Коментарите във форума от последните няколко дни ме накараха да се замисля за странностите, които бихме могли да споделим един с друг и ето място, в което можем да го направим. Нарекох темата OCD, базирайки се на смисълът, който се влага в този термин в популярния изказ (който от своя страна е до такава степен широк, че обхваща почти всички странности) и не твърдя, че той отговаря достоверно на професионалната му дефиниция. Също така бих се радвал ако дискусията запази своята чистота и коментарите в нея да бъдат искрени, а не преувеличени. Благодаря предварително за това.

И така, аз ще започна. Когато се разхождам по улиците достатъчно бавно, че да чета номерата на колите, оприличавам всяка цифра с дадена нота и си тананикам или по-често си представям как би звучала мелодията изсвирена на бас. Числото 0 за мен е тонът Ре, 1 е Ми, 2 е Фа, 3 е Сол и така по целия минор от Ре. А понякога, когато има деветка си го тананикам като хармоничен минор. За щастие все още не съм започнал да комбинирам повече номера заедно и това ме опазва от написването на симфония по този начин.

Йор търн.

Когато вървя ми се случва понякога петата на единия ми крак да се докосне до глезена на другия. В такъв случай изпитвам непреодолимото желание да повторя това и с другия крак (вече умишлено) и ако не го направя чувствам напрежение като че ли нещо не е наред.


P.S. Чудех се как би се приело, ако дам една кратка дефиниция на обсесивно-компулсивното като термин в психологията.

Щурме, да ти се не види и на тебе, 24 часа вече чета само Фройд, Ериксон и Пиаже и вечерта отварям форума и хоп! не щеш ли има тема за обсесивно-компулсивни разстройства... Ай хейт ю ин цръвата!

Сиреч, няма да се ИЗХОЖДАМ по темата сега, криво ми просто!

^^^Това твойто не бих го нарекъл OCD, тъй като е съзнателно (т.e. сазнателно ли е?) и ти винаги можеш да спреш да го прaвиш (или ?). По-скоро бих го оприличил като хоби? или вреден навик (не че невиждам нищо вредно де^^"). Чувстваш ли, че е необходимо да го правиш това?



Да преместим това тък, поне мисля, че тук му е мястото.
Благодарение на @Сиело, разбрах, че "deja vu" всъщност e наименованието това явление, а не само словосъчетание на френски език.


Такам. Други нередности в психиката ми са може би оприличаването на разни предмети в други неща. (този клон не е клон, а е зловеща ръка протегната към теб...)
Тъй като живея на 1вия етаж и уличната лампа така хубаво свети, че стаята ми се изпълва със сенки (трябват ми плътни пердета >,<). Много често се стряскам от главите, ръцете, краката и т.н. сътворени от я храсче, я дръвче + светлините на преминаваща кола или вечерния вятър.
Освен визуални стрясъци, уплах получавам и от разни звуци в ноща. Пак споменавам, че съм на 1вия етаж и всеки звук кънти направо (деа панелките). Като се почне някое животно да се върти покрай балкона и изтрещявам (ако е животно... веднъж сбарах крадец на пране... баси ташака беше...). Възприемането на повечето звуци така го изкривявам, че накрая излиза, че най-вероятно има някой чужд в къщата... и благодарение на това в 4-5 часа ставам да проверявам...
Като комбинираме тези работи стигаме до следния смешен начин на моето заспиване... глава под възглавницата и държене на очите така че да съ затворени xD Страна работа, но заспивам необезпокояван. /е когата съм уморен спя като труп/

I second that. И не се бях замислил, че изказано звучи като нещо заслужаващо 10 от 10.



Би било прекрасно да дадеш колкото е възможно повече информация и да извиниш леймърския ми подход в случая. Надявам се, че е оправдан предвид факта, че не съм професионалист в областта и че се изразих ясно в началото на темата.

Искрено съчувствам на gadabout за Пиаже. Това е психологът, който според мен се чете най-трудно.

Виждам мъртъвци прекалено често, когато е тъмно. Нещо като на Зеракс случая със сенките, играта и всичко.

Едно от най-странните неща, които ми се случват понякога, е изместването. Не мога да го опиша точно, но е нещо като подмяна на действителността, често от различен характер. Случвало ми се е да ходя на алеята покрай дома си примерно, и това да се случи, реалността се замъглява и алеята е сменена примерно от...бойно поле/ливада/нещо си, на което се бият войни, в случая, в който ми се случи, май бяха тракийци. Много подобни е имало, нещо като визии, нямащи нищо общо със света.

Най-смущаващо беше като навлизах в един от най-повлиялите ми последните две години албуми - 'Fiction' на Dark Tranquillity. Както си говорихме с една съфорумкиня, реалността тогава буквално изтлява. Веднъж си ходих по Витошка и хората изсивяха и останаха без шибани лица (о.О), в ръцете с някакви...оръжиеподобни неща, и със сиви криле. Не знам има ли някой чел Джон Конъли, но - интерпретацията на неговото представяне на Падналите ангели. Логото на Deathspell Omega със скелета с криле също може да е визуален ориентир.

Отделно понякога имам чувството, че земята...потръпва, като съвсем живо дишащо същество, сякаш праща някакви сигнали. Не, че има кой да я чуе. Ама е...също смущаващо.

На Мор Галад явлението също го имам, хахах :д Като малък повече, сега не толкова. Култово беше като имаше под краката ми онея квадратните плочки да минавам ТОЧНО една с десен крак и ТОЧНО една с ляв. Понякога ми писваше, де, щото принципния ми ход се равняваше на 1 1/2 до 2 плочки и ситнех доста тъпо.

Играта на сенките си е нещо забележително, защо? Дори и да мернеш нещо страховито, както го описваш... Случва ми се редовно, но по-скоро ми е твърде интересно, за да позволя на някакви други по-мрачни чувства да се прокраднат.
Виж, това с потръпването на земята вече е много неприятно, понякога се регистрира и при мен. Лошото е, че е съпровождано от странно изместване, при което губя фокус, дори баланс (всякакъв), все едно някой ми изкривява гледката с доста градуси и трябва да "коригирам курса", обаче самата адаптация обикновено отнема разни секунди, затова и гледам да се закова на едно място. Сякаш някой е минал с висока скорост директно пред мен и се опитвам да го проследя с поглед, а след неуспеха да се върна максимално бързо в изначалната позиция. По-скоро бих го отдала на чисто физиологичен "бъг", който допреди няколко години липсваше, обаче. Неприятно е, поне за мен. Всеки с личните си демони.

Като споменахме бъгове, случвало ли ви се е "временно да ослепеете"? Говорим за 3-4 секунди пълен мрак или ярки светлини от всякъде. Като на празник с фойерверк. Доста често ми се случва особено като сменям рязко тъмния апартамент със слънчевия ден навън. Много е неприятно и си мисля, че е нещо от очите ми, а не на психо-основа. (имам астигматизъм и нося очила). Същото явление се е появявало и частично, все пак виждам части от реалността xD
Иначе доста често ме хващат лудите да се мъча да стъпвам на всяка плочка в средата. Отстрани 100% изглежда супер глупаво ^^"

Обсесивно-компулсивното личностно разстройство принадлежи към тревожните разстройства. Характеризира се със свръхподреденост, прецизност, съвестност и ригидност. Тези хора задълбават в детайлите и често изпускат основното в дадена дейност или мисъл. Перфекционизмът им пречи да изпълрняват задачите си. Вземането на решения е изключително трудно за тях и са тотално неспособни да действат под натиска на времеви ограничения. Изпитват тревожност, страх при мисълта, че нещо ще се обърка,че няма да направят нещо както трябва. Изключително аскетични и строги в отношението към себе си. Тук ще си позволя да дам и психоаналитичната интерпретация на обсесивно-компулсивното разстройство. Според Фройд то е резултат от свръхфункциониране на цензурата (суперегото) над нежелани импулси от несъзнаваното ни. Казано по друг начин "аз искам" изглежда толкова ужасяващо, че "аз трябва" тотално изземва полагащото му се място в психичния ни живот.

Искам да отбележа, че когато аз учих за различните разстройства на личността, успях да открия характеристики на почти всяко от тях у себе си, това е нещо естествено за всеки нормален човек, който за пръв път се сблъсква с тази информация, особено когато става дума за млад човек, който гори от нетърпение да се изкара различен и специален в сравнение с другите. Та имайте го в предвид, ако случайно решите, че страдате от обсесивно компулсивно разстройство докато четете предходните редове.

Аз съм добре, шалялял.

На мен също са ми се случвали ужасни неща - случвало ми се е 2-3 пъти през целия живот - дано да не ми се случи повече.Случаят е такъв,както си стоя някъде през деня очите ми се затварят и не мога да ги отворя,отвратително е!Друг проблем с очите нямам,за да нареча това очен проблем.Веднъж ми се случи във възможно най-отвратителната ситуация а тя е да излезеш на училищното предстваление пред 200-300 човека публика да рецитираш и в един момент ми се затвориха и не мога да ги отворя и не знам след като съм си казал всичко макар и със затворени очи,накъде да се прибера и дали няма да падна някъде - не искам да си спомням чувството което усетих тогава.Видяха че не мога сам да се прибера и двама съученици ме прибраха отзад зад завесите в читалището и след около 2-3 минути наплискване с вода,очите ми се отвориха все едно нищо им няма! Сега като се замисля това нещо в какви неловки ситуации може да ме въведе....

А това с изместването ми се случва изключително често.И аз като sharon гледам да се закова на една място,докато не ми се оправи фокусирането.Много е странно и въпреки че звучи като че все едно ти се "вие свят",не е точно същото.

Иначе казано ОСД, или ОКР е разтройство, при което така наречените натрапчиви мисли създават чувство за тревога. За да се прогони това чувство страдащият извършва определено действие. Ако е страх от микроби - миене на ръцете по 20 и повече пъти на ден; ако е страх от безпорядък - непрекъснато подреждане на предметите в строго определен ред; в някои случаи пък става въпрос за неоправдани страхове (които не могат да бъдат доказани физически, като например микробите), като непрекъснат страх от спонтанна и неочаквана смърт, от "лоши неща", които въпросния човек не може да предотврати сам. Тогава се стига до свръх-религиозност, или в по-леките случаи - желанието да казва молитва в опит да потърси помощ от някой/нещо по-висше от него.

Възможно е да имате някаква начална форма на ОСД (тъй като казват, че 1 от 3ма, или 1 от 5ма души страда от лека или тежка форма на разтройството), но действията обикновено са подтикнати от някаква нагласа, най-често страх. Може да става дума за подсъзнателен страх.

Аз имам диагноза ОСД, и го имам още от първите си съзнателни години. Няма да влизам в подробности какво и защо правя и мисля, ще обобщя накратко. Аз също имам манията с броенето; Понякога ми се случва неволно да мисля, че ако оставя вратата отворена, вместо например да я затворя, ще се случи нещо лошо. Не зная какво, просто чувството го има, и не ми дава мира докато , в случая, не се върна и не затворя вратата. Чисто неоправдан страх (по-голямото му задълбочаване вече води до страхова невроза, слава богу не съм стигнала чак до там).

Най-важното е човек да не си поставя сам диагноза ОСД. Границите са изключително размити, все пак напълно "нормални" хора няма, а когато диагнозата не е поставена от професионалист се стига само и единствено до втълпяване.

По тротоар винаги следвам една 'пътечка' от плочки. Ненавиждам шестоъгълните, квадратните са по-удобни. Правя всичко възможно да стъпвам точно през плочка, но естествените ми крачки са по-големи и след 4-5 се спирам, преди да съм се препънала сама.
Ако се ударя в нещо с лява ръка или крак, изпитвам голямо желание да ударя и десния крайник.

Когато видя някаква дупка (в стената примерно) винаги изпитвам адксата нужда да бръкна в нея.

^ А в контакта?

Мечтай си

Написаното от Chimera ме подсети за нещо, което ми се струва важно. Аз и тя писахме за неща, които носят сходно име, но не са съвсем еднакви. Тя представи дефиниция на обсесивно компулсивния синдром, докато аз описах обсесивно компулсивния личностен тип. Разликата е, че във втория случая говорим не за патология, а за особености (термина май беше "акцентуация") на характера в рамките на нормата. Това са просто гранични състояния, клонящи към психопатологията, но все пак не излизащи от нормата. Такива хора наричаме странни, но не и болни. Това естествено не се отнася само за обсесивно-компулсивният синдром и сътоветно тип личност, но и за други разстройства. Например - "страдам от клинична депресия" и "съм депресивен тип личност" са две различни неща или "шизофрения" -"шизоидна"/"шизотипна" личност. Мое лично мнение е, че няма човек, който да е съвсем свободен от всякакви акцентуации в характера си.

Благодаря на изключително интересните и поучителни постове на Chimera и Mor Galad. А май е мой ред да споделям.

Винаги зная колко (и обикновено какви) плодове и зеленчуци има в хладилника. Много рядко ми се случва да ги броя, докато хладилника е отворен, защото съвсем ясно осъзнавам, че това би било малоумно, но когато го затворя имам непреодолимото желание да си припомня какво съм видял и да ги преброя. Обикновено след това се връщам назад във времето, когато съм ги избирал и си спомням колко са били на брой тогава. След това се замислям кога и колко съм ял и изваждам двете числа и се надявам, че резултатите ще съвпаднат (резултата от спомена ми, когато хладилника е бил отворен и резултата на купуването минус изяждането). Може би дори по-странното е, че когато освен мен и семейството ми спи в апартамента, непрекъснато се чудя дали някой не е променил скъпоценната ми правилна бройка на зеленчуци и плодове и от време на време отварям хладилника само за да проверя дали всички са там и дали са на правилните места. И за да не призная пред себе си, че съм отишъл до кухнята само за да видя дали някой не ми е разместил зеленчуците, винаги си взимам кола/мляко/вода/сок/нещо си от хладилника и се правя (пред себе си), че съм го направил, защото съм жаден.

Едит с две топълнения: В момента имам 17 зеленчука и плода в хладилника си. И второ, случайно някой от хората тук, които са имали честта да ме поканят у дома си, да си спомня, че съм задал абсолютно смисления и логичен въпрос: "Извинявай, може ли да погледна какво имаш в хладилника си?"

За първото - да, и на мен се случва. Случва се и при ниско кръвно също ама май са две различни неща - тогава му викат причерняване.
За второто - и аз преди като ходих на центъра стъпвах на определени плочки - червените бяха огън, тъмносивите - пропаст, сивите си бяха нормални повърхности и целта ми беше да стъпвам по един път на другите освен тях плочки, иначе Game Over.
Споменатото с вратите и аз го имам - мразя леко открехнатите врати през нощта.

Oк, май търн.
Като типичен оралист, и обсесиите ми са орални.
Когато си сипя да пия нещо безалкохолно, т.е. нещо за утоляване на жаждата, в чашата, почти винаги си броя глътките, надявайки се да са нечетен брой (!), ама ако не са не го анализирам някак. Задължително е също да го изпия наведнъж. Ако го оставя, почти веднага се връщам и го допивам.
По подобен начин, когато сядам да обядвам в нас, да речем, дори и да сядам по задължение, "просто щото е време за обяд", а не съм чак толкова гладен, не си слагам колкото ми се яде, а колкото ям по принцип. Ако порцията ми се види по-малка от принципната, веднага досипвам без оглед на това колко съм гладен. И си я изяждам цялата без това-онова.
Като повечето хора и аз имам някои особености при лягане за сън. Не търпя каквато и да е светлинка, когато си легна - процеждане светлината на улична лампа през щорите, диодчето на монитора или уредбата, каквото и да е - всичко трябва да бъде изкл от контакта/копчето и да се затули в пълен мрак. Което ме право истинско трю, ай съпоуз...
Не знам дали всичко, което изброих, са типични примери за OCD, де, по-умните да кажат.

Сънувам неща, които след даден период от време се случват. Не е нещо кой знае какво, просто откъслеци от места, хора и разговори. Понеже в началото си мислех, че е дежа вю, започнах да си водя дневник и нещо, което съм сънувала през януари, ми се случва през април-май, но почти всичко, което съм записала, досега е станало реалност.
Когато наближава нещо лошо, също сънувам, но тогава трябва да тълкувам нещата, защото не са обикновени сънища. Примерно, два месеца преди да почине баба ми, я сънувах в някаква снежна виелица, опитвах се да се добера до нея, вятърът постоянно ме буташе назад и не успях. В един момент се препънах, за няколко секунди не гледах към нея и после тя беше изчезнала. Посъветвах се с хора, които разбират от тази материя и те казаха, че нещо лошо ще сполети баба ми. И приблизително два месеца по-късно, тя почина. И други такива случаи.
Като по-малка, редовно сънувах, че нещо се случва и искам да изпищя, а не мога. Събуждам се в паника и със засилено чувство на безпомощност. Много често ми се случва да сънувам и морета, океани, блата, езера, всякакви водни басейни, които в съновниците ги свързват с проблеми. А това може да е просто огледало на обърканото ми тийнейджърско подсъзнание, кой знае.

Мразя да съм сама в къщи, защото си внушавам, че чувам стъпки, усещам някой около мен и зад гърба ми и е някаква неприятна форма на параноя. Затова винаги, когато съм сама, съм пуснала лампите на коридора, хола и моята стая, та да виждам всички кътчета от апартамента и да не се панирам толкова.

Имам усилен страх, че някой ме урочасва. За съжаление, винаги нося гривна против уроки, а вечер си измивам очите три пъти със студена вода, като си мисля, че искам да се отмият всички лоши погледи през деня. Мразя разните циганки по улиците, дето те гледат нагло и ти говорят нещо, а като ги подминеш, започват да мърморят. Умирам от страх да не ми лепнат някое проклятие. Преди известно време ми се скъса настолната гривна против уроки, която не бях сваляла 6 години. Паникьосах се, веднага си купих нова, на следващия ден и тя се скъса. Тогава си направих една супер здрава, че даже и си я 'осветих' по един начин, че да е по-издържлива. Знам, че е някакво обсесивно състояние, но всеки човек си има такива приумици.

И така.

^

Канал 2001 дават работа за такива хора ;р


Смъртта е кофти за останалите, не жертвата ;р

Мерси, много мило.

Тая тема май е за всичко друго, но не и ОКР.
Аз също сънувах вчера, че ям и днес...














































ядох.

А стига бе.. .











верно?

Ооооо, пропуснах голямата си мания - "заключих ли?". Ако знам, че никой не ме гледа, мога в продължение на 5 мин да дърпам и натискам бравата и да бутам ключа - и пак ме е страх, че не съм заключила. Мисля, че един ден ще изкъртя някоя брава.

^Познато... Понякога слизам долу, вървя 1-2 минути, спирам, замислям се и се връщам да проверя. Много, много кофти...

Хмм и на мен 2 или 3 пъти ми се е случвало да сънувам нещо ,което в последствие се случва наистина, но докато не прочетох тази тема си мислех, че мозъкът ми си прави бъзици с мен Сега поне знам, че не съм се запътил към психиатрията

Сега като се замисля, също много често ми се случва да имам чувството, че това, което става в момента, съм го сънувал или че се е случвало 1 към 1 преди...

Аз това чувство го имам често и ме дразни много. Най-вече защото повечето пъти не се сещам дали съм сънувала 'нещото' или се е случило толкова отдавна, че не го помня като реално. В такива моменти се чувствам като пълно куку.

Като малка още почти откакто се помня докъм 12-13 години броях буквите във всяка дума. Дотолкова се бях специализирала, че можех да кажа колко са буквите в едно изречение,докато го казвам. По-късно започнах да броя наум времето (секундите), за което върша дадено действие, броях си крачките, хапките (+колко пъти ги дъвча), абсолютно всичко, което може да бъде преброено като зъбците на гребена или пайетите по някоя дреха. Това цялото броене прие върховата си форма, когато всичките числа ги "сортирах" на групи, примерно 40 има 5 5-ци и 5 3-ки и такива ненужности, при това "гениалното" ми заключение ставаше за милисекунди. Имала съм и много други, но като цяло всички са били свързани с числа.

Да, всеки път. Повече не ме питай, направо бъркай.


В момента се сещам само за един подобен навик, който не съм сигурен, че може да се причисли към ОКР. Когато се храня (на маса от чиния, не дюнер по улиците) гледам точно да разпределя всичко което ям. Пример: кюфтета с картофи, салата и хляб. Идеята е, че трябва така да ям, че накрая да ми остане 1 залък хляб + парче кюфте + хапка салата + 1 картоф. И да не остане нищо. Ако изчисленията не са правилни и накрая остане 1 излишен залък, каквото и да е, се оставя.

Вечно се влюбвам като за последно и истински, за по седмица, две-три и после край. От как се помня...
Поне с това вписвам ли се във всичките ви описани изкривявания?

Хммм и аз по едно време броях буквите във всяка дума и другите изброени неща, направо откачах, досадно е. Напоследък обаче броя разни материални неща... колко прозореца има на отсрещния блок, колко са чашите по масите в някое кафене или колко души има общо... въпреки,че съм ги преброила,ги броя още няколко пъти, за да съм сигурна.

Мойта тема.
Лекувам се.
Преди беше милион пъти по-зле, обаче. Изразяваше се в страх, силна тревога. Ставах постоянно нощем да проверявам стаите, дали всичко е наред. Тогава се радвах, че апартамента е малък... Заключвах вратата два пъти, и ключа трябваше да е в една и съща позиция винаги. Трябваше да има една камара играчки около вратата, чехли в ъглите... Сега си останах само със заключването.
Дали носенето на неща под възглавницата ми се счита, не знам. Обаче мъкна несесери, тетрадки, моливи. Задължително кабел. Слушалки, зарядно. Джиесема. Основния ми замисъл когато започнах да го правя, беше да замерям с тези неща нашите, за да се събудят ако влезе някой.
Попринцип разнасям каквото ми видят очите и през деня. По едно време си носех чанта и пъхах всичко в нея. Сега нещата са по-малко.
Ако съм разбрала като хората смисъла на темата, тоест странностите, май са ми това. Или поне за тях се сещам.

Някой е чел "Малко след залеза" май

Или много са му обяснявали за лошите хора. Не виждам какъв е проблемът.
Ааа, което ме подсети за времето, когато творенията на Стивън Кинг започнаха да не ми понасят - около 12тата ми година. Имаше един разказ за вампир, който излиза от гардероба през нощта в стаята на само дете и го убива жестоко. 1-2 седмици проверявах преди лягане как е затворен гардеробът в нашата стая.

^
"Вампирът" от сборника "Нощна смяна"

Същият. Ама книжката ми се позагуби. Изобщо книгите вкъщи започнаха да изчезват, а което е най-странното - никой не ги дава навън.

Аз заради него се задълбочих в книгите му хах

Вие сте луди ве.
Темата е твърде яка, за да прашасва.


Споменах ли, че сте луди ;д

Броя сричките в разговорите, текстовете, думите, заглавията. Няма да ви оставя без мен да се пържите в лудницата!

Ах, намерих избягал N: 2643 Насам, момчетата с електрошоковите палки!