Няма да крия, че Tiamat винаги са ми навявали една дълбоко духовна и завоалирана атмосфера, от кято при поредното слушане на даден албум, трудно се откачам и си оставам в един мистичен свят. Тiamat по своята същност никога не са били мистични, а по-скоро различни. Особено, като гледате някой клип, никога не очаквате да видите това, което уж трябва да се очаква от дадено парче. Може да се говори много. Аз предпочитам да слушам и да се потапям.
Слушам в момента новия албум и съм вдъхновена.

Не ме впечатли като цяло. Има някои подчертано циклаторски парчета, например "Until the Hellhounds Sleep Again" и "Will They Come?", но това е всичко, останалото сме го чували и преди. Началото не е лошо, но по-нататък лежерността им ми идва в повече. Имах доста по-високи очаквания след "Prey", който ми е любим заедно с "A Deeper Kind Of Slumber".

Колкото повече слушам албума, толкова повече ми харесва. Tiamat ми носят един особен повей музика. Не бих казала, че ще се нареди сред най- добрите албуми за годината, но ме залива с романс и песимизъм едновременно. Композиционно не се отличава с нещо съществено, някак монототен е. Но те са това, което винаги ме очарова и не е нужно да направят революция, за да са добри.

Tiamat са уникална група. Славата им съвсем не е случайна. Признавам, че старите Тиамат ме кефеха много повече и че щях да съм много щастлив, ако комбинираха онзи тегав дуум дет със съвременните си неща, но творческият им път отведе другаде. Въпреки това ги уважавам много и макар да не съм чул последния албум, някакси си мисля, че няма да ме разочарова.
Ще потърся, ще чуя и ще видим.