Стабилна работа. Хубав баланс между яростния им маниер и атмосферичните забежки, което хич не е лесно за постигане. Засега като че ли най-вече ме впечатляват отделни пасажи от песните, има време, преди да го възприема чисто глобално. Че са го направили зарибяващо няма спор, има какво да се чуе, но не бих си спестила и разните дребни забележки.
Откриващата
Dragon Iconography можеше да е малко по-ударна,
Reptilian Majesty пък идва леко пресилена, можеха да посъкратят от инструменталните разсвирвания в средата - все си мисля, че един по-компактен финал щеше да направи по-добра услуга на албума. Ще си позволя да не се съглася с твърдението, че
The Dragontower пасва - напротив, дори разкъсва тавата там, където е необходима най-много концентрация, а чистите вокали в ниския регистър на Thebon по време на припева звучат сякаш някой го е стиснал за гърлото по средата на призоваване на дракон.
Съгласна съм обаче с това, че споменатото добавено соло е страхотно, но до степен, в която бих оставила единствено него от цялата песен. Ако това им е представата за композиционен акцент, по-скоро ще пропусна.
Стигам до трите непоклатими като скали парчета, които се очертават злобарската
The Awakening (щеше да е по-правилен избор за откриваща), разтърсващата епика
Dark As Moonless Night, която си е чиста балада по стандартите на KoK;
The Divine Land с псевдо пауър насоката, която ме изненада с извратена вариация на Manowar -
Swords In The Wind (в китарната основа на припевите). Точно тази триада притежава стихийна сила, способна да отмие всякакви негативизми.
Като цяло съм достатъчно доволна, че да си позволя едно дълбоко потапяне из дълбините на албума с цел откриване на повече детайли. Изкарали са много сериозен запис, който обаче ще изисква и повече търпение, но вярвам, че ще се отблагодари подобаващо.