^^^ Ако въобще мога да говоря за най-ярък фаворит, то това е точно "Crimson", неведнъж съм споменавала, че си остава Албумът им за мен.
Пробвай цялата трилогия Frozen/Crimson/The Cold White Light - представят най-точно духа на групата, а и наистина са най-лесно смилаеми, което по никакъв начин не ги прави безинтересни. Другото тотално съкровище е "Down", където припява и Vorph, всъщност. "The Funeral Album" нещо не го възприех както трябваше в началото (благодарности към
wolfheart, че в един момент ме подсети и ме върна на земята), но пък после нямаше такъв циклаж - не бих заменила едни "Vengeance Is Mine" и "End Of The Road" за нищо друго, особено първата.
Колкото до "Shadows of The Past", говорим за тотално друга история, но в абсолютно
никакъв случай не бих го нарекла слаб албум, ако въобще може да става въпрос за сравнение с по-късните им неща - независимо от това към каква точно музика са се насочвали, Sentenced винаги са се разписвали с брилянтни неща, като далеч не визирам единствено финландската сцена; въпросният запис не прави изключение. "Белегът" от разпадането им си е все така явен, но поне оставиха наистина великолепно творчество, а и за 15 години на сцената вярвам, че са знаели по-добре от всички в какъв момент, как и защо да спрат. Прощалното DVD е невероятно, между другото - записано е с участието на двамата вокалисти, така че дори балансът между "старите" и "новите" Sentenced е нацелен много точно.
По този повод получавате един
поздрав, засега толкоз от мен.