- Пак ли ти, бе?!
- Да бе, не ми омръзва.
И така, който вече не е затворил темата сигурно ще прочете следващото изречение. Рядко се захващам да слушам нов дет/блек албум на група, за която не знам нищо, искам да кажа - клоня към вече утвърдилите се банди в този стил. Но така се случи, че попаднах на Martriden, дебютираща американска група, с албум, издаден преди около месец, озаглавен "The Unsettling Dark". И реших, че трябва да напиша нещо за него, защо пък и да не му отделя тема (или ще ме линчувате в крайна сметка, но нека)?
Невероятно силно впечатление ми направи така нетипичното, за повечето новоизлизащи албум в тази насока, разнообразие! Всяка песен е уникална, със свое собствено звучене и това по никакъв начин не прави албумът разпокъсан. Бавни, лирични и красиви пасажи преливат скорострелно в светкавица от ритъм и агресия, поставени по подобаващ начин. Песните са много грабващи и динамични, наситени с емоция и бруталност заедно! Още от първото слушане се хванах да тактувам и да куфея на зловещия ритъм и чудесните рифове, които са много технични и въздействащи! Всички партии са синхронизирани и звучат по перфектен начин, още повече, че сред песните са преплетени и клавири, акустични китари, чисти вокали и невероятни сола - не само в китарата, но на някои места и в ударните! Текстовете, от това, което чух, не носят някакво дълбоко послание, но звучат доста добре, изпълнени от новака Michael Cook, и допринасят за хубавата атмосфера. Само може би трябваше да се включи малко повече на по-лиричните места.
В заключение, това е още един чудесен албум, който ще слушам дълго и ще следя развитието на групата с интерес. Препоръчвам го на всеки фен на стила, има какво да се чуе, а шанса да не Ви допадне е малък.
Линк към Arenabg, ако някой има интерес.