За мен той е MIDIAN. С много хора съм спорил за това искам да запитам и вас.

Кой е най харесвания албум на Крейдъл Ъф Филт???

Bitter Suits To Succubi.

"Damnation And A Day". За мен това е най-съвършената, най-тежката, най-богатата и най-музикантската творба на Cradle. Рядко емоционален албум със страхотна концепция, поднесена по оригинален начин. Гениални текстове. Също така е и пример за забележително сработване между метъл банда и симфоничен оркестър. Въобще, не албум, а шедьовър.

Разбира се, и останалите неща на групата са ми страшно любими, изключая "Nymphetamine". Едни "Vempire" и "Dusk And Her Embrace" са революционни за времето си, а "Cruelty And The Beast" съдържа някои от най-красивите парчета, които съм чувал въобще.

"Damnation And A Day" определено, един от най-добрите концептуални албуми и в метъла изобщо. Който казва, че Cradle не са метъл или са готик, нека да чуе "Damnation And A Day" и да помисли отново.

Damnation and a day без никакво съмнение. Един от малкото албуми, в които песните се допълват една друга - не просто сбор от отделни парчета, ами едно цяло. Шедьовър!

А нещо за Midian

@sepulturatr: Midian също е прекрасен албум. Текстът на Her Ghost in the Fog винаги ме е трогвал ужасно, колкото и смешно да звучи това. А и не e само тя - албумът съдържа няколко много силни песни. Безспорно нужен преход в творчеството им (който в последствие ще даде прекрасни плодове).

Не ме разбирай погрешно. Когато казвам, че Damnation and a Day им е най-добрият албум, това не означава, че омаловажавам предишните им постижения.

Да, Damnation and A day е много добър, изключителен албум, но мен по-старите неща на Кредъл ме влекат повече...и затова любимият ми е Dusk...and her Embrace. Невероятен албум, а Beauty slept in Sodom и едноименната Dusk and her embrace просто ме развинтват

Damnation and a Day и за мен е АЛБУМЪТ Отдавна не съм се връщала към него, но ще го направя скоро, че нещо ми се дослушаха Cradle...Албумът си е жесток!

Така е и те са страхотни

Любимия ми е Midian

Моят фаворит пък е Cruelty And The Beast. Много романтичен и, както отбеляза Ицо, много красив албум. След него вече идва Damnation, който безспорно е най-изпипаният им запис.

Damnation..., определено.

Глас за Midian - въпреки че не съм голям фен ще гласувам.

thornografy

Damnation And A Day

Определено Damnation And A Day, но и Vempire не е за изхвърляне Отчасти и Thornography, а най голяматa издънка бе в Nymphetamine

Nymphetamine разбира се!

^ Другите им неща слушал ли си О.о

Е гласувайте де

Da ви имам и темата
Абе, що не направихте и една за най-омразен

Един глас от мен за дебюта - революционен албум в историята на блека!

бтв и той е супер добър...

Разбира се.. The Principle of Evil Made Flesh, уникален албум, много атмосфера, много вампирство.
След това са може би Midian и Cruelty And The Beast, първият - защото ми беше първият, който чух на групата, а вторият - много красив, меланхоличен и изпепеляващ и не знам още какво, ще го пусна след малко.

Тия дни си припомних, колко много харесвам Elvira Madigan. Даже имам последния му албум на оригинално CD. Макар този проект да изглежда направен сякаш на шега, с всичките си кавъри и преработки на песни, аз го предпочитам в пъти пред CоF. Разлики има, колкото и прилики. Китари, вокали, атмосфера...


Гласувах за "Damnation And A Day".

хм, страшно е трудно да се каже - примерно Cruelty And The Beast

Vempire - легендарен албум!

The Principle of Evil Made Flesh!

2006 - Thornography най-малко е блек и затова ми харесва

The Principle of Evil Made Flesh най ме радва, не знам защо...

Мидиан

Много ми е трудно да кажа един, иска ми се поне три, поради различни причини - звук, текст, музика... цялостна атмосфера.

Midian, разбира се!

само аз ли харесвам From The Cradle To Enslave

Разбира се, че не, но то е по-скоро EP, така че е в реда на нещата да има повече предпочитания към дългосвирещите албуми.

не ..на мен също ми е любим

Не се тревожи не си единствен.

Мидиан,един от албумите заради който прослушах кредъл на времето.

На мен ми е чудно какво са харесали в Nymphetamine петимата, които са гласували за албума?????

...дано да са чули поне още две песни от него освен едноименната.

Или само него са слушали..

Цицте на Liv Kristine по-вероятно.

Иначе "Damnation and a Day" и "Thronography".

Thronography пък е доста слаб албум за група като Cradle of Filth /нищо че са ми любимци/ само Temptation е що годе добра

^ Стига бе, "Thornography" ми стана твърде любим за отрицателно време и още си е такъв. Според мен е по-добър и от "Midian"-a

Да бе да. Толкова е слаб, че не е истина. Много е лек, няма го старото звучене.

Thornography е просто един приятен албум, за колкото време ми хареса, за толкова и спрях да го слушам.

За мен класиките на Cradle са именно в първата част на творчеството им като албуми, въпреки че и демотата не са толкова лоши, уникална атмосфера, но все пак нищо кой знае какво.

Торнографията = съкидж. Два или три пъти го чух албума, стига ми толкова.

Ех...Dusk and her embrace...

Ечак пък нищо кой знае какво. До Nymphetamine всичко ми харесва /не всичко от Nymphetamine/, а о последния вече писах да н се повтарям отново.

"Thornography" е различен албум. Няма как да подходите към него с очакване да чуете нещо като от старите времена. Някой някога беше казал, че има една единствена група, която се променя толкова рязко и неочаквано колкото Therion и това са именно Cradle. Да не говорим за това колко сложен и дори изискан (в сарказма си) е "Thornography". Дайте му още един шанс, албумът наистина го заслужава.

Между другото, може би точно той ми е любимият Cradle-ски албум след "Damnation and a Day", но това е прекалено сложен въпрос...

^Напълно подкрепям.

Развиват се хората, дали драстично или не, винаги е полезно поемането в по-различна посока, най-малкото от творческа гледна точка. А, това, че бил по-лек - ами олекотяването на стила въобще не означава, че прави дадена творба слаба.

О, аз въобще нямах никакви очаквания за него, може би заради това ми хареса. Ще го слушам пак скоро време. Експериментирането, въпреки че поне на мен посоката не ми харесва, е достойно за уважение, но не чак толкова, че да предпочитам повече новото творчество.

Един The Principle Of Evil Made Flesh е толкова първичен, с така неподправена атмосфера и влияние, както и другият ми любим техен албум - Cruelty And The Beast, великолепен и толкова емоционален, какъвто и трябва да е, като се има предвид концепцията му.