Мощен северен финландски мелодет бриз задуха от далечната скандинавска страна. Вятърът води своето начало с Catamenia, които са се насочили към местонахождение: СТУД със седмия си дългосвирещ албум, в оригинал – “Location: COLD”. Разярени вълци са се озъбили на обложката и предвещават агресия, смразяващи кръвта виелици и разрушителната сила на адски шибания студ! Всичко това ще ни връхлети на фона на брутален, но и някак мелодичен метъл, в унисон с маниера на Бялата смърт. Текстовете носят хомогенно с музиката послание – за студа, самотата, лед в кръвта и душата, отчаянието. Продуцирането и миксът са качествени и прецизни и затвърждават за пореден път финландската школа в това отношение. Сравнен с последната им творба – “Winternight Tragedies”, “Location: COLD” е по-бърз, по-мощен и динамичен, с много свежи вокални хрумвания. Дори заглавието на CD-то подсказва за целенасоченост и тя се крие в стройните китарни постройки с мелодични преходи ала Maiden, барабаните и басът са лавиноносни, а младият Jukka Mustonen показва завидна класа, дерейки се с ледена страст дори едва в четири песни, тъй като e имал проблеми с гласа си при записите и в останалите парчета го замества Antti “Hape” Haapsamo. Естествено, да не забравяме и кийбордите - дело на Tero Nevala, които придават задължителната щипка финландска меланхолия. Също като планинския климат, и темпото в “Location: COLD” е непредвидимо, като преминава през брутални блек пасажи и стига до извисени двойнокитарни симфонии. Музиката държи в напрежение до самия край и въпреки разнообразната мелодика, скоростта не пада нито за миг. Още откриващото парче “The Tribe Of Eternity” е чудесен пример за тази скоростна разчупеност. То започва с кратка интерлюдия, бързо преминаваща в типичната за Catamenia скоростна атака от всички инструменти, после отново лек спад на темпото... В подобна постройка са изградени и останалите песни от албума. “Coldbound” започва със свеж риф, към който се включват чистите вокали, а в последствие крясъците на Olli (Jukka Mustonen) придават нужната мощ на парчето. “Tuhat Vuotta”, “Closed Gates Of Hope”, “Zero Gravity” са яки виелици, потвърждаващи твърдението, че албумът е най-бързият и брутален в досегашната история на Catamenia. Eдноименната “Location: COLD” пък е доказателство за новите измерения във вокално отношение, към които се е насочила групата, а именно - съчетанието на гневните харш вокали с по-чисти партии. От друга, страна кийбордите извисяват песента и я карат да напомня за мрачните мразовити нощи на Финландия, но и за красотата на северното сияние. Важна роля има синтезаторът и в “The Day When The Sun Faded Away”, която е с една идея по-бавно темпо, но отново изпълнена с отчаяние. Тук китарите не са толкова претрупани и звучат в мелодична хармония, като отново имаме преплитане на гласовете на двамата певци. От “Expect No Mercy” наистина не може да очакваме милост - всички инструменти звучат крайно и от тях се лее натрупана злоба. Песен, която напомня за по-ранните първични периоди на Catamenia, а именно - безмилостен блек метъл. Цялата ледена симфония завършва с хеви резачката “I Wanna Be Somebody” в оригинал на W.A.S.P., но Cata й вдъхват по-тежко звучене с дет вокали. “Location: COLD” показва групата в отлична форма и без да се опитвам да го класирам сред другите творби на бандата, мога да заключа, че е един от най-добрите им.
Тъй като стана въпрос, че това лято е силно повлияно от северния финландски климат, поне в музикално отношение, не може да не споменем появата на нека ги наречем три демо песни от новия все още неозаглавен албум на Imperanon. Да, това са същите онези младежи, които издадоха култовия “Stained” преди повече от две години и ненапразно бяха обявени за новата надежда на финландския мелодет. Сега те отново се завръщат и въпреки значителните промени в състава им, силата все още е с тях! След смяната на цели трима китаристи и трима басисти, сега групата е в следния състав: Aleksi Sihvonen – вокали и китара, Teemu Mantysaari – китара (Wintersun), Aki Hopeasaari – бас, Jaakko Nylund – барабани и Aleksi Virta – кийборди. Но ядрото на групата се е запазило, съдейки по новите им три парчета. Явна е промяната в звученето - жертвана е малко от предишната мелодичност в името на по-агресивните и технични рифове, но така групата придобива собствено звучене. Вече не може да ги сравняваме с ранните Children Of Bodom. Новата музика на Imperanon е по-обогатена и зряла в сравнение с първия им албум. Явно дългата пауза, казармата (на кой ли не би подействала отрицателно), може би и други фактори са повлияли за новия по-мрачен, почти отиващ към траш стил. Композициите звучат тежко, с накъсани отсечени двойно-китарни рифове, но за радост на феновете им брилятните китарни сола, дори и в малко съкратен вид, все още присъстват. И явно присъединяването на втора китара на младият талант Teemu Mantysaari (за когото самият Jari Maenpaa от Wintersun казва, че е гений) има съществено значение. “Corroded” е първата изненада – темпото е по-бавно от преди, но сега има много повече болка и омраза в гласа на Aleksi Sihvonen и стилът е неопределен, лъкатуши между мелодичния дет и траша с кратки ефирни китарни включвания и бавно соло. Ако трябва да се търси близка по-звучене музика, то като пример могат да се дадат холандските майстори Mercenary. Кийбордите са съвсем намалени, сведени основно до фон, и явно се търси преобладаващо звучене на китарите. “Dead In The Water” е малко по-спокойна, дори бавна на моменти, и като че ли представлява комбинация от по-старата и настоящата музика на Imperanon. “Set it Off” е последната от трите нови песни, които свободно може да изтеглите от www.imperanon.com. Тя е най-близко до нещата от “Stained” – най-мелодична е и може да разпознаем старите китарни заигравания, но сега всичко звучи по-изпипано и идейно. Явно Imperanon се превръщат от младата надежда на мелодета в младата надежда на финландския метъл изобщо. Очакванията за пълния албум са големи.
И както е модерно в телемаркетите, офертата е три в едно, пък и било неочаквано добра комбинация – следователно остава още едно ревю. Това са Insomnium, които се завръщат също от над двегодишно мълчание с нов, трети поред албум, носещ името “Above the Weeping World”. За тях не може да се каже, че има съществена промяна в стила, тъй като песните звучат познато, но същевременно са нови и свежи. Отново имаме бърз и изключително мелодично китарно-ориентиран мелодет с малко по-груби вокали, дело отново на Niilo Sevanen, който е и басист. Няма промени в състава от предходния “Since The Day It All Came Down”, което вероятно е и основната причина за запазването на стила. Песните са приятни, с разнородно темпо, неизневеряващи на основните изисквания на жанра. По-ярко се открояват “At the Gates of Sleep”, “Drawn to Black”, “Last Statement” и епичната, с продължителност над 10 минути “In the Groves of Death”. Особено в последната красива песен с баладичен характер, а и в няколко от останалите парчетата, засичаме прекрасно аранжирани китари без дисторшън, които правят записа необичайно разчупен. Отново трябва да се изкажат суперлативи и за качеството на продукцията и записа – безгрешни са. Изобщо, “Above the Weeping World” е чудесно попълнение в дискографията на Insomnium, което ще се хареса много на твърдата им фен-база, може би ще привлече и нови фенове, но в никакъв случай няма да разочарова никого. Това, с което остават длъжни на по-взискателните, е липсата на по-голямо разнообразие и нови елементи в композициите. Музикантите са отлични, така че могат да си позволят “по-свободна игра“.
Сега след толкова много финландско влияние ви остава само да пуснете климатика, вентилатора, или просто да отидете на някое по-хладно място, да заредите в плейлистата някоя от трите групи и да се пренесете на едно по-мрачно кътче от човешката душа.

Ъъъъ момче добре ли си бе?

Браво,браво! 3 в едно! 3 много хубави албума от север.

Само това с отиването на хладно място е утопия. Просто ще почакаме да дойде есента.

Не съм съгласен за новия Insomnium, не съм слушал новия на Catamenia достатъчно все още, а Imperanon си ги знаем...


Много хубави ревюта!

Евала, Mort! Постарал си се, а финландците заслужават. Особено новото зверство на Catamenia ме разбива напоследък...

Много добре написани, прекрасни ревюта! Поздравления, Морт, изключително се е получило! Новата Катамениа действително е шедьовър, изключителна е!

Страхотно ревю, бравос Пък и трите банди меко казано къртят

Браво и от мен! Особено ми допадана въведението към ревюто на Catamenia...

Най ми е интересно какво ще сервират Imperanon. Новите парчета звучат смазващо яко, но се надявам да не загърбят тотално стила от дебюта.

Eдно напомняне до всички, които не са се сблъскали с огромния плакат в заглавната страница на metal-world или с тези по улиците (да този път има), че утре 11.10.2006г. в читалище Средец ще се състои вторият концерт на Catamenia в България. Билети има в ОЧЗ на цена все още 15лв., като в деня на концерта ще е 18лв. Смятам че всеки зовещ се почитател на мелодичния дет-блек или изобщо на финландската сцена трябва да присъства - Be there or DIE!

^^Е за огромно мое съжаление не можах да бъда на концерта,защото бях с ангина...ноооо такъв е живота...


По темата: Ревютата са много добри!

Тук можете да гледате видеоклипа на заглавното парче от последния албум на Catamenia.

^ Аграрно-просветителен е!

Има вид сякаш сами са го снимали. Може би щеше да има някаква трю северна атмосфера, ако не се спъваха така пиянски...

Точно това прави клипът достоверен според мен !

добра песен, смешен клип, това аз бих го снимал по-добре с домашната камера, не им отива да правят такива слаби неща, като клипа

Хе-хе, пияното им метълче, крачи сред заснежено поле и пее (друга произволна песен на Катамения).
С две думи - клипът не ми хареса.

Все пак се предполага, че след толкова професионално изпипан албум, биха могли да направят и съответстващ на нивото му клип.

Клипът е отвратителен...

Това не знам официален клип ли е, ама е доста оръгано

^ Изглежда едва ли не прилично, в сравнение с другия.

Е това е направо смехотворно... По-добре да бяха се снимали само как свирят.