Докато живеехме в София беше мизерия. Съседите нямаха проблем с нас ама имаше един кретен под наем точно до нас, който освен дънене на чалга, имаше скандали, побоища с жена му и т.н. беше много зле, тежък пияница и наркоман, в един момент целия вход възстана та подписвахме документи да го изгонят хазяите.. то той наем за месеци не плащал и какво ли не. А и след като си кукна неизолирания като хората климатик на нашата стена, чашата преля.
Разкараха го накрая, но пък нашия живот се завъртя и се преместихме обратно във Варна, голям апартамент и т.н. Това в София беше толкова гарсониера, че можеше да мине за по-голяма боксониера.
Тука във Варна проблеми никакви. Нито за нас, нито с нас. Притеснявах се малко след като си донесох усилвател, за да ри репетирам пеенето вкъщи, но не съм имала проблеми. В София много малко пеех у нас, но имаше 2007-ма една жена в съседство под наем, която даже се кефеше да ме слуша хахах.
Най-странното е при моя човек в Гърция. Там сме в голяма къща и цялото мазе е.. музикално студио. Дънданията особено с цялата група като се съберем за репетиции, е голяма. Понеже студиото е голямо, малко финансово не стига да е звукоизолирано изцяло, маааалко се чува... Няма проблеми с комшиите, освен един Манос, голям смях. Пича не му пречи да дъним и в 1, и в 3 нощем ако щем, обаче следобяда същите часове луд става. Причината, ни е обяснил, е че понеже е с три малки деца неспиращи да крякат, пищят и пр., следобяда са единствените часове децата не са там (малки са за училище още) и отдъхва на тишинка. Но не е проблем, а и рядко метъл и даркуейв се свири в адски неромантичните часове следобед с припек, дремане и джиджики хахах. Нощем му е мамата