Много стабилно си издават албум след албум Ralf Scheepers и компания... Какво мислите за новия? На мен отначало ми дойде много олдскуул, но с всяко слушане ми харесва все повече. Определено е по-директен от последните два, не толкова модерен, но пък си е типичен Primal Fear. Някои парчета са обречени да бъдат хитове - например "Riding the Eagle" или "Smith & Wesson".

Както казах, албумът ми хареса страшно много. Може би защото ми се щеше да чуя нещо в добавка към звученето им от "Seven Seals" и "New Religion", но да е по-скоро лееееко връщане към корените, както казваш, по-олдскул. В случая е поднесено с мярка, така че съм много доволна. Вярно, че не показват нищо ново и тук, но не ми е и притрябвало, след като звучат по все същия мачкащ начин, който абсолютно оправдава статуса им на една от любимите ми групи. Ралф си го знаем, представя се на същото екстремно високо ниво ("The Exorcist"!!!!!!!), влюбих се в хита "Smith & Wesson", към "Riding The Eagle" не мисля, че някой би отправил каквато и да е критика, военната тематика и емоционалният заряд на мелодията на "Black Rain" и красивата "No Smoke Without Fire" пък говорят сами за себе си. Знам ли, всичко си звучи типично в професионалния им газещ стил, а ако има макар и едно парче, което бих оставила на по-заден план, то това е "Killbound", но не е болка за умиране, след като имаме поредното страхотно допълнение в дискографията им.

От тая банда нищо не може да ми дойде твърде олд скуул. Колкото по-оллдскуул, толкова по-добре. Любимият ми албум е "Nuclear Fire", а и честно казано не одобрявах особено "New Religion" като посока на развити, макар че самият албум не е лош. "16:6" обаче ми дойде прекрасно! Страхотен албум, има всичко, буквално всичко, което бих искал от пауър тава. Един от фаворитите тази година за стила и мисля, че само Gamma Ray и Rebellion биха могли да го бутнат от призовото място в графата пауър. Hammerfall да си вземат поука от немските си съратници!

Ами, Венци, "New Religion" общо взето си беше втора част на "Seven Seals", макар и съвсем леко отстъпваща. На мен страшно ми допадаше това модерно и мелодично звучене, което прокараха с последните два записа, но и от новия съм очарован. Има известно завръщане към по-стария стил - личи си, че Henny Wolter се е включил активно в композирането. "16.6" наистина има всички шансове да се бори за пауър албум на годината.

От Black Sun насам немците са постоянно в личния ми топ, а според мен Sinner е континенталния вариант на Iron Maiden. в Devil's Ground сякаш стилът на бандата бе сериозно доразвит, а абсолютният магнум опус се казваше Seven Seals. Дори смятам, че този албум обуслови как трябва да звучи хеви/пауър метъла през новото хилядолетие. Чувствата ми спрямо New Religion пък са някак смесени. От една страна изключително добра творба, която продължава и тематично и музикално предшественика си, но може би една идея по-слаба. Вероятно и Синър и компания са стигнали до подобен извод, защото 16.6 звучи доста различно. Традицията започнала още с Black Sun всеки следващ албум да е едновременно по-тежък, по-мелодичен и по-сложен е изоставена и по-скоро се залага на някои откровено олд скул техники.
Отварящото Riding the Eagle е типична спийд/пауърщина със запомнящи се, макар и малко предсказуеми мелодии, които вероятно ще станат доста оборотни на лайфовете, а Six Times Dead (16.6), според мен, е тоталния хит на албума. Яка и тежка рифовка, хващащи и сравнително оригинални вокали, малко по-различна структура и разбира се най-важното - басово соло. Трябва да призная, че песента звучи в доста синърски стил, но по никакъв начин не ми се струва това да е недостатък, дори напротив - явно немците не само са решили да напишат по песен, която да представя всеки от предните им албуми, а дори са намерили място и за другите си групи.
Албумът продължава с Black Rain, в която се преплитат епиката и ориентализма със сила, надминаваща камелотските Арабски нощи. Следва сякаш извадената от Nuclear Fire Under the Radar и в противовес с всякаква логика ни удря следващата сложна композиция със силни прогресив елементи наречена 5.0/Torn. Мисля, че това парче ме грабна най-силно на първо слушане, защото последното, което очаквах беше да чуя сложни рифове, басови заигравки, стрингове и приятна доза синърски вокални мелодии в едно. Най-лесносмилаемия момент от албума се казва Killbound, а след него идва типично баладичната No Smoke without Fire, развиваща се по-късно в тежка рифовка допълнена със стрингове.
Синърщината достига върховата си точка във втория тотален хит, а именно Smith and Wesson. Макар това да е любимото ми парче от албума имам една остра забележка към бандата - как е възможно да си немец и да пишеш парче за Смит Н Уесън? А къде забравиха вечните новатори от Хеклер и Кох, класическите валтери или дори братоавстрийските Глок? Оставяйки шегата настрана, албумът завършва с красивата балада Hands of Time, в която вокалите са поделени почти по равно от цялата група и предполагам, че също ще стане любимо парче на феновете.

Като цяло не бих си позволил да кажа, че 16.6 надминава грандиозния Seven Seals, най-малкото, защото е доста по-разпилян и определено липсва концепцията, но за сметка на това е толкова разнообразен и интересен, че със сигурност ще бъде подложен на поне толкова слушания.

Много як албум! Надмина очакванията ми!

^ Моите чак не ги надмина, но не ме и разочарова. Доста е различен от това, за което се бях подготвил, но може би е за добро. Колкото и да са добри Seven Seals и New Religion, трети подобен албум сигурно щеше да е в повече. Новият си звучи хем като класически Primal Fear, хем специфично. Заслужава си.

Вчера и днес ме е обзела олд-скуул Primal Fear вълна и цикля упорито на златните, не, ами платинените албуми "Nuclear Fire", "Black Sun" и "Devil's Ground". Страхотно хеви - сериозно, мелодично, тестостеронно, рифово, с безценно настроение. При Primal няма 'лабаво.

^Съвпадение. И аз предните два дни циклих яко Nuclear Fire и Devil's Ground. Определено страхотна банда, която точно на мен няма как да не ми хареса на макс!!!

^ Съвсем случайно се присетих за тях преди няколко дни, когато прослушвах навън за първи път новия Mayan, където се включва Henning Basse (доста уважаван от мен глас). Дослуша ми се нещо от първите три Metalium-а (единствените им добри) и се оказа, че нямам нищо на iPod-а, та си потърсих нещо подобно. => И се отприщи Primal Fear циклаж.