Хората, които са го преслушали да дават оценка, оправда ли очакванията, надмина ли ги, с какво е по-различен от останалите?

Слушах го шест пъти днес, още много предстоят. Дотук мога да кажа, че е на път да се превърне ако не в любимият, то поне в един от любимите ми албуми на Arch Enemy. Много хомогенен, композиционно изпипан, техничарски (макар това винаги да е било присъщо за бандата), отлично продуциран... Чувствително по-мелодичен е от "Doomsday Machine", но не по-малко тежък, колкото и странно да звучи. Особено ми допада фактът, че гласът на Angela тук е значително по-малко обработен. Има изключителни парчета, както и отделни моменти, които веднага грабват. В този ред на мисли, не бих се съгласил с някои изказвания от другата тема, че рифовете били постни и безидейни. Като цяло, "Rise Of The Tyrant" е типичен Arch Enemy запис, добавящ поредния аспект към звученето на бандата. Оправда всичките ми очаквания.

Аа тъкмо си го пуснах Разцепва, както се и очакваше!
След повече слушание ще изкажа по-конкретно мление хех

Хм абе при мен в записа на равни интервали от време чувам някакво пиу-пиу... при вас така ли е? Тва да не е некво демо и да са го направили за да е гадно на пиратите?

Да, Мишо, това е промоционално копие - затова е пиукането. Не че ми пречи да слушам.

Много лази по нервите не знам... Иначе албумът определено ме кефи повече от предния.

Супер добри инструментали! (аз с гласа още не мога да свикна... Все ми се струва, че щеше да е доста по-яко с по-нормален оттенък... )

^ И аз не можех да свикна веднага, но впоследствие групата се превърна в една от любимите ми. Последното им творение го доказва. Наистина има малко връщане към по-старото звучене, но без загуба на енергията от последните два записа. Rise Of The Tyrant е малко по-разчупен спрямо Doomsday Machine, рифовката е разнообразна и се набляга повече на мелодиката. Още много слушания ще му трябват, за да го разбера съвсем. На първо слушане съм много доволен. Единствено ми липсват малко мачкащи песни като Nemesis, My Apocalypse и I Am Legend/Out For Blood, но съм сигурен, че и тук ще се откроят "хитове".

Хареса ми, доста е добър.

^+1

Определено много добър албум, веднага грабва Браво на момчетата и момиче!

В керази вече има версия, в която бибипканията са поизчистени.

Феноменален албум, за пореден път! Както отбелязахте, новият наистина е много мелодичен, доближава се до "Anthems Of Rebellion" в това отношение. Тази банда изчерпване няма. А първите три песни за мен са едни от най-добрите в цялата история на Arch Enemy!

Просто казано - алумът КЪРТИ! Група, която има много положителен прогрес с всеки изминат албум. Надявам се някой ден да ги видя у нас!

+111111111111111111111111111111

страшна музика, ама да нямаше толкова реване.............

Подкрепям. Особено "Blood On Our Hands" е нещо безобразно велико.

страхотен албум... грабна ме още от първото слушане... аз пък нямам нищо против реването макар че може би без него щеще да е по-добре ама де а знам ...но какъв е смисълът иначе ...

В моята класация се нарежда плътно зад Dead Bury Their Dead и Leader Of The Rats.

Arch Enemy - Revolution Begin моят личен ФАВОРИТ!!!

Що трябва да се дере така, разваля половината песни - part II

Така може момичето - така се дере. Пък и според мен се справя отлично. Не мога да си представя тази музика с друг тип вокали, не биха пасвали.

абе, не се дере зле....ама ми идва малко в повече....само един и тип дране...доскучава ми

Албумът е размазващ! И както е тръгнало, ще се запази традицията, а именно всеки следващ албум на Arch Enemy да ми става техния най-любим. Не бих твърдял дали ще се случи със сигурност, но тая тава колкото повече я въртя, все повече се влюбвам в нея и току-виж издухала Doomsday Machine.

Китарите! Ах, леле, китарите! Извозват, мажат, цепят, къртят, кормят, разчленяват и т.н. От както слушам групата, ми се превърнаха в еталон по този параграф и отново ми покриха всички очаквания, че и отгоре. Рифовете и солата пъхат в малкия си джоб две/трети от всичко издадено до сега през годината.

Изобщо най-добрият мелодет албум на 2007ма заедно с Fiction на Dark Tranquillity.

Хм, май само мене не ме кефи достатъчно тоя албум... Много мело ми идва нещо, няма агресия, няма атака като в предния. Китарите са едни такива полирани, шлифовани, има прекалено много мелодийки ала-Гери Муур (то винаги има, ама тоя път са твърде много), няма ни една песен, на която да ми иде да се изкъртя от куфеене . Май проблема е точно в думата "мелодет" (какъв дет е тва въобще?!?). Предишните албуми не бяха точно мелодет, а просто як метъл. Тоя е баш мелодет. И затова смуче.

"The Last Enemy" > "Blood on Your Hands" !!!

Днес го поциклих доволно и останах страшно доволен. Крайно време беше да излезе някакъв мощен мелодет, че малко ми писна от едни други работи, които ни заливат в последно време. И макар че албумът е похвално як, здрав и къртещ, засега не може да се доближи до "Doomsday Machine" за мен. Той си остава най-любим.

Да, творението е едно от най добрите в историята на този проект. Но никак не мога да се съглася с гореизложеното мнение за "положителния прогрес ", на групата създадена от един от титаните на дет метъла изобщо. По-точно бих казал, че албумът е естественото продължение на творчеството на групата, и защо никой не го сравнява с емблиматичния - Wages of Sin, в който, всъщност Анжела се изявява в первый раз!
Иначе като почитател на творчеството на братята Аммот мога да добавя - речта в началото на песента Rise of the Tyrant е от класическия "Кулигула" - 1979г

Аз лично не мога много да го сравнявам с предишните, защото е различна насока и го възприемам по друг начин!

Точно с един от предишните този албум е по-близък - Wages of Sin, тук те и сменят насоката, може би трябва по внимателно да прослушаш първата му част

Според мен насоката е много различна. Просто новият го приемам като нещо различно от досегашните и адски добър... някак си не мога да го сравнявам. Според мен всеки албум на Arch Enemy е уникален по свой начин и не по-малко як, от който и да е от другите. Иначе Wages съм го слушал пре-доволно, дори свиря някои работи от там!

Браво!
Никой не е казвал, че албумът е слаб - албумът е един от най добрите в жанра.

Arch Enemy направиха точно това, което трябваше - седнаха, измислиха убийствени парчета, ошлайфаха ги до съвършенство и резултатът е пореден шедьовър с тяхнмата марка. Много се радвам, че за разлика от други банди не се гаврят със стила си, правейки ненужни експерименти. Здрав техничарски мелодет, звучащ в стила, който само те могат да изпълнят.

Ебати здравия албум!

Уау, тия дни се присетих за този албум и реших да го завъртя. Все едно си пуснах нещо съвсем различно. Все едно не съм го слушал тоя албум преди изобщо. Още миналата година ми хареса доста, както се вижда от мнението ми по-горе, но някак си останах дистанциран от него. Тази седмица просто се разцепвам. Зверска тава, не знам какво съм си завирал в ушите миналото лято, че да не се влюбя още тогава в нея. Мисля да го послушам още седмица-две и да преосмисля из основи позицията си относно това кой ще ми е любимият албум на Arch Enemy.

Едит: Макар че напълно бих могъл да разбера разочарованието на някои от феновете. Наистина, това е най-мело албумът на Arch Enemy, най-модерно звучащият (и като рифове, и като продукция), с най-много мелодии. Изглежда просто в такава посока се е ориентира групата в последно време.

Супер са!!! 6 от мен като оценка. Анджела кърти яко с този глас, а групата е много идейна във всяко отношение! Аз лично вече имам и първият сувенир - перцето на микаел амот, само че със една друга група - Каркас. Преди седмица бях на фестивал, и съм адски щастлив, че се сдобих с перце на един от най-виртуозните китаристи като цяло. А и по мое крещящо настояване (с рев и привличане на внимание, вокала на каркас) чуваики ме изкара песента която крещях, а тя беше Ruptured in purulence. Любима ми е, от 89. Вика човека, за този фен който не спря да скандира тази песен спешл и я забиха. Не съм бил на такъв фестивал. Арч енеми и каркас са велики групи!!!

За мен албумът е гениален. Може би най-силната тава на групата след "Wages of Sin". Велико свирене, уникално мелодет звучене, мощ на килограм...

lodborg, според мен "Anthems of Rebellion" беше по-мело. Последният събира в едно най-доброто от предишните три.

Тц. Тоя е най-мело въобще.

Което хич не е лошо.

На мен любим ми се очерта "Doomsday Machine" - тъй като е с най-много на брой зарибяващи и разнообразни парчета.