Той и нищо смислено да не издаде занапред, това, което е направил до момента, е достатъчно ценно.

така е... като изключим баладите хаха :Д

Интересно, аз пък считам баладата с участието на Amanda Somerville за една от най-добрите песни в албума.

Чудих се на какво ми прилича целия Lost in space и се сетих - на Bon Jovi..... Жалко....

Хахахах, ама защо жалко! Идеално, следващата Авантазия ще очакваме да е кънтри значи..

Лийкна, мамка му. Керази.

След залъгващите сингли и голямото разочарование от тях съм повече от доволен от албума. Въпреки че за мен това е най-слабата Avantasia можеше да е много по зле мога да нарека албума задоволителен на първо слушане.

"The Scarecrow" доста ме зарадва. Не е това което очаквах от Avantasia, но мисля че албумът е доволно приличен и интересен.

Отличен албум! Голяма работа, като не е пауър метъл, песните са на много високо ниво. Единственото ми оплакване е, че партиите на гостите можеха да бъдат съчетани по-успешно, но и така резултатът е много силен.

Със свито сърце си пуснах албума... но само първият път.
Примирил се бях, че ще е далеч от първите две Avantasia-и. Наточил се бях за сериозно оплюване , но бях приятно изненадан. Естествено, "The Scarecrow" е далеч от двата шедьовъра, това се очакваше, съдейки по EP-тата, но пък не е никак лош, ако се абстрахираме от името на групата. Парчетата са хубави сами по себе си, мелодични са и хващат ухото. "The Scarecrow" бих казал, че даже ми влезе под кожата и си я тананикам от вчера доста. Добро албумче, доста различно от това, което сме свикнали, малко ми е жал, но Tobi си решава. За да не изневеря на hater-ския си стил, ще завърша със следното: Ayreon-a e с класи над новото произведение на Avantasia. Сравнението е просто неизбежно...

The Scarecrow на мен лично ми допадна - като цяло добре издържан албум. Аз обаче съм пристрастна относно Тобиас /Едгай най-вече/ така че ....

Ами .. на мен ми харесва И колкото повече го слушам, толкова повече ми харесва Различен е от Метъл опера-т , но ... допада ми

Реално Тоби си получи, съвсем заслужено, звучен шамар от разочарованите си фенове - неговите прогнози, заедно с тези на Nuclear Blast, бяха едва ли не в рамките на няколко дни албумът да влезе в немския топ 5. Очевидно това не се случи и със сигурност това не се дължи изтичането на The Scarecrow няколко дни преди официалното му издаване. Време е момчето да си спомни откъде е тръгнало и защо по дяволите не трябва да се опитва да пробутва метъл чрез напудрена физиономия и гейска поза. Дано се замисли за продължението, защото и петнайсет сингъла да има, когато окончателния материал ти дава три добри песни не можеш да се биеш в гърдите и да разправяш какъв бомбастичен метъл правиш.

О, не съм писал тук... Искам само да кажа, че албума е хубав обаче... абе не е нещо неземно. Липсва енергия. Готини песнички, готини гости, нищо повече...

Според мен е много под нивото на Avantasia! Аз лично дори не бях заинтигувана...

Не знам на кого точно трябва да благодарим за тая смукня... колебая се между Тоби и вездесъщите Nuclear shit.
Но не става. А гостите имам чувството, че ги е поканил само ей тъй - да има имена...

Благодарение на някои от вездесъщите гости има няколко парчета, които определено си заслужават вниманието

Ами ето нещо и от мен ..


С много нетърпение очаквахме, както аз, така и много фенове на Тобиас Замет, новият албум на суперпроекта му Авантазия.Въпреки увереността си отпреди няколко години че никога няма да се захване с този страничен проект ето, че господин Замет ни представя едно ново творение на тази група – The scarecrow.
Ако сте фен на “The metal opera” и разчитате да откриете продължение на тази определено гениална музика, то ще бъдете разочаровани. Албумът е изключително различен и поставя съвсем нови хоризонти пред Авантазия.Това не означава, разбира се, че не е хубав.Напротив – страшно готин според мен албум.Повечето песни са изпълнени със страхотна атмосфера, множеството от велики гост-изпълнители, както и изявите на самия Тоби спомагат още повече за класата на албума.Но има нещо, което не е на място.Това е името на групата.Много хора няма да оценят “The scarecrow” поради разликата му с ИСТИНСКАТА Авантазия. Дори самите песни не са достатъчно тежки сякаш за това име.
Но сега ако оставим настрана имената и поговорим за музика.. тук идва и приятната част.Песните са наистина страхотни.Чудесни инструментали, изпълнени перфектно от всичките класни музиканти участващи в албума.Всяка песен носеща своя собствена индивидуалност.Още с първата песен, още с първия тон...Twisted mind ни въвежда в новата обстановка.Рой Кан се грижи да ни е доста приятно.Минаваме през едноименното парче, Shelter from the rain, The Toy master и така през всички та до края с доста противоречивото Lost in space, което обаче като че ли носи усещането на целия албум.The scarecrow чисто и просто се отличава с леки песни, запомнящи се и приемливи от широката публика.
Всичко на всичко – ами бих казал отличен албум като цяло, с някои пропуски, които всеки фен на тази група би могъл тежко да преглътне, а един фен на тежката музика изобщо да не забележи.

Третия албум бе далеч от класата на първите. Но поне може да се радваме, че Тоби издаде трети албум, при положение, че беше казал,че няма да има издават повече албуми.

Някой следи ли какво се случва покрай предстоящата Avantasia? Тоби се изхвърли с изказвания тип "грандиозни оркестрации, най-мащабнен албум до момента" и т.н., а вече като прочета нещо такова ме налягат разни мрачни мисли. До момента списъкът с гостите изглежда впечатляващ по правило, но трябва да бъдат обявени и още музиканти. Към днешна дата фигурират имената на Eric Singer, Alex Holzwarth, Michael Kiske, Bob Catley, Tim Owens, Klaus Maine, Jorn Lande. Беше споменавал, че ще включи и Andre Matos, ще видим.

ще стане драйфня. 93.4 %
едва ли ще има още неща в стил на Ениуеър, Чалиса или прочие.

но гей прави гейщини. няма какво да искаме повече от него.

^^Да, Батко ви със сигурност е в кюпа, обаче кой знае Тоби пак какви ще ги надроби.

Абе ако е като последната Avantasia пак добре, там има цели 4 парчета, които са над ниво "прилично", като две от тях са си направо хитови (говоря за песните с Кан и Алис Купър). Последният бомбастичен Edguy за съжаление обаче, не може и с половината от това да се похвали, а той също беше определян като хитов и бомбастичен. Тоби отново ни обещава невероятни миксове от поп ?!?, рок, метъл и всякакви други зеленчуци и сметана. Хич му нямам доверие вече на тоя младеж.

Продължението на "The Scarecrow" ще премине в два отделни албума, което Tobias Sammet обяснява с наличието на твърде много идеи, композиции и генерален прогрес въобще. Също така споделя, че все още не е ясно дали записите ще бъдат издадени един след друг или под формата на специално издание, както и кой точно лейбъл ще се заеме с продажбите. Повече новини очаквайте в скоро време на официалния сайт.

Това не знам дали изощо ще го слушам, с всеки албум стават по-зле нещата.

Прекалява вече с това вживяване в ролята на велик композитор. Дано поне не падне под нивото на "The Scarecrow".

Албумите в крайна сметка наистина ще са два, съответно със заглавия "The Wicked Symphony" и "Angel Of Babylon".

Името на първия албум ми дава някакви надежди за албума - дано поне е нещо,което има нещо общо с първите 2 шедьовъра.

Метъл опера?!?! По-скоро втежнен бродуейски мюзикъл са направили. "Mamma mia" за рокаджии...

Но, учудващо, на първо слушане ме радва доста. Да видим дали началната еуфория ще се задържи.

И на мен от първото слушане много ми хареса, и аз продължавам, та да видим.

Бду, забременях с тризнаци и пометнах от песента с батко Андре!!!!!

За момента и аз мога да кажа, че и двата албума ме радват. Определено крачка напред в сравнение с предишния, който също не беше зле!

Приятно, приятно, приятно...
Кой спомена, че за Death is only a feeling трябваше да бъде кинга.? Парчето стартира точно като неговите парчета, та няма как някой да го замести.
Супер е албума, няма второ мнение, като гледам ;р

За крачка напред не мога да говоря, нивото си е долу-горе същото. Звучи ми още повече хард роково от Плашилото, но пък има някои песни, които блесват много над останалите. Деси спомена "Death Is Just a Feeling", при мен същата роля играе "Scales of Justice", което идва и от пристрастията ми към Ripper-a, но все пак!
Иначе ме радват също "Wastelands", ударната "Crestfallen" и определено "Stargazers". В равносметка предпочитам "The Wicked Symphony", просто "Angel of Babylon" към края започва да издиша.

Важното е, че поне една голяма част от албумите звучи добре, което не може да се каже за последните експерименти на Тоби ала Shitticus Totallus & co. Интересно към какво ще се насочи занапред и дали въобще ще чуем още нещо от Avantasia, ако се върнем към старите му приказки за еднократността на проекта.

Да започна първо с това, че моята музика не е такава. Може да е музиката на Тоби, но на мен ми е твърде безинтересна. Ако Тоби беше започнал кариерата си с подобни албуми, вероятността да му стана такъв голям фен би била нищожна. Хубаво написани парчета, ефектни, мислени и с приповдигнато настроение - албумите далеч не ми се сториха толкова противни, колкото предното Чучело (нежели Тритонус Сапуникус). Слушам ги с удоволствие, но е нещо, което ще оставя много скоро, за да се върна в музиката, която ме вълнува повече.

Освен това, малко плагитство си е позволил Тоби. Елементи от парчета като "Theater of Salvation" и "Mandrake" сякаш ме преследват не в една или две песни от новите Авантазии. Кавърът на "Cloud Connected" на In Flames също се е получил добре, парчето кефи.

Песента с Рипъра е страшна! Двете начални парчета (девет-минутните) също ме радват доста, както и "States of Matter", "Wastelands"...

Може ли линк към новите албуми?

Може. Следи темата с торентите.

The Wicked Symphony мисля, че е по-добрият от двата албума - някак по-близо ми звучи до старите Avantasia, вторият ми е твърде... естраден може би е точната дума. Те ако трябва да сме точни и двата страдат от тоя синдром, чийто носител е Тоби. Спорно е доколко се вписват в определението рок опера, защото честно казано песните ми се сториха твърде независими една от друга, както междувпрочем беше и с Плашилото. В защита на Тоби ще кажа обаче, че като цяло се е опитал да се съобрази със стила на гост-вокалистите и има много сполучливи попадения като песента с Рипъра, която яко кефи, може би и най-тежкото парче от всички. Сега ако трябва да направим обобщение за трите албума може да съберем едно 6-7 много добри парчета, но уви сме затрупани с къде-къде повече ненужна плява. А, да добавя и че ме радва факта, че Йорн има много повече включвания, което също е добро попадение, защото поне предпочинаият от него рок стил добре се съчетава с музиката, която в 90% си е рокче няма какво да се лъжем. Противен ми е обаче прекомерно експлоатираният в тези проекти Киске. Освен това баладите НЕ струват, Тоби от много време се мъчи да направи отново добра балада, ама да ходиш по утъпканото и да вкараш бавна песен, просто защото трябва да я има е безсмислено щом не ти се получава. В трите нови тави със заглавие Avantasia мога да кажа, че са събрани едни от най-бездарните и гейски балади в стила изобщо. Но не всеки може да се казва Kamelot и баладите му да къртят всеки път

Не са лоши двата нови албума, но само толкова. "The Scarecrow" беше по-интересен и с повече добри песни. Не виждам защо трябваше Тобиас да вади цели два диска, след като качественият материал е точно колкото за един.

Венци го е написал много точно - един хард рок мюзикъл е записал този път Tobi. Не е нещо изненадващо; натам беше тръгнал още с предния албум. Само че докато в "The Scarecrow" всяка песен ме радваше в някаква степен, тук има доста пълнеж. Не знам дали от Nuclear Blast са го натиснали, или просто прекалено си е повярвал... Както споменахте, не липсват няколко попадения (парчето с Tim Owens например е абсолютен трепач), но приятното впечатление от тях се размива сред посредствеността на останалото.

Любо, за баладите в "The Scarecrow" хич не съм съгласен, харесват ми.

Аз си мислех, че в темата за новия албум на Тарот се реши, че ще е по-добре като излезе нов албум да се дава и линк в темата на групата/артиста...

EDIT:

Ако не си видял мен или lodborg да го напише, значи нищо такова не се е решило.

Добре, все пак някакъв линк, който може да ми свърши работа може ли да ми дадете

На мен пък последните му албуми ми харесват повече от старите дъскорезници. За всеки влак си има пътници.

Слаба ракия като цяло, въпреки няколко открояващи се песни. Все по-малко метъл има в музиката на Tobias и все повече други елементи.

Btw, онзи ден четох това интервю. Много си е повярвало това момче.

Чак пък ДЪСКОРЕЗНИЦИ

Убедена съм, че никой не е очаквал точно от мен да го кажа, но аз явно съм привикнала към по-новите неща, защото тези по-хелоуийнските парчета в албумите ми идват, не чак скучни, но не много на място. А и вече дори разглеждам нещата като "два периода" на Avantasia, което на практика си е така, първия - пауър метъл, втория - по-рокаджийски, и това е.

Някак си не съм очарована от новите албумчета,поне на първо слушане. Имаше една свежест в Avantasia, която тук просто не усещам. Да не говорим за ролите, образите и цялата композиция на първите албумки, които все още намирам за гениални.
Случващото се в The Wicked Symphony и Angel of Babylon не ме грабна, няма я приказката, фантазията. Твърде възможно е отношението ми да произлиза от това,че никоаг не съм била голяма почитателка на 'стария рок', който както многократно бе споменато - тук изобилства.

Ами какво са? Блъскане там на едно и също бързо темпо, пищящи вокали и така.

Най-накрая ми остана време, за да седна (в моя случай - полегна ) спокойно и да изслушам двата албума.
Не бих казал че съм разочарован от двата албума. Бих бил разочарован, ако имах някакви големи очаквания, а аз просто нямах такива. Чух точно това което и очаквах - мелодичен хард/хеви. Това е хора - Аvantasia вече не е пауър метъл проект. Ако трябва да съм напълно честен, има някои песни които определено ми харесаха и с голямо удоволствие бих ги слушал отново и отново. Но става дума за 4-5 песни само. 4-5 песни от цели 22... не е радваща тази статистика нещо. Все пак не мога да не спомена, че албумите ми харесват много повече отколкото последните два, даже три албума на Едгай. И още нещо забелязвам напоследък - струва ми се, че Тобчо пее по различен начин през последните години, може би и затова вече ми е трудно да го слушам. Мисля, че върхът му като певец (а може би и като композитор) бе в албума Мандрейк, както, разбитра се и първите Авантазии. Общо взето от Мандрейк и Металните опери насам не е излизал качествен продукт от Тобчо. Отделни песни да, но не и цели албуми.
А някога Едгай бяха сред любимите ми групи!

Едни от най-добрите пауър метъл албуми, правени изобщо - това са.

Дебютът си остава единствения албум, който е наистина добър. Всичко друго, включително и новите са hit & miss.