Разцепват ме тотално тия изроди, общо взето една от най-любимите ми групи. От Identisick се запалих.
Трябва да си намеря фланелка на тия аз...

Сигурно сте чули Ex Deo вече? Аз се изкефих много, страшен атмосферичен дет са направили. Не прилича на Kataklysm толкова, колкото очаквах, но пак взима някои от най-добрите неща.

Много ценен албум, наистина. Не става съвсем за циклене, както вече спомена Венци, но определено заслужава внимание. Доста качествено свирене правят, наред с всичко останало.

Отскоро почнах се заслушвам в бандата на Крис Бърнс и много ме кефят макар да не са точно дет метал, наистина си ги бива чист дет н рол.

А к'о ше кажете за първите години на Дъ Гедъринг? :Д

Иначе събирам сили пак да пробвам да харесам Найл, че не се влюбих особено в тях предишния път ;п

Ми начи Suffocation-а може и да Е дет албум на годината, но в класация за най-изтъпели класици - това ми се чини на мен, макар да го чух само два пъти. Не виждам обаче защо да го насилвам повече, след като нямаше дори един момент, който да ме напъне да скачам.

Свирят ни повече, ни по-малко средностатистически съвременен техничарски дет, ама от тоя самоцелния, чиято най-гадна черта е еднообразието. Скучни вокали и скапано продуциране го доосират, така че не мисля да обелвам дума повече за тоя албум.

Pigsty си правят името, обаче.
Demon Alcohol каква е мелачка. Кофти, че ритмичните фигури са малко повече на моменти.

На мен продукцията на Suffocation-a ми харесва много. На техничарите им отива страшно такъв звук - по-млатещ и донякъде по-механичен. Трагедията настъпва, когато се опитат да продуцират и другите видове дет по същия начин, а за съжаление се наблюдава тенденцията това звучене да навлиза навсякъде.

За самия албум - свирят та се късат, в това отношение са се справили идеално. За съжаление обаче и на мен ми идва леко еднообразен и безцелен.

Ex Deo-то вече го коментирах в съответната тема. Кефи много. Куп идеи има в "Romulus", но е можело да се поработи още мъъъничко по него и щеше да стане чудовищен. Има тук-таме какво да се изглади. Но и така ще го въртя доста и с удоволствие.

Нов Project Hate, ако му е тук мястото.
Ex Deо ми хареса. Ако Kataklysm направят нещо подобно, няма да е лошо. Връщане към по-старите албуми.

А за новия Avulsed някой нещо? Според мен много здрав албум са направили пак, рифовката направо гази (че и свиренето като цяло). И текстовете ще са интересни, определено.

Masachist-а е убийствено як!

Слушахте ли новия албум на OBITUARY?

^ Да, жесток е! Записали са точно това, което очаквах, не ме разочароваха. Олдскуул тресня с ненормално свирене, двамата Tardy са култови както винаги, а Santolla - най-вече.

Че защо, като настоящото звучене много им отива? Старите албуми са ценни за времето си, но няма защо да се връщат към тях.

Дета трябва да е мръсен и тежък преди всичко. Всякакви мелодични и симфонични групи са изгъзица и нищо повече.

^Брато, кефя се на такива мнения, щото фенщината е яко нещо, обаче истината е малко по-студена.
Слава богу, че музикантите не са такива нарциси като феновете, т.е. не са си толкова фенове сами на себе си, и че не всички сме юбербруталнитеолдскуулманиаци, щото иначе тоя стил отдавна щеше да е погинал, вместо да е най-развиващия се, иф ю ноу уат айм тоукин абаут...

И не, не защитавам симфоничните и мелодични неща, и аз трудно ги трая. Просто и те си имат мястото, при това също толкова важно.

И "детЪТ", в твоя случай. Малък реверанс към beyondtheblack, хъхъ.


***

Обаче, сега загледах темата по-назад и се замислих за "авангарда" на дета, споменат от beyondtheblack. Първото име от близките месеци, дето ми изплува в съзнанието без усилие, е Ulcerate. Това е първото важно, че примери определено си има, ако искаш ще давам още.

Второ важно нещо е, че "авангард" при блека може да бъде много по-отчетливо и добре подкрепено с групи понятие, защото блекът по принцип е много повече... артистичен? Експресивен? Т.е., той започва и съществува най-много заради идеята, заради посланието, което прави използването на повече изразни средства много по-лесно допустимо. При дета не е така - той започва като музика, правена заради музиката, и по този начин трудно може да се склони към промяна или разнообразяване на изразните си средства. Това обогатяване не езика му се случва много повече чрез стилови комбинации, които обаче не наричам авангард. Наричам авангард това, което е ново само по себе си, макар и със съвсем малко. В смисъла на всичко това смея да твърдя, че иновацията и тласкането напред в дета, когато бъде постигано от някого/някоя група, е много по-ценно и влиятелно, уникално и т.н., отколкото в блека, защото е постигнато по-трудно и от много по-малко изпълнители.

Много философствам, а не знам дали някой разбра нещо...

Обясни.

Новите групи свирят неща, граничещи с невъзможното за изсвирване. Е, и?



In other news, първите два Cryptopsy не спират да радват. BORN HEADLESS!!!

Обяснявам: Постоянно се пробват нови неща. Тъпо е, да, че е тъпкано с разни главозамайващи техничари и мелодет/метълкор бози, които заемат грамадна част от сцената, но нови неща постоянно се пробват, просто с различна гласност. Е, под постоянно нямам предвид всеки ден, по-скоро в рамките на година се появяват по няколко нови и готини идеи, които много групи прегръщат и развиват. По-бавно, по-бързо, по-технично, с повече "кор", с повече клавири, с по-малко клавири, с джаз, с алтернативното звучене, с индъстриъл, кръстоски с грайнда и купищата производни на пънка - на кило, голямо разнообразие от видове атмосферичност/послания/тематики, които сякаш преминават на периоди... Общото ми, по-скоро "усещане", е, че детът сякаш опипва всички възможни територии на музиката, които все пак няма току така да бъдат заклеймени от относително праволинейния фен.

Това колко иновативно и музикантско е нещо, няма нищо общо с неговата стойност.

Триакордовият пънк на Discharge е по-прогресивен от ултра сложните композиции на Dream Theater.

Да, някой меши брутален дет метъл с полка и вкарва сменящи се през 10 секунди неравноделни ритми, симфоничен оркестър и саксофон. ОК. Какво прави със всичко това? Защото всичките "авангардисти" просто казват "Ето, ние сме уникални" и... дотам.

Губи ми се смисъла, съдържанието... А форма =/= съдържание.

Това е вече нещо друго. Съдържанието, за което говориш, се среща много рядко и, честно казано, не го обвързвам със стилове. Обвързвам го с хора, с епохи, с модели на мислене и живот, а всичко това се проявява в изкуството като цяло все в един и същ смисъл, без значение какво точно изкуство и коя негова издънка...
...всичко това в случай, че дет метъла го наречем изкуство, да.

Мерси, хъхъ не за реверанса, ами за смисления пост, че бях взела да се самоподозирам в мазохизъм, задето участвам тук...Но не всичко е загубено, дет' се вика.

Значи, съгласявам се с това, че блекът е по-"артистичен", по-естетски заради самия естетизъм...като, поне напоследък, у него ми се губи точно идеята, която ми се чини задължитeлна за дета. Мнението ми е може би обратно на твоето, поне отчасти: смятам, че при дета идеята е водеща, че не се прави музика заради музиката, изкуство заради изкуството. Някак си суровостта и безкомпромисността са преди формата, етическото преди естетическото, "кой съм" преди "как изглеждам". Същинският дет за мен започва като агония, първичност, която само музиката има мощта да изрази. Блекът е по-опосредстван: започвайки като идея, търси музикално-визуалното й въплъщение.
Авангард със сигурност е качествено новото.
Още преди време се бях размислила дали би имало друга прогресив/авангардна група освен "Дет", и пуснах тема в друг форум...
Оттам ще пейстна изказване (на по-умен от мен човек), изясняващо най-напред защо "Дет" са авангардна група.

"Всяка европейска музика (ще рече, всяка музика, която не е рокендрол/блус) има неограничен таван за прогресиране. Не съществува такова нещо като застой на жанра. Има само застой на групите. Има и чиста историческа случайност. Примерно групата Х да открие ефективна амалгама от "прогресив" и "дет" (или "пънк" и "дет", или "блек" и "дет" и т.н., няма логика в съешаването), след което съответен брой групи да тръгнат да подражават на групата Х. Типичен пример е блек метълът, който се отдалечи от венъмските си корени, когато се срещна със скандинавската естрада.

Друг е въпросът какво ще разбираме под "дет метъл". Щото примерно при Opeth имаме грухтящи вокали, но извън тях не виждам нищо детаджийско в музиката им. Един безкраен експеримент, в който грухтящите вокали са просто елемент, скица. Същото важи и за Cynic и Atheist, разбира се. Може би най-удачно е да теглим линията по този начин:

- метъл, който се прави с мисъл: прогресив;
- метъл, който се прави с чиста, непримесена енергия: екстремизъм (трю )

Death са гранично явление. По две причини - историческа и чисто субективна (личността на Шълдинър). Чъки е едновременно умен и брутален. Умее да те докосне, но и да те нахъса. Не познавам друг творец, който да е еднакво тачен от прогресари и екстремисти. Колкото до историческата причина, то Death се ориентират в екстремните ширини по време, когато екстремизмът е един първичен бульон без почти никакво самосъзнание. Няма ясно установени граници за "дет" и "всичко останало" до средата на 80-те. Никак не е случайно, че първите албуми на Slayer и Kreator биват погрешно (от днешна гледна точка) слагани в дет-метъл традицията. Death пишат върху бял лист историята на дет-метъла и следователно могат да си позволят да бъдат себе си без това да променя принадлежността й към жанра "дет-метъл". Просто такъв не съществува в строги граници. И още нещо, като следствие от горните две. Чъки е имал късмета да срещне техничаря Масвидал твърде късно. Ако Масвидал беше титулярният китарист на Death, сега щяхме да говорим за Meshuggah като реинкарнация на Death."

Ако използвам тази парадигма, бих употребила "авангард" като нещо различно от "прогресив": ако прогресивът е метълът с мисъл, от авангардът е именно онова уникално, качествено ново, което притежава и мисълта, И чистата, екстремна енергия да дръпне целия жанр напред (или в случая с "Дет" да създаде жанр).
Прогресив блек би бил Иишан, примерно. Авангарден блек - Инслейвд, заради онзи раздиращ хъс на Грутле плюс отвлечената рационалност на Ивар.
Авангард се ражда от някаква полунепонятна искра, караща те да негодуваш и да не си намираш място, без да знаеш точно към какво се стремиш. Авангардът е мястото на демона и гениалността - която, разбира се, стъпва на солидни натрупвания.

Когато бях пуснала блог в спейс, май използвах "авангард" доста по-широко и отвлечено...ако въобще използвах тази дума.
Ще си позволя да преведа себе си от английски (ха-ха-ха), макар да не съм убедена, че съм казала нещо смислено...сещам се, че имах силно чувство, обаче:

"Накъде след Чък?

Струва ми се, че начело на екстремния метъл днес стои единствено пост- и модерният блек, чиито качества са отвлеченост и потъване в чист естетизъм, или пък апокалиптичен поглед и израз на т.нар. "чисто зло". Къде е конструктивната страна на такава позиция, надига се у мен хуманитарно-оптимистичният мизантроп. Очевидно, никъде - мистерията на злото е ясно отчленена деструкция. Идва наред въпросът: нима деструктивният инстинкт се е превърнал в единственото ни средство за жизнен себеизраз, в единствения осезаем начин да Живеем? За мен отвлечената рефлексия не е вариант - не е достатъчно да знаем за човешкото, подобно знание е слабо и импотентно. Нещо повече, знанието се ражда от пулсираща страст и страдание - а нима агонията не е това, в което се съдържа самата естетика на екстремния метъл (иначе би станал повече "прогресив", отколкото "метъл"). Импулсът за метъл е това, което не можем да прикрием или удържим.
Философията на блек-метъла е да бъдем свободни. И после? Как да живеем преди "желания край"? Какво се случва с човека точно тук, точно сега; как да започнем да живеем, преди да умрем - съзнателно, умно и отговорно - като Чък?
Какво е дет-метълът? За мен лично - смелостта да живееш безкомпромисно и неконвенционално, мислейки и крещейки за трагичната красота (или грозота) на това да си човек; и - преди всичко - приоритизирайки моралните въпроси пред естетическите, тъй като естетическата форма сама за себе си е форма на бягство. Дет-метълът е грубата чувствителност и всепомитащ израз на болката от човешкото...не, от Моето, тук-и-сега, състояние.
Къде е сега интелигентният дет? Групата "Дет" бе жизнено синкретична, въплъщаваща естествено и органично в музикално тяло сложността на човешкото състояние. Лично на мен ми се струва, че днешните групи търсят самоцелно сложността на формата, без да влагат съответстващата й интензивност на идеята. Дали авангардният дет започна и свърши с Чък?"

Приеми това като съвсем субективно, усповно и крайно некомпетентно мнение...убедена съм, че има групи, можещи да се назоват днес авангард на дета. Възможно ли е действително една група да е била толкова ярко явление, че всички останали да са на светлинни години от нея? Не ми се вярва сред съвременните дет-музиканти да няма ярки идеи и индивидуалности.

Ще се запозная с примера, който ми даваш - и, разбира се, ще се радвам на други. Та да разнищим тоз въпрос.



Към порнаджията - да, проблемът е точно за формата и съдържанието. А тезата ми - че в дета съдържанието е задължително предхождащо и направляващо формата...а ако съдържанието е качествено еквивалентно на формата, тогава става чудесно.
В блека, от друга страна, може да се тръгне от формата, да се "обере" някакво съдържание, но пак в служба на формата. Блекът не е призван да спасява човечеството.

Ами, ние тука с I Like Scat Porn си лафихме по скайп междувременно и изказахме някои позиции, които ще спомена и тук (моите де).

Конфликтът или допълването на двете форми в метъла (които не откриваме ние, но са ценна отправна точка) - форма, градена с мисъл и цел и форма, породена от неконтролируемото чувство, са по-съществени, според мен, в контекста на развитието на обществото като цяло и, разбира се, мястото на твореца в него.
Винаги съм твърдял, че, ако приемем блек и дет метъла за най-екстремните форми на съвременната тежка музика ("-кор" и грайнд/гор гадориите ги слагам малко настрана в случая), те са и естествените най-ярки и безкомпромисни изразители на съвременното общество.
Какво е съвременното общество?
Наскоро гледах оригинални постери за "антиреклама" на съвременното общество по отношение на консумацията - "Eat, buy, consume, die", беше казано в два от тях. Ами, това е съвременното общество, ако трябва да генерализираме, което е неизбежно в такива случаи. По това по-добре да няма коментари, че много ще се оплетем.
Та, в едно такова общество е съвсем естествено емоцията, особено обществено насочената такава на твореца да бъде притъпена до най-крайната за него възможна точка, защото той живее и се влияе от същото това общество. Това коментирахме с I Like Scat Porn - техничен, безжизнен и тежък дет метъл - от концептуалната гледна точка на неговите създатели той е напълно изпипан и идва навреме и намясто - само да се замислиш. Проблемът на феновете, които не харесват тази "форма без съдържание" се корени в следното - съдържание има и то се корени в концептуалното напасване между съвремието и музиката, НО... Ние, металните глави, сме определен тип хора, т.е. пореден фактор, според мен. Ние сме темпераментни, силно емоционални личности, реагираме на всичко наоколо и апатията не ни е присъща. Замислете се за корените - пънка, рока - това не е музика на студенината и безхаберието, а тогава чувството е било по-живо от всякога, когото и да питате, без да изпадате в тук коментираните подробности. По смисъла на казаното дотук, днес явно наблюдаваме силно разминаване между очакванията на един тип хора и любимото им изкуство, което неотлъчно следва тенденциите на обществото.
Допълнително, тежкият метъл е крайния етап от отчаянието на хората, надявали се малко след средата на ХХ век на световен мир и любов. Същите тези хора са минали от единия в другия полюс на своите надежди, след като минаха през епохи на бурни промени и социални катаклизми и днес, вместо да градят, те искат да рушат. А това, в крайна сметка, деструкцията, безсилието пред яростта е съдържанието на дет метъла.
Бих посмял да кажа, че в днешното общество изключително ярко и по всевъзможни начини се блъскат човешките нагони към секс и градене и смърт и разруха. Ако комерсиалната музика с напращелите цици и вулгарното поведение е израз на едната група в това изкуство, то екстремният метъл и израз на другото, на стремежа към смърт и детът и блекът са негови най-ярки изразители.

И понеже леко се отнесох, да върна малко назад лентата:
Уместно е да се казва, че Death са началото, което съчетава в себе си мисъл и чувство, прогресия и агресия, хах, но метълът в онези години така и така се е оформял, бил е още много, много зелен и по това е излишно да се спори. Днес обаче метъл музиката е вече зряла, заела е своята извоювана ниша в битието на човечеството и как ще се развива тя и нейните клонове - това зависи от всички изброени по-горе от мен преплитащи се фактори.
Заключението, може би, е, че техничният дет метъл, колкото и импотентен да е, остава водеща днес тенденция в дета по съвсем обективни причини. Неговото съдържание, харесва ни или не, има своята логична каузалност, но авангард... Мисля, че за нещо като него е нужна социална позиция у артистите, която е много трудно да бъде градена във вече описаното съвременно общество. Затова той остава артист, музикант, на когото му е много по-лесно студено да отразява студената реалност.


Честно, не знам какво казах, ахахахаха...

Ако екстремният метълист беше безсилен, ако би позволил сетивата му да са притъпени, то според мен той би излязъл от самия този жанр, чиито същностни според мен черти са чувствителност, сила и безкомпромисност - въпреки всичко. Ако този артист би се поддал, предал и примирил със състоянето на обществото, той би престанал да носи духа на рока, както уместно отбелязваш. В такъв случай той би трябвало да изостави рок-формата и да прави някакъв друг тип музика - приглушена, "улегнала", примиренческа. Не е коректно някак да изземваш наследената форма, която Чък агонизирайки е измислил, не оставайки верен на неговото послание. Това си е чиста кражба, срещу която и аз, както май и Scat Porn, роптая.
Светът винаги се е движил от секса и парите, тия две неща - но все си мисля, че за мислещия и чувстващ човек трябва да има и нещо повече. И докато за артиста по принцип не може да се предявява подобно изискване, то за артиста в екстремния метъл е задължително. Неговата чувствителност може да се изразява в агония, бунт, отчаяние (как хубаво вмъкна и тази дума); ако щеш в чисто рационално - но не и примиренческо - изобразяване на отчайващото състояние на обществото. Но във всички случаи е нужна някаква потенция; нещо, което да те кара да роптаеш заедно с него. Възможно е и пълно оттегляне, мизантропия до последно, отчитане на безсилието пред безмозъчността - но винаги една жива рефлексивна позиция. Позволиш ли на света - какъвто и да бил той - да смаже сетивата ти, ставаш конформист. А просто да отразяваш технократския свят в технократска музика, за мен е липса на рефлексия.
Студено отразява студената реалност студеният джаз, примерно. Никога дет-метълът, той по дифолт е горещ. Как се крещи студено, безучастно?
В английския си текст бях дала и по-драстично виждане за това що според мен е метъл..."Страстно да пищиш, докато стоманеният прът те инжектира" - тук цитирам любимия си Халфи, но приеми това по-широко: да раздираш въздуха с писък, докато обществото ти го начуква до последно...понеже свикнеш ли му, почнеш ли просто да отмерваш ритъма на садо-мазохистичното отношение...всичко е загубено.

В крайна сметка, ако студеният тех-дет е днешният дет-авангард, то това за мен не е никакъв авангард...


А ето какво казва Буковски за състоянието на човечеството...

at their best, there is gentleness in Humanity.
some understanding and, at times, acts of
courage
but all in all it is a mass, a glob that doesn't
have too much.
it is like a large animal deep in sleep and
almost nothing can awaken it.
when activated it's best at brutality,
selfishness, unjust judgments, murder.
what can we do with it, this Humanity?
nothing.
avoid the thing as much as possible.
treat it as you would anything poisonous, vicious
and mindless.
but be careful. it has enacted laws to protect
itself from you.
it can kill you without cause.
and to escape it you must be subtle.
few escape.
it's up to you to figure a plan.
I have met nobody who has escaped.
I have met some of the great and
famous but they have not escaped
for they are only great and famous within
Humanity.
I have not escaped
but I have not failed in trying again and
again.
before my death I hope to obtain my
life.

Ха-ха, ми нищо всъщност не каза. Чекнете си езиците, а проблемът на всички вас е, че сте се задръстили с гадна музика. Слушате всичко, до което се докопате, за да има за кво да си лафите из форумите и да правите впечатление на некви големи разбирачи, а 80% е пълен бълвоч.

Към бейонд дъ блек: Ако правилно съм схванал излиянията ти детът е готин-изначален, а блекът е за децата и позьорите. И бъди сигурна, че други като Дет няма да има- това е рволюция.

Ами нищо не си прочел, още повече схванал - което не ме изненадва.
Даже май сложих блек група при авангарда в съвременния метъл, ама айде...нали нищо не казах.

Хаха, и още едно "проблемът на всички вас е, че..."

Винаги може да се разчита, че отнякъде ще се появи някой и ще друсне мазна и дебела точка с добрия стар, познат добре и мене хейт.

Ще лягам, че имам изпит утре, но темата е дълга, широка и т.н. и няма защо да бързаме.
Лека вечер.

И впрочем, не наричам тех-дета авангард, не. Размишлявам в движение, просто.

...нали нищо не казах.


Това беше за поста над твоя.
А тез есета дет си ги написала, не са нищо друго освен мнението на Гинка от Чапърлянци, демек собственото ти разбиране за музиката, в което няма нищо лошо (освен, че ми идва бая дълго и очевидно - неразгадаемо).

Ти нямаш проблеми, мой човек, ти си един безпроблемен пич и няма защо да разгадаваш каквото и да било. Защо ли си си правил труда да четеш Гинка от Чапърлянци, не ти и трябва. Гинка нищо не каза, затова пък ти каза много с малко думи. Дерзай.

Ама си кибритлия, готино е туй.
Твой човек не съм. Евентулано бих могъл да стана, но не е мнго сигурно, щот съм и бая капризен.
И безпроблемен не съм, ама хич никак даже. Четох Гинка от Чапърлянци, щото слушам дет.
Извинявам се за спама, отивам да дерзая.

Извинявам се за офтопика в спора ви, но изтече новият албум на ASPHYX. И смея да мисля, че има голяма вероятност това да е дет албумЪТ на 2009 за мен. Има си и характерното за тях забавяне на ритъма от време на време, и стабилните рифове, и култовите вокални умения на Мартин ван Друнен. Ами на харесващите ги, приятно слушане.

Хм, слушам новия Проект Омраза и... по-тежък е от преди, повече китарна техника, по-малко лигавщини - това може да се окаже много яко.
Заредил съм новия Аугури - отзиви? Парцо, гледам, го върти.
И сега свалям Асфикса.

Asphyx мачка. И Augury.

Като за пропусналите - Bone Gnawer и Moonfog са пресни.
Avulsed не видях дали са споменати. Destroyer 666, ако са за тук. General Surgery.

Това нещо не е мойта бира, твърде много прогрес ми вкарват и някак си е ей така, да видат хората че можем да свирим, мисля да му дам още едно-две преслушвания и да му бия шута. Виж, това EX DEO ми стопи лагерите, много добро, чак съм изненадан!

ASPHYX-a e ясен там слабо няма.

Ехее, Bone Gnawer откога ги чакам!

Свали се почти албума, пускам си го след малко.

Дистойъра не мисля, че са точно за тук, но новият е малачка.

Я, изплюйте камъчето, откъде ги сваляте толкова рано, аз търсих по торенти разни...

Новия Avulsed е много сила. Много мощен албум и всички сола и разни мелодиики са вързани много добре. За разлика от Obituary. Тоя Сантола няма ли кой да му набие тъпата китарка някъде

Новия Funebrarum!

Кур за модерния дет!

Абе какво ще да е, Santolla си е голям китарист. Сега, доколко солата му са на място в Obituary е въпрос на лично възприятие, но явно най-малкото останалите в бандата им се кефят, щом му дават такова пространство във втори пореден албум.

... да ме чуят хората, че не можем да го слушаме

Не ме изкефи... Супер свирене, ама идеята не мога да я разбера.

Asphyx обаче ме убиха!

Хаха, аз вдигам ръце...(Порното няма против да пускам цитата)

[10:59:03 PM |: при Death Spiritual Healing е албумът
[11:00:59 PM] Diana: напълно е възможно, смазващ е
[11:01:46 PM] : после му се изчерпват идеите <убийте ме с камъни за ереста, която казах>
[11:02:40 PM] : новаторство във формата, но не и във съдържанието...
[11:03:04 PM] Diana: голяма глупост каза
[11:03:22 PM] : Защо?
[11:03:38 PM] Diana: еми в ИТП има убийствени лирики
[11:04:36 PM] : Амбициите на Чък след Спиричуъла са същите, каквито на всеки техничар-прогресар - "Да създам нещо сложно и технично", ОК - и какво?
[11:04:48 PM] Diana: не не глупости на търкалета
[11:04:52 PM] Diana: сопри се малко
[11:05:23 PM] : добре, какво намираш в Individual Thought Patterns?

Само "свиренето" не е достатъчно.


За АСПУХ кажах - Умрех Дъ Брутал Уей.
Е това е (олд скуул) детец - ЗВЕРОВЕ са просто!

На мен ми хареса новият Augury, не е само свирня без мисъл. Ако сте харесали предишния албум, не виждам защо бихте се оплаквали от този.

Ex Deo-то нещо на прима виста не ми хареса особено. Моя е грешката, защото като разбрах, че Карл ще участва там (при все за мъничко), май твърде много се нахъсах и при всички положения не чух това, което очаквах. Но ще се слуша пак, де.
ASPHYX...НЯМАМ ДУМИ! Това е такъв разбиващ дет метъл албум, какъвто изобщо, ама изобщо не бях очаквала да чуя в близко време при цялата тази плява, която има в стила. Просто ме размаза. А вокалите на Мартин не ги коментирам...там вече наистина нямам думи да изразя колко ми е на сърце неговото дране.
По принцип това за дрането важи и за Тарди и не знам какво ще стане с новото Obituary. Не е като да не ми хареса, но допирните точки с това име са, може би именно само Тарди и няколко момента, които препращат към Frozen-a. Всичко това го казвам без претенция от едно половинчато слушане, тъй като не се стърпях пак да си пусна ASPHYX-а почти на средата на албума...
Тва Augury ще го пусна след малко, ама като гледам мненията ви, май съдбата му не е на харда ми, пък камо ли измежду дисковете.

Ама Ex Deo-то наистина е жестоко!!! Ще кажеш, че Amon Amarth са почнали да пеят за Рим. Особено във вокалите няма нищо общо между двете групи, но атмосферата е доста подобна.

Най-накрая изслушах прехваленото дем на Locked. Заслужават си приказките.

Carignan, Wormrot, Sufferage, Ingrowing.
Infernal Course не ми хареса.
Учудващо, Job For A Cowboy не е каквото си мислех. От предишни слушания ми се струваха точно мазния деткор.

Останалото, тия дни е Cress, PLF, Morgoth и Bone Gnawer. Обаче последното пак не бие последния Demiurg.
И понеже си завлачих, Past вече много официално ще си издават албума и на 28 има концерт, понеже е хубаво да се знае. Жалко, че е сесия.

Доса не бях слушал Bone Gnawer, дори не бях ги чувал, но тоя албум е такава мачканица, че няма накъде просто... Простичко, с добре подредени думички, музиката си се лее като из ведро и гази, абе отличен северен дет!

Хич не ме радват. Не знам мазни или не, но са ми отчайващо скучни, а страшно се шуми покрай тях.

Смея да кажа, че единственото, което ме грабва напоследък от дета, е Daath.
Инак не че няма добри неща, но почти всичко ми се вижда тъпчене в стари територии. Детът се е превърнал в най-консервативният жанр...

Другият път, ти май пауър метъл не си слушала, за да видиш за какво тъпчене става дума.