По случай новината, че Hammerfall се радват на новия си китарист реших да се заслушам по-сериозно в творчеството му досега и макар силната предубеденост, с която подходих предвид откровено малоумното име на основната му банда, в крайна сметка останах изключително приятно изненадан.

Освен вече напусналия ги китарист Pontus Norgren в състава на групата са Jakob Samuel, Pontus Egberg и Christian Lundqvist, които не ми говорят абсолютно нищо като имена и съвсем бърза справка в гугъл показа, че за това не е виновна ниската ми музикална култура .

Бандата има два албума и е малко трудно точно да се определи стила им, но като цяло в първия (незнайно защо наречен Metal Will Stand Tall) песните основно звучат като доста модернизиран глем метъл или хард рок като на места се прокрадват не съвсем типичните за стила епични мелодии и композиционни похвати, а също така и ритми, които най-често се ползват в индъстриала. По-интересното за тази творба е че в нея участва цяло съзвездие от певци и композитори като Mats Leven, Marcel Jacob и Tommy Denader.

Ще се спра на втория албум, който освен далеч по-зрял е и доста по-метълски и мисля си, че със страхотните си мелодии и неочакваното за стила разнообразие ще грабне не само мен.
Отварящото парче започва с кратка интродукция от хорове и цигулка, чиято мелодия надали случайно напомня на незабравимия саунтрак на Кръстника. Следва ударна доза от насечен хард рок с доста пауър метълщина и няколко модулации намиращи се на перфектните места. Друга препратка към култовия филм е и тематиката на Flesh and Bones, а именно неутолимата нужда от мъст. Като цяло страхотна песен продължена от Streets of Fire, която пък запазва рокерският елемент само за текста си, а музиката по-скоро бие към индъстриал метъл със силен ориенталски мотив. Албумът продължава с тоталния си хит Seven Seas. Няма да повярвате кой пее в тази песен заедно с групата! Peter Stormare! Без да се сърдя, че този човек очевидно е откраднал и прякора и името ми, ще напомня, че това е култов актьор от Холивуд, който последно нашумя с ролята си на Джон Абруци от Призън Брейк, а от преди това може да се похвали с филми като Константин, Hitler: The Rise Of Evil (където разхвърля всички по пода с играта си на Рьом), Лоши момчета, Смокинг, Специален доклад, както и с доста гласове за компютърни игри. Може би просто е искал и той да се докосне до доста популярната в последно време тема за пиратите, защото в песента иде реч точно за това, а явно и албумът е взел името си от там.
Следват емоционалните Walk The Line и Thunderball, които затвърждават впечатлението за една страшно разнообразна и интересна творба. Reach the Sky напомня малко на Бон Джоуви, но отново е разкрасена с уникалното звучене на групата. We Are One би трябвало да играе ролята на задължителната пауър балада, но по-интересното е че дори на фона на аранжимент, който сме чували милиони пъти вокалните партии успяват да заблестят. Завършваща е нежната Shine, но за съжаление не мога да изръся твърде много суперлативи за последните няколко парчета.

В общи линии силно препоръчвам не само на феновете на Hammerfall да хвърлят едно ухо на тази банда и най-вече на Sweet Trade. От тук можете да дръпнете него и дебюта им.
А ето и клипа с Петър Стормаре!

"I set my sails in newborn skies
I hear the distant cries and
bring me that new horizon..."



Всеки път като се опитам да чуя целия албум зациклям на това парче!

В интерес на обективността трябва да се спомене, че първите три песни са яки колкото останалите взети заедно
Но пък заради тях си заслужава да се чуе!

А аз все още се чудя какво точно прави популярен холивудски актьор в песен на нежни хард рокъри от Швеция...

Ще бъда честен като споделя, че отворих темата само защото е писана от Щурма.
Що за име на група?! И то на много яка група, с учудващо грабващи буквално от първо слушане песни! Струва ми се, че Hammerfall са случили на китарист, м! =)
За "Sweet Trade", без още да съм го дослушал целия, ще кажа, че решението е взето и съм вече се броя за зациклил. Прекрасен стил демонстрира.

Че Hammerfall са случили на китарист е съвсем точно, ама на мене самите Poodles, от клиповете, които Щурма сподели, ми се сториха малко скучновати.

С Пуделите съм запозната от известно време и подкрепям Щурма и останалите, които изказват позитивно мнение. И двата албума според мен си заслужават.
Лично аз предпочитам да слушам, не да гледам защото имиджът им никак не ми е по вкуса...

ПС- Всъщност благодаря на Щурма, че ме подсети да си пусна ..от ужасно много време не съм се сещала, което си е загуба хахаха!

Не си падаш по млади рокери? Това не го вярвам!

Ебаси смешния имидж....

идейни са тея
ама няма да ме зарибят за повече от едно слушане май

и що за малоумно има наистина

Ама Щурмеее те едно, че не са млади... ами и с тия дрешки и коси...