Ами първо се извинявам на Операторите и Модеопреторите за пускането на нова Анкета ама ми е много интересно какво мислят другите по този въпрос ...
Живота е несправидлив !?! Защо трябва да е така , нима смъртта е спасение от тази несправедливост ?!?! Защо трябва да се мъчи душата като може да отлети ??? Също мен лично не ме е страх от смъртта а как ще дойде тя ... А също искам да ви кажа една мисъл "Човек се стреми към живота само 9 месеца от живота си , а през другото към смъртта!" ..............

Аре стига тъпи теми! Това съвсем спокойно можеше да го вместиш в темата за вафлите! Merge!

Реално погледнато всеки(почти) го е страх от смърта или оттова какво следва след нея.Мен лично ме е страх и ми е интересно какво следва след нея? Немога да възприена това, че след като умреш само някакви си гадини ти прояждат и изяждат тялото;((( Аз съм решила като умра да ме кремират!Но и това все пак не е за предпочитане в България, защото скоро(2-3 месеца) четох една статия за кремацията в България и честно- отвратих се!! То направо не си е да умираш тук.....
За това живот докато можеш!!!!!

Сега сериозно - страх ме е! И го приемам за абсолютно нормално. Който казва че не го е страх за мен е лицемер.

Мене ме е страх да умра. Страх ме е от самотата..страх ме е, че хората може да не ме запомнят.... че живота ми не е пълноценен.. страх ме е от болката, страх ме е от любовта...и всъщност не само от това.Но за това се наричам човек...защото не съм безгрешна и се боя......

И аз не искам да умра сам , но смятам че щом се е видяло че ще се мре ще повлека колкото може повече народ с мене в ада

Не че ме е страх - смъртта е една необходимост, нещо неизбежно. (Едва ли това ще разправям, докато гледам безпомощно увеличаващия се образ на влака, задаващ се през тунела, ама нейсе... ) Просто все още не съм готов да я приема. Същевременно се старая да живея така, че ако смъртта ме сполети утре, да умра максимално щастлив от това, което съм свършил до момента.

Факт е, че (почти) никой не жалае да умре. Там е работата, че смъртта нито подбира, нито пита...

Не, естествено-повече се страхувам от старостта и болестта.Смърта е единсвеното сигурно нещо на този живот-тъпо е да те е страх.Пък тя не е край,а просто начало на нещо ново.

Awe smurtta moje da e na4alo edinstveno na dosta dulgo lejane pod zemqta. Kofti e ako umre6 mlad , za towa si jiwei jiwota ot sega za da ne sujalqva6

Мда смъртта, ех смъртта! Тя е нещо неизменно от живота. Просто ако няма смърт няма и живот.


Глупости кви ги ръся. Та смъртта е нещо гадно. Умираш и хората почват - едни да плачат, други да се радват.


И все пак Смърта не е нещо от което трябва да те е страх. Та нали тя е сигурният край( поне на тоя живот).


А може и да не е. Може просто да си умреш и да изчезнеш. Тялото ти да се превърне в енергия за гадините. Или да се превърнеш в CO2 или там некво съединение. Затова трябва да ни е страх от смъртта.


Не, откъде си сигурен. Ами нали може да отидеш в рая или ада ( за предпочитане от блекърите ).


Бабини девитини. Простотии, я да млъкваш.


Не, ти млъкни.


P.S. Не знам дали сте ме разбрали добре. Това показва, че съм гласувал "незнам". Щото възможностите са такива, че просто са неизвестни никому.

Ха представяте ли си как можеш да лежиш под земята за цяла вечност.Как може просто да те няма.Аз не!
BTW тва за блекарите и Ада беше малко тъпо.Аз слушам Black,но не вярвам,че има Ад и Рай.

Мен не ме е страх!
Не ме е страх, не съм лицемер.
смешно е.

Така си е... смъртта е плашеща. На човек му е вродено да се опива да запази живота си.
Честно казано ми е минавало през акъла какво ли е усещането... последният миг. Чел съм разкази на хора, изпадали в клинична смърт. Доколкото знам повчето от тях (освен популярния тунел, със светлина в края) описват чувството като: блажено спокойствие, облегчение, безтегловност. Това няма как да не възбуди поне малко интереса !
М/у другото, Sieg, ще ми обясниш ли какво искаше да кажеш с това:


Много пъти съм чувал подобни изкакзвания и никога не съм получавал задоволителен отговор... просто ми е интересно. Как така смъртта може да се явява като начало на каквото и да било (особено от гледната точка на умиращия )?

ne izob6to ne me e strah, kogato si otgledan sus specifi4ni vuzgledi , vijadl si stranni i misterioznine6ta prez celiq si jivot i znae6 4e tq e prosto edin prehod, 4ast ot edin krugovrat na usuvur6enstvane i izka4vane, to nqma pri4ina da se strahuva6 ot neq.
ne me e strah 4e 6te umra, no misulta , 4e horata koito obi4am mogat da umrat i az da sum svidetel na tova me ujasqva.
kogato 4ovek ne se uslanq na emocite, strahut ne e faktor koito moje da viqe

Ахм сеа кви изказвания видях Че смъртта е начало на нещо Незнам! Сеа вече в зависимост след смъртта ти как ше постапят роднините или приятелите с теб ти може искаш та кремират ама ща цопнат в един ров да та ядат worms . Нормално малко или много да те е страх от смъртта Абсолютно Безстрашие Няма Какво друго ...

Ми аз отде да знам. Тва го писах щото ти беше казала на шега веднъж:


или нещо от сорта. Ама аз не съм блекър и де да знам. Извинявам се за некомпетентността си.

Hodi si u vas ako 6te6!

hahahahahahah,e tva e vyrha na sladoleda!ti verno si bil golqm plagiat bre m-16!!!pone d qasi beshe napravil truda malko da q preimenuvash taq tema,zashtoto vse pak az symq postval v takanare4enie forum na qvi!!!typa,a?a zashto to4no neq si postnal bre pishueme,tctctctctctc ai tva na nishto ne prili4a,mnoo si zle...intereno mu bilo ahahahaha daje i napisanoto ot men si copy ipaste napravo. f*ck you

ах, колко долно!

ми не знам ... знам че ше дойде 1 ден в който ще умра ... ама пък кат се замисля може и да не дойде ... тъй че не знам

Не ме е страх от смъртта. Страх ме е от живота.
Смъртта-какво? Умираш си и толкова. След това те чака време за размисъл....
А животът.... Животът може да ти поднесе ужасни изненади. Страх ме е да не остана сама и да се наложи да живея дълго в изолация... Страх ме е да не се разболея от нещо тежко и да не мога да се самоубия, а да трябва да търпя болката... Страх ме е да не загубя част от тялото си и да се наложи да живея като инвалид... Страх ме е да не загубя човека, когото обичам, и да трябва да продължа пътя си напред без него... Страх ме е от толкова много неща и всички те са свързани с живота!
Страх ме е дори и за това какво ще изпита тялото ми, докато още е живо, но вече го тресе предсмъртна агония.... но това отново е страх от живота, не от смъртта.

Наистина ли съм лицемерка???

напълно те подкрепям

Да.

Моля? SepulTeraHead ако съм ти проблем, поне е добре да зная....

@Myrtviqt_zvqr: Не че го подкрепям (SepulTeraHead), но не задавай въпроси, чиито отговори не си готова да приемеш...

Учителката по литература в гимназията пет години ни разправяше някакви неща там, за някакви си риторични въпроси, на които не трябвало да се дава отговор... Ама явно само ни е лъгала. Отивам да си взема парите за образованието! [/color]

В такъв случай проблемът явно е в мен, тъй като не схванах какво му беше риторичното на този въпрос...

Ami ot edna strana kato vseki drug me e strah ot smurtta, ama kato se zamislq 4e jivotut nqma smisul mai ne me e strah koi znae kolko, 6toto moqta smurt nqma da promeni ni6to...

ne razbrah samo za6to murtviqt zvqr popita dali e licemerka.???? abe , ti vqrva6 li v tva koeto si napisala? ako e taka mainata im na ostanalite. ako vqrvam v ne6to, ne mi puka koi kakvo 6te mi kaje, to si e moe......licemerno e da pita6 dali si licemerka.....
imam vupros, az poprincip sum malko v pove4e direktna i 6te se opitam da go kaja delikatno-abe 4ove4e ot kude go izmudri toq nik be? ebasi, 4estno kazano se spukah ot smqh kato go vidqh. ne se zasqgai ama...... de daznam, vajnoto e teb da si te kefi de

Ами например това, че за всеки, който седне да прочете от начало до край това, което тя е написала ще му е ясен отговора...

s was dwete opredeleno sym mnogo syglasna[samo deto ne sym wijdala tolkowa kolkoto bella, po-skoro sym chela]wse pak wseki moje sam da opredeli sydbata si sled smyrtta w zawisimost ot nachina, po koito jiwee. i moje da te e strah ot smyrtta ako osyznawash ,che zaslujawash wyzmezdie..a to idwa..po zakon,no w kraina smetka wseki si precenqwa deistwiqta i cenata, koqto moje da plati.

a Myrtviqt_zvqr-wsichki neshta ot koito se strahuwash w jiwota mogat da imat edno mnogo prosto reshenie i to e smyrtta-pri polojenie, che ne te e strah ot neq kakyw e problema...ili po-skoro iskashe da kajesh, che te e strah ot bolkata, samotata i stradanieto, no obichash jiwota-koeto izkliuchwa da ne te e strah ot smyrtta..na men po-skoro taka mi zwuchi

Аз отивам да се гръмна, за к'ъв дявол да се мъча с каквото и да било...

black_coffin Не смятам, че е нужно да обяснявам подробно взъгледи, които съм оформяла в продължение на много години. Знаеш много добре, че няма нищо просто... Всичко е комплексно и твърде сложно, за да се дискутира във форум... затова казах наготово само крайния извод... Имаше друга тема за преражданията, която трябва да застъпя тук, ако трябва да се обосновавам... но нямам това намерение. Нека да приемем, че вярвам, че ако се самоубия ще се върна в началото и тези 22 години трудности ще отидат на вятъра. Няма да се самоубия (освен ако не е наложително, за което пък вече писах в друга тема в този форум) просто защото докато не се науча да бъда силна няма да продължа напред. Колкото повече се отказваме от отговорност, толкова повече забавяме развитието си. Тук съм казала за какво се страхувам, че още не съм готова да преодолея. Смъртта за мен е начало на почивка и преосмисляне. Няма от какво да се страхувам в нея. Но докато това начало не дойде по естествен начин, аз няма да го поставя. И затова се страхувам от нещата, с които мога да се сблъскам преди него....
Всъщност, очевидно почти никой не разбира за какво говоря. Може би грешката е в мен. Сигурно аз не се изразявам както трябва...

А, тъкмо напротив, Myrtviqt_zvqr! В последния си пост изясни доста идеи, по-голямата част от които съм склонен да приема. Особено твърдението ти за отговорностите го подкрепям с две ръце - човек трябва да е наясно с последиците от едно решение и да е готов да ги посрещне, когато се появят...

ami wsyshtnost sega mi stana mnogo po-qsno kakwo si iskala da kajesh s predniq si post i mi zwuchi dosta po-razbiraemo

Напротив!Много добре се изразяваш!И аз ги знам тези неща и съм съгласна с тях и теб!Няма смисъл да се страхуваш от смъртта, защото така или инъче все ще умреш.По-добре да се наслаждаваш на живота докато можеш и както можеш!

май не само аз оставам неразбран ,а

ni6ot ne e bezkraino i 4owe6kiq jiwot sy6to sledowatelno smyrtta e ne6to sywsem logi4no no towa ne promenq fakta 4e 6te umrem
no horata se starhuwat .. wsqko jiwo sy6testwo se opitwa da propusne momenta s umiraneto no nqma na4in ... wseki go e starh ot smyrtta nezawisimo dali go priznawa ili ne

po-skoro go e strah ot neizwestnoto...

am da ama men ne ma e strah ot neizwestnoto ... w kraina smetka 4erweiote 6e me izqdat

ami znachi ne wqrwash w dushata?zashtoto towa za tqloto e izwestno..che shte gi izqdat cherweite am horata po princip se chudqt kakwo shte im stane s dushata

Как ще си лицемерка.По-добре да умреш отколкото примерно да си парализиран цял живот или да те мъчи някаква болест.Понякога животът е по-страшен.Смъртта не е нито мъка,нито агония.Всичко изчезва-и болка,и мъка,и страдание. Защо някои много болни искат ефтаназия вместо да гаснат в бавни мъки?Изходът така и така е един и същ-защо трябва само да се мъчат.

uffff.... ki sa tiq gluposti du6a ... nie sme towa koeto e mozykyt ni ... 4erweite i nego 6te izqdat

Ima pravota v dumite ti (specialno za mozuka), no moje i du6a da ima...

BELLA , погледни
http://metal-world.kafence.com/forum2/inde...wtopic=15&st=90
там съм писала повече за ника си....
А колкото до това дали ти харесва или не... всеки си има право на мнение. Aз го ползвам от повече от три години по различни форуми и в чата и до сега не съм се замисляла да го сменям... Знаеш много добре, че понякога даден човек влага в някакво съчетание на думи много по-специфична емоция, отколкото обикновените хора... а за мен тези две думи носят един наистина важен спомен... и по начин, който въобще не може да се обясни на човек, който не ме познава, този ник дава доста пълно описание на характера ми.... Така че не само ми харесва, но и ще продължавам да си го използвам.

И така до какъв извод стигнахте

symnqwam se ..towa e religiozno ponqtie wtylpqwano s godinite .. samo si mislim 4e ima koeto
wqrwane 6te iz4ezne sys smyrtta na mozyka .... eh 4e sym religiozen

не, разминавала съм се на няколко пъти на косъм с живота си и не ми пукаше и сега не ми пука

Не ме е страх от смъртта, но не ми се иска да умирам. Харесва ми да живея.
Иначе по въпроса какво следва после съм убедена, че нищо не следва. Умираш и толкоз. А какво ще правят с онова което е останало от мен, все ми е едно.
Мисля, че повече ме е страх от смъртта на хора, които обичам, или от края на нещо, което е важно за мен в живота. Колкото и ужасно да звучи бих искала да знам, че ще умра, в момента когато това става, а не по някаква нелепа случайност, без да разбереш какво става. Да имам време поне за една мисъл и да видя каква ще е тя.

смея да твърдя че и мен ме е сртах от смърта
Чесно казано не мога да си представя света без моята гледна точка на събитията(не че тя е от някво значение за другите)


П.С. Тва дето го казах прозвоча тъпо но идеята е такава че приемам смърта за нещо нормално но се страхувам малко или много от нея