nqkoi be6e li na koncerta na saxon ? kak be6e organizaciq ,ozwu4awane takiwa mi ti raboti .. razkajete ne6to

tctc ne6to sym propsunal za toq koncert. koga e bilo tova?

Беше в петък, ето го и ревюто:


Дългоочакваният “Metal Meeting” на родните почитатели на хеви метъла с групите Saxon, Doro, Circle II Circle и Dionysus се състоя благодарение на SME в Зимния дворец на спорта само три дни (05.12.2003) след като залата бе разтърсена от немските пауър крале Helloween. Организацията беше безупречна и за разлика от друг път, първите пристигнали бяха допуснати в обявения за начало на концерта час. Бе проведен кратък саундчек, след който към 19:15 на сцената се появи българската подгряваща банда – Sheky & The Bloody Boys. Публиката все още ми изглеждаше смешно малка. Шеки, известен с превъплъщенията си в стил Ozzy Osbourne, се раздаде на присъстващите, но уви – те не му отвърнаха със същото. Нито хубавият му и силен глас, нито сценичните маймунджълъци и призива “Rock ‘n Roll!” можаха да преодолеят апатията на тълпата. Стилово групата не пасваше съвсем на събитието с мелодичния си хард рок, но не звучеше и като натрапена (както беше с Аналгин на концерта на Soulfly). Приятно впечатление ми направи наскоро присъединилият се като басист на групата Фънки – освен, че се справяше добре с партиите си, имаше и свежо сценично присъствие. Още от първите акорди пролича, че организаторите са се погрижили озвучаването да е особено мощно – подобаващо за концерт от такъв ранг.

След като в продължение на двайсетина минути забиваха на сцената, Шеки и компания отстъпиха място на първата чуждестранна група за вечерта, а именно – шведско-немската пауър шайка Dionysus. Водени от небезизвестния Olaf Hayer, познат ни от соловите творби на Luca Turilli и сочен от мнозина за новия Michael Kiske, момчетата изпълниха няколко парчета от предстоящия си втори албум – “Anima Mundi”. Музикантите стояха адекватно на сцената, като китаристът Johnny Ohlin демонстрира отлична техника, а басистът Nobby дивееше за трима. Новите композиции звучаха интересно, но очаквах повече песни от дебютния “Sign Of Truth”. Единствената ми критка към изпълнението на Dionysus е свързана с клавирния звук, или по-точно, с почти пълната недоловимост на такъв. Вината за това не бе в самата група и тя беше изпратена с овации от публиката, която вече бе започнала да придобива достойни за събитието размери (около 2000 души).

След кратко чакане, по време на което техниците понастроиха барабаните, излязоха Circle II Circle – бандата на емблематичния вокалист Zachary Stevens (ex-Savatage). След скорошното напускане на старите членове на състава, Zak явно се е видял принуден набързо да събере сесийни музиканти, що-годе способни да изсвирят необходимия материал. Особено китаристите бяха под всякаква критика – некомпетентността им пролича най-ярко в солата. Групата изсвири едни от най-силните парчета на Circle II Circle: “Out Of Reach”, “Lies” и “The Circle”. Въпреки че прогресив нишката се губеше някъде в китарния шум, а клавири просто липсваха, невероятният глас на Zak бе достатъчен, за да впечатли тълпата. Последваха класически песни от периода му със Savatage: “Edge Of Thorns” (за която на клавир асистира басистът на Doro Nick Douglass), “Nothing's Going On” и “Taunting Cobras”. Цялостното ми впечатление от Circle II Circle е положително, макар на живо да видях не бандата, записала прекрасния “Watching In Silence”.

Към 21 часа на сцената се появи групата на немската хеви метъл кралица Doro Pesch. От самото начало пролича, че музикантите са много надъхани – от тях буквално струеше енергия! Публиката отвърна на ентусиазма им, подканяна от неостаряващата Doro, чийто глас на живо по нищо не се различаваше от студийните записи. Станахме свидетели на разходка из цялата дискография на бандата, като песните бяха изсвирени с нужната прецизност, а звукът бе добре балансиран. В сета намериха място и класики от Warlock-епохата като “Burning The Witches”, “Metal Racer” и “True As Steel”. Изпълнението на Doro завърши с химновата “All We Are”, в изпяването на която съществена роля взеха и феновете. Оттегляки се под заслужени овации, Doro и компания отстъпиха място на хедлайнерите за вечерта…

Двайсетина минути след оттеглянето на Doro, английските хеви ветерани Saxon нахлуха с гръм и трясък на сцената, започвайки шоуто си с култовата “Heavy Metal Thunder”. Още първите акорди на Paul Quinn и Doug Scarratt хвърлиха публиката в еуфория, която достигна своя връх с появата на легендарния Biff Byford. Чухме още (не точно в този ред) “Motorcycle Man”, “Stallions Of The Highway”, “Rock The Nations”, “Are We Travellers In Time” и други. Saxon изпълниха и впечатляващо добър кавър на класическата “Court Of The Crimson King” на King Crimson, за която на сцената се появи най-успелият български китарист - Николо Коцев (Brazen Abbot). Без да прибягва до палячовщини, Biff демонстира силно сценично поведение и през цялото време контролираше тълпата, като същевременно пеенето му бе отлично. Гръмотевичните бас партии на Nibbs Carter и китарният разстрел на Quinn и Scarratt изведоха инструменталните способности на групата извън всякакво съмнение. Около средата на лайва присъстващите имаха възможността да чуят и унищожително барабанно соло на Fritz Randow, в кулминацията на което той свиреше, жонглирайки, с три палки. Последваха “The Eagle Has Landed” и “Crusader”, след което Saxon се скриха за кратко зад сцената, но възгласите на публиката скоро ги върнаха на бис. Чухме кратко, но доволно технично соло на Doug Scarratt, както и песните “Denim & Leather” и “Wheels Of Steel”. Тогава дойде и краят на концерта. Учуди ме държанието на групата, която след като цяла вечер се отнасяше приятелски с публиката, не си взе довиждане както подобава, а директно се изниза зад сцената. Това не помрачи радостта ми от концерта – толкова качествен метъл за една нощ е нещо, което ще помня дълго…

Qko e bilo na4i...

Останах доволна въпреки,че далеч не съм от почитателите на Heavy Metal-a да не говорим за отношението ми за Rock`N`Roll.Веднъж да остана доволна от звука-наистина се бяха постарали щом още ми шумят ушите:)Относно изпълненията мога да кажа,че абсолютните фаворити (поне според мен) бяха Доро,която успява да се представя перфектно въпреки възрастта си и естествено легендите Saxon.Наистина се раздадоха хората.

Концертът беше убийствен. За разлика от този на Helloween озвучаването беше на нужното ниво в цялата зала, но за съжаление имаше по-малко хора. А сега по ред на номерата.
Sheky & The Bloody Boys - като за българска група бяха доста добре, но имат още доста "пасти да изядат". А с призиви като Rock ‘n Roll не може да се вдъхнови почти никой в залата, ние бяхме там за HEAVY METAL.
Dionysus - като за условията при които свиреха, бяха доста добре, но май бяхме в залата много малко хора които имаха представа от музиката им и Olaf беше малко обиден за съжаление.
Circle II Circle - "гола вода" бяха китаристите, но иначе се справиха прилично особено накрая с парчетата от времето на Savatage.
DORO - просто нямам думи, по-добро представяне на концерт в България не бях виждал. Абсолютно никаква разлика от студиен запис и страхотно сценично присъствие.
P.S. Warrior Of Ice, Warlord "епоха" може да има Jоacim Cans, a Doro има WARLOCK епоха.
SAXON - те си бяха на нужното ниво както се и очакваше. Изпълниха почти всичките си класически хитове, а с Crusader бяха посто великолепни.

Ами разбира се, Hansi, мерси за корекцията! Адски бързах да напиша това ревю и оттам е дошла грешката. А сигурно защото слушах Rising Out Of The Ashes докато го писах.

Koga Hansi ste piinem bira.

7th December 2003

Tour report!

Ok here we are again. Had some problems in Lyon with the rain, bad floods down there. The show was great, most people managed to get to the show. From Lyon the bus drove to bulgaria, two days, lots of headbanging on the bumpy roads. Busses got stoped on the serbian border, searchin´ for musicians (but they couldn´t find any :-). ) First time in bulgaria, show was Fantastic, the people there were really friendly, we did tons of TV and radio, did photo shot with the national newspaper on statue of a famous bulgarian poet (playboy !!!), who died having sex (That´s a great way to go, isn´t it!!!). Onwards to greece the bus still has square wheels (of steel :-)). First Show in Thessalonki was the hottest one so far, i think the greek audience must know every saxon song, the greek fans are one of the best in the world. After chanting crusader for 5 minutes we had to play it, a bit of a surprice when they chanted "Ride like the wind", which we played first time for two years. OK that´s all for now. Next stop Athens.....

Keep the faith

Когато се разберем да се видим. Може би на някоя от срещите на форума.

ok

I vse pak spored men trqbva da podkrepqme BG scenata, za da se razviva.

Да, обаче освен Ахат няма друга българска група която да може нещо и да е в такъв стил който слушам аз.

За моженето не си прав, Hansi, намират се... рядко. А че Ахат са с класи над всички други - с това не споря.

Да де проблемът е че се намират, поне според мен, даже много рядко, а то е почти същото като да не се намират.

Хаха Sheky and The Bloody Boys май доста пасти са изяли като съдя за вида на Sheky и единия китарист.
А питате ли как се чувстваше един "як блек метълист" по време на тяхното Rock`n`Roll изпълнение !?Кво се оплаквате само?

awe axat sa ot drugowreme .. imam prtedwid 4e sa izghrqli w drugi wremena ... w bylgariq ima mnogo kadyrni heavy grupi ama w taq siyuaciq nqma na4ibn da probiqt ....