Гладиатори и императори на Одеона в Пловдив
Ентусиасти от сдружение „Сила" ще се дуелират, a вместо кръв ще се лее вино!
Гладиатори, римски войници, роби, военнопленници, императори и патриции ще окупират малкия амфитеатър „Одеон" на 21 август, за да обявят първия Римски фестивал в съвременен Пловдив. Ентустиасти от Сдружение за антични и средновековни реконструкции „Сила" ще превърнат форумния комплекс в колизеум от времето на Юлий Цезар и Филип II Македонски. Тяхната единствена цел е да популяризират древната история на България и да се забавляват. Стартът на форума е в Пловдив, където археологическата наука недвусмислено доказва, че още през I век след Р. Хр. Филипопол е имал градоустройствен план и център-форум по римски образец, и е бил административен, икономически и религиозен център. В сърцето на този античен площад древните хора са построили театрална сграда, в която са заседавали градските съветници, когато Тракия е била провинция на Рим. Това театрално пространство оживява 2000 години по-късно в спектакъла-възстановка на античниците от „Сила", техните колеги и приятели от общество „Трескея", дружество „Чигот" и реенактори (възстановители на събития от миналото) на свободна практика.
Шоуто започва в 17 ч. на площад „Джумая". Оттам тръгва шествие на инженери, търговци, работници, учители - хора с най-различни професии, обединени от любовта към приключение в историята. Те са облечени в туники, маники, ризници, въоръжени са с гладиуси (къс римски меч), копия, тризъбци, щитове, шлемове, ножове, мечове... В цялото бойно снаряжение потомците на древните тракийци и римляни пристигат на сцена „Одеон". След официалните речи на откриването, започва истинското представление. Увертюрата е молитва на гладиаторите, която прераства в дуел. След това следват гладиаторските схватки (гладиаторите ще бъдат представители на две гладиаторски школи), а след гладиаторските двубои - ритуал за освобождаването на роби. Ще хвръкне и една глава, за да покажат „истинска" екзекуция на престъпник. Всички оръжия са истински, вярни с римските оригинали, няма да има никаква бутафория, обяснява председателят на „Сила" Иван Лещев. И битките ще са истински, само няма да има зверове и жертви. Няма да го има и популярният холивудски знак с палеца - когато императорът дава знак за помилване или - убиване на победения гладиатор на арената.
Фестивалът продължава на Небет тепе. Край тракийското светилище няма да се правят жертвоприношения, а ще се лее вино. Така се почитат огънят и Земята. За настроението там ще се грижат весталки в бели премени - като онези, които са обслужвали жреците в древността. В 20 ч. ще има и огнено шоу.
Римският фестивал в Пловдив е третата точка от фиестата реконструкции на исторически събития на бойците от „Сила". След възстановката на битките при Върбишкия проход (811 г.) и Клокотница (1230 г.) трябва да очакваме и възстановка на средновековен панаир - през октомври в Стария град. Със сигурност в града ни ще бъде интересно...
Евелина Здравкова
в-к "Марица"
http://www.marica.bg/show.php?id=9937#
Пълна версия: Първият Римски фестивал в град Пловдив
Koe беше небет тепе?
...
Roma means nothing
In the land of Slavs!
ПП:
Остава само да поканите Ex Deo да свирят... ;р
Roma means nothing
In the land of Slavs!
ПП:
Остава само да поканите Ex Deo да свирят... ;р
Цитат
колизеум от времето на... Филип II Македонски
Иначе, ако има интерес, тази година ще бъдe втората Aquila Ad Istrum на Нове.
http://www.visitsvishtov.com/2009/bg_program.html
...
Само готските фентъзита да не прекалят.
Ще има ли римски оргии?
Такива неща не се включват в сценария на празненствата.
Но, след самото празненство, ако се излезе от сценария...
И най-вече - ако има желаещи да отдадат почит на богинята на любовта Венера (римски аналог на гръцката богиня Афродита)...
Но, след самото празненство, ако се излезе от сценария...
И най-вече - ако има желаещи да отдадат почит на богинята на любовта Венера (римски аналог на гръцката богиня Афродита)...
Напомням, че фестивалът ще се проведе днес и утре!
Днес беше учудващо интересно. Започна се с 10-15-минутно закъснение, но с ентусиазма си, "гладиаторите" впечатлиха всичките стотина (!) души. Въобще не очаквах да се съберем толкова хора и останах много приятно изненадан; дано и днес събитието се радва на посещаемост. 
Иначе се играха няколко битки 1vs1 като хората от "Чигот" и "Сила" демонстрираха различни стилове с доста оръжия - от къси мечове, през дълги, с копия, дори и тризъбец с мрежа. Днес от 17:30 на Одеон ще се проведат битки по двойки и очаквам не по-малко интересна сценка. =)
Иначе се играха няколко битки 1vs1 като хората от "Чигот" и "Сила" демонстрираха различни стилове с доста оръжия - от къси мечове, през дълги, с копия, дори и тризъбец с мрежа. Днес от 17:30 на Одеон ще се проведат битки по двойки и очаквам не по-малко интересна сценка. =)
Умри-и! Умри-и-и!", крещяха настървено насред Пловдив
Кански предсмъртни викове огласяха вчера центъра на Пловдив. Гладиатори от пловдивското сдружение „Сила" и варненския клуб „Чигот" кръстосаха оръжия на мраморната арена на „Одеона". Любопитни граждани на древния Филипопол зарязаха турските сериали по телевизията, за да гледат нещо доста по-разтърсващо.
Преди началото на битките бойците, легионерите и робите направиха шествие до Джумаята, където се снимаха за спомен до Римския стадион. След това те се завърнаха на арената, за да забавляват жадната за хляб и зрелища филипополска публика. Историкът на древния град - Септимий Лупус (в тази роля се превъплъти един учител по история) - разпъна триметров свитък и изчете от него просторна хроника на древния град. След това се помоли на Херкулес да дари силата си на бойците и покани патрона на игрите - патрицият Авъл Вителий - да даде начало на битките. Осъдените да умрат приветстваха спонсора с удари на оръжие върху щитовете си.
В това време двама легионери държаха зад трибуните вързан роб. Единият от пазачите се оказа инженерът Теню Динев от Стара Загора. Другият се представи като трак, но иначе също е инженер: „От Димитровград съм, но тук живея, обясни Петър Генов. - Аз изковах оръжията на гладиаторите. Взимам моделите от музеите". Петър се радваше на оригиналните си тракийски обуща, приличащи на кубинки с изрязани и обърнати наопъки „уши". Робът пък се оказа арменец - златар от Добрич „Аз съм Крикор, представи се благовъзпитано той и призна ,че е осъден закражба. Не се въздържал и откраднал едно пръстенче от господаря. Пазачите предупредиха, че няма да умре така лесно. Господарите му се оказали пинтии и решили да изкарат някой лев, пардон – сестерция, дори и от екзекуцията на осъдения роб. За това хвърлиха нещастния Крикор на гладиаторите. Той се опита да си спаси кожата, но бързо му прерязаха гърлото. Доскорошните му пазачи извлачиха трупа навън. Там явно Крикор ще успее да завърши психологията която е записал, защото се ококори, вдигна се на крака, изтупа праха по себе си и се усмихна щастлив от „възкръсването" си. В това време робите Георги и Петър гледаха с насмешка потящите се под килограмите желязо легионери. Бяха им възложили черната работа да влачат навън труповете на убитите. Двамината обаче не се оплакваха: „Преди да ги хвърлим на лъвовете, ще оберем всичките им ценности, протриваше ръце Георги. - Харесах си едни доспехи и сандали, мисля, че ще ги шитна на сметка", потриваше ръце той.
Рециарий, мирмилон, тракиец и провокатор се появиха на арената. Снажни гладиатори кръстосаха римски мечове „гладиус" с тракийски „сика". Друг се опитваше да улови противника си в голяма мрежа и да го набоде на тризъбец - като цаца на вилица. Патронът на игрите се оказа жесток, не пощади живота на нито един от загубилите. „Умри-и! Умри-и-и!", крещяха в трибуните настървени дечица. „Ако не си достоен противник, заслужаваш да умреш!", отсече Иван Вълчев, един от варненските гладиатори. Сред членовете на клуб „Чигот" имаше и една гладиаторка – дизайнерката Калина. Тя се би като фурия срещу много по-едрия си противник. „На времето е имало и жени-гладиаторки, едва във втори век участието им е забранено, обясни съдията на игрите Иван Рендаков. – Пускали са ги на арената повече като еротична атракция".
Въпреки пристрастията си към нежната част от гладиаторската школа, той присъди лавровата клонка на победителя - Ясен от Варна. Съвременният Спартак се оказа художник по професия. Щастливецът направи триумфална обиколка на арената. Доволен беше и патронът на игрите Авел Вителий (Владимир Попов от София): „Целият масраф ми излезе няколко хиляди сестерции, призна той. – Спечелил съм си ги с честен труд. Имам около 100 роби, инвестирал съм в занаятите и натрупах скромно състояние."
Организаторите на игрите сами са си изработили дрехите и въоръжението, старали са се да избягват всякаква модерна синтетика. „Дано да не се скъсат, дано не са произведени в Китай!" - притесняваше се за сандалите си историкът на града. Като всеки уважаваш себе си интелектуалец, хроникьорът на полиса изгледа с презрение роб, който бе помъкнал голяма чаша бира, и вещо обясни: „Това са варвари! На времето римляните са разделяли хората на цивилизовани – такива, които пият вино, и варвари – наливащите се с бира и медовина." Като стана дума за пиене, римляните започнаха да се оглеждат за „вомиториума" – мястото, където предците ни се облекчавали, за да продължат гуляя от начало.
Хари Нигохосян
http://www.plovdivmedia.com/
Кански предсмъртни викове огласяха вчера центъра на Пловдив. Гладиатори от пловдивското сдружение „Сила" и варненския клуб „Чигот" кръстосаха оръжия на мраморната арена на „Одеона". Любопитни граждани на древния Филипопол зарязаха турските сериали по телевизията, за да гледат нещо доста по-разтърсващо.
Преди началото на битките бойците, легионерите и робите направиха шествие до Джумаята, където се снимаха за спомен до Римския стадион. След това те се завърнаха на арената, за да забавляват жадната за хляб и зрелища филипополска публика. Историкът на древния град - Септимий Лупус (в тази роля се превъплъти един учител по история) - разпъна триметров свитък и изчете от него просторна хроника на древния град. След това се помоли на Херкулес да дари силата си на бойците и покани патрона на игрите - патрицият Авъл Вителий - да даде начало на битките. Осъдените да умрат приветстваха спонсора с удари на оръжие върху щитовете си.
В това време двама легионери държаха зад трибуните вързан роб. Единият от пазачите се оказа инженерът Теню Динев от Стара Загора. Другият се представи като трак, но иначе също е инженер: „От Димитровград съм, но тук живея, обясни Петър Генов. - Аз изковах оръжията на гладиаторите. Взимам моделите от музеите". Петър се радваше на оригиналните си тракийски обуща, приличащи на кубинки с изрязани и обърнати наопъки „уши". Робът пък се оказа арменец - златар от Добрич „Аз съм Крикор, представи се благовъзпитано той и призна ,че е осъден закражба. Не се въздържал и откраднал едно пръстенче от господаря. Пазачите предупредиха, че няма да умре така лесно. Господарите му се оказали пинтии и решили да изкарат някой лев, пардон – сестерция, дори и от екзекуцията на осъдения роб. За това хвърлиха нещастния Крикор на гладиаторите. Той се опита да си спаси кожата, но бързо му прерязаха гърлото. Доскорошните му пазачи извлачиха трупа навън. Там явно Крикор ще успее да завърши психологията която е записал, защото се ококори, вдигна се на крака, изтупа праха по себе си и се усмихна щастлив от „възкръсването" си. В това време робите Георги и Петър гледаха с насмешка потящите се под килограмите желязо легионери. Бяха им възложили черната работа да влачат навън труповете на убитите. Двамината обаче не се оплакваха: „Преди да ги хвърлим на лъвовете, ще оберем всичките им ценности, протриваше ръце Георги. - Харесах си едни доспехи и сандали, мисля, че ще ги шитна на сметка", потриваше ръце той.
Рециарий, мирмилон, тракиец и провокатор се появиха на арената. Снажни гладиатори кръстосаха римски мечове „гладиус" с тракийски „сика". Друг се опитваше да улови противника си в голяма мрежа и да го набоде на тризъбец - като цаца на вилица. Патронът на игрите се оказа жесток, не пощади живота на нито един от загубилите. „Умри-и! Умри-и-и!", крещяха в трибуните настървени дечица. „Ако не си достоен противник, заслужаваш да умреш!", отсече Иван Вълчев, един от варненските гладиатори. Сред членовете на клуб „Чигот" имаше и една гладиаторка – дизайнерката Калина. Тя се би като фурия срещу много по-едрия си противник. „На времето е имало и жени-гладиаторки, едва във втори век участието им е забранено, обясни съдията на игрите Иван Рендаков. – Пускали са ги на арената повече като еротична атракция".
Въпреки пристрастията си към нежната част от гладиаторската школа, той присъди лавровата клонка на победителя - Ясен от Варна. Съвременният Спартак се оказа художник по професия. Щастливецът направи триумфална обиколка на арената. Доволен беше и патронът на игрите Авел Вителий (Владимир Попов от София): „Целият масраф ми излезе няколко хиляди сестерции, призна той. – Спечелил съм си ги с честен труд. Имам около 100 роби, инвестирал съм в занаятите и натрупах скромно състояние."
Организаторите на игрите сами са си изработили дрехите и въоръжението, старали са се да избягват всякаква модерна синтетика. „Дано да не се скъсат, дано не са произведени в Китай!" - притесняваше се за сандалите си историкът на града. Като всеки уважаваш себе си интелектуалец, хроникьорът на полиса изгледа с презрение роб, който бе помъкнал голяма чаша бира, и вещо обясни: „Това са варвари! На времето римляните са разделяли хората на цивилизовани – такива, които пият вино, и варвари – наливащите се с бира и медовина." Като стана дума за пиене, римляните започнаха да се оглеждат за „вомиториума" – мястото, където предците ни се облекчавали, за да продължат гуляя от начало.
Хари Нигохосян
http://www.plovdivmedia.com/
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.