Има ли тук фенове на холандската банда Epica?

Ми, май не Ние сме фенове на Милко Калайджиев.



Не бе, шегата настрана. Култова група с невероятна вокалистка.

Вокалистката е супер, но вокала е пълна скръб.

ходих на техен концерт в Прага. Изживяването беше просто разбиващо. Велики!!! Има шанс да дойдат и в БГ. Много се надявам.

Преди доста време съм изказвала мнение за бандата по един или друг повод, но не пречи и тук. Та, Epica... Съвсем откровено ме грабнаха чак с последния си албум - "The Divine Conspiracy" е това, което лично за мен липсваше в музиката им, за да задържи вниманието ми в по-голяма степен, ако щеш и да издигне групата на съвсем различно ниво от това, което представляваха преди. Нищо лично, харесвам старите албуми даже доста, но по-скоро са ми звучали като за фон или нещо, което не бих въртяла с по-голяма продължителност. Обаче това съкровище изведнъж ме накара да гледам на Epica като на различна банда, много по-зряла в каквото и да е отношение и съвсем не като на поредното допълнение в симфоническата музика - не, че някога са били, идейността в музиката им е прекрасна, но най-вече намери приложение в "The Divine Conspiracy", който зае и второто място в класацията ми за годината въобще. В този ред на мисли нямам търпение да чуя реализацията със симфоничния оркестър, която ще се появи в скоро време, тъкмо ще разбера как са подходили спрямо по-старите композиции, което ми е и по-интересно.
За самата Simone няма какво толкова да се мисли - блести с гласа си поне толкова ярко, колкото и с красотата си. Класа отвсякъде, а песните с нея веднага се превръщат в нещо божествено, дори когато става въпрос за гостуващо участие в албума на тази или онази банда - Kamelot и Primal Fear са тоталното доказателство.

При мен ситуацията е горе-долу като при Дил. Първите два албума на бандата са безспорно прекрасни издания, но някак си им се насищаш бързо. Това не значи, че са слаби или че не си ги пускам от време на време. Напротив, в тях има първокласни парчета, дори някои доста любими, просто не можеш да ги циклиш дълго време, леко омръзват при повече слушане. "The Divine Conspiracy" е нещо съвсем различно. Албум, който просто няма спиране. Пускаш го и можеш да го въртиш с месеци, без да ти писне. Страшно много музика има в този албум, интелигентна, добре измислена и изсвирена, с много чувство и много запомняща се. Едно от най-добрите симфонични издания изобщо. Според мен групата има още много какво да даде и ако запази това качество, значи ни чакат големи неща.

А Simone всъщност не е кой знае колко добра вокалистка, но има достатъчно талант и, по-важното, усет, че да придаде колорит на песните и да задържи вниманието с гласа си. А това не се отдава до такава степен на доста вокалистки в метъла, някои от които дори с по-добри гласови дадености от Simone. Това за гласа, а външният й вид е просто... Леле мале.

Сега, не мисля, че има място за спор относно това, че последният албум е шедьовърът на групата. Перфектен си е, откъдето и да го гледаме, на мен също ми стана любим за съвсем кратко време. Обаче и първите два ги намирам за страхотни, особено дебютът. Помня като излезе това чудо, как съм седял втрещен и съм го циклил с дни наред. Страшно непосредствен, емоционален и музикално интересен, а Simone там е на има-няма 18 години! Една "Cry For The Moon", например, си е чиста проба образец за симфо метъл композиция...

Самата банда е чудесна - хем звучи порядъчно достъпно, хем достатъчно сериозно и музикантски. Една от най-качествените в този клон на метъла, несъмнено.

Странно. На мен последния им ми се стори доста блудкав. Любим си ми остава Consign to Oblivion.

Много дръпнаха напоследък, излязоха от сянката на всякакви големи имена в симфоничния метъл. Всъщност те слаб албум нямат и все вървят нагоре. А Mark Jansen е страшен композитор.

Любимата ми група с женски вокал след провала на Nightwish. Simone има вълшебен глас! И трите албума са чудесни, както и саундтрака.

Една от любимите ми групи. Първата тяхна песен, която чух беше The Phantom Agony и направо полудях по Epica. Просто са невероятни, правят много качествени лайфове и звучи почти все едно е на запис.
А за Simone - нямам думи. Просто има ангелски глас.
А пък като видя Mark Jansen и сърцето ми се разтуптява... Много е красив...

^ На мен пък винаги ми се е струвал един от грозните хора в метъла. Много странна физиономия има.

Съгласен. При тях има градация в албумите. Всеки следващ става по-добър, което си е постижение. При мен рядко се случва да харесвам нови албуми на дадена група повече от стари.

А Симоне е

Epica вървят все по-нагоре с всеки един албум и The Classical Conspiracy не е изключение. Прекрасен албум, групата отново се доказа като една от най-влиятелните на съвременната симфоник метъл сцена.
За класическата част нямам какво да кажа. Невероятна, както и очаквах. Изпълненията на класическите творби от оркестър, с включванията на чистият глас на Simone и на групата бяха впечатляващи. Като любими се открояват: In The Hall Of The Mountain King, Montagues and Capulets, Dies Irea и Presto.
И все пак от целият първи диск (а може би и от вторият) Chasing the Dragon ми остава едно от най-любимите изпълнения. Тук трябва да вметна, че намирам изпълнението на песните от албумите им за много добро, което в голяма степен се дължи на гласът на Simone. Зарадвах се, че са включили вокалите на Mark Jansen, макар че имаше моменти, в които звучеше ужасно. Именно в половината изпълнения на две от най-любимите ми песни (Chasing the Dragon и Consign to Oblivion) се представяше добре, а в другата половина - зле.
Вторият диск е също много добър. И ако изпълненията на първите две песни са прилично добри, то от третата нататък започват истински великите изпълнения.
Единственото ми разочарование от този албум е, че не включиха Facade Of Reality и Dance Of Fate. За сметка на това пък са включили други крайно любими песни.
Албумът ще се слуша много и предполагам ще влезе в личната класация за най-добри албуми на 2009. С нетърпение очаквам и излизането на Design Your Universe, надявам се, че няма ни разочароват.

И на мен много ми допадна последният албум The Classical Conspiracy. От няколко дни почти само него слушам. Много ми харесаха изпълненията на Симоне в Ombra Mai Fu и Stabat Mater Dolorosa. Красив глас.

Разбира се харесвам и старите албуми. Всичките без изключение. Една от любимите ми групи.

Мм, винаги съм се чудила какво толкова му харесват жените - на мен ми прилича на извънземно. В Афтър Форевър се справяше доста по-добре с дет вокалите, не знам на какво се дължи промяната. Като цяло харесвам много Епика, особено ориенталските мотиви, които се появяват тук-там. Симоне си е най-готината вокалистка в бранша, забелязвам огромен напредък в гласа й от The phantom agony до The divine conspiracy. Пък и особено след като чух една от любимите ми класически композиции в нейно изпълнение (Ombra mai fu).

^ Ох, ами... падам си по извънземни.
Лично аз предпочитам отличаващия се външен вид, в смисъл.
Не бях гледала клипове на After Forever, докато е бил с тях, обаче, когато ми попадна Feint по телевизията, веднага реших, че трябва да обърна внимание на тази група, без да знам нищо за тях. Симоне наистина е една от най-добрите вокалистки (защото не се води сопрано, нали? ), но ако не бяха включванията на Марк, нямаше да са ми в топ 3 на жанра. Във всяка група, винаги ми звучи съвсем на място. Аз пък не разбирам, какво толкова й харесват на нея, но и не искам да знам, всъщност...

Относно развитието на Epica, ще потвърдя вече написаното.

Симоне е мецо-сопран (лиричен по моя преценка), т.е. има почти същия диапазон, но по-плътен тембър

Новото отроче на холандците се появи из интернета с доста добро качество.

Design Your Universe е определено върха в досегашната кариера на групата, като учудващото е че албума звучи по-зряло и плътно дори и от The Divine Conspiracy, а това е нещо което не се постига особено лесно. В албума има всичко, което сме свикнали да си представяме когато чуем името на групата - но като че ли сега звучат по-енергично и убедително от всякога. Слаба песен просто няма - всяка пленява с нещо: Kingdom Of Heaven и Design Your Universe със своята сложност и структура, White Waters с изключително красивата мелодия (песента е дует с Тони Какко от Соната).

Изобщо с новия си албум групата показва че определено е може би най-добрата симфонична метъл група с женски вокали в момента и на конкурентите им определено ще им бъде трудно, ако искат да ги надминат...

Току що го чух албума малко поизмъчен заради качеството. На някои може да им се вижда доста добро качеството, ама нещо албума май не е мастериран, което ме навежда на мисълта, че това е промо

Иначе албумът ми се видя екстра на първо слушане. не мога да кажа дали ми хареса повече от предния (който междувпрочем ми е любимия албум на Епика), но след още две-три слушания може и да ми стане любим. Харесаха ми всички песни с изключение на дуетната с Тони Како. Тази песен нещо не ми допадна особено засега. Иначе нищо ново под слънцето - получаваме точно такава музика, каквато очаквахме от Епика. С този си албум незнам колко нови фенове ще спечелят, но със сигурност здраво ще се бетонират сред най-добрите метъл групи с фронтдама. Да им е честито, на нас също, заради албума. Аз обаче повече няма да го слушам, докато не се появи с по-добро качество, за да не си развалям кефа

Играха на сигурно холандците и издадоха точно такъв албум, какъвто беше логично да издадат. Cradle направиха същото с "Godspeed" (прекрасен албум), но там този подход не ми допадна особено, защото те са вече достатъчно утвърдила се банда, с предостатъчно проблеми заради според мен чудовищно успешното им, но според доста от старите фенове разочароващо експериментиране. Вместо да запишат още един новаторски албум, Cradle се спряха на това, което си знаят, че правят добре и което си знаеха, че ще се хареса на най-голям брой фенове. При Epica нещата стоят по доста по-различен начин - те са сравнително нова банда, която тепърва предстои да се утвърди и започнала да експериментира по-смело едва с предходния си албум. Така че играенето на сигурно е според мен повече от правилно решение. Формулата е приблизително същата, което е плюс, защото точно това звучене направи от "The Divine Conspiracy" шедьовъра, който е, а място за доразвиването му има достатъчно. Помодернизирана продукция, особено по звученето на барабаните и втвърдените, агресивни рифове си личи, че са целяли модерни аналогии, а не средновековната и романтична/приказна атмосфера от досегашното им творчество. Нововъведения има, но са повече моментни включвания отколкото цялостна концепция - за грегорианските песнопения дори се учудвам, че чак сега са им влезли в арсенала, загатнатите в едноименното парче латино елементи също стоят много на място и звучат повече от яко.

На кратко, прекрасен албум са създали, сред най-важните издания за тази година определено. Според мен ще изиграе и много голяма роля в развитието на бандата, макар и засега да не ми се вижда по-добър от "The Divine Conspiracy".

Албумът се появи с нормално качество и с бонус песента, налазвайте. За мен е бетониращо стабилен, концептуално може да не следва идеята на "The Divine Conspiracy" (въпреки че се намират разни косвени паралели), но в музикален аспект е много логично негово продължение. Браво на Mark за споменатите нови елементи - песнопенията се вписват страхотно, но без се натрапват, което вече щеше да дойде малко отгоре на фона на целия музикално разигран микс. На места са наблегнали на още по-детаджийски моменти, контрастът между тях и лиричността в тук-там се е получил учудващо изящен. Simone продължава да отпуска гласа си още повече, без да се ограничава в конкретен спектър, Mark участва още по-дейно, което може само да ме радва! Балансът между композициите по правило е отличен - "Kingdom of Heaven" и "Design Your Universe" могат да се похвалят със страхотно разнообразие, очакваемо има и лесносмилаеми песни ала "Unleashed", като дори нея не бих нарекла "опростена". Все така оставам впечатлена най-вече от средата на албума - "Burn to a Cinder", "Tides of Time" (като нищо може да се сравнява с красотата на "Chasing The Dragon"), размазващите "Deconstruct" и "Semblance Of Liberty".

Венци спомена модернизираната продукция, аз пък се заслушах в някои вмъкнати речи на президенти и подобни известни личности, които набраха популярност специално в този тип музика. Epica са си харесали по-съвременни такива - в края на интерлюдията "The Price of Freedom" дочух следното:
“The time has come to reaffirm our enduring spirit; to choose our better history; to carry forward that precious gift, that noble idea, passed on from generation to generation: the God-given promise that all are equal, all are free and all deserve a chance to pursue their full measure of happiness.”
...което е част от реч на Обама от началото на тази година, докато "Semblance of Liberty" се разписва с няколко цитата към безумния лозунг "Read My Lips!" на Буш, хах.

Засега "The Divine Conspiracy" продължава да ми звучи с идея-две по-хомогенно обединен, което ще се доизглади и спрямо "Design Your Universe" след някое и друго слушане, вярвам. За пореден път браво за високия стандарт.

Връщам се от концерт на Epica (със съпорт Sons of Seasons и Amberian Dawn). Вокалистката на финландците била болна и затова нямаше как да излязат на сцената. Лошо, но надали някой беше дошъл да гледа специално тях, така че не забелязах много разочаровани физиономии. Sons of Seasons направиха малко по-дълъг сет поради тази причина и като че почти успяха да изсвирят целия си дебютен и единствен засега албум. Коментар - Henning Basse управлява, както винаги съм си знаел!

По същество, Epica излязоха и изнесоха прекрасно шоу, много синхрон и много чувство. Simone е точно толкова красива на живо, колкото е и по снимките и хвърля същите съблазнителни погледчета и физиономийки като по клиповете. Образ и сладурана отвсякъде. Звукът беше близо до перфектен не само на Epica, но и подгряващата група. Когато успяваш да чуваш беквокалистите, означава че човекът зад пулта разбира повече от работата си отколкото... Хайде да не правя сравнения, че ще взема да обидя някого... Гласовите възможности на Simone също ме изненадаха приятно, макар че в началото си личеше, че се пази за по-късните песни и най-високите тоновe просто ги прескачаше или взимаше с октава по-ниско. За сметка на това, на Tides of Time си пусна гласчето изцяло - учудих се, че са се осмелили да изпълнят толкова сложно парче на живо, но Simone го взе все едно си беше в студиото. Респект! Пиано + вокал = култ. Марк беше неприятната изненада за вечерта, макар и само вокално - никога не съм смятал, че харшовете му са особено добри, но на живо недостатъците се забелязваха още по-силно. Към представянето му като китарист обаче нямам никакви критики. Ето и сетлиста от вечерта, може би в леко разбъркан вид:

1. Samadhi
2. Resign To Surrender
3. Sensorium
4. Deconstruct
5. Fools of Damnation
6. Design Your Universe
7. Tides Of Time
8. The Imperial March
9. Cry for the Moon
10. Quietus
11. Sancta Terra
12. The Phantom Agony
13. Martyr of the Free World
14. Consign to Oblivion
15. Заигравка с The Pirates of the Caribbean (повече като завършек на CtO)

Общо взето изключително странен сет. Две песни от "Consign to Oblivion" и още две от "The Divine Conspiracy", които са без всякакво колебание най-хитовите и най-обичаните техни албуми. Страшно странно решение според мен. Заглавното парче от новия албум беше общо взето загуба на време, защото най-силната реакция от хората се заключаваше в кимане в ритъм. Очевидно пиратите сред публиката бяха доста малко, защото новите песни като цяло бяха посрещнати с не особено буйни реакции (макар и с интерес), за разлика от старите бичкии. Можеха много по-добър подбор от "Design Your Universe" да направят. Откриващото парче от него е според мен едно от най-слaбите им парчета изобщо, но какво да се прави. Но най-големият ташак - не изсвириха Chasing the Dragon, нито Never Enough, нито Blank Infinity, нито The Last Crusade. Което са ебати хитовете... Както и да е, аз съм много доволен от концерта, прекрасно свириха, прекрасно стояха на сцената. А това е най-важното.

Аз щях да те ръчкам за инфо относно концерта, хаха. Какво свириха Sons Of Seasons долу-горе? Изкараха много готин албум, който покрай всички останали като че ли остана леко недооценен, а има много потенциал.

Относно Epica, един приятел беше на презентацията на новия албум, продължила малко под час и половина, свирили са абсолютно всичко оттам. Доколкото разбрах, Arjen и Isaac са се включили в допълнение към ревовете на Mark и се е получило интересно с тримата, може би наистина като в добавка за недотам ошлайфаните му изпълнения, не знам. Споменаваш "Tides of Time" - гледах това изпълнение тези дни и ме докосна много сериозно дори само както си е на запис, мога единствено да си представям какво е да го съпреживееш на живо с изчистен звук. Искрено ти завиждам.

"Cry For The Moon" на живо в Тулуза. Любимото ми парче!

+ Burn To A Cinder, която пък ме спечели мен.

Тая тема я е пускал човек с ник darkangel

Според теб I Like Scat Porn по-интелигентен ник ли е?

^Ехооу, Dark Angel anyone?! Култовата траш група от 80-те? Бахти.

И КАКВО СЕГА!?!?! Пак ще се разбиваме на Епика на живо на 26-ти март в зала Юбилейна!!!

Epica - какво да кажа освен че за мен са едни от кралете на готик метъла. Заедно с Nightwish, Delain, Sirenia, Tristania ,Xandria ,Within Temptation и незабравимите After Forever

Там сме! Отдавна си мечтая за хедлайнерски концерт, а и бяха една от двете групи, за които съжалявам, че изпуснах Каварната. Сега поне ще си струва!

Евентуалният концерт на EPICA в зала "Юбилейна", София на 26 март, е вече потвърден, макар и не от организатора си. Билетите са в продажба чрез мрежата на "Евентим" на следните цени: промоционална - 30 лв. за първите 60 билета, редовна цена - 36 лв., а в деня на концерта – 42 лв.

Организатори са ABV Pro. Промоционалните билети са вече изкупени, в сила е цената от 36 лв.

Невероятни са! Обожавам ги! Особено миналата година се бях запалила супер много по тях! Страшно много харесвам песента Design your universe (и целия албум) (sun) Даже тениската, която имам е на този албум (хубаво че се подсетих - утре ще съм с нея : ))) ) Прекрасна симфония с прекрасния глас на Симоне, а гласа на Марк довършва приказката =) Дори мога да кажа че ми допадат повече от Nightwish и от Sirenia

Menace of Vanity поздрав за феновете!

Съпорт на EPICA по време на концерта им на 26-ти март ще бъдат българите PROJECT ARCADIA.

ABV PRO и метъл бар „The Black Lodge" имат удоволствието да ви поканят на една вечер посветена на предстоящия концерт на EPICA. Партито ще се проведе на 16 март (сряда) от 21.00 ч в метъл бар "The Black Lodge". Присъстващите ще имат възможността да спечелят билет и плакати за концерта на бандата на 26 март в зала „Юбилейна. Входът ще е свободен

Линк към евента във Facebook

Унилакло шоу спретнаха холандците! Една от малкото групи, за които ме беше яд, че пропуснах миналогодишния фест в Каварна, но тазвечершното наваксване едва ли е оставило и един недоволен присъстващ. Пометоха ме с все любими и знакови парчета, а тези от "Design Your Universe" звучат така, сякаш са ги свирили години наред. Божествената "Kingdom of Heaven", "Resign to Surrender", "Unleashed", "Martyr of the Free Word", трогателната "Tides of Time" редом със зверските "The Obsessive Devotion", "Consign to Oblivion", "The Phantom Agony", "Cry for the Moon". Хитове, хитове... и пак хитове, докато не останеш без врат/глас. Страхотно сценично присъствие от страна на всички музиканти - Simone е феерична фурия на живо, гласът й не трепна нито за миг. Mark, Yves и особено Isaac (най-точното им попадение въобще) праскаха умопомрачинелни китарни инструментали, така че притесненията ми как ще пресъздадат красотата И агресията на музиката се оказаха напълно излишни. С най-голямо удоволствие ще ги гледам пак, ако ще да свирят тук съвсем редовно.

Отделни благодарности и на Project Arcadia - гледам ги за втори път, пак така повторно ми правят впечатление като напълно отговорна, професионална и себераздаваща се група. Подгряха ни с много енергия и хъс, а парчетата от дебюта се оказаха много концертни и нямам търпение да чуя нова музика от тях. Лични поздравления за чудесното представяне на Дани, новия им барабанист. Случили са на точния човек, честито!

Симон пак ли не беше по къса поличка?

Беше, но и с панталон под нея.

Мамицата и мръсна, само се крие на живо, а по обложки дразни и се снима голичка! Пфуу!

Предавам един задочен отзив от концерта на много доволен фен, също така приятно изненадан от българския съпорт. Епика са се представили чудесно!

Наистина перфектен концерт! Отлично озвучаване, чудесно представяне от страна на подгряващите Project Arcadia (гледат ми се пак!) и, разбира се, страхотни Epica. Много силно сценично присъствие имат холандците - раздават се, забавляват се и свирят без грешка. Специално Simone извади страшен глас, с нищо не беше по-слаба от студийните си изяви. Никакви оплаквания и от сетлиста, чудесен подбор.

Разочарован съм от "Requiem For The Indifferent". Опитали са да направят нещо по-ново, но не им се е удало напълно. Ненужното втежняване е довело до страшно препарирано звучене. Честно казано, още в "Design Your Universe" имаше загатки за посоката на развитие и втежняването, така че това не е скок в изцяло нова територия, но предният албум определено беше естествен и запомнящ се - все неща, които не мога да кажа за "Requiem...". Идеи определено има, но разпръснати и не развити докрай. За съжаление не намирам достаточно позитивни аргументи, които да компенсират за предвидимите рифове и изкуствено разтеглениете песни. В крайна сметка, сред цялото море от сложни композиции в главата ми останаха само по-опростените и директни песни като "Storm The Sorrow".

Може би не е бил сега моментът за такъв албум.

Аз мрънкам от доста време по повод албума, така че ставаме двама разочаровани. Въртях го, слушах, преслушвах, но без особен успех. Опитали са се да направят нещо по-прогресарско, което за жалост не звучи и наполовина така ударно и симфонично като предните два албума, с които най-накрая успяха да ме спечелят като фен. Темпото също е намалено значително - нещо, което вместо да внася обещаната от Марк атмосфера, прави албума скучен и дори досаден за по-продължително слушане. Съгласна съм относно "Storm the Sorrow", която е сигурно най-слабия им сингъл въобще, но е изненадващо попадение на фона на постната музика. Странно ми е, че го казвам, но дори продукцията на Gate Studios куца.

Накратко, този път хапката се оказа прекалено голяма за холандците. Ако идеята им е била да направят следващата крачка напред по примера на "The Divine Conspiracy", който отчитам като най-блестящото и иновативно попадение в историята им, се надявам следващият път да поемат в друга посока.

От това се опасявах и аз, чудя се дали въобще да си правя труда да го чуя.

Изключително доволна съм от новия албум на Epica – точно това исках и очаквах от тях. Радвам се, че се откъснаха от стила на “Design Your Universe” и “The Divine Conspiracy”. Макар и много добър сам по себе си, щеше да дойде твърде много трети албум в същия дух, а не ми се искаше да става като с “The Enigma of Life” на Sirenia.

“Karma” поставя добро начало на албума – макар че не е нещо изключително уникално, ми навява асоциации с “Consign to Oblivion”, а по-голям плюс от това няма. “Monopoly on Truth” е страхотна песен, малко в духа на “The Divine Conspiracy”, безспорно една от най-добрите песни в албума. “Storm the Sorrow” е по-добър сингъл от “Never Enough”; с “Unleashed” не мога да направя сравнение.... Така или иначе не очаквах нещо по-различно от тях за сингъл. “Delirium”, “Deep Water Horizon” и “Avalanche” са най-добрите песни в албума, носят огромен емоционален заряд, а Simone блести в тях. “Serenade of Self-Destruction” също се отличава, въпреки че ми трябваше повече време да свикна с нея; а “Nostalgia” е един от най-добрите бонуси, които са издавали.

Минус за мен е липсата на балада в духа на “Tides of Time”, въпреки че такава балада не би се вързала с духа на албума. “Requiem for the Indifferent”, макар и сама по себе си добра песен, не може да се равнява с “Design Your Universe” и “The Divine Conspiracy”.

Като цяло добър и очакван албум, съжалявам, че толкова малко хора го оцениха.

Хм. Абе ше взема да го дръпна все пак

Аз пък не съм особено доволен. Вярно, не мога да го нарека провал, но ми идва леко посредствен в сравнение с предходните два шедьовъра. Има много добри идеи в "Requiem For The Indifferent", но не са реализирани по оптимален начин. От един момент насетне започва да звучи адски монотонно и в крайна сметка дори след доста слушания ми е трудно да възпроизведа някой по-запомнящ се мотив.

Хвърлих му едно ухо. По диагонал. За повече не ми стигнаха нервите. Бая на зле са отишли нещата. Те започнаха така още от "Divine Conspiracy", като се надявах да е временно. Само че и тук забелязвам същата посредственост, комерсиализъм, стремеж към някакви мрачно-прогресарски мотиви... абе ужас и косми! А толкова много ми харесваха времената на "Consign to Oblivion" и особено на "The Phantom Agony"...