Знам, че е малко странно едно 17 годишно момиче да поства такава тема, но напоследък съм обзета от мисли за бъдещето и се чудех какво мислите по този въпрос.

Изобщо какво мислите за брака като цяло? Дали можеш да останеш верен на някого цял живот? Дали няма да се гледа с лошо око на теб ако не сключиш брак до определена възраст?И коя е според вас най-подходящата възраст за склюцване на брак?

Най си е хубаво да си ерген

Мня, бракът не е на мода в днешно време. Аз не съм нито за, нито против. Не мисля, че това има особено значение. Ако двама души се обичат няма нищо лошо да живеят заедно както със, така и без брак.

Бракът е чисто и просто една сделка. Ако обичаш някого и искаш да си с него, защото го обичаш, не е нужно да сключвате сделка. Ако искаш сигурност, сключете сделка.

Най-обичам да гледам тези иначе толкова романтични, чувствителни и раними същества - жените, да ми обясняват как това е сделка.








...Шибан меркантилен свят!

..ъъ..Крайно интересно е,че на тази крехка възраст се замисляш за брак..Бъдеще,добре..ама точно брак
Брака е просто формално узаконяване на една връзка пред обществото.Но ако има истинска любов,на кого му пука за обществото и какво ще си помислят останалите?!Всичко е преходно и съм на мнение,че бракът ограничава,когато чувствата изчезнат...

Еми баш сделка си е.



...извадка от семейния кодекс. Повече - тука: http://www.bcnl.org/doc.php?DID=343



ФАКТ.

Къде се объжваш бе, стой тука


По сватбите се слуша чалга

Обясняваме каквото ни е удобно.

Не вярвам в брака по простата причина, че не вярвам във "вечната любов" или в това, че някой ще иска цял живот да е с другия... постоянно. Брака е по-скоро осигуряване на удобство отколкото на нещо живо.
Сигурно е забавно.

Още една причина договора да изглежда твърде съмнителен..

брака...два подписа,две халки и до там.кво значение има дали ще си женен или не?тва не ти пречи да създадеш хубаво семейство и да водиш пълноценен живот.със или без брак,от житейските проблеми още никой не е избягал...пък и без тия подробности,ако се чувстваш жената/мъжа на мъжа/жена си не е необходимо да "бетонираш" тия чувства с подписа си на един кьорав лист

А аз най-обичам да слагат жените (или каквото и да било) под общ знаменател. Хората са различни.

Бахму, май нямам мнение. Може би няма да се оженя. Едва ли ще се намери жена, която да ме изтрае повече от година-две... А за брак е малко това време.

^Бе квото и да си говорим жените са глупави същества

А брака си е формалност.

Ама не само. Замисляли ли сте се що на стария мухлясъл хляб му викат "брак"?

It's all JEWISH CONSPIRACY! O.O O.O

хитро, ама учените са на друго мнение ;Р
колкото до поста,да не е баш офтопик... всяко момиче иска да се види в бяла рокля, ама що пък непременно да е сватбена?:Р

Аз предпочитам да се гледам в черни рокли.

За мен бракът е отживелица. Ако си намерил точния човек и си щастлив с него, всякакви халки, подписи или блеещи попове са напълно излишни. Те нито могат да направят една връзка по-силна, нито да я предпазят, ако тръгне да се разпада.

^^Аз предпочитам да ви гледам без рокли.....

Някъде из двата тома на "Световното правителство" на Георги Ифандиев и това прочетох. Било еврейски заговор да се унищожи основната клетка на обществото - демек семейството, заради някаква си много гадна (еврейска) цел.

...

Група: Приятели
Съобщения: 10360 !!!
Дата на регистрация: 11-April 03
От: South Of Heaven
Потребител No.: 63

Ебати изрода!

Трю !

Народна музика се слуша по принцип, чалгата е след това.

Много ми е интересно да чета разсъжденията на 16,17,18 годишни хора за брака (по-възрастните ще ме извиняват ). Аз още нямам утвърдена позиция, само на 18 съм, не ги разбирам тия неща.

^Напиват се като кирки и минават на чалга за да не мислят кво ги чака

пп: сетих се за оня виц "... ако я бях утепал преди 15г, тъкмо щях да излизам от затвора"

http://uncyclopedia.org/wiki/Marriage

Леле тоя как ли ще пренесе булката през прага Май ще му трябва някое дребно японско електрокарче от тея детов дигат палетите в Метро

Както отива, булката ще носи младоженеца

Че те палетите са много по-леки... о.о

Абе, ползвайте предпазни средства и може да не опрете (скоро) до подобни разсъждения.

Само аз ли съм останала в този свят да подкрепям брака?
На скоро правихме дискусия в класа на тази тема и се оказа, че съм единствената, която е готова да приеме брачния живот, "докато смъртта ни раздели", с всичките му плюсове и минуси.
Да започнем от самата сватба като вид празник. Да, сватбата е точно празник - за един ден и една нощ със сигурност ще си помислят някои. Но не. Сватбата няма аналог и като емоция и изживяване е безпрецедента. Подготовката за сватбата, изборът на рокля, костюм, подходящо заведение, сватбена торта и безбройни други глезотийки могат до такава степен да съживят връзката особено ако младоженците са заедно от много време - 6, 7, 8 години примерно - и бракът е единственото, което на практика им остава да направят. По законите на Р България църковният брак не е задължителен, което освобождава младоженците от разточителните и скучни (за някои) сватбени литургии. Цветя, подаръци, майчини сълзи и бащини прегръдки - може ли да получиш всичко това, ако просто заявиш, че заживяваш с даден човек и не го отпразнуваш по никакъв начин?
Стъпването в брак като тайнство и сакрален процес е може би наистина отживяло (но защо ли всъщност?); ценностите, които носи бракът, вече излизат от неговите граници и съществуването им е възможно и без подпис под - как нарекохте по-горе брачния документ? Бракът не може да донесе щастие и събере отчужденото семейство, когато магията си е отишла. Но със себе си той носи сигурност, която трудно би се усетила при едно съжителство "на семейни начела". Ако не може да донесе сплотение, той поне малко или много забавя безвъзвратната раздяла и дава още един и още един шанс на вреклите се във вечна любов; бракът е този, който напомня на решилия да напусне, че все някога, все някак любовта е била голяма и че причините, поради които е бил сключен този съюз, може все още да се крият - било то и в най-тихото ъгълче на изстрадалите души. Какъв пример ще се даде на едно дете - капка живот, родена с много любов, ако майка му без никаква пречка събере един ден багажа си и заяви нагло на таткото: "Ние не сме женени, нищо не ме спира тук!"? От гордост ли младите не сключват брак вече? Или от егоизъм и мрачен скептицизъм, мислейки за дните, когато всичко ще си е отишло и ще дойде раздялата?
Чисто практично, в обществото бракът е толериран и носи много повече облекчения. Ще ми отпуснат ли семеен ипотечен кредит за нов дом, ако аз просто съжителствам с някого? Ще има ли за детето ми намаления, ако майка му си няма законен съпруг? И не на последно място: няма ли да бъда "онази, дето се прибра с един и даже му роди дете", ако не сключа брак?
Оженването е повод за гордост - както за жената, така и за мъжа. То не е срамно, старомодно или безсмислено. Не виждам как човек не може да не пожелае да сключи брак.

Надявах се в темата да прочета мнение като моето доста в началото, но уви - видях, че днес брак е равно на сделка, а за булките е много модно да са в черно.

не че съм напълно несъгласен че брака е сделка - брака е това което ти си го създадеш - ако го правиш за сделката - недей (освен ако не си след парите (нека си го признаеме много такива хора ги има))
но освен това брака за влюбените е още една крачка - самата стъпка да избереш някой на който да се отдадеш нацяло - самата мисъл че човекът от среща е с теб
не мисля че е нужно да се обяснява че всеки има нужда да знае че отсрещния е готов на всичко за него (брееее колко неправилно изречение)


Поздрави

Да, бракът определено е отживелица. Поне във вида описван от Pyjamka. Според мен парите, вложени във "изборът на рокля, костюм, подходящо заведение, сватбена торта и безбройни други глезотийки" преспокойно могат да бъдат прескочени. По един подпис в общината за да не се стига до размисли за посочените облекчения в края на текста. Колкото до спестените пари... има къде-къде по-практични приложения.

^Признавам, че тази част със скъпите покупки не е задължителна, за да се достигне до смисъла на брака - така, както само след дълъг семеен живот е възможно. Между другото рокли се предлагат под наем, а всеки мъж разполага с поне един свестен костюм; цветя и конфети винаги могат да се уговорят за някаква смешна цена, ако имаш познат, който да се работи в брашна. Главният смисъл на този абзац, от където е частта с прищевките е, че сватбата като изживяване е не по-малко важна от цялостната концепция на брака. Да се подпишеш, да се съгласиш и да приемеш една клетва за вярност и всеотдайност към любимия е несравнимо преживяване, най-малко на психологически план.

Цялата концепция на брака върти предимно олколо пищното тържество при официалното му сключване. Това е основният проблем.

това се вижда отстрани
ако за вас брака е наистина само договор по добре изобщо да не живеете взаимно с някои
не виждам с какво може да попречи един брак да обичаш половинката си
ама мога отлично да ви кажа какво значи за нея/го ако го сключиш
лесно е да се говори докато не е дошъл момента и когато всичко е някакси далечно

Поздрави

Ти пък и романтична излезе.


Бракът не е за нас. Точка по спора.

А така , къф е тоз брак , ний сме още пеленачета

Темата за Професор Вучков > Темата за Брака

По-добре една плазма в хола, отколкото албум със снимки от тържесвището!

ехехе

Меркантилен свят ли каза някой?

А каква психика ще има едно дете, чиято майка е останала насила и всеки ден се чуват само караници и във въздуха се носи напрежение (в най-добрия случай)? Да не говорим, че в такива семейства най-често го отнасят децата.

^Тук нещата опират изключително много до взаимоотношенията между отделните хора. Семействата не са оставени на произвола на съдбата - съпрузите винаги могат да седнат и да проведат трезв разговор за бъдещето си, било то в компанията на родителите си или на брачен консултант. Ако драмата стигне краен предел, има и развод. Важното е разумът да води и да се избягват ексцесии и насилства.
Бракът е този, който трябва да лежи в основата. Аз съжителството без брак до виждам като едва ли не временно; не съм го изкарала на гърба си (по обясними причини), но имам чувството, че при събирането "на семейни начела" първата умисъл не е в съвместния живот, а в по-лесната последваща раздяла (била тя след 5, 6 или 10 години).

олеле тука брак,пари,развод,любов,тържества ... къде попаднах Аз така като гледам вече някои сте си направили и планове!
Както поета е казал(дали е поет или не е друг въпрос) "човек и добре да живее се жени"

Дори и да е така, пак има смисъл, защото ако тръгнеш да се развеждаш, само си навличаш куп главоболия на главата - ходене по адвоката, разделяне на имущества, издръжки и тем подобни глупости. А ако е било писано да се разделиш с човека до теб, защо това трябва да е по най-трудния и гаден начин? Раздялата е нещо естествено, защото хората се променят и в един момент разбират, че човекът до тях също се е променил и за жалост не всеки път към по-добро. Глупаво е според мен да се обричаш цял живот на един и същи човек. Ако се получи с някого - страхотно, но не живеем в приказка, където се случват чудеса. Лично мнение.

Даи с тях да си купиш последния x2 процесор в българия за да играеш Unreal?

А моето мнение е друго: семейството, защитено с брак, се гради в продължение на десетилетия. Това е сигурно най-голямата отговорност, но и най-милото право, което всеки има в този живот. Да поставиш едно ново начало и да го обгрижваш до края на сетните си сили е най-голямото постижение, което човек е способен да направи. Обричаш е грозна дума. Защо да не се отдадеш на един човек и на каузата, която заедно сте поели? Не може да съм нечия житейска спътница, да имам деца, дом и животът ми да е обвързан с тях, но в един момент да кажа: "Не! Стига толкова! Достатъчно ти се обричах, сега съм на 43, но тръгвам да си търся друг, та да не изпусна нещо от голямото съществуване!" Всеки си има свои интереси и си ги гледа, но защо да не свържеш интересите си с тези на някого друг и да не си готов до последната капка кръв да се бориш? Вярно е, че хората се променят. Любовта и страстта неимоверно отлитат с хода на времето. Но остава уважението, привързаността. Навика, ако мога толкова грубо да се изразя, да си с този човек и да чувстваш присъствието му. Тук идва въпросът дали ТОЙ е човекът, дали правилно си го избрал, но (вече се повтарям) щом веднъж си го избрал, значи е имало причина и нейните корени отново могат да се възродят.
Не наричам чудо обвързването с брак между двама души и изкарването, било на бурен или спокоен живот, до дълбоки старини.

Навик е доста точна дума в случая, а и не мисля че съществува "ТОЙ" или "ТЯ"(освен ако не си говорим за всеизвестния ни сериал: )
Това, че си намерила цел в живота си е много хубаво, уважавам го и съм сигурна, че ще намериш, някой който е на твоето мнение, но за мен смисълът на живота не се крие в това просто да оставиш някой след себе си, а по-скоро да оставиш Някой или Нещо, което да има значение, което да подтиква към размисъл и промяна. Но тук вече темата тръгна в друга посока и май много се задълбахме в нея.

^^^ Сега съм пред закупуване и на видеокарта, както е тръгнало.
Съжалявам. Сваляйте белите рокли...

... но не си тръгвайте!

ще ви кажа нещо от опит:
по-добре да си пиете бирата и да ви е кеф отколкото да философствате така

а да и Ensiferum - One More Magic Potion


бтв деба 2 часа е бре що не спите

Подкрепям скептицизма човешки с две ръце ама това е друга тема...
Някъде беше писано - каквото и да се каже на любовта все ще е вярно(и обратното)...
Ако искаш да имаш семейство в тоя общоприетия смисъл на думата трябва да имаш брак. Иначе може да се започне градежа на ново общество още с първото дете и да се измисли друг термин.
Всеки, мисля знае преимуществата на семейството като сплотена, силна общност. За чието развитие в основата пак стои агресията, но тя е по скоро насочена навън от него. А вътрешната хармония се гради върху любовта и задълженията.

Моята цяла идея е, че в момента около мен виреят 90% нефунцкиониращи или малфункциониращи семейства.

Да почна ли да давам поне 100 примера на семейна нестабилност и 200те им причини.

Това дето Пижамка обсъжда е хубаво нещо. Но защо са тия съвети? Всеки знае кое е добре. На практика обаче НЕ се получава. Обществото е проядено от скапани семейства.

Точка.