Пълна версия: Недооценените шедьоври
Според мен лично - Gorefest; Jungle Rot; Hate Plow, както и Carbonized, Sinister и канадците Slaughter.
Violent Force- Malevolent Assault of Tomorrow = невероятен албум, макар и единствен.
Информационният поток днес ми напомни за един такъв мега як албум - Pero Defformero - Undergrand ![icon_headbang[1].gif](http://www.metal-world.info/forum/style_emoticons/default/icon_headbang[1].gif)
Че е ташак - ташак е. Но отношението към музиката далеч не е несериозно. Супер свирене, идеи, музика... А и са успели да го направят да звучи хомогенно, а не изкуствено сглобено от двата стила.
Че е ташак - ташак е. Но отношението към музиката далеч не е несериозно. Супер свирене, идеи, музика... А и са успели да го направят да звучи хомогенно, а не изкуствено сглобено от двата стила.
Думата шедьовър не се изпозва току -така, така че като назовавате един или друг албум помеслете преди това, дали ще се помни след време или ще затъне в забвение за вечни времена.
От къде пък ви хрумна албум на DREAMTALE да определите за шедьовър .Не са лоша група, банда от средно ниво и нищо повече
От къде пък ви хрумна албум на DREAMTALE да определите за шедьовър .Не са лоша група, банда от средно ниво и нищо повече
^ Напротив. Шедьовър е просто нещо перфектно. Нещо може да е перфектно, но недооценено, примерно защото цялата метъл младеж слуша тъпи финландски палар метъл банди, вмсто някое истинско съкровище. Виж - класика е думата за нещо, което ще се помни завинаги...
Друг е въпросът, че всепризнатите "класики" могат да се окажат не такива шедьоври за каквито ни ги представят.
Цитат(SepulTeraHead @ Nov 17 2009, 05:37 PM) 
Нещо може да е перфектно, но недооценено, примерно защото цялата метъл младеж слуша тъпи финландски палар метъл банди, вмсто някое истинско съкровище.
Като Pantera и Machine Head ли?
Хахаха, да! Да се еба колко съм тъп да ги слушам, а?
Така си е. 
За мен това е St. Anger на Металика.
Албума бе доста различен, но това за мен е разбираемо.
Групата се събра, направи Some kind of monster, после пусна St. Anger. Феновете не го харесаха, искайки старото звучене,
Моите извинения, но без Клиф и Джеъсън, Металика никога няма да бъде същата.
И Робърт не става за Металика, твърде е хард, с тия стойки дето вкарва !
Албума бе доста различен, но това за мен е разбираемо.
Групата се събра, направи Some kind of monster, после пусна St. Anger. Феновете не го харесаха, искайки старото звучене,
Моите извинения, но без Клиф и Джеъсън, Металика никога няма да бъде същата.
И Робърт не става за Металика, твърде е хард, с тия стойки дето вкарва !
Май твърде много взе да се спекулира с думата "шедьовър".
Projector е един такъв албум според мен. Много "trve" фенове на Dark Tranquillity го хранят, че уж бил продаване, а всъщност е пълен с невероятна музика.
За мен такъв албум е The Sins Of Mankind на Cancer:
https://www.metal-archives.com/images/1/9/5/0/1950.jpg?4806
А недооценен (особено у нас) дебют е този тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Lucidity_(alb...idity_cover.jpg
Фен базата на Delain в България се увеличи силно чак след We Are The Others, а това нещо излиза 6 години преди него.
Самият аз ги прослушах с първите им 2 албума - Lucidity и прясно излезлия тогава (през 2009-та) April Rain.
https://www.metal-archives.com/images/1/9/5/0/1950.jpg?4806
А недооценен (особено у нас) дебют е този тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Lucidity_(alb...idity_cover.jpg
Фен базата на Delain в България се увеличи силно чак след We Are The Others, а това нещо излиза 6 години преди него.
Самият аз ги прослушах с първите им 2 албума - Lucidity и прясно излезлия тогава (през 2009-та) April Rain.
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.