Същата оценка, любимият ми албум на Brainstorm въобще. Не че някога са изкарвали некачествен запис, но специално в "Soul Temptation" звучат като че ли най-намерили себе си, "есенцията" на бандата е най-изявена - акцентират на мрачно-агресивното си лице най-вече именно там, което пък от своя страна даде идеална основа за един "Liquid Monster" в последствие. Перфектна атмосфера, страхотни композиции, свирене като за последно. Отделно и качеството на целия запис е на светлинни години от всякаква критика, но пък на тях отдавна им е традиция.

Малко разнообразие с Orphanage - By Time Alone, че при мен е на кантар.

Култов албум на една от най-специфичните (макар и подценявани) банди в готик метъла. Има нещо много болно в музиката на тези холандци - от уникалната инструментална атмосфера до ревовете на психопата George. 9/10

Коментирайте Elvenking - Heathenreel.

Хммммм първият и за мен лично най-добрият албум на тази л=бима моя група. Страхотен саунд, няма слаба песен, чист фолчец такъв какъвто ме кефи. За жалост с последния си албум разбозиха нещата както доста други групи.

Оценка 10+/10

сега някой да споедли мнение за : Dark Empire - Humanity Dethroned

6/10

Слабо.

За мен - в пъти по-слабо от страхотния предишен/дебютен албум на групата. Чух го веднъж, чух го два пъти, чух го в един приятел - ц. Няма го оня заряд. Иначе свиренето става.

Norther - Death Unlimited

Ааа, не се сдържам, трябва да дам оценка. 10/10, но аз съм си пристрастна.
Сигурна съм, че повечето не са на това мнение, но това си е един от най-хубавите им албуми.

Мнение за Mors Principium Est - The Unborn?

Я и аз да се включа за сефте...

Любима група, любим албум! От финския мелодет са сред най-яките. 9/10 за албума, само защото Liberation = Termination ми харесва мааалко повече.

И аз ще ви дам Tristania - Beyond the Veil.

Ти пък нацели един от най-любимите ми албуми въобще. Ако има запис, който да облицова музикално понятието "готик химн", това е именно "Beyond The Veil". Вярно, че е изпреварен от едноименния на Theatre of Tragedy, но затова пък на места звучи много по-стегнато, целенасочено, че и атмосферично. Morten и Vibeke са тандем за пример именно там, за мен си остава перлата в короната от дискографията на Tristania. Никога няма да се надмине това чудовище.

10/10 и един Pyramaze - Legend Of The Bone Carver от мен.

7.5/10

много любим албум, най-добрият на групата за мен. въпреки това не може да се отрече, че историята е на места изсмукана ужасяващо от пръстите и са налице доста клишета. спомням си колко го циклих цяла 2006 и 2007 - най-вече като отделни песни поради тази клишираност. всъщност, това е може би един от любимите ми концептуални пауър метъл албуми въобще. а She who summoned me е в топ5 любими мои балади.

хмм...

Pain - Nothing remains the same

8/10
Силен албум със запомнящи се текстове и баш Pain звучене. Опредлено сърдържа някои от най-известните парчета на групата, което понякога дразни - колкото и да е яка Shut Your Mouth - на 20тия път писва. Като цялостна композиция, разнообразието е мнгоо на място, изключвайки залагането на популярността на няколко опредлени песни, зарежда. Доволно стабилен край. Не е любимият ми на групата, но не помня да съм имала лоши впечатления от слушането му. Eleanor Rigby си егати странният кавър. Зарибява. Peter Tägtgren


От мен...
In Flames - Come Clarity

0/10

Никога не съм можел да ги трая. А това е и от най-отвратителните им албуми.


Pink Floyd - Atom Heart Mother

-3/10

Никога не съм можел да ги трая. А и албумът е отвратителен.

Satyricon - Nemesis Divina

Странна любима група си си избрал тогава, особено предвид последните им албуми...

^^ 8/10, него съм им слушал най-много.

Aborted - The Purity of Perversion

Жесток албум, макар че със следващите два го надминават. Така или иначе, образец в бруталния дет. 9/10

Ensiferum - Iron

Едно от най-силните фолк/викинг издания въобще и определено най-силната творба на Ensiferum. След него лека полека тръгнаха надолу, но точно в "Iron" геният на Jari Maenpaa блести с пълна сила. 10/10

Давам ви Ayreon - The Human Equation.

10/10
все още се чудя едноименният или този е по-добър.
но и тоя...
страхотен албум. много добри инструментали, много вдъхновяваща и емоционална музика, страхотни /страхотни!/ балади в контраст с направо убийствени бойни песни. и едно от най-красивите интрота, които съм чувал. наистина


едит: фък, ицо ме изпревари :Д
давайте по неговото, денъ. аз ейриън не слушам.

D.t.A.

Много емоционално нещо... Не в извратения смисъл, много ми е любимо, просто човешко, не толкова глобално колкото другите Ayreon-и, а едно универсално лично, ..Диалозите между персонажите и всякаквите психо-участници, вокалите,.. ..Знам ли как да опиша, 10/10 де.

Eternal Tears of Sorrow - Children of the Dark Waters

8,5/10 - страхотен поначало, свалям малко заради една съпоставка с "Chaotic Beauty" и "Before The Bleeding Sun" - някак намалиха една много красива черта в музиката си (не, че и в CotDW не присъства - "Sea of Whispers"), но пък за сметка на това компенсираха с повечко агресия и разнородни песни в рамките на един албум. От друга страна, те така или иначе си падат експериментатори, а и предпочитам подобно развитие пред застой на едно и също място.

Thunderstone - The Burning

Знаковият албум за Thinderstone! С него разработиха стила си и се превърнаха в уникалната група, която толкова харесваме. За едно от най-добрите заглавия във финландския пауър - 9.5/10

Dimmu Borgir - Enthrone Darkness Triumphant

Може би, това е повратната точка, след която Диму станаха "звезди" за ъндърграунда, ако и в интервютата си да говорят, че парите, които взимат "стигат за да си мажат филиите с маргарин..." (Шаграт). Де да знам 8/10 може би. Давам толкова "ниска" оценка, защото така и не успях да ги долюбя пък и на фона на албумите на Emperor, Dissection, Arcturus от същият период, няма как да ми се отпусне от сърцето да им дам повече Mоето предложение за оценка:

Morgul - The Horror Grandeur

Любимият ми албум на Morgul. Jack D. Ripper е уникален творец, винаги успява да вкара много атмосфера в музиката си. 9/10

Imperanon - Stained

Не е лош. Кадърни музиканти, вкарващи доста пауър елементи в, иначе Children Of Bodom-ския си мелодет. (Само дето останаха само с това издание) Поставям 7, 5. Следващия да оценява <code>-Resplendent Grotesque...една от иконите в блек метъла на новото хилядолетие и задължително в личния ми топ 10.

Един от най-силните албуми на годината. Демонстрация на класа, интересен подход към песните. Със сигурност носи нова доза свежест в осивялата блек метъл сцена. На моменти музиката в Resplendent Grotesque ми навява на дебюта на Thorns. Обилна доза авангардизъм, примесена с готини рифове.

9/10

Моето предложение е:

Solstafir - Masterpiece Of Bitterness

Авангарден и красив албум, на който давам 10/10. Прекрасно е, че си запознат с такива ъндърграунд бижута. Освен това името отговаря съвсем точно на съдържанието на албума. Давайте с Enslaved-Vertabrae!

Качествен е албумът, но най-добрите им неща си остават тези до "Mardraum". После започнаха с експериментите, кога успешни, кога не. 7 от 10 му давам.

Kreator - Outcast

Трудно ми е да давам цифрова оценка на най-еклектичния и многолик албум на една от любимите си банди. От една страна цялостната логика на траш развитието им се усеща в Outcast, от друга започва нов период за бандата, с едно ново звучене и вкарване на абсолютно нетрадиционни похвати в музиката им, а в същото време до някаква степен прозират и композиционните похвати, които немските нонкомформисти ще използват цели десет години по-късно. Дори самите песни се сблъскват една с друга - от една страна мрачното и песимистично начало, а от друга оптимистичният и борбен край.
Без значение от личното ми мнение за албума, той определено е крайъгълен камък за творческото развитие на Миле и макар заедно със стиловото му продължение Endorama да биват двата най-оплювани от олд скул феновете на немския траш, това не успява да заличи достойнствата му.

9/10 от мен, но със забележката, че всичките творения на Петроза след него получават пълни десетки!

За да бъде темата в час със ставащот наоколо давам Rage - Speak of the Dead

Стабилно 9/10 за една от най-идейните и въобще силни творби на немските класици. Страхотни мелодии, уместна и много премерена симфоничност, перфектно свирене и интересна концепция. Доста изненадващо ми дойде този албум след "Soundchaser", но в крайна сметка го намирам за стъпка в правилна посока от гледна точка развитието на бандата - нещо, което ми е трудно да кажа за "Carved in Stone", например.

Та след като сме започнали, не ми остава друго, освен да посоча Sabaton - Primo Victoria.

Хах, един от най-любимите ми дебюти в този стил. Страхотно начало, поставено със стремително високо вдигната летва за група, която няма как да не заобичаш, не и след толкова ударна и специфично разпознаваема творба. До излизането на "The Art of War" можех да го посоча без особено колебание като любим запис на Sabaton въобще, но момчетата явно са решили да ме затрудняват, така да бъде.

Все така 9/10, мислете по Timeless Miracle - Into the Enchanted Chamber.

7/10

любимо, но понякога тотално неадекватно творение. любим ми беше един ревюиращ в метъл архивите, който каза, че Timeless са супер хващащи до такава степен, че само те биха могли да направят дуум метъл песен за това, че са спечелили лотарията /препратка към излишната веселост на Down to the gallows/. иначе много приятно албумче, макар че има някои филърчета. инструментално не е кой знае какво, обаче за фентъзи игра / релакс е перфектно :]

я стига малко пауъри и трашове, нека си поговорим за

The Gathering - Mandylion

D.t.A.

Албумът, който изстреля The Gathering на висините, които заемат и до днес. Албумът, представил на света божествения глас на Anneke Van Giersbergen. Mandylion e eдин от многото шедьоври, които холандците оставиха след себе си. Каквото и да се каже за такава музика, винаги е малко.

10 / 10

И забежка към:

Dark Fortress - Seance

Мелодичен блек шедьовър! 9 от 10 не му мърда, даже 9,5. Въобще, Dark Fortress са рядко самобитна и ценна банда, която, макар и встрани от набедените за "големи" на сцената, прави забележителни неща.

Аз ще дам Dark Funeral - Vobiscum Satanas.

За разлика от повечето фенове (май?), не ми е любимият Dark Funeral. Все пак е много здрав блек албум на една от най-силните банди в стила. 8 точки му давам.

Предлагам нещо не по-малко весело: Cannibal Corpse - Vile.

6.5/10

Не е зле. Може би най-добрият им албум след трите класически '90-92. Задава насоката в която ще [спрат да] се развиват през следващите години. Става за слушане, макар и да не е ебати-якия-албум.

Интересно ми е какво мислите за Celtic Frost - Into the Pandemonium, защото на мен винаги ми е бил един такъв... странен.

Лична оценка 6/10. Много странен и авангарден албум, не ми харесва въобще. Нищо общо с коравите предни 2 албума и ЕП-то. От тази им насока предпочитам Vanity/Nemesis.


От мен - ANTHRAX - Fistful of Metal

Рядко го слушам, въпреки че има някои супер яки песни в него като "Deathrider", "Metal Thrashing Mad", "Panic" и "Anthrax"... Донякъде още не са намерили стила си тук. 7/10 ... Следващите два обаче...

Faith No More - Angel Dust

10/10 Извратен шедьовър, плод на една от най-невъобразимо необичайните спойки, съществували някога.
Също така бликащата от вси страни наглост, арогантност, ирония и себеирония и повсеместната гавра с модерния свят го правят ключов албум за развитието на тоя свят. Семпло, но майсторско музикантстване, неизчерпаем извор на всевъзможни откачени идеи и "два ходещи бели дроба", наречени Майк Патън.

Какво повече?

А, да, освен това е един от неметъл албумите с НАЙ-ГОЛЯМО влияние върху модерната метъл сцена.

Tool - Ænima

1.13/10

Ебати отегчителната група! Винаги като ги слушам или ми се доспива, или ми се драйфа.


Gorguts - Obscura

Ей, нацели ме!
10/10 Изключителен албум в който има много прогресив влияния, но и типичните за Горгутс технични набивки. Крайност в прог дет-а, а и мой любим техен албум!

Я да видиме -
Strapping Young Lad - Heavy As Really Heavy Thing

Смазващ хаос и тежест, при това поднесени по супер интересен начин. Смътна заявка за това, което бандата е на път да стане, и пак уникално. Далеч не най-доброто тяхно, но все пак добро. 7/10

Zyklon - Disintegrate ?

Хммм, май в крайна сметка него най-харесвам, макар че повечето хора доста го оплюват. Стабилна детърщина, колкото и да не съм най-запаления фен. Не е особено отличаващ се, обаче, въпреки тази му стабилност без излишни изгъзици. Не е албум, който мога да цикля изцяло, по едно време идва риалити чек и ухото желае нещо друго. Но за слушане от време на време бива.

6.5-7/10

Summoning - Oath Bound

9.5/10 - поредният перфектен албум на Summoning. Продължава традицията да звучат величествено, вдъхновяващо и епично. Protector и Silenius винаги са създавали изключително емоционална и идейна музика...

Immortal - At the Heart of Winter

Единственият техен албум който съм слушал като изключим новия. Примитивен блек с невероятна атмосфера, носеща студ и мрак от далечния север.
8/10

Ето сега -
Primus - Frizzle Fry

^
At the Heart of Winter е всичко друго, но не и примитивен блек. Задължително поне 9(9.5)/10. Велик албум, изумително разгърнат и величествен. Любимият ми техен.

ПП. Следващият да оценява Primus.

Ще прозвучи тъпо, но под примитивен блек имах предвид олдскуул блек. Не, че сега има нюскуул, де.

^^^ 10/10 Винаги щом става дума за PRIMUS, се ухилвам до уши. А тоз албумец е перфектен, няма слабо, а пък Джони- рибарчето, направо ме смазва. Обаче най-любими са ми Джери-шофьорчето и Томи-кутурака, не от тоз албум.


NAPALM DEATH "Harmony Corruption"

SILENT SCREAMS
FROM AN UNFIT EARTH
BATTERED AND BRUISED
WITH NOWHERE TO HIDE

Каквото и да се каже ще е малко. Лично на мен по-любими са им по-ранните неща, но Harmony си е институция. SCOTT BURNS = ПЕРФЕКТЕН. Рифовете режат, гриндират и мачкат. Вокалите на Барни ме кефят повече отколкото в пост-Utopia-Banished албумите - по-дълбоки и груби. Споменах ли, че звукът е перфектен? Песните си имат всичко - и флоридски дет, и Celtic Frost влияния, и чист грайнд, макар и по-малко. Перфектен албум. Оценката е ясна.


DEMILICH - Nespithe

10/10, класически тех дет! Един албум, но затова пък гениален. И после разни умници да пишат, че във Финландия дет сцената била слаба...

Siebenburgen - Delictum

Може би най-добрия им албум, заедно с "Darker Designs & Images" - перфектен готик/блек. Твърдо 9/10. Siebenburgen вкарат една много специфична атмосфера в тавите си...

Дали ще ви изненадам с Bal-Sagoth - The Power Cosmic?

9/10

без да са претендентни за нечия музикална корона или стилово господство, Сагот са невероятни като атмосфера, лирики и сюжет. нямат по-слаб албум от друг, поддържат едно и също симфонично ниво без излишни кашкавал панета. за мен - стереотипът, в който трябва да се вкара всичко 'симфонично'. страхотни и подценявани.

Shadows Fall - The Art Of Balance

Поредните надценени "модерни метъл звезди", яхнали вълната на актуалното звучене. Е, поне са се научили да свирят, ако не друго. Тъй като все пак това е най-приличният им албум на фона на останалите - 6/10.

Deicide - The Stench of Redemption