Нямам думи, Mystica е просто страхотен култово феноменален албум. Чухте ли го?

Чух го и наистина е впечатляващ. Нищо ново от чичо Axel, но за сметка на това много силни, изпипани парчета. Човекът продължава да прави това, в което е най-добър.

Страхотен албум! Все пак, старите кучета знаят кое как се прави

Чудесен албум! Винаги съм харесвал чичко Аксел. Той знае какво да прави с китарата си! Няма да разделям албума на песни, защото всяка една е национално богатство. А самата банда продължава да прави и изключително красиви обложки, освен музика...

Не ми остава друго, освен да се съглася с вас. Нямах време да слушам много пъти Mystica, но е очевидно завършен и много силен запис. Нямам търпение да видя Аксел на живо през август!

Тая година ще го слушам по-добре наживо. Миналата ми доскуча и отидох по-назад

Искам да си го сваля, но го няма в DC++

Цък и щрак.

Благодаря ти.

Добър албум ! Наистина трябва да се признае колкото и антипатичен да ми е Аксел Руди Пел.

Axel Rudi Pell е изключителен музикант и един от любимите ми китаристи. Радвам се, че продължава да прави все така емоционална музика...

Какво да кажа - поредният шедьовър! "Kings And Queens" ми стана любимият му албум, след като излезе, но новият има всички шансове да го измести... ще видим.

Аз се накефих максимално на албума. Цял ден пия Каменица с брускети Марети и си го слушам.

Определено радващ албум.Много Аксел-Руди-Пелл-ски.

Въртя новия албум на Axel и компания и за пореден път се чудя къде са ме запратили. То бива да са добри, бива толкова години да вадят все силни неща, но с "Tales Of The Crown" сякаш са надминали себе си. Може би просто нещо подобно ми се е слушало в момента, но наистина изпитвам единствено възхищение пред постигнатото от бандата. Не че като стил имаме нещо ново и изненадващо. Напротив, това си е пореден прочит на добре познатия пометълен хард рок на Axel Rudi Pell, само че всяка композиция е изпипана в най-дребен детайл - от емоционалните вокали на Johnny до красивите инструментални пасажи. Въобще, невероятна музика и страхотна атмосфера - хем доволно олдскуул, хем и достатъчно съвременна. Слушайте!

Перфектен албум, както и очаквах. Axel & co (в какъвто и да е състав) са си класика и просто нямат слабо, а "Tales Of The Crown" представлява поредното доказателство. Съвсем достъпна музика, наистина, типично в духа на най-добрите изяви. Още самото начало с прекрасната "Higher" дава летящ старт, чух я преди някакво време и се надявах останалите неща да наподобяват атмосферата й, съответно очакванията се оправдаха. Вярно, че само един албум - и то такъв с кавъри, дели новата тава от красотата на "Mystica", в което не намирам нищо лошо, разбира се. Но тук просто човек може да си избере произволно парче и да го върти доволно количество пъти, култовата зареждаща "Crossfire", инструменталната "Emotional Echoes", типичната Pell-ска балада "Touching My Soul", какво ли не... В добавка към това тъкмо се чудих в колко още групи ще чуем великия Mike Terrana до края на годината, хах.

Мене ми беше скучен! Ай плюйте ме сега!

^ Не и преди да споделиш кое точно, или имаш предвид скучен в глобален смисъл? Съдейки по това "THRASH OR BE THRASHED!!!" в подписа ти, може би няма и нужда от обяснение, хмм...

^ E, човека си търси оригването и дрането, тва нашето не е музика.

Не бе пичове, не ме разбирайте погрешно! Кефи ме и Хард рока и Хеви метъла и тн обаче в тоя албум не намерих нищо за себе си и тва е! Нямаше нещо което да ме впечатли като оригиналност! Не искам и по никъв начин да се заяждам и да обиждам - просто не ми хареса и тва е! Райш? Даже имам някои любими Axel Rudi песни като Legions of Hell и Fool, Fool...

Ясно, това се искаше. Спокс, никой не е имал за цел да напада. Колкото до оригиналността - наистина албумът не се отдалечава толкова от старите неща при все разните любопитни моменти, но пък точно при Pell друго не ми и трябва, там е работата. Затова и съм повече от доволна.

Новият албум е изумително добър! Ако не най-доброто от Axel, то поне в Топ 3 на най-силните му албуми. Стилът си е старият, но пък музиката е разкошна - изразителна, емоционална, изящна... Свиренето е излишно да го коментирам, но пък пеенето на Johnny Gioeli ме радва все повече!

И мен ме кефи този чичко, нищо че му нямам цялата огромна дискография. Tales Of The Crown е много яко нещо!

The Crest май е още по-добър!

На clown is dead в наш'то местенце ревахме задружно

Много, ама много добър - иска ли питане? Едва ли някой е очаквал нещо по-различно от поредната порция красива, мелодична и прекрасно композирана музика от него, която съвсем естествено те кара да се пренесеш някъде другаде, макар и само в рамките на времетраенето на албума. Затова пък си струва - вписваме още един съвършен запис към сметката на Пел и компания. Представената по-рано "Devil Zone" описа доста точно духа на албума, останалото е на същото, ако не и на по-високо равнище. Безспорният бисер за мен си остава продължението на Oceans of Time ("Dark Waves of the Sea"), което нямаше как да се получи по-добре, а реверансът към оригинала полира песента до блясък, какъвто заслужава напълно. Нямаше да понеса лесно евентуален недоизмислен завършек на най-любимото ми парче от ARP, но пък човекът винаги е бил страшен перфекционист и не оставя място за грешки! "The Crest" просто е още едно (14-то?!) потвърждение на правилото.

Вече бях изгубил всякаква надежда че отново ще видя Peter Burtz зад микрофона лично аз съм много изненадан че не е променил начина си на пеене имайки предвид че от 1988г когато е последният албум на Steeler не е пял никъде .Как може тоя Аксел толкоа албуми и вокалисти да смении да не издаде поне един албум с Peter Burtz

Групата е в оригинален състав от 1984 г

Axel Rudi Pell - Guitar
Peter Burtz - Vocals
Tom Eder - Guitar
Roland Hag - Bass
Jan Yildiral - Drums



Steeler – Night After Night ( Live 2014)

http://vbox7.com/play:bab68d07a9

Steeler ( Ger) – Call Her Princess ( Live 2014)

http://vbox7.com/play:7c62ff7377

Steeler – Rockin The City ( Live 2014)

http://vbox7.com/play:5c0bf0212c

Steeler – Undercover Animal ( Live 2014)

http://vbox7.com/play:c5a93f4bcf