Знам, че тук ще пишат само хора, които са били и са се отървали(черен хумор), или такива, които ще ме напсуват за избора на тема. Все пак мисля, че не можете да отречете колко невъобразимо е усещането да знаеш, че си жив едва ли не по случайност. Лично аз съм заспивала на волана след 10 часа шофиране без никакъв сън или енергийни напитки. Знам колко тъпо е от моя страна да го допусна, но това ме накара да се замисля за онзи горе. Накратко, какво става, когато съберете на едно адреналин, страх, изненада и ги поразбъркате с малко равносметка?

Страхова невроза + наченки на здрав разум. Не се шегувам. Но усещането за смъртта е нещо съвсем различно от това. Пагубно, изсмукващо, отчайващо и безсърдечно.

Скачахме веднъж с колела през едни стълби и направих такова грандиозно падане на глава от 2 метра със засилката, че наистина не разбрах как не счупих я врат, я череп... Много зле...

Общо към 5 пъти съм бил на косъм от смъртта, както се казва. Горе няма никой и нищо не се случва освен ако не си с нетабилни мозъчни функции или халюцинираш нещо. В един момент си близо, в следващия се чудиш точно какво и как стана, че да си още тук.

Когато съм била на 5, за малко съм щяла да се удавя. Спомням си как виках "Не искам да умирам!" Дълго след това имах травма и се ходеше по разни лекари, гледачки, бла-бла Сега всичко е окей, обичам морето!

Necrodeath experiences.

Ще ми е интересно да чуя поне 1-2 от историите на Абидос.

Аз май никога не съм попадал реално в такава ситуация, но няколко пъти съм имал такова усещане. Веднъж маскирани хора насочиха оръжие срещу мен - не зная дали беше огнестрелно, газово или от нашумителите в последно време еърсофт реплики. Логичното разсъждение би ме накарало да помисля, че практически не е имало никаква опасност за мен, но в такъв момент човек не мисли логично.

Помня още една или две подобни случки и ще ги разкажа ако някой се интересува.

Аз обаче искам да попитам господата, които се занимават с тъй наречените 'law enforcement' дейности дали са се сблъсквали с нещо сериозно в работата си. Визирам най-вече уважавания (не само заради професията си) Mago de Oz, но мисля, че имаше още поне 1-2 които работят нещо свързано тук. Ще се радвам изключително много ако те се включат.

Аз съм изпадала 2 пъти в такава ситуация.
Единият път (както и при Щурма) насочиха пистолет срещу мен - когато обмислям сега едва ли щяха да ме гръмнат заради едно скъпо колело но както и Щурм спомена, тогава човек не мисли. Усещането беше парализиращ страх но и сякаш не се случваше на мен - едва ли може да се опише.
Другият (той всъщност е първи) случай е твърде личен и го знаят само мои приятели. Това вече наистина си беше среща със смъртта и се радвам, че съм спечелила някак онези 3 минути, които ме спасиха.
В такива моменти човек осъзнава колко преходно създание е всъщност.

Нищо особено няма за разказване. Като малък щях да се удавя на 2 пъти - веднъж направо си потънах, прилива ме изненада или аз бях попаднал в някаква дупка, но един приятел беше наблизо и видя, че махам там, дори не можех да извикам заради водата. Вторият път пък ме отнесе навътре течението на сигурно 30 метра навътре(поне така ми се струва, беше доста навътре, а аз да не съм бъзльо да викам за помощ:Д) и бях само с една въздушна възглавница и ми отне около 20 минути да се докопам до брега. Фаталното тук е това, че по много малко плажове тогава имаше спасители и на този липсваше. Щях да си замина без да ме забележат.
В други случаи са ме нападали с нож. Не само да го размахват, но и да ми посягат в гръб. Трудно е да опишеш какво е да ти опрат нож в гърлото . Цигани - страхливци. Паникьосах се и се развиках "Тате, тате!" и те изчезнаха. Добре че го направиха де - баща ми беше на половин километър вкъщи :д Едно хлапе да ги блъфира така... тъпички са били.
Бил съм и в сериозна катастрофа, от която някак си се отървах с натъртено рамо и счупен зъб. Други не излезнаха изобщо. И всичко това до 13тата ми годишнина. От тогава само веднъж съм бил малко по-близо - един заспал шофьор за малко да ме отнесе.

Oбщо взето, когато се катерихме по разните му скали, на 30-40 метра височина и се държим на пръстите на краката и ръцете. На стотина метра височина в една планина и се държах само на зелената тревичка, лазейки. Едно грешно движение и си падах. На Връх Шипка, на четирите кола отстрани съм ги заобикалял, там също е доста голям адреналина. Ако това се води близо до смъртта.. това да е.. :>
И доста гълтания на бонбони в грешното гърло като малък и баща ми ме е обръщал с главата надолу и изтръсквал. бля.

Супер тема!
И двата ми случая са в Самоков.
Единият е от препиване, при което съм бил (забележете формата на глагола) 12 часа в кома, а вторият път, когато пиян и цивилен полицай насочи срещу мен пистолет.

О как можах да забравя преди 2 години в Будапеща. Най-зверското ми напиване и единствения път, когато съм правил глупости в пияно състояние. С други думи почнах да се катеря, за да ида на покрива.... от 13тия етаж.... Побиват ме тръпки като се сетя. Един приятел ме издърпа в последния момент... Нямаше да го помня това, ако не го бяха снимали. От тогава не съм правил разбивания с алкохол.

Най-забележително е сигурно падането ми в 5 метров басейн на 3 годишна възраст, гаджето на леля ми тогавашното ме е спасило.

Забиване с шейна челно в бетонен електрически стълб, 2 минути безсъзнание и подобие на цицина, което ще ми остане за цял живот също е notable stuff.

А човек се чуди понякога защо е оживял. Или за какво ;р

Дамн аз пък почти не съм имал такива слуки!Най-много някоя кола да е била на косъм да ме блъсне и тва е!

Горе-долу по времето, когато трябва да съм зачената, е гръмнал Чернобил. Когато съм се раждала, е било стражишкото земетресение. Тежала съм кило и 400, лекарите са казвали на майка ми, че няма да оживея, 6 месеца съм била в кувьоз и... така де, оживяла съм.
В първи клас реших да се правя на героиня и като момченцата да прескоча оградата на даскалото, която беше висока колкото мен. Само дето не съобразих да се огледам първо и една кола заби на 20 см от мен.
Около 5ти клас бяхме на море и плувах върху един дюшек. В един момент загубих равновесия и дюшекът се обърна. Добре, че баща ми беше покрай мен, че ме извади, бях се нагълтала с вода.
В седми клас географът реши да ни води до кариерата, за да гледаме земните пластове. По неведоми нам причини се качихме на поне 20 метра височина, на върха на кариерата, подхлъзнах се и спрях на метър от ръба. Две съученички ме хванаха и ме издърпаха назад.
Като бях в гимназията, една зима се прибирах по тъмно от баба, вървях по улицата, защото на тротоара преспите бяха един метър и в рамките на 15 секунди покрай мен минаха 3 коли, винаги се подхлъзвах, като се доближеха до мене, даже се подпрях на последната, за да не падна.

Ти знаеш моя аналог на тая история, само дето беше познат и дулото (на съвсем истинско огнестрелно оръжие) не беше насочено към моята чутура, а заканата "ще те излежа бе, мангал нещастен" още ме буди нощно време. Реално това си беше nearprison expirience.
Иначе сериозно по темата се сещам за един конкретен случай, в който седнах върху пепелянка, не бях виждал змия на живо от толкова близко разстояние. Оттогава не ги харесвам толкова гадинките.

Аз не смятам, че ако нещо е станало са щели да имат какво толкова да ти кажат. За сметка на това репликата "Ще те излежа, бе" влиза в графата на топ тен култови!

Интересна тема, леко зловеща, леко пикантна... добра е! За съжаление на Щурма, няма да споделям какво ми се е случвало на работа, поради ред причини, но да кажем една от основните е, че това можем да го обсъдим на по бира Иначе, като изключим служебните случки, два пъти съм се давил, един път ме е блъскала кола, удрял ме е ток, падал съм като бебе на главата си от близо 3 метра (простора ме е спасил), падало ми е отрязано дърво на главата (ушанката ме спаси)... май това са по сериозните случай... ако се сетя за други, ще се "хваля" допълнително

2 пъти съм се давила.Това си беше най-плашещата ми среща с близкия край.Става бавно и имаш време да осъзнаеш ,точно какво ти се случва и факта ,че си неспособен да го предотвратиш.И после идва паниката,което сдухва положението още повече,ако това е възможно.
1 катастрофа - Общо взето докато асимилирам ситуацията всичко беше свършило.Някой друг потрошен крайник,не на мен,малко кръв и много уплашени физиономии.Всички се отървахме.
И преди 3 години ,при един як семеен скандал, мъжа ми ми опря пистолет в челото.Това си беше най-адреналино зареждащата ситуация в живота ми.Несравнимо с никакво друго усещане.Да не разправям и после как се сдобрявахме.

Страхотен романтик си си избрала.
Nothing says "I love you" more than a gun to the forehead.

Като споменаха тоци - като бебе съм взел някаква отверка и съм разглобил тотално единия контакт. Естествено съм ръчкал и вътре, как съм държал само за изолираната част не знам.

Не съм, но никога не е късно...

^^Ами! Всеки друг на негово място отдавна да е дръпнал спусъка. Аз съм си избрала единствения мъж, дето е способен да ме търпи толкова дълго. Паметник треа му направя...

Като те чета, настръхвам Да не дава Господ такива мъже на пишещите тук момичета

Хаха, извинявайте, но само заглавието като видях и се сетих за ДВД на Едгай...Superheroes...това за просветените поздрав...

А иначе ...като съм била малка и в морето....веднъж ми се е обърнал пояса и само краката ми се подавали отгоре ...Понеже съм била малка и съм се паникьосала, а и не съм имала силата да се обърна сама...

Както и да е...изкарали ме след известно време, както сте се досетили

По-точно, да не дава Господ такива жени като мене на пишещите тук момчета.

Да даде Господ всички да сме добри деца. Амин

Лека операция за вадене на сливици, лекарско недоглеждане, артерия не на място и загуба на много кръв.
Това е моята история.

Само на мен ли ми се струва изключително грозно човек да сподели точно това? Изобщо... Как можеш да си с човек, който е направил това?

Stockholm syndrome? Едва ли, но защо пък не. Техни си работи, аз ако ще вадя оръжие ще го ползвам :д

Аз лично бях веднъж на косъм това се случи като бях на 11. С един приятел бяхме се качили на един гараж и нещо се лигавехме по едно време той почна да ме гони и аз почнах да ходя назад като си мислех че ма още един гараж, но уви нямаше , паднах на тил от около 2 метра на голия бетон. След като ме заведоха в Пирогов ми откриха разкъсан мускул на врата, счупен череп, 3 изместени пръста и натъртена тазобедрена става . Казаха ми че съм извадил супер голям късмет че от черепа не се е отчупило парче за да влезне в мозъка, е след това седях 1 месец на тъмно без телевизия, компютър и книга.

Стокхолмския (известен още и като Хелсински) синдром няма нищо общо, с която и да е от обсъдените ситуации тук.

Не съм специалист, но до колкото знам не се отнася само за отвлечени хора. Иначе всеки прави грешки, казват че е хубаво да се прощава. Пък и тя си признава, че е дразнител - всеизвестно е, че жените рано или късно те изкарват извън нерви и губиш временно способността да разсъждаваш разумно :д.

Значи обичаш пастет, а?
Аз също.

Необичайно, да, но чак пък грозно. Такава си е темата и си признавам честно и почтено. А как мога да съм с този човек е тема, която е прекалено обширна за коментиране. Прост и кратък отговор на този въпрос съм дала малко по-горе. И престанете да се потрисате като накокошинени селски клюкарки от някои по-особени мнения. Дразнещо е.

Харесва ми как разсъждава abydos. Прав е.
Но Стокхолмски синдром... Моля ви се...

Аз съм невинната жертва и този пост беше отчаяния ми опит да привлека внимание, и някой доблестен рицар да ме спаси от кръвожадния ми съпруг-насилник с големия пищов. *Гив ми Ъ брейк.*

^ А да.
И аз обичам пастет!

СТОКХОЛМСКИ ДЕТ МЕТЪЛ!

.

Подхвърлям идеи просто :д А и ако беше от него нямаше да търсиш спасения, даже щеше да се покриваш :п Пък и някои хора им харесва по-грубичко от време на време ;) Да се обичате е важното... или поне да се понасяте. И така става.

^ Отново ми харесва как разсъждаваш.

Здравейте, уважаеми чудовища, баш ми е драго Бях малко на пътуване за една седмица и повечко, и гледам наистина много интересни случки сте споделили, благодаря за което. Това потвърждава факта, че всичките сте резистентни към радиацията и изобщо недосегаеми уроди. Cheers!:)

като малък - говорим за 3 годишен - на село ме пратили да една къща (не си мислете село - кокошки, овце, свине... все още не мога да го проумея). На 10 метра от нас имало вързани 3 каракачанки, големи, със бяс. Аз съм имал воден пистолет, и съм бил почнал да стрелям по тях, докато лигите им текат, лаейки с все сила по мен. Дядо ми в последния момент ме е видял, направо като светкавица избягал 10-те метра и се хвърлил върху мен - в същия момент в който синджирите не издържали. Бяха разкъсали крака му зверовете, после 3 месеца ни баяха. Как се отървах (че и дядо ми) - не знам...

И си ги спомням повечето неща, макар времето, което използвам.

^ Застреляхте ги после нали?

Я кат малък на една нова гадина паднах от по-високия етаж на едно двуетажно легло. Не знам колко човек може да бъде способен да пада по чело (и глава като цяло), но аз получих една от най-високите оценки. Точно преди фъна да се случи спря тока, а аз се ръчках (в смисъл играех си с) с дъщерята на семейните приятели на втория етаж. Не знам как потроших и без това нещастната предпазна дъска и имагинирах голем брой звезди. После драйфах и не можех да слизам по стълбите, а те копелетата, живееха на последния етаж. После кибик дОма с уолкмена и без телевизия и книжки. Яко мъчение беше. Иначе май ми нема нищо, ма не се знае знай ли са.

В по-късните си тъпанарски години успяхме се овъртим с един москвич алеко по таван горе по пътя за Аладжата след Виница (който е от Варна знае завойчетата), ама и там оцеляхме с наранен среден пръст и кръв от носа (тва общо за 4 човека ). Иначе бех баси джедая, троших странични стъкла да изляза и всите тъпни. Най ми се присра кат видех на един форд ескорт фаровете през задното стъкло, ама и те излязоха пичове момчетата, спряха и питаха има ли ни нещо. Ся кат се сетя ми е ного забавно, четири пишлемета с треперещи крака, едното от които си търси масура по тавана на обърнатия московец и монотонно нарежда "трее се напуша, трее се напуша", щот бехме тръгнали на поста горе към манастиря...

Оф малко ме е срам да споделя, но един път, като доста малък(кажи речи 4-5 годишен) отидохме на басейн. Таа аз бях мн развълнуван тогава, незнайно защо и в момента когато пристигнахме се съблякох гол и скочих в басейна, който беше не повече от 1,20метра дълбок. И понеже тогава съм бил не повече от метър, метър и нещо висок, и без грам опит в сферата на плуването съм потънал с главата надолу. Но смешната част е тази, в която аз съм потънал, но гъза ми е изкочил отгоре и един вид, докато съм се давел на плитко хората са ми се смяли на задника. Супер тъпо дееба, но какво да се прави. Това е моят "Neardeath experience".

Рентъне, Рентъне, голям си бандит Кефиш! Между другото, да, мисля че завоите около Аладжа губерния са идеални за близки срещи от третия вид, особено с професионалните шофьори дето са се наплодили напоследък. Какво ще кажете да отворим една тема "на колко години и как ви отнеха най-ценното" например Звучи не по-малко съдбоносно от срещата със смъртта според мен

Т@ш#к си прайж. Ако имах ципа тва щеше да ми е форумополагащата тема.

Ама аз имах предвид невинността А тя не се съизмерва с каквито и да било там... ектоплазми...

Я, аз пък как не съм се разписал тука... Не че има кой знае колко разнообразие от животозастрашаващи събития при мен, де. В момента мога да се сетя само за две по-особени: Спомням си когато бях на десетина години и успях да се отърва на косъм от сериозна травма докато пресичах. Туй стана на Овча купел, бях малко пишлеме, отделило се от майка си и пресичащо самодоволно на червено. Не си спомням как точно стана, но един прелитащ с около 40тина км (огромна скорост в моите очи тогава) автомобил успя да удари изпънатия ми крак, докато крачех през платното. Ммм... гадно си беше - спомням си доста мъгляво страха, отчаянието и болката, които изпитах, падайки на пътя (виноватият шофьор отпраши нанякъде, между впрочем). Е, успях да се отърва само с лошо натъртване и един месец накуцване, за мой късмет.

За мое огромно нещастие аз и сега съм така. Демек пресичам на принципа по-умния отстъпва. Естествено всички автомобили ми правят път.

И аз се присъединявам към тази практика. Но само на пешеходна пътека. Имам ли правото да си пресеча направо си карам пък който иска да ме блъсне да му мисли после как ще се оправдава :д.

Аз пресичам спокойно само на светофар или ако наблизо има катаджия... При втория случай просто шофьорите намаляват скоростта, не за друго

Откога на село имате и светофари?!