Как ви се струва новото творение на Тимо Толки? Видях, че в различните теми за новини доста оплюхте другите му проекти и по-специално новите неща, които издава. Също така имаше и негативизъм относно целият филм със Stratovarius, но май ще се окаже, че е било за добро. (В крайна сметка Тимо отдаде всичките си права върху името, музиката и записите в полза на другите членове на бандата и публично се отказа от всички евентуални приходи от нея)

Първото нещо, което ми направи впечатление е че за албума е събрал трима от най-доказалите се пауър метъл вокалисти, а именно Тоби Самет, Михаел Киске и Паси Рантанен (Thunderstone). Интересно решение предвид, че от певческа гледна точка липсват сериозни прилики в стила им, а като постоянен певец ще бъде използван бившият на Adagio - Gus Monsanto. Този човек има перфектно име за професионален покер играч, но надали ще се справи съвсем адекватно с това да пее като трима доста различни, популярни и доказали се фронтмени.

Парчетата са си чист пауър, който лично на мен ми звучи като смесица от всичко на Stratovarius от Visions насам плюс някои нови и доста хубави елементи. Не мисля, че някой почитател на групата би останал разочарован, дори напротив, нещата звучат доста свежо и приятно! Интересното е че Heroes и Glorious And Divine сякаш са били композирани с цел да приличат на водената от Тоби Avantasia, а пък We Are Magic и Born Upon the Cross напомнят доста на Thunderstone. Не зная дали Толки е избрал вокалистите след написването на музиката или обратното, но определено нещата пасват страшно точно.

След първите няколко слушания в главата ми останаха най-вече страшно мелодичната и експресивна I Did It My Way, където зад микрофона стои Киске и доста добре предава посланието на песента, малко по-раздвижената We Are Magic, бавната и някак трагична Born Upon the Cross, по-тежката Last Night On Earth и най-вече едноименната Revolution Renaissance.

Доста пипнат, някак тъжен, но като цяло много силен албум, според мен. Почти изцяло липсва често срещания в Stratovarius хармоничен минор, но пък за сметка на това тримата вокалисти правят творбата да звучи многообразно и интересно.

Ще го пробвам, щом си казал, че го бива. А какво е хармоничен минор?

Като свириш E минор вместо да изсвириш D изсвирваш D#.

*няма значка*

Има значение, впрочем, на мен като почитател на Stratovarius също ми направи впечатление. Същевременно, не означава, че "New Era" губи от това - напротив, използваните похвати звучат съвсем адекватно в концепцията на песните, още повече, мисля, че отсъствието на хармоничен минор е нарочно.

Та, за албума честно казано не мога да кажа много - чудесен е, грабващ и не му липсва заряд, но е от онези, за които имам лошото предчувствие, че ще писнат бързо. Това последното ще го покаже единствено времето, де. Не се е случило все още и съм доволен от това, което получих. Честно казано, даже съм изненадан, че Толки може да издаде две коренно различни като качество творби в рамките на година.

Албумът е много приятен, със силни, запомнящи се мелодии. Timo е написал хубави мелодик метъл песни, каквито всички знаем, че е в състояние да прави. Основният недостатък на "New Era" се корени в това, че на моменти звучи леко безлично. Всичко е слушано многократно вече; да не говорим, че парчетата с Tobias си звучат като чист Edguy.

Добър албум, но нищо повече. Определено не е от класата на най-силните Stratovarius неща. От друга страна, за предпочитане е пред последното им едноименно недоразумение и далеч надминава безумната "рок опера" на Tolkki, така че и повод да се оплакваме нямаме. Дано Revolution Renaissance прерасне в истинска, пълноценна банда, която по достоен начин да наследи Strato.

По принцип доста харесвам Stratovarius и всъщност този албум ми допадна колкото и любимите ми техни. Най-вече заради разнообразието, което тримата певци внасят, а и точно за това не ми се стори безличен.
Но пък аз слушам и всемирно оплютия едноименен...

В първия си пост забравих да спомена, че продукцията е на невероятно ниво. Толки винаги се е справял страхотно, но в случая май е надминал себе си. Хвала! Може би точно за това New Era ме грабна толкова силно.

И аз мисля, че не е зле, но не е и нещо особено. Tolkki като че ли се изчерпа някъде след края на вторите Elements..

^ Твърдението, че между Tobias и Michael няма прилики е малко пресилено. Все пак основната школа на Tobi са именно Kiske и Dickinson.

Извинявай, но някакво желание да оспорваш всеки мой коментар ли имаш? Защото определенено си избрал страшно грешна област, в която да го правиш.

Не помня да съм питал Тобиас от кого се е учил най-много, но със сигурност не намирам твърде много прилики между него и Киске, макар да не твърдя, че съм изцяло запознат с творчеството на втория. От чисто вокална гледна точка той е абсолютен звяр с повече от три октави и половина, които достигат до A5 (високо Ла). Самет не ни е показал чак толкова широк регистър.

Освен това гласът му звучи по тотално различен начин и без проблеми се разпознава навсякъде, където съм го чувал.

Съгласна съм по-скоро с Airin. И мен не успя да ме грабне, поне не така, както предполагах, а силно се надявах. Определено попадения има, може и грешката да е в мен - предимно ми харесаха песните с Pasi и Tobias, тези с последния направо звучат по-Edguy-ски от когато и да е, уж иде реч за нови ери, революции... Може би трябва да му отделя повече внимание и време, но поначало не си допаднахме особено.

^^ Не става въпрос за гласови данни, те без друго нямат нищо общо с влиянията. Като изказ Sammet е много повлиян от Kiske, което е особено забележимо в ранните неща на Edguy и Avantasia. Точно в "The Metal Opera" 1 и 2 двамата пеят по почти идентичен начин.

За да напишеш, че гласовете на Kiske и Sammet не си приличат изобщо, трябва да си глух. Дори сега, когато Tobi най-сетне откри собственото си звучене, на моменти пак страшно напомня на Kiske.

Sturmfuhrer, просто така се получи. Никакво желание нямам да оспорвам коментарите ти постоянно.

За ранните неща на Едгай не ще коментирам, защото трудно мога да изкажа някакво адекватно становище, което да защитавам.
За сметка на това от първия път, в който чух първата Авантазия съвсем ясно ми пролича кои вокали са на Тоби и кои на Михаел и макар да пеят в едни и същи октави през почти цялото време и да имат съвсем еднакви като стил партии (предполагам писани от Тоби), то без капка съмнение мога да кажа, че са изключително лесни за диференциране, което при всички положения значи, че не пеят особено еднакво. Дори на хармониите си личи кой е втория вокал или са пяти от един и същи човек, което не мога да твърдя за нито един друг албум, който съм чувал. И това при положение, че когато за първи път чух Авантазия не бях запознат с предишното творчество на нито един от двамата.
Интересното е че след цялостно преслушване на първата Авантазия не сбърках нито веднъж Киске със Самет. За сметка на това невинаги различавах втория и Матос. Мисля, че между тях има много, много повече прилики. Ако някой се интересува от влиянията върху Самет и не смята, че вече знае всичко може да чуе първите два албума на Viper, на които аз попаднах случайно преди време и първата ми мисъл беше, че вероятно съм улучил някакъв много стар проект на немеца.

Разбира се, вместо да спорим аргументирано, можем просто да кажем, че всеки несъгласен с мнението ни е глух и по този начин да... да изглеждаме глупаво? И кога Тоби е открил собственото си звучене? В Scarecrow? Йеах!

И какво значи, че е повлиян 'като изказ'? Не е ли огромна част от изказът вокалната партия, защото в действителност мелодиите на двамата певци, които обсъждаме са безспорно еднакви като стил... но може би това е защото ги е писал един и същи човек и то за двама доста даровити тенори.




Нещо синтезирано за хората, които по разбираеми причини нямат желание да четат целия пост:
Киске винаги ми е звучал много по-роу, по-натурално - типичен (или може би основополагащ) метъл скриймър! Самет пък блести с обратното - полиран и винаги премислен глас. Уникален и лесноразпознаваем.

Изказ ще рече маниер на пеене, начин да се изпълни една и съща партия, ако щеш технически подход към въпросната... Вокалчето на Machine Men, например, има досущ същия изказ като Bruce Dickinson, макар че като гласове не си приличат кой знае колко.

В Avantasia Sammet и Kiske са лесни за диференциране, просто защото имат различен тембър на гласа, а не защото не пеят по сходен начин.

От това следва, че според Ролф си глух.

А за приликите в техническия подход към дадена партия е някак смешно да си говорим ние двамата. Но след като сме съгласни, че двамата вокалисти не звучат много еднакво, не виждам какво повече трябва да се спори.

За Машийн Мен (които не бях слушал досега и май не съжалявам изобщо) - ютюб изкара песента No Talk Without The Giant. Единственото нещо, което ми направи силно впечатление е че това момче буквално се гърчи из високите тонове. А името на бандата и кавърите, които правят съвсем ясно показват Дикинсън уонабийството, но май ще си останат само с него.

Всъщност звученето си откри някъде около "Hellfire Club". Там за пръв път звучеше не като последовател на Kiske и Dickinson, а като себе си.

Ама си много забавно хлапе. Веднага щом усетиш, че тезата ти с нещо издиша, хвърляш в спора една микстура от октави, хармонии и други псевдо-експертни термини (с чието значение сам не си съвсем наясно, доколкото забелязвам), с жалката надежда, че никой няма да схване за какво по дяволите говориш и, респективно, няма да ти опонира.

Нещата са изключително прости в случая. Имаме един голям фронтмен и друг, много талантлив, който по отношение на вокални похвати е безкрайно повлиян от първия. Всичко друго, което си написал, са си чисти алабализми без отношение към въпроса.

Тогава поне аз бих те помолил да обясниш твоето мнение по въпроса за октавите и сравняването на диапазони/други псевдо-експертни неща, които да успеят да опонират на толкова сложния изказ на Sturmfuhrer.

Не се заяждам, просто искам да видя ти как мислиш по въпроса, за да се разбере кой какво къде и защо, относно Киске и Тобката.

^^ И отново се обаждаш с много градивен коментар. Кой както го може, разбира се.

Hellfire Club е як албум, който безспорно е крачка напред във всяко отношение за групата и певеца, но е някак смешно да пренебрегваш вокалните му работи в Авантазиите.

Но разбира се, коментарът ти по никакъв начин не може да продължи каквато и да е дискусия. Единственото, което ми остава е да направя като теб, обяснявайки, че не разбираш нищо... или да замълча.

Приятен албум, хубави парчета, нищо повече. Общо взето една добра тава, която минава между другото, точно както се слуша. Ще продължа да си я пускам и занапред, за съжаление все така - между другото. Все пак трябва да се признае, че "New Era" е в пъти по-добър от всичко, което Tolkki е издавал в последните 4 години.

Да чакам ли още, ил' няма смисъл?

Единственото, което ме спира да нарека "Age of Aquarius" тотален екскремент, е че съм слушал "Saana" и поради това знам как изглежда истинското изпражнение на Tolkki. Новият Revolution Renaissance просто леко кафенее в сравнение с него.

Доста странен албум като цяло, но пък не мога и да го отпиша съвсем - има моменти, които доста ми харесват, има и такива, чието място съответно наистина не е много-много в записа. "So She Wears Black" примерно струва колкото общо 3-4 песни от самата тава, знам ли. Със сигурност ще трябва да го слушам още, понеже за момента положението е доста на кантар.

И при мен е на кантар - чудя се дали да го изтрия след като се събере достатъчно музика за записване на следващото DVD или директно още сега. Иначе "Into the Future" май само ми харесва, де, не е съвсем капо.

Оле, майкооо, що за свинщина е този албум?

Значи, не само, че откъм идейност е НУЛА, ами и звучи като на бавни обороти, направо полудях докато го слушам.

Язък! Така и ще си останете неразбрали най-симфоничния албум, писан някога от Толки, невежи такива!


Аха, мдам, точно така. А като се събудил чаршафът бил на топка.

Аз пък не си правя труда да слушам тази група

*слага цаките и той*

И аз

Когато чух за пръв път, че Киске участва в албума много се зарадвах, защото той обикновено не се задържа в група. Но след това се потвърдиха очакванията ми-този човек се отказа от метъла преди много години