И още нещо за днес :

"Und ich Verstand die Zeilen, die der Dichter schrieb:
Das Regentropfen Trдnen sind, die da fallen, wenn Regen liebt."

Или на Български :

"И аз разбрах редовете ,написани от поета..
че дъждовните капки са сълзи , паднали ,когато дъждът обича..."

^Много хубаво.

Неоформените хора се възхищават от яркото и новото. Завършените личности се наслаждават на обикновеното.
***
Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятея. Естественото, свободно същество се покрива с тежката броня на егото. И чак след години инстинктивно схващаме, че ни е било отнето някакво жизненоважно усещане за тайнство. Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо пронизва сърцето ни, сакаш сме си си спомнили рая. От този момент нататък... ние ставаме търсачи.
***
Щом стъпя на голата земя....жалкият ми егоизъм се стопява.

^Последната много ми хареса Мимс

"Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме."

""Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите."


....Атанас Далчев...

и великото... Христо Ботев - "Моята Молитва"

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...


Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;


не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;


не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;


не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;


не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!


А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!


Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.


Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!


Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

No great artist ever sees things as they really are. If he did, he would cease to be an artist.
Oscar Wilde

^^Да, прекрасно е. Ако го прочетете по-внимателно ще видите, че си звучи точно като молитва.

ОМАР ХАЙЯМ - РУБАЙЯТ

От вярата до бунта има само миг.
От правдата до тайната е само миг.
И младостта, и радостта са миг най-кратък.
Животът и смъртта-дели ги кратък миг.

От свят на тайни, свят достоен долетях.
Жадувах връх висок, но паднах долу в прах.
За свойте тайни тук достоен не намерих.
Вратата ще затръшна, стига ми-живях.

Раздялата е най-истинското нещо. Мисъл на учителя ми по философия.

^ Много правилно го е казал.

Абат Арнолд при град Бизие


"Какво да правим отче?Не знаем как да различаваме добрите от лошите?"
Тогава абатът каза:
"-Убивайте ги всички,Господ ще познае своите."
И бе избито огромното множество

Богомилска мисъл :

"Словото не може да се убие"

Песничка на просяците и клоуните по времето на Цар Петър I

Ха намери я
дева Мария!
Пак се е скрила
със Гавраила!

Старата църква
Нещо проскърцва
нещо се друса....
Правят Исуса!

Петър Делян :

"Славата и величието на българското царство не биха допуснали славното име на българският народ ,комуто са били подчинени много царства и империи през дълголетното му съществуване ,да бъде помрачено не само от ромеите .но и от който и да е друг владетел на света."

Ромул Велики(последният римски император) е казал една много мъдра мисъл :

Започне ли държавата да се нарича отечество - тя се готви да убива...

Йоан Геометър пише стихотворение за поражението на ромеите при Средец :



"Дори и слънцето да би изчезнало
никога не бих казал,
че стрелите на скитите
са по-силни от ромейските копия.
Повалете се, дървета!
Срутете се ,мрачни скали!
Грозни планини,пропаднете!
Тук лъвът се изплашил от сърните.
Слънце скрий под земята,
златоблестящата си колесница,
събуди духовете
на великите императори
и страшната вест им кажи:
Дунава грабна венеца на Рим!
Стрелите на скитите се оказаха
по-силни от ромейските копия."

.....Скитите сме ние българите и власите.Ей ги на ,страдали са хората как венеца вече е бил част от Българското Царство ,а не част от империята.

"Осъзнаване и Полудяване са почти едно. Отказ на Ума."
"Когато разсъблечеш душата си пред хората, единственото, което хората ще направят е - да я изчукат."
"Началото определя Края. Развитието се опитва да го промени."
"Свободата - това Е глътка свеж въздух, който разкъсва дробовете ти."
"Информацията винаги е била оръжие, но сега го знаят всички."
"Човек загубва младостта си, когато спре да вярва."
"Хората обичат истината, но ако може друг да я произнесе. Хората обичат истината, когато не им пречи. Всъщност, никой не обича истината. Хората обичат да ги лъжат."
"Когато осъзнаеш. че притежаваш само едно Време, а всичко друго идва и ди отива, че единственото сигурно нещо е Края на това Време, тогава знаеш, че си сам."
"За да се оправи нещо, първо трябва да се обърка."
"Земята се върти толкова бързо, че хората превъртяха."
"Неискрен - предизвикваш неискреност. Естествен - не те интересува какво предизвикваш."
"Стига желания, идва смехът. Късно няма, щом си жив."


Светльо Витков (Хиподил \m/)

Your brain is in 2 parts... Left and right. The left part has nothing right in it, and the right has nothing left in it.

Wise men talk because they have something to say. Fools talk because they have to say something.

Това да не е от Оскар Уайлд случайно?

Естествено, не ставай смешна
Преждевременно се сетих за една от най-любимите си и актуални фрази:
"You know what they say about catching the bird (You can catch it) But you can't make it sing?" Daniel Gildenlow

Любимите ми цитати като цяло(мисля ,че не съм ги пускал и които скоро разбрах от един човек,който много уважавам,без да познавам) :

Съвременният човек има минало, но няма настояще... той е сам и разговаря само със себе си или с въображаем слушател. Той не може да се върне към хората и обществените идеали, трябва да върви само към самотата, към абсолютната самота. - Лев Шестов

Ето какво мисля: самотата е абсолютна. Пълна илюзия е да си въобразяваш нещо друго. Трябва да осъзнаеш това. И се старай да постъпваш в този дух. Не очаквай нищо друго освен някоя магария. Е, ако се случи нещо хубаво, толкоз по-добре. Никога не вярвай, че можеш да превъзмогнеш самотата. Тя е абсолютна. Можеш да си въобразиш някаква общност с други хора в различен план, но това ще е само бълнуване за религия, политика, любов, изкуство и така нататък. Самотата обаче е пълна. Най-коварното е, че някога може да те завладее представата за общност с други. Давай си сметка, че това е илюзия. Тогава няма да си така разочарован, когато се върнеш към обичайния ред. Трябва да живееш с разбиране за абсолютна самота. Тогава преставаш да оплакваш сам себе си, да се самосъжаляваш. Тогава, всъщност, се чувствуваш достатъчно сигурен и се научаваш да приемаш безсмисленото с известно задоволство. -Ингмар Бергман


Простият човек - земеделец или скотовъдец - е общителен. Самотията на природата, в която живее, го кара да вижда в своя подобен един близък. Затова срещата му с него го радва и той чувствува нужда да му пожелае добър ден или добра среща. Интелигентният дори и в полето или планината те отминава, без да те поздрави.
Изглежда, колкото са по-културни, толкова хората са по-затворени и уединени. Събирайки ги на едно място, цивилизацията ги раздалечава един от друг. Човек е истински самотен само в града. -Атанас Далчев

Значи съм познала. Просто си звучи по оскаруайлдовски.

"Как мога да те забравя, като не мога да те запомня?" както казва любимият ми съученик Азад...

Обещава власт, обещава всичко – само да му бъдеш верен!… Така се събира тази уж „руска” група от швейцарци, германци, евреи, полски и кавказки емигранти – хора от улицата и измет на европейската социалдемокрация – обединени около една нова, непознато злобна и фанатична воля. (Името „болшевики” е случайно, взето от някаква вехта конференция.)
.......
Повтарям – на границата сме на тези и други велики знамения. Съдбовни времена са и никой не трябва да се залъгва с фалшива сигурност или с приказки за местен и световен просперитет. Везните се колебаят, огнен въпрос виси над Земята – ще бъдем ли оставени да живеем на нея?
......
Колкото до края – неизбежен е. И е по-близо, отколкото си мислим. „Не всички ще умрем, но всички ще се преобразим (1 Кор. 15:51)”. Този свят е вече прекомерно състарен, овехтял. Вехтата твар, старческият космос, проядени от злото, разтрошаващи се в небитийността на времето им и смъртта – обречени са. Чакаме Божественото обновление, същинската, онтологичната Пролет на новия век. Какво са за нас всички „подобрения” на живота, ако Животът не е изтръгнат от пастта на гроба, от „страната на смъртната сянка”? Какво значат всички войни и революции, ако няма бран и победа над злото сърце, ако бунтът не е срещу властта на хаоса, тлението и случайността, погълнали всяка в този свят добра сила?

Андрей Керезов
СБЛЪСЪК С ЕСХАТОЛОГИЯТА
Един съвременен поглед към Апокалипсиса

Интересен труд е написал човека

The novel is about the fact that quick decisions change it all. The book is about a girl, Veronika, who decides to commit suicide by taking too many sleeping pills, but her plan fails and she wakes up at a mental hospital. In there she decides life is worth living. The music is just like that: it’s a hope to stay for just one more day.

Peter/Saturnus

И кой е този звяр зловещ,
чиито дни са преброени,
и той към Витлеем пълзи,
с едничка цел-да се роди?
У. Йейтс

Ако една жена придобие мъжки качества, то на нея е отреден по-голям успех, понеже те подсилват женските достойнства с допълнителна енергия- и резултатът е една съвършена жена, жена над всяко въображение.
Гьоте

Най-древната емоция е страхът, а древният и силен страх е страхът от неизвестното.
Х.Лъвкрафт

"...Всички сме жертви. Участта ни зависи от космическото въртене на зара, от прищевките на звездите, от капризният полъх на съдбата, който иде от вятърните мелници на боговете."
Х.Дийрих

"Все едно да скочиш от ръба на пропаст, а после, точно преди да се удариш в дъното, да се случи нещо необикновено: да разбереш, че има хора, които те обичат. А да бъдеш обичан - това вече променя всичко. То не намалява ужаса от падането, но придава нов смисъл на ужаса. Бях скочил от ръба,ала в последния, ама съвсем последния миг една ръка се бе протегнала, за да ме хване във въздуха. За мен именно това е любов. Тя е единственото нещо, което може да спре човека от пропадане, единственото достатъчно силно нещо, което да се противопостави на закона на гравитацията"

/из "Лунен дворец" на Пол Остин/

Аз си падам много по лириката ...но по специално, супер много ме кефи един откъс от една песничка...
I see hell in your eyes
Taken in by surprise
Touching you makes me feel alive
Touching you makes me die inside
`В превод`
Аз виждам ада в твоите очи
Внезапно уловена изненада
Докосвайки те аз се чувствам жив
Докосвайки те аз умирам отвътре

Ето още лирика,2 текста които са ми от любимите
Убивам самотата (Killing loneliness)
Спомени, остри като кинжали,
пробиват плътта на днешния ден.
Самоубийството на любовта погуби всичко най-свято,
и погреба останките в един безименен гроб в твоето сърце.
С тази отровна целувка, която ми дари,
аз убивам самотата.
С топлината на своите ръце ти ме спаси.
Убивам самотата с теб.
Убийствена е самотата, която превърна сърцето ми в гробница.
Убивам самотата.
Приковани заедно към кръста
докато самотата ни моли да останем,
ние си отиваме от този свят заедно
отричайки силата на смъртта над нашите души,
като тайни думи изречени за да започне война.
С тази отровна целувка, която ми дари,
аз убивам самотата.
С топлината на своите ръце ти ме спаси.
Убивам самотата с теб.
Убийствена е самотата, която превърна сърцето ми в гробница.
Убивам самотата.

И.... В райската нощ (In The Nightside Of Eden)

Разделени сме всякаш от светлината на замръзнал лъч,
проклинайки боговете, в които се превърнахме.
Ние крадем огъня от свещено сърце, ние кървим нечестиво вино.
Влюбваме се в песента на змията и не се страхуваме от нищо.
В райската нощ ние се раждаме отново - мъртви.
Винаги сме, винаги сме били,
винаги ще бъдем преследвани от една илюзия
Умопомрачени, късаме цветчетата на желанието,
научавайки математиката на злото наизуст.
Мамим себе си, за да започнем война в царството на чувствата
спускайки се до бездните на ада (кръг №4), където сме нищо.
В райската нощ ние се раждаме отново - мъртви.
Винаги сме, винаги сме били,
Винаги ще бъдем преследвани от една илюзия.

Deadsoul за информацията която те интересува,свързана с стихотворението.....
цитирам:Без драми, без фанфари, без молитва,
без обещание за край щастлив,
ти водиш ежедневната си битка
за правото и утре да си жив...и т.н
Не мога да ти кажа на 100%,може да греша...но ако не си намерил автора все още...
може да провериш...Дамян Дамянов,стила,изказа,подбора на думи е много идентичен с неговата лирика,и по точно
прегледай стихозбирката"Още съм жив",имам бегли спомени че съм срещала това стихотворение там...но както казах може и да греша ...е поне дори и да бъркам,има какво да се прочете в"Още съм жив"

Из "Птиците умират сами" - Колийн Маккълоу

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата... "

^ Това звучи адски Оскар Уалйд-ски , много хубава мисъл!

Тва пък според мен е едно от най-безсмислените изречения изобщо. Обаче частта с Бог, който се кефи, че някой умира за да му направи густо ме радва. Много ми е философска.

"В наше време човековъдството много изостава от животновъдството..."

Много добра мисъл, за мен е велика!

Една хубавелка - весел танц, две хубавелки - беда вкъщи, три хубавелки - бягай по баирите.


Женските очи режат по-остро от ножове.

~Матрим Каутон

Хайде, и аз да не остана по-назад :

"Само в тишината има слово, само в мрака - светлина, само в смъртта - живот ! "

"Не опитвай да огънеш лъжицата, това е невъзможно.По-добре се опитай просто да осъзнаеш истината, че няма лъжица.Тогава ще разбереш, че се огъва не лъжицата - огъваш се ТИ ! "

"Най-мразя парцали да ми се правят на хавлиени кърпи ! "

"Избралa съм да мисля за красиви неща в грозен свят ! " (и добавка от мен) - И не мисля, че някой може да ми попречи !

"Position yourself for the fucking of the death one. I am midnight, here to defend the tranquility of my desires perpetual blood .. "

"He sees himself as the saviour of the world .. His will is strong and he's feeling good .. Ive known him since the first taste of beer .. I will meet him many times in a year .. Happy little, Happy little, Happy little boozer .. " -> Т'ва е част от текста на Happy Little Boozer, на Korpiklaani

"Мислите са сенките на нашите чусвства - винаги са по-тъмни, по-празни, по прости от тях .. " - Фридрих Ницше, колкото и да не се нрави на някои хора, на мен ми харесват някои негови изказвания

"Може би тези, които работят най-много, са и най-големите мечтатели .. " - Стивън Лийкок

"Вашето въображение е тясно свързано с вашия живот. Вие решавате как бихте искали да ви служи въображението. " - Филип Конли

"Не допускайте да ви сплашат дотолкова, че да мълчите от страх. Не допускайте да ви превърнат в жертва. Не допускайте другите да дават определения за собствения ви живот - вие сами определяте какви трябва да бъдете. " - Харви Фирстайн

"A wordless thing a thingless word...
Lightborn malformation... "
--------------------------------------------------------------------
И любимото ми стихотворение :

"Прощално"

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай ..

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна.
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и ще си отида ..

Никола Вапцаров

Адски се дразня, че това стихотворение вече го има в литературите за седми клас, но не е сложено в програмата с цел изучаване ! Безобразно е .. Горките сегашни ученици, опростяват им всичко ..
--------------------------------------------------------------------

Ух, т'ва е .. надявам се не съм се унесла твърде много

"Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото."
"Лавина" (Блага Димитрова)

„Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.“
Чудомир (Димитър Христов Чорбаджийски)

Why did I laugh tonight? No voice will tell:
No God, no Demon of severe response,
Deigns to reply from Heaven or from Hell.
Then to my human heart I turn at once.
Heart! Thou and I are here, sad and alone;
I say, why did I laugh? O mortal pain!
O Darkness! Darkness! ever must I moan,
To question Heaven and Hell and Heart in vain.
Why did I laugh? I know this Being's lease,
My fancy to its utmost blisses spreads;
Yet would I on this very midnight cease,
And the world's gaudy ensigns see in shreds;
Verse, Fame, and Beauty are intense indeed,
But Death intenser -Death is Life's high meed.
John Keats


Ode on Melancholy
No, no, go not to Lethe, neither twist
Wolf's-bane, tight-rooted, for its poisonous wine;
Nor suffer thy pale forehead to be kissed
By nightshade, ruby grape of Proserpine;
Make not your rosary of yew-berries,
Nor let the beetle nor the death-moth be
Your mournful Psyche, nor the downy owl
A partner in your sorrow's mysteries;
For shade to shade will come too drowsily,
And drown the wakeful anguish of the soul.

But when the melancholy fit shall fall
Sudden from heaven like a weeping cloud,
That fosters the droop-headed flowers all,
And hides the green hill in an April shroud;
Then glut thy sorrow on a morning rose,
Or on the rainbow of the salt sand-wave,
Or on the wealth of globed peonies;
Or if thy mistress some rich anger shows,
Imprison her soft hand, and let her rave,
And feed deep, deep upon her peerless eyes.

She dwells with Beauty -Beauty that must die;
And Joy, whose hand is ever at his lips
Bidding adieu; and aching Pleasure nigh,
Turning to poison while the bee-mouth sips:
Ay, in the very temple of Delight
Veiled Melancholy has her sovran shrine,
Though seen of none save him whose strenuous tongue
Can burst Joy's grape against his palate fine:
His soul shall taste the sadness of her might,
And be among her cloudy trophies hung.
John Keats

ето от любимите ми неща
The Raven (by Edgar Allan Poe)
Once upon a midnight dreary, while I pondered weak and weary,
Over many a quaint and curious volume of forgotten lore,
While I nodded, nearly napping, suddenly there came a tapping,
As of some one gently rapping, rapping at my chamber door.
`'Tis some visitor,' I muttered, `tapping at my chamber door -
Only this, and nothing more.'

Ah, distinctly I remember it was in the bleak December,
And each separate dying ember wrought its ghost upon the floor.
Eagerly I wished the morrow; - vainly I had sought to borrow
From my books surcease of sorrow - sorrow for the lost Lenore -
For the rare and radiant maiden whom the angels named Lenore -
Nameless here for evermore.

And the silken sad uncertain rustling of each purple curtain
Thrilled me - filled me with fantastic terrors never felt before;
So that now, to still the beating of my heart, I stood repeating
`'Tis some visitor entreating entrance at my chamber door -
Some late visitor entreating entrance at my chamber door; -
This it is, and nothing more,'

Presently my soul grew stronger; hesitating then no longer,
`Sir,' said I, `or Madam, truly your forgiveness I implore;
But the fact is I was napping, and so gently you came rapping,
And so faintly you came tapping, tapping at my chamber door,
That I scarce was sure I heard you' - here I opened wide the door; -
Darkness there, and nothing more.

Deep into that darkness peering, long I stood there wondering, fearing,
Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before
But the silence was unbroken, and the darkness gave no token,
And the only word there spoken was the whispered word, `Lenore!'
This I whispered, and an echo murmured back the word, `Lenore!'
Merely this and nothing more.

Back into the chamber turning, all my soul within me burning,
Soon again I heard a tapping somewhat louder than before.
`Surely,' said I, `surely that is something at my window lattice;
Let me see then, what thereat is, and this mystery explore -
Let my heart be still a moment and this mystery explore; -
'Tis the wind and nothing more!'

Open here I flung the shutter, when, with many a flirt and flutter,
In there stepped a stately raven of the saintly days of yore.
Not the least obeisance made he; not a minute stopped or stayed he;
But, with mien of lord or lady, perched above my chamber door -
Perched upon a bust of Pallas just above my chamber door -
Perched, and sat, and nothing more.

Then this ebony bird beguiling my sad fancy into smiling,
By the grave and stern decorum of the countenance it wore,
`Though thy crest be shorn and shaven, thou,' I said, `art sure no craven.
Ghastly grim and ancient raven wandering from the nightly shore -
Tell me what thy lordly name is on the Night's Plutonian shore!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

Much I marvelled this ungainly fowl to hear discourse so plainly,
Though its answer little meaning - little relevancy bore;
For we cannot help agreeing that no living human being
Ever yet was blessed with seeing bird above his chamber door -
Bird or beast above the sculptured bust above his chamber door,
With such name as `Nevermore.'

But the raven, sitting lonely on the placid bust, spoke only,
That one word, as if his soul in that one word he did outpour.
Nothing further then he uttered - not a feather then he fluttered -
Till I scarcely more than muttered `Other friends have flown before -
On the morrow will he leave me, as my hopes have flown before.'
Then the bird said, `Nevermore.'

Startled at the stillness broken by reply so aptly spoken,
`Doubtless,' said I, `what it utters is its only stock and store,
Caught from some unhappy master whom unmerciful disaster
Followed fast and followed faster till his songs one burden bore -
Till the dirges of his hope that melancholy burden bore
Of "Never-nevermore."'

But the raven still beguiling all my sad soul into smiling,
Straight I wheeled a cushioned seat in front of bird and bust and door;
Then, upon the velvet sinking, I betook myself to linking
Fancy unto fancy, thinking what this ominous bird of yore -
What this grim, ungainly, gaunt, and ominous bird of yore
Meant in croaking `Nevermore.'

This I sat engaged in guessing, but no syllable expressing
To the fowl whose fiery eyes now burned into my bosom's core;
This and more I sat divining, with my head at ease reclining
On the cushion's velvet lining that the lamp-light gloated o'er,
But whose velvet violet lining with the lamp-light gloating o'er,
She shall press, ah, nevermore!

Then, methought, the air grew denser, perfumed from an unseen censer
Swung by Seraphim whose foot-falls tinkled on the tufted floor.
`Wretch,' I cried, `thy God hath lent thee - by these angels he has sent thee
Respite - respite and nepenthe from thy memories of Lenore!
Quaff, oh quaff this kind nepenthe, and forget this lost Lenore!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

`Prophet!' said I, `thing of evil! - prophet still, if bird or devil! -
Whether tempter sent, or whether tempest tossed thee here ashore,
Desolate yet all undaunted, on this desert land enchanted -
On this home by horror haunted - tell me truly, I implore -
Is there - is there balm in Gilead? - tell me - tell me, I implore!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

`Prophet!' said I, `thing of evil! - prophet still, if bird or devil!
By that Heaven that bends above us - by that God we both adore -
Tell this soul with sorrow laden if, within the distant Aidenn,
It shall clasp a sainted maiden whom the angels named Lenore -
Clasp a rare and radiant maiden, whom the angels named Lenore?'
Quoth the raven, `Nevermore.'

`Be that word our sign of parting, bird or fiend!' I shrieked upstarting -
`Get thee back into the tempest and the Night's Plutonian shore!
Leave no black plume as a token of that lie thy soul hath spoken!
Leave my loneliness unbroken! - quit the bust above my door!
Take thy beak from out my heart, and take thy form from off my door!'
Quoth the raven, `Nevermore.'

And the raven, never flitting, still is sitting, still is sitting
On the pallid bust of Pallas just above my chamber door;
And his eyes have all the seeming of a demon's that is dreaming,
And the lamp-light o'er him streaming throws his shadow on the floor;
And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted - nevermore!

Shakespeare, Richard III

"No beast so fierce, but knows some touch of pity. But I know none, and therefore I am no beast."

"Не е позволено балон и момче да говорят с кофа и момича, ако слон и кокиче стъпчат мече с дайре!"

йесссс ! инж. Донев за президент
ма все пак това е супер игра за всички възрасти

"Толкова очевидно, че направо бие на очи."
"Това е така, защото е точно така."

"котката е гост в къщи-кучето е член на семейството"

"Котката гледа човек с презрение, кучето с обожание, а прасето като равен !"

Уинстън Чърчил

Не знам дали са пускани:

I'd rather be hated for who I am than loved for I am not.

PEACE.It doesn't mean to be in a place where there is no noice,trouble or hard work.It means to be in the midst of those things and still be calm in your heart.

Крушата не пада по-далеч от сливата.

Ето нещо, което получих като валентинка за един St. Valentine's Day Срамота е, че чак сега се заинтересувах откъде е било!


Рисунка


Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.

Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи,
които чакат сватбения час.

Подай ръка. Света ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.


Евтим Евтимов
/Из “Любовна лирика - Нощи”/

Минеш ли метър, чака те напред.
- не знам кой

МЪНЪ
казано от мен, тук и сега

"Единственото по-лошо от това да си сам е да си сам с някого"

ЪЪъъъ, песен, песен, ъъ, Сигнал? Васил Найденов? Ох, кой бешеее?

“Out of suffering have emerged the strongest souls; the most massive characters are seared with scars.”
Kahlil Gibran

About the Clutters, Perry said, "I didn't have anything against them, and they never did anything wrong to me---the way other people have all my life. Maybe they're just the ones who have to pay for it."

Creation came out of chaos, is surrounded by chaos and will end in chaos.
.

Довечера ще проверя - забравила съм

INFERNO, Dante Alighieri

"There is no greater sorrow,
than to recall happiness in times of misery..."