз винаги се оправдавам...

Има голямо значение дали мъж е изневерил или жена. Ако е мъж, му е простено, щото мъжете са такива и не могат да се сдържат. Ако пък е жена... в корана пише да се убие публично с камъни.



...

А сега сериозно - оправданията не са важното в случая. Когато се случи нещо такова в една връзка, това е един голям крах на взаимното доверие. Ако човекът, който е сгафил, го приема като грешка и наистина иска да му бъде простено и да си остане с човека с който има връзка, то би трябвало ситуацията да се преглътне и връзката да продължи. Обаче ако не е особено сигурен... реже се пъпната връв. Изневярата не може да бъде оправдана, но може да бъде простена.

Както вече беше споменато по-горе - при истинска връзка, когато нещата не са просто ей-така, за разнообразие, изневярата е показател за нещо, което липсва в тази връзка. Лошото е когато човекът, който е извършил изневярата, не съжалява за нея...

Оправдана изневяра няма, при каквито и да било обстоятелства. Щом обичаш и държиш на един човек, не би трябвало да му причиняваш това, било то и без той да узнае. Непростимо е... и най-малката лъжа в една връзка поставя нейния ранен или късен край, уви.

именно

според мен всяко нещо може да бъде оправдано, но пък зависи от критериите под които го гледаш...случвало ми се е да имам някакво моментно влечение към друг човек по време на сериозна връзка, но пък не съм си помисляла да изневеря. в крайна сметка аз не бих простила (или поне ще го направя след много време) такова нещо, затова не бих наранила така човека до мен. според мен изневярата е доказателство за недостатъчно воля и вяра в чувствата ти в човека до теб. според мен влечението към друг е изпитание, през което трябва да се мине, за да се докажат и утвърдят чувствата. от което според мен следва, че изневярата е оправдана, до толкова, до колкото проличава истината.

Момиче е,не знам доколко има значение кой от двамата е,но е нежната половинка в случая.
Просто разклати цялото ми мнение относно нея,а е наистина скъп човек,още повече,че аз помагам за това,което прави,и съжалявам.
Задоволено ли е любопитството ти вече?


Има ли въобще тема,в която да не се изплюеш подобаващо?
Щом мислиш,че е простотия не отговаряй

Знам.
По простата причина,че не харесвам ,не обичам такива ситуации. Всичко е различно м/у хората и общ знаменател, общи стъпки,по които трябва да се действа,мисли няма.
Всичко си е за Всеки. И това трябва да бъде разговор м/у двамата човека. няма формули,термини,константи - просто си летят нещата....

Но продължавам да дълбая на едно място.

има !



А сега го направи и публично достояние !

А има ли някой дет не е изневерил тук, освен Niilo и мене ? (j/k)



ми, да ...примерно може да кажеш че си се напила, и затова си изневерила...голямо изпитание е !


ми как да говори не общи приказки, като не е запозната с точната ситуация.

^Няма да се занимавам с флудърските ти постове повече,просто доказа,че няма тема,в която да не кажеш някоя глупост.
Спирам да коментирам,тъй като усещам как темата изпростява,благодарение на постове като твоите,хиляди благодарности
P.S. Публично достояние,да,казах и адреса,телефона,името...

Мисля,че момичето достатъчно ясно ме разбра,ти защо се намеси не знам,поста ми беше лично към нея.



Достатъчно нафлудих темата,надявам се се спря и ти.

Съгласна съм...Поне за мен точно ИЗНЕВЯРАТА не е оправдана. Ако сте се обичали истински, държали сте толкова много един на друг...Защо се е случило? Лично за мен изневярата означава КРАЙ за една връзка. Ако човекът до теб ти изневери, значи не държи на теб, поне не в степента, в което ти си мислела, че го прави. За какво ти е да се занимаваш с такъв човек? Според мен в такава ситуация НЯМА такова нещо като "втори шанс".

^Приятелко, говориш общи приказки и още повече заядливи. Ако толкова силно обичаш някого и ако просто битът ви не може да съществува ако не сте заедно-какво ще напарвиш ако ти изневери? На другия ден ще му кажеш да си ходи? Толкова време си искала да бъдеш с него и сега изведнъж нещо се пречупва? Съгласен съм, че в такъв момент нещо в теб се чупи, но не може да се говори общо.

Чакай, чакай. Това, че някой изневерява, по-скоро значи, че е слаб, а не, че не държи толковa на човека, с който има връзка. Както е казал народният поет:
What has stood for years still stands
Along the way the guilt remains...

^А кой народен поет е това?

Джибриу Сисе

би ли могъл да бъдеш по-пошъл??



а според мен не трябва да е така. в смисъл, че не е въпрос до това дали държи на теб, а цялостно отношение. например аз не бих постъпила така с никой, макар да не държа на него, колкото се очаква. според мен при една изневяра трябва да има втори шанс...но с презумпцията, че това може да се повтори, след като се е случило веднъж. но пък всичко си зависи от взаимоотношенията. бих разбрала някой ако не ми даде втори шанс при такава ситуация, но аз пък бих дала...ако човека до теб ти е доказвал достатъчно, че е искрен, тогава след една изневяра няма обезателно да се сложи край на връзката...така мисля, че е правилно.

пс. мерси за поправката, инс

презумпцията


Иначе мисля, че е така. Макар че оттук нататък нещата ще бъдат много сложни.

Според мен изневярата каквато и да е е показател за някакъв дори минимален проблем във връзката.Оправдание е ако си го направил примерно на купон и адски много съжелява6,макар 4е ли4но аз трудно бих простила за такова нещо.
Пък не си представям е така срещаш някои привлича те и изневеряваш на човека, с който се чустваштолкова добре и си сигурен във връзката ви. За това няма оправдание..

Абе... все си мисля, че ако връзката е пълноценна и истинска, изневяра няма да има... Иначе винаги става. Лично за мен е по лошо когато човек мисли да изневери на половинката си, но не го прави. Ами нека го направи и се види дали е простимо...

Оправдана изневяра може да бъде само ако постоянната половинка се намира в кризисен период на сдух и няма настроение за сексуален контакт с партньора си или пък си има други физиологични проблеми.
Изневярата никога не е оправдана, когато е в емоционален аспект. Не мога да си представя да бъда с някого, който освен мен обича и друга. Такива хора определям като нерешителни и рано или късно ги намразвам - естествено развитие на ситуацията.

не съм имал толкова много връзки, но не! Пък и сега съм намерил едно човече дето за нищо на света не го пускам и никога не бих го наранил по какъвто и да е начин!
Въздържай те се бе!

Няма какво да се каже повече

Говорих за СЕБЕ си, изразих СВОЕТО мнение. Казваш- "Това, че някой изневерява, по-скоро значи, че е слаб, а не, че не държи толковa на човека, с който има връзка". За теб може и това да значи. За слабостта съм съгласна, обаче си държа на мнението- след като веднъж се е показал като СЛАБ пред мен, по-добре да не ме търси никога повече.

Понякога се случва. Човек невинаги може да се владее на 100%. Ако си примерно 6 месеца с един човек и срещнеш някой друг, който физически е ебати бонбона, до известна степен е нормално да ти направи впечатление и да ти мине някоя друга мисъл през главата, ако си достатъчно хормонален и до предложение може да се стигне...

Хватката е в това да устоиш на желанието, което е повече от естествено. Има едни такива неща, наречени флуиди, хормони Разликата между сериозната и айляшката връзка е в това, че при първото привличане не пробваш с другия, а просто преодоляваш влечението, защото държиш на човека и защото той може да ти даде това, което може и този, по който си си паднал в момента, по един или друг начин.

Феромони.

И слашомони, whatever.

Не ги помня кои какви бяха, биологията много я мраза, ма както и да е, май за различните полове си бяха различни.. Та как така оправдана? Нищо не е в състояние да оправдае подобна гавра с партньора.

Мисля, че за да разберете какво е изневяра, трябва да погледнете не от точката "той/тя ми изневери", а от страната на "аз му/й изневерих". Една изневяра каквато и да е тя си е чисто и просто обръщане на принципи. Изневярата в една връзка може да стане по толкова много начини... не само в чисто сексуалния, физически смисъл. А изневяра има, защото нешо във връзката липса на този, който е изневерил. И ако няма читава комуникация между двамата, за да се изнясни от какво е породена тая липса.... то просто се случва. Кофти работа е изневярата за каквото и на каквото/който и да си изневерил. Е най-куцо е сам на себе си да изневериш. Щото няма начин да не разбереш за изневярата С други думи яко прецакня, ама ако успее човек да се вземе в ръце (даже и да го е гнус ) нещата лека-полека се оправят даже и без външна намеса.
Е ако не върже номера с въздържанието.... се полага публично убийство с камъни

Sep каза,леля довърши...това е И моето мнение...