Възможно ли е да бъде оправдано и простено приятелството, превърнало се в предателство?

Приятелството или предателството?

ти тъп ли си

Мисля, че може. В крайна сметка не е най-голямото зло на света. Но тоталното отдаване за приятели е колкото полезно, толкова и вредно. Но всеки защитава втори шанс. Жалко е, че такива неща се преплитат във сумарни съвремия.

Да бе, ама лошото е хората като решат, че щом си дал втори шанс - дайвай да ти се качат на главата. Втори шанс всеки заслужава, но дотам... Който не си е взел поука първия път - няма да я вземе и след 10-ти

Ми и двете стават... спорно е тука за мен... казвам приятелство защото може би такова е имало а после се е превърнало в предателство..но хората които са предали все още си мислят че съществува приятелство и трудно биха разбрали грешките си които са направили

Welcome to metalheadteenproblem-world.info

хаха

Аз съм на мнението на usmif.

^ Оф, ето това сте жените. Нито за жени ви бива, нито за приятели!

ах!

Mоето мнение е, че ако се направи разграничение между приятелствата може би ще е по-лесно да се направят логични изводи.
Няма нищо по-силно и допълващо се от приятелството между мъж и жена докато единият от двамата не заяви(пряко или индиректно), че има влечение към друг. Изневяра е по-точната формулировка за тоя тип предателство в случая. А оправдаването при изневяра вече зависи от претенциите на ответника за собственост и притежание.
А когато става въпрос за хомогенно мъжко или женско приятелство - предателството е по-лесно преодолимо.

Разглеждам предателствата на по-долно, чисто първично ниво.
Друго яче погледнато...
Аз лично не бих приела приятел, който ще ме обсипва с ласкателства, а клевети пред останалите.

Според мен няма нищо по-долно от това да предадеш доверието на някой, който ти е вярвал. Непростимо е.

Ти четеш ли се какво пишеш

Ataegina, не мога да разбера какво приятелство имаш предвид, обикновено или любовна връзка?

Как бихте приели следното: ваш приятел от другия пол да заяви, че има влечение точно към вас?

^А не мислиш ли, че от това дали ще простиш си личи какво е и твоето отношение към предалия те?

^Една смислена любовна връзка се крепи най-вече на основите на приятелството
А инак не знам защо толкова хора се изредиха да обясняват как не било простимо, като съм сигурна, че всеки един от тук присъстващите е получавал втори шанс и е давал такъв.

А ти пишеш ли каквото четеш?

^Гледам да не го пиша, защото много се повтарям със съфорумците И все пак - какъв ти е проблемът с жените?

^^Точно това мисля и аз. Само дето смислената любовна връзка се крепи най-вече на секса, а след това на приятелството. Иначе не е любовна връзка.

Да ти имам смислените любовни връзки

Каза си го... А какво приятелство ще е след като няма доверие?

^^^ O, наистина ли вярваш в това? На секса се крепяла? Има едно нещо, което е над приятелството и над секса и е свързващо. Не си ли го усещала?

А и няма как да е вярно това, което казваш. Защото много приятели си се чукат ежедневно и това не прави връзката им любовна, нали?

И после питаш какво им е на жените? Ами това- мислят си, че сексът им е любовната връзка с мъжа и само това ги свързва с него.

Точно това за секса ми го казват само мъже. И аз не исках да вярвам, но просто няма как вече. Колкото и да не ми харесва, а това наистина хич не ми допада като идея.
И да, усещала съм това 'нещо', дето е над секса и тътътъ. Ама във връзката не съм само аз.

Ама всички хора стават такива вече бе! Видят някаква тенденция и хоп! Тръгват по нея. Променете нещо вие! А и какво да казват мъжете като жените демонстрират, че не виждат по-далеч от секса?

Да си чувал израза 'като дойде, не пита'? Както казах, не съм само аз във връзката, нито само ти, нито само X или Y. Ако единият не иска да се промени, другият не може да го накара.

^ Напротив, може. Аз съм ставал свидетел неведнъж на това как единият знае какво е любовна връзка и какво е непредателство и учи другия. А последният респективно се променя - става чист и достоен. И връзката става желязна.

Ама вие си лазите след тенденциите и пет пари не давате за това какво можете да промените у хората!

Skype/ЛС е по-добър вариант за обсъждане на подобни теми...

Що, обсъждаме не толкова лчини работи, а принципни. Нека и другите вземат участие.

Не бе, просто двама човека пълним темата

И съм прощавал, и са ми давали прошка. 50 на 50...да видим какво още се е заформило за мен.

На мнение съм, че трябва да се прощава, независимо от това колко е трудно.

Ненавиждам предателството и лъжата. Най-долните човешки отрицателни прояви.

Има толкова много видове предателства, че темата се обезсмисля. Да си говорим теоритично няма да доведе до никъде. Единствената закономерност, която засега съм си извел е, че повечето хора са склонни да прощават предателствата, които самите те са склонни да направят.

Не виждам къде съм казала нещо за доверието? Аз самата вярвам, че хората правят грешки и ако осъзнаят грешката - имат право да опитат да ти спечелят доверието отново. Тук опираме и до въпроси като: кой наистина те е предал, дали си склонен да му се довериш отново и още сума навързани неща. Просто е кофти, ако си сбъркал - доверил си се отново и пак бъдеш предаден. Защото има хора, които си взимат бележка и осъзнават грешките. Обаче има и такива, които решават, че щом си простил венъж, значи могат а си те предават колко си искат и ти все ще прощаваш... Всичко много си зависи от теб самия, от този, който те е предал... от много неща и е индивидуално за всеки.

^^ ей, бре бре - звучи толкоз дълбоко, че направо да си го копнеш за верую ...да де - квалифицираш в закономерност.

Не съм се замисляла обаче по тоя въпрос - явно не са ме предавали досега или пък пращя от наивност

Прошката може да е преди всичко, но от предателство до предателство има разлика.
Всичко е до човека, който е прегрешил и до твоето отношение към него..като не искаш да го извиниш за момента - здраве да е, времето само ще ти налее с фунийка акъл какво да правиш

Всичко е според зависи - ако си човек в пълноценния смисъл на думата, ще простиш и респективно на теб също ще бъде простено
В една любовна връзка прошката трябва да я има.

+1

''Човешко е да се греши,божествено е да се прости''...Ако наистина човека искащ прошка си заслужава,защо да не му простиш?...Ако не си извади поука ,няма причина да простиш втори път.

Предателството е долна постъпка и много често дори да простиш това не значи че човека ще се промени. Когато ме предадат аз променям отношението си, и дори отново да контактувам с човека съм готова във всеки един момент отново да направи нещо. Така че това вече не е приятелство!

^ Абсолютно! След като някой те е предал веднъж, винаги може да го стори отново. И ако му дадеш възможност, в повечето случаи наистина ще го направи.

Всички сме хора и грешим, и би трябвало да си прощаваме до определена степен - ако някой близък е направил нещо, с което ви е засегнал, не можете да знаете мотивите му и автоматично да го заклеймите. Друг е въпросът ако стане практика в отношенията някой постоянно да накърнява другия и да злоупотребява с доверието и чувствата му, а съответният да продължава с компромисите...

Брех, как бързо ми мина в опозиция. Поне да се беше аргументирала...
Наблюдавай малко хората около себе си. Виж кога прощават. Те невинаги се ръководят от това, доколко осъзнато или обмислено е било предателството. Всичко зависи от това, колко е наранен предаденият. А това, колко наранен ще е той, се определя от това, доколко предателството е било в разрез с морала му или с неговите представи за приятелството им. Е, щом този разрез не е толкова драстичен, че да простиш, значи все пак и ти би го направила в по- напрегната ситуация.

Ами сам виждаш колко препратки и условности изброи. Освен това доста теоретизира. По-конкретен щеше да бъдеш с един пример може би.

Тея персонажи, които действат по определен начин в един момент и съвсем предвидимо не предават логиката си на действие в следващия подобен случай, са ония - програмираните в литературните романи. Затова подобни закономерности ми се струват неуместни в многокомплексния и шизофреничен реален свят.

Но както споменах - в момента не мога да се сетя за толкоз зловещо предателство към мен дето чак ще съм запомнила опрощението, осъзнавайки, че на себе си прощавам - в някой бъдещ момент...
И пак както споменах - добре звучи

Хм...всеки може да твърди, че е железен, но в момента щом попаднеш в ситуацията нещата могат да се обърнат напълно. Други пък, които го твърдят и отстояват до такава степен, че го правят само и само да покажат на другите че не прощават изобщо, често налъхва на твърдоглавие и многон еща могат да се пропуснат. Иначе като мое мнение е трудно да кажеш "прощавам" или "не прощавам". Зависи от ситуацията, от човека, и най-вече от предателството.

Абе веднъж случи ли се нещо с приятелството, никога вече няма да е същото. Нали като залепиш счупената чаша пак остава пукнатината! Не може да е вече същото, дори и да простиш. От личен опит го знам.

Аз лично не бих простил, но бих оправдал едно предателство, защото би трябвало да има причина за него... Ако обаче не е предизвикано с нищо, не трябва да се прщава! Човекът е човек, ама трябва да е железен, грешките са за слабаците и непостоянните. Да, сега всички ще ми наскочите, но мисълта ми не се отнася до всякакви други грешки, ами точно до предателството... Който е предател, майната му!

Оказва се, че доста голямо предателство бих простила, което не съм сигурна дали е положителна или отрицателна черта. В един момент гледам на това, като на вид благородство, в друг смятам, че се дължи на факта, че съм твърде наивна.



Не искам да знам с що за мъже общуваш тогава, повечето мои приятели и познати ценят високо платоничните отношения (разбира се, за тази цел трябва да предлагаш нещо наистина стойностно, за да не искат само секс от теб).

^ Не знам как си го направила... Аз малко предателство не прощавам, а ти даже голямо си оправдала... Всъщност, всяко предателство е голямо...

^Всъщност си абсолютно прав.
Няма толкова пострадал от предателства народ колкото българския.
Под Ножа!

Възможно е да бъде оправдано и простено предателството, но е невъзможно да бъде забравено...
Но дори и да простиш, едва ли отново ще повярваш или ще се довериш на въпросния човек.

блаблаблаблаблаблабла

Тъпа тема.

бла

^ Мързейки ме да прочета цялата тема, но съдейки по малоумното заглавие, мога да заявя, че споделям същите възгледи по въпроса.

^ Ти не разбираш истинските чувства на хората. Знаеш ли колко е трудно да простиш