Класиците на немския хард рок, а по-късно и пауър метъл Axxis дойдоха за да разведрат горещото лято с малко дракони, малко вълни и много приятна музика. И струва ми се, че ще се справят доста добре със задачата си.
Три години след страхотните мелодии и балансираност на Paradise in Flames и две след малко претрупания с женски вокали Doom of Destiny идва и новата творба наречена Utopia. И отново акцентът пада върху клавирните, а на места и симфонични мелодии, останалата като наследство леко рокерската рифовка, балансиращото дамско присъствие на Лакония и най-вече на възможно най-хващащите вокални партии.
Лично на мен най-много ми допаднаха едноименното парче, изпятото на немски Fass mich an (Докосни ме) и страхотната мелодична метълщина Heavy rain.

Какви са вашите мнения?

Не е никак лош албумът, има доста сериозен потенциал. Derek Gores този път не ме впечатли с обложката си, интересно. Самият запис ми харесва много повече от "Doom Of Destiny" и пак доста по-малко от "Paradise In Flames", който им е пиковото постижение за мен. Впечатляващи са песни като хитовата "Utopia", "Last Man On Earth", "Heavy Rain", "The Monsters Crawl" и дори шегаджийската "Sarah Wanna Die", която след няколко слушания ми се наби в ухото сериозно, докато "Fass Mich An" e eдинствената, която усещам някак като излишна. Солата са страхотни, личи си, че са наблегнали повечко на тях този път, а вокалите както винаги ме радват изключително - фалцетът на Bernhard може да е непоносим за много хора, но този тип е сред любимите ми вокалисти въобще. Имам чувството, че не Kerstin изпълнява женските вокали тук, или поне е променила маниера малко, но за това трябва да се прочете инфото към книжката на диска.
Като цяло съм доволна, остава да си набавя бонус парчетата - някъде четох, че юбилейната песен с масата гостуващи вокалисти е с времетраене от близо 12 минути, ще е интересно.

В бонус трака би следвало да участват Анди Дерис, Шмир, Доро и още кой ли не... На теория звучи страшно обещаващо!

Албумчето е много радващо. Не че ни изненадват с нещо, но показват, че все още са във форма.

Чета тук, че вокалистката се казва Natalie Mol. Изглежда Kerstin е прекъснала съвместната си работа с Axxis покрай Xandria, но поне са й намерили подходяща заместничка. Хубавото е, че след всяко слушане албумът ми звучи още по-интересен, така че търпението е оправдано.

Албумът си е разкош! Чудесно пеене.