В едно царство господарство, някъде между Люлин 6 и 7 живяло едно момиченце със своята майчица. Когато момиченцето станало на 18 годинки майката и подарила лилава боя за коса. Оттогава всички започнали да я наричат Лилавата косица.
Един ден Лилавата косица слушала електронна музика в стаята си и преглеждала флайърите, които била събрала през седмицата, когато майка и влязла и казала : "Лилава косице, баба ти е много болна. Иди да и занесеш хапчетата". Лилавата косица била послушно момиченце и затова прибрала хапчетата в своята свръхмодерна чантичка тип "малко космато извънземно" и тръгнала. Баба и живеела много далеч. Чак в Младост 2. Затова Лилавата косица не бързала, вървяла бавно и си тананикала електронния хит, който чула на последния Метрополис. А зад един ъгъл я наблюдавал злият борец "вълка" и лигите му потекли като се загледал по апетитните и крачета. Изведнъж изскочил пред нея и казал : "Ауу, Лилава косице, какво носиш в тази чантичка тип извънземно?" . "При баба отивам Борчо-Вълчо, нося и хапчетата против склероза и против паркинсон и против наакване." "А къде Лилава косице живее тази твоя баба?" - попитал вълът. Лилавата косица му казала, а той се изсмял сатанински и се шмугнал отново зад ъгъла, където бил паркирал новия си баварец. Качил се на него и с висока скорост подкарал към Младост 2, към дома на бабата. Застанал пред врата на малката боксониерка на бабата и звъннал на звънеца. "Кх, кх, кх. Кой е?" Попитала бабата, която била болна от грип и малко покашляла. "Аз съм бабо. Лилавата косица?" - казал вълкът с преправен глас. "Кой, кой?" не дочула бабата, която била стара и доста глуха. Вълкът, който бил много коварен, извикал: "За водомерите идвам, бабо, за водомерите". "Бре пусто да остане, съсипаха ни вече…" почнала да кълне бабата и отворила вратата. Скочил вълкът, хванал бабата и я затворил в багажника на бавареца. След това облякъл нейната нощница и легнал под юргана.
През това време Лилавата косица поспряла, за да огледа касетите в Унисона и след това минала през Баба Яга, за да си купи джоинт. Пътят бил много дълъг и когато стигнала при баба си вече била изпушила два джоинта. Позвънила на вратата и отвътре чула глас "Влез". Влязла тя и седнала на леглото на баба си. "Как си бабо, нося ти хапчетата против наакване". "Добре съм чедо, добре. Остави ги на масата" - отговорил вълкът. "Защо, бабо ти е толкова дебел гласът" - попитала учудена Лилавата косица и се опитала да фокусира лицето на баба си, но погледът и бил леко замъглен от добрия джоинт. "Защото баби съм много болна" казал вълкът. "А защо, бабо, ти е толкова дебел вратът?" "За да не могат, баби, тия от парното да ми го пречупят лесно с високите си цени". "А защо, бабо, са ти толкова щръкнали ушите?" "За да мога, баби, по-лесно да чувам Касандра по-телевизията". "А защо, бабо, са ти толкова големи очите?" "Това са черни очила, чедо, за да не ми свети в очите електрическата крушка" "А защо, бабо, ти е толкова голяма връзката с ключове?" "Този е от апартамента в Лозенец, чедо, този е от вилата в Бистрица, а този от БМВ-то, където ще те затворя ей сега, Лилава косице, ха ха ха" - изревал жестоко вълкът и я затворил в багажника на бавареца при баба и. След това седнал на предната седалка и доволен заспал. А лилавата косица и баба и седели в багажника и като нямало какво да правят изпушили и другите два джоинта на Лилавата косица. По едно време оттам минал един полицай от СОТ. Той бил много трениран и от 20 метра надушил миризмата на джоинт и очичките му светнали. Приближил се до колата и видял как вълкът спял на предната седалка, а от багажника се чувал идиотски смях. Позвънил на колегите си и те дошли, отворили багажника и извадили бабата и Лилавата косица, а бореца пребили.
Епилог. СОТ-аджията и Лилавата косица се оженили и заживели щастливо, докато един ден го блъснала кола и той станал импотентен. Лилавата косица се развела и от мъка се пропила и започнала да слуша чалга. Открил я импресариото на Глория и тя станала фолк бомба и се прекръстила на Лилавина (а по късно и на Лавина). Майката също започнала да слуша електроника и си боядисала косата в синьо-зелено. Бабата се излекувала от грипа, благодарение на джоинта и от дископатията, благодарение на престоя в багажника на бавареца на вълка и започнала да слуша електроника, от което съвсем оглушала и да пафка редовно джоинт. Дори си боядисала брадата и мустаците в оранжево. Доживяла до дълбока старост. Вълкът, след като се оправил от побоя, си направил пластична операция на врата и на ушите и станал депутат. Три години по-късно го осъдили по редица обвинения на 6 години затвор и той избягал в чужбина и заживял щастливо във вилата си във Флорида.
КРАЙ.

а ето как биха разказали тази история:


1.Анонимен тинейджър:

Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:

-Абе, ти къде си тръгнала ма?

А оная му вика:

-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.

А вълкът:

-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.

-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.

И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".

И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:

-Къв си ти, бе?

А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:

-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!

Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.

-Влизай-вика оня.

И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:

-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?

А вълка не се сдържал и й вика:

-За да тъ изям, твойта мама!

И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

-------------------------------------------------------------------------------

2.Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).

Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:

Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";

Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";

Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.

За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

-------------------------------------------------------------------------------

3.Каруцар

Еба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по еднo време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

-------------------------------------------------------------------------------

4.Програмист

Още докато е под DOS юзерът "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.

Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

-------------------------------------------------------------------------------

5.Филмов критик

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.

Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.

И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън

Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

-------------------------------------------------------------------------------

6.Рокясал младеж

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:

-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!

Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:

-Брус Дикинсън го духа на негри!

Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.

В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:

-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?

-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.

-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?

-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.

-Ми що са ти такива големи кубинките ма?

-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.

Като я изял рекъл:

-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!

Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.

На сутринта Улфа, здраво махмурлия, издрайфал бабето и Блъди Xет, ама като се видял без кичара умрял от мъка.

Един въпрос... КОЛКО ВРЕМЕ СИ ГО ПИСАЛ ТОВА БРЕ??

Колко бе човек??????????????????Направо си се побъркал от писане:)))))))))))))
От къде я знаеш????(копира:))?

yahaha dosetliv si

то някои в темата за вицовете .. беше постнал таз приказка за червената шапчица .. по металния вариянт... и имаше линк кум др.-те

4ovekz!!!! nqmam dumi...qvnno baq si se postaral...napisanoto e dostoino za vyzhi6tenie....4akame sledva6ata prikazka:))))

БУАХАХАХАХАХАХАААА!!!!!!!!!!!!! Това ме разби!!!!

Уф, пак я четох приказката!
Ма не вервам, че аз съм я (копи-) поствал тука.
Умреф от смех!

Dooobre we

Nakefih se maksimalno

култ е, спор няма вълк

ХА ха на каруцаря е най-яката верся

ааааа мноо ме изкефи! супер яко! мене ме изкефи на тийнеиджъра и тва последното ! хахахахахах!

Това няма равно ...

само първото не го знаех
останалите са старички, ама яки, особено за каруцаря

ето и още малко простотии на които вчера не можех да дишам, щото се смях през сълзи

Война на световете

Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените.

Тъй като човек се приема за вселена и е неопознаваем. Затова е и борба от вселенски тип. На световете.

Борко, противно на мненията на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големия му актив.

Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.

Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия,
просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я питах що и тя ми рече : ' Как що бе? Първият път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...'
Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта.
Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува
И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки.
Запуших й устата с ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя "Уааа! Кеф, котьоо!"
Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване.
Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак "Ха така! Дий, Боре, дииий"
Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретенова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших, долното свършване, другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по после свърших.
Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката......и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."

Съдът отсъди Борковото Жигули барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА на Мима.



Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 " Елисавета срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
поради стечения на обстоятелствата в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после я разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица.
И любим се с нея, простете за израза, господин съдия и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми минаха. На понататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, и ме хванала за задницата ми и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после в болницата ме шиха. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не си дойдох на себе си.
Кога ми зарастна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза , бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията там и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и така чак легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични ( сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка, молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели.

Както в по на късно се разбра дори и фасона й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия....."

Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният на Младост. С лично остъклената тераса.


Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 " Димка срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
Димка, третата ми жена, си оправдава името, като дим без огън е. Не разбира тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти задушен и олигавен се будих и бършейки й се карах. Не смея да мигна от този момент в по нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, г-н съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво.
Бяхме на плаж с децата и си играят с пясъка. Викат ми "Тате, дай да те заровим" Заровиха ме те, детска им работа и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех...Не и не...докато не се върнаха децата от морето не стана.
Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия!
Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии.
Една вечер както съм си на пост в моята половина на леглото съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп се надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после съвсем асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа.
А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено и сега по препоръка на докторите е по-добре да остане там отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и ...."

Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането й.

Тогава той обяви война.
Война със страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга.
Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.

още на http://www.strunz.be